Благодарности и така нататък

25895 Ще го напиша по-най-простия начин, по най-достъпния. Без мъдрувания, без сложни интелигенщини.

Този на билборда е китайският най-голям началник. А благодарностите са от нашите балкански братя сърбите, защото техният „брат” – въпросният китайски най-голям началник – им е дал нещо за защита от коронавируса. Та тази снимка ме преследва вече 2-3 седмици комай станаха. А вчера ме „настигна” някъде из международната преса, че „Китай бил на път да загуби доверието” на света. На път!

Значи: онзи от билборда си седи в кабинета, работи. „Служи” на милиард и половина свои сънародници, а е свръхважна фигура и в световните дела. Докладват му в лош час, че лоша зараза е полазила един от многомилионните му градове, а и наоколо лази. Той не реагира.

Тоест реагира, като им заповядва на докладвалите да си мълчат, а не да се оповести тутакси целия свят и целият свят заедно да предприеме мерки срещу общопланетното бедствие. Заповедта е изпълнена, заразата си лази, но китайският най-голям началник е комунист, веднъж, и маоист, дваж. Това означава, че човешкият живот не го брои за нищо, веднъж, и че е свикнал да лъже от мъничък, още от червените си пелени, дваж.

Заразата обаче си лази. Тя – за жалост – не е маоист, та да спре да лази от идеологически съображения.

Следват още седмици доклади, лъжи, увъртания, пак лъжи, милиони поданици на маоиста бягат от многомилионния град към други многомилионни градове и навсякъде другаде, където живеят останалите милиард и почти половина човека, не спират и международните полети от този град към целия свят, всичко тече, всичко се променя, всичко лази – диалектика, междувременно някои по-приказливи и съвестни китайски доктори умират от заразата или изчезват от полезрението, пак лъжи… Заразата обаче толкова е налазила вече навсякъде, че най-накрая се налага да се признае, че я има. Откога? Ами отскоро, обясняват подчинените на китайският най-голям началник. Няма да отварям дори дума какво обяснява Световната здравна организация, начело с оня симпатяга радикалния левичар.

После историята е позната на цялото прогресивно, на не толкова прогресивното, както и на регресивното човечество. И човечеството продължава да я опознава и ще я опознава още дълго.

Питане: какво трябва да стори човек (ако е поне малко от малко човек и съзнава какво е сторил), който лично е отговорен за страданията или за смъртта на огромно количество люде? Отговорен не за бедствието на всички милиарди, засегнати по един или друг начин от заразата и последствията ѝ, а „само” за това море от хора, които не биха страдали или не биха си отишли, ако този човек бе постъпил, както би следвало?

Тук не говоря за съвест, понеже си имаме работа с комунистически началник от най-висш калибър, а съвестта е сложна материя, духовна. Тя опира до различаването на добро и зло, до позиционирането ни отсам или оттатък границата между доброто и злото. Говоря за най-елементарна човещина, нищо повече. Ако щете – за човещинка.

Съзнавам, че когато си на 67 години и си участвал във всички престъпления на китайската комунистическа партия срещу своя народ, в които времето ти е дало възможност да участваш, включително и като неин вожд, тогава по-лесно се правят престъпления и срещу цялото човечество. И все пак – ХХІ век е. И все пак – иде реч за най-простичка човещина.

Моят отговор: ако човекът е поне малко от малко човек и съзнава какво е сторил, няма друг избор, освен да преметне (и то още през януари-февруари) най-здравото китайско въже на най-дебелата греда в китайската империя, да си надене клупа, после да изпие литър бързодействаща отрова, после да се застреля с личния си гравиран пистолет, а накрая с последните си сили да ритне стола, на който е стъпил.

Ако човекът е поне малко от малко човек.

Иначе снимката на белградския билборд е хубава. И благодарностите за маските и защитните облекла вероятно са стигнали до „вожда и учителя”. Сигурен съм, че много се е трогнал.

Някой простодушен добряк би рекъл: „Поне едно извинение да беше промърморил…” Моля? Този добряк ще да е млад човек и не познава нрава на червените вождове. (Да оставим настрана „равностойността” между едно „извинявай” и няколко стотин хиляди живота плюс стотици милиони разбити съдби плюс потрошени неизвестен брой трилиони долари плюс съсипани икономики.) Червените вождове не се извиняват.

Колкото руските вождове се извиниха за ГУЛАГ, за Чернобил, за сваления малайзийски самолет. Колкото Мао се извини за Културната революция. Колкото нашите днешни червени главуняци се извиниха за наследството от кръв, което доброволно поеха.

И всички спят спокойно. В далечен Китай – също. Освен ако не са се развълнували преди сън от благодарностите.

Италианците разкриха мутация на руския вирус за купуване на любов към царската корона

From-Russia-With-Love-TASS-ooq2w4d0drjs48prg204sdqd4bpdsh11pceg7otino Иво Инджев

Многократно съм цитирал един съвет на руския император Александър III , наричан от мен българомразец заради скъсването на дипломатическите отношения с България след Съединението през 1885 година , заплахите му да окупира младата държава и подстрекателствата му към турският султан да си върне с военна сила прякото владение българските земи на юг от Стара планина. В разговор със своя външен министър Николай Гирс ( 1882-1895 г.) тираничният самодържец препоръчал в България да се действа с пари. Т.е. да се подкупва когото трябва, за да прокарва руската политика.

Както знаем, това е стара руска практика, потвърдена документално от архивите на отговарящия за България по онова време Азиатски департамент в руското външно министерство. По ирония на съдбата тези документи достигат до нас чрез книгата “Авантюрите на руския царизъм в България”. Сборникът от документи е дело на български комунисти, начело с Васил Коларов, втория по значение български любимец на съветския диктатор . Писан е по заповед на Сталин през 1935 г. с цел да се дискредитира руската монархия в очите на българите, а болшевизмът да бъде “блесне” като антипод в това отношение.

От цитатите на българските другари, получили достъп до архивите, научаваме за най-видните получатели на руски подкупи за онова време. Сред тях стърчи най -високо с ниските си поклони Драган Цанков, просещ нови и нови рубли за своята антибългарска дейност, включително за финансиране на въоръжени чети, наричани от Цанков шайки, създавани с руски пари на територията на съседни балкански страни. Нима не е символично, че на булевард “Драган Цанков”, който е продължение на ул. “Граф Игнатиев”, днес се намира самото руското посолство в София?

Припомням схематично тези добре известни на любознателните днешни българи факти заради схемата с масовите подкупи, употребявана днес от Русия в чужбина за демонстриране на …любов към Русия. В Италия тя беше разкрита от мести граждани, които са подкупвани да пращат благодарности на Русия за изпращането на руски лекари, разконспирирани от в. “Стампа” като шайки шпиони, специалисти по бактериологично оръжие. https://faktor.bg/bg/articles/petak-13-kak-ruskoto-prilozhenie-telegram-se-vklyuchi-v-aktivnoto-meropriyatie-platena-blagodarnost-za-putin

Вижда се, че Русия владетеля си мени, но нрава на самодържието- не. Защото няма кой да държи сметка не само на самодържеца, но и на неговите опричници, които се опаричват от държавния бюджет и го раздават на податливи на корупция незнайни за руското общество лакомници. В Италия това се разкрива в такъв мащаб едва днес. Случва се на вълната на китайската зараза, от която страната се оказа една от най-пострадалите в света. Руската пропаганда не се свени да паразитира върху това нещастие.

В България корените на това пазаруване на съвести са присадени още през 19 век и особено упорито задълбават на местна почва по време на руско-българската междудържавна схизма от 80 – те години , довела до репресивните мерки на “освободителката” срещу младото българско царство.

Освен това корумпирането на продажници за целите на руското влияние у нас изобщо не става на случаен признак, както е организирано в Италия чрез използването на руската платформа “Телеграм”. Лицата на преяждането на руската пропагандна трапеза са добре известни и не само не се крият, но и се пъчат на хорото на продажничеството.

Вирусът на корумпирането с рубли в служба на руската царска корона датира от 19 век у нас именно като форма на благодарност към Русия. Днес в Италия се изисква срещу заплащането в диапазона от 20 до 200 евро готовите да се продадат италианци да благодарят лично на Путин. Тази мутация показва едно: непоправимост и ескалация на отчаянието от собствената несъстоятелност на върха на Кремъл. Да си купуваш любов е проституиране, но за чест на италианците те разкриха тази срамотия.

У нас такива разкрития няма. На магистралата на русофилията са се подредили дащни нашенци в прелъстителни пози и само чакат да ги забележат от Москва. Тя обаче плаща само на най-изявените в този пренаселен сегмент от трудовия ни пазар. И ще става все по-зле за мнозина от тях, ако се съди по надвисналата над самата Русия неплатежоспособност, характерна за държава, зависеща не от труда на своя народ, а от капризите на световния пазар на суровините, който обслужва.

Тръбата, която не помогна. Водната криза в Перник не си тръгва

Елица Симеонова

Строителството на тръбата между София и Перник

В Перник хората още имат режим на водата, въпреки че тази тема отстъпи място на пандемията от COVID-19 и опитите тя да бъде овладяна. За хората в миньорския град и околните населени места обаче проблемът си остава. Те са на воден режим от ноември 2019 г. и макар че сега той е по-лек от преди – по график хората нямат вода само през нощта, неудобствата и тревогите остават.

Режимът беше въведен заради ниското ниво на язовир „Студена“, който осигурява питейната вода за жителите на Перник и околните села. През януари нивото му беше съвсем близо до т.нар. мъртъв обем, от който не може или поне не би трябвало да се използва вода.

За да се даде възможност на водоема да се напълни, така че водоподаването да не бъде застрашено, беше построен нов водопровод от София. Проектът беше на стойност 22 млн. лева без ДДС, а целта му беше Перник временно да се снабдява с вода от яз. „Бели Искър“.

Три месеца след началото на строителството, яз. „Студена“ е почти наполовина пълен, по данни на местното ВиК, а водопроводът вече е в експлоатация.

Новата тръба обаче не може да се използва по планирания начин, стана ясно от изказване на министъра на околната среда и от документи. И днес се получава точно обратното на това, което трябваше да се случи – повечето вода да идва по новата тръба от София, а по-малко от язовир „Студена“.

Попитахме възложителя на обществената поръчка – областната администрация на Перник, каква е следващата стъпка. Отговорите показаха, че към момента никой няма намерение да направи каквото и да е, за да започне водопроводът да се използва по план.

„Точи се язовирът за сметка на водопровода“

Местното ВиК се е видяло в чудо – вместо 300 хил. куб. м от язовира и 800 хил. куб. м от София, излиза точно обратното.

Емил Димитров, министър на околната среда и водите

Идеята за водопровода, който да свърже ВиК мрежата на Перник с тази на София, се появи през януари, когато нивото на „Студена“ беше критично ниско. „Идеята беше през този водопровод всеки месец Перник да получава по 780 000 куб. м вода (от яз. „Бели Искър“ – б.р.), а от яз. „Студена“ да точим по 300 000 куб. м, за да може язовирът да се напълни. До този момент тенденцията е точно обратната – точи се язовирът за сметка на водопровода от София“, каза екоминистърт Емил Димитров пред националната телевизия на 15 март.

„Местното ВиК се е видяло в чудо – вместо 300 хил. куб. м от язовира и 800 хил. куб. м от София, излиза точно обратното. За 10 дни те похарчиха цялото количество за месеца от язовира. При тези темпове в средата на лятото ще имаме проблеми“, посочи още той.

Следващия ден на сайта на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше публикувано изменение в месечния график за използване на води от комплексните и значими язовири в частта за „Студена“, с което се разрешава да се използват още 300 хил. куб. м от язовира (общо 600 хил. куб. м за април). Искането за разрешение е отправено от управителя на ВиК Перник Борислав Иванов. В първоначалния график за април одобрените количества за ВиК Перник са 780 000 куб. м от „Бели Искър“ и 300 000 куб. м от „Студена“.

В документа се обяснява също какъв е проблемът с използването на новата тръба.

„Риск от нови аварии“

Целта на ВиК Перник е била да подава постоянно 300 л/сек по новия водопровод, като между 6:00 и 22:00 часа се подават по 220 л/сек към квартал „Изток“, квартал „Тева“, с. Люлин и с. Голямо Бучино, а останалите 80 л/сек се подават към „Градски“ резервоар, а от 22:00 до 6:00 часа цялото водно количество от 300 л/сек да се подава към „Градски“ резервоар, пише в документа.

„В първите дни след пускането на водата от язовир „Бели Искър“ дружеството не успява да я пренасочи към „Градски“ резервоар на гр. Перник. (…) Оказва се, че налягането от новоизградения водопровод не може да преодолее това от язовир „Студена“, се посочва още.

Затова начинът на използване на водата е променен. При това положение обаче се налага постоянно денонощно водоподаване по системата, защото при спирането ѝ се получават аномалии в налягането, което предизвиква аварии. „За да се отстрани този проблем, се налага монтиране на допълнителни съоръжения по новоизградения водопровод, с помощта на които ще може да се предотврати подаването на по-високо налягане в мрежата на града и така ще се намали риска от възникване на нови аварии“, се посочва в документа.

„За наличие на проблем не може да се говори“

Необходимост за изграждането на допълнителни съоръжения не е установена.

Областна управа на Перник

В отговорите на отправени от Свободна Европа въпроси към областната администрация на Перник обаче се казва, че „за наличието на проблем във функционирането на новия водопровод не може да се говори“. От там посочват също, че „към настоящият момент над 45% от използваната питейна вода от гражданите на община Перник се доставя от новоизградения водопровод“ и че той „работи в оптимален режим“.

Затова „необходимост за изграждането на допълнителни съоръжения не е установена“, казват от областната управа.

От отговорите и изказването на екоминистъра се разбира, че институциите не са на едно мнение дали водопроводът може да се ползва по план или не. Искането за удвояване на количеството вода, което да се ползва от яз. „Студена“ за април, отправено от ВиК Перник обаче сочи, че първоначалната идея за ползване на вода от София и минимални количества от „Студена“ не се осъществява. Нещо повече, в изменението на графика за април се посочва, че ВиК Перник е изчислило, че общо за април са нужди 864 000 куб. м вода от „Студена“.

Свободна Европа потърси коментар от Министерството на регионалното развитие, принципал на ВиК Перник, но до публикуването на текста отговор не беше получен. Екоминистърът каза пред БНТ, че „други трябва да решат проблема, аз само пускам водата и я спирам и в момента не ми харесва как се харчи“. „Тези, които правиха проектите за водопровода и които го строиха, те трябва да вземат това решение“, каза още той.

Възложител на проекта е областният управител на Перник, а от отговорите на областната администрация, за които от там посочиха, че са съгласувани с изпълнителя фирма „Монтажи“, става ясно, че те не откриват проблем във функционирането на съоръжението и нямат намерение да предприемат действия.

В началото на април 2020 г. в яз. „Студена“ е имало 8,8 млн. куб. м. вода. Миналата година по същото време, малко повече от половин година преди въвеждането на водния режим, във водоема е имало 9,75 млн. куб. м. вода. Към 27 април в него има 12,6 млн. куб. м., по данни на ВиК Перник. Използва се обаче по-малко вода от миналата година по това време – около 600 000 куб. м за април 2020 г. в сравнение с над 2 млн. куб. м през април 2019 г.

Предисторията

Първата копка за новия водопровод беше направена на 1 февруари, а правителството обещаваше, че той ще бъде готов максимум 45 дни след началото на изграждането му. В началото на февруари министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че тръбата, дълга 13,5 км, помпената станция и резервоарът в Мало Бучино, необходими за отвеждането на водата до Перник, ще бъдат готови за между 23 и 25 дни. Срокът в договора между изпълнителя – държавната фирма „Монтажи“ и областната управа на Перник, беше два месеца, считано от 6 февруари.

Водопроводът беше обявен за готов на 17 март, точно 46 дни след началото на строителството. Водата обаче не потече веднага към Перник, защото още при първите тестове на тръбата се появи голяма авария, която беше отстранена на следващия ден. На 22 март отново свидетели разпространиха видеоклипове, на които се вижда как вода под голямо налягане тече от водопровода и образува гейзер, който стига до височината на магистрала „Люлин“. Областната управа съобщи, че след пускането на водопровода в експлоатация, е имало още две аварии – на 27 и на 31 март.

Проектът е на стойност 22,1 млн. лева без ДДС, се посочваше в документите в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). В условията на бедствено положение обществената поръчка беше възложена без конкурс на държавната фирма „Монтажи“. Фирми от Камарата на строителите предложиха да помогнат, за да бъде построена тръбата по-бързо. Става дума за „Главболгарстрой“, „Джи Пи Груп“, „Райкомерс“, „Грома Холд“, „Ейч Ти Ай България“, „Кюбико“ и „Аквастарт“. Обектът е проектиран от екип правоспособни проектанти, утвърдени във ВиК сектора, с главен проектант д-р инж. Атанас Паскалев, казва в отговор до „Капитал“ през февруари Тихомир Димитров, изпълнителен директор на „Монтажи“.

ВИЖТЕ СЪЩО

Източено с подписа на министър. МОСВ е знаело за идващата криза в Перник

Докато на гражданите се чете конско, цял самолет с коронавирус е пропуснат

Защо летищните власти са допуснали пасажерите в самолета да се разотидат, без да бъдат взети координатите им за проследяване, без да бъдат тествани и инструктирани да се самоизолират?

Коментарът на Мария Спирова е от „Фейсбук“ и е по повод новината, съобщена от националния здравен инспектор Ангел Кунчев вчера, че се издирват 95 души, летели с полет 462 на „България Ер“ на 26 април от Амстердам до София. Причината е, че трима от спътниците им са дали положителни проби за коронавирус. Според медийни публикации става дума за майка с две деца. Кунчев призова всички останали пътници да се свържат с местните регионални здравни служби.

Това е била една изцяло предотвратима верига от събития. Наистина е мъчително за четене.

Жената с двете деца, която не е успяла да получи медицинска помощ в Холандия най-вероятно заради недоразумение (езикова бариера, казва статията) е емблематична за много българи, изкарващи си хляба в чужбина.

Изглежда, от незнание какво да прави в чужда среда, към кого да се обърне и как да получи помощ тя е постъпила инстинктивно – взела е децата и е побягнала към дома.

Оттук насетне

изобщо не разбирам как е било допуснато случилото се в България.

От самолета още са могли да известят летището и здравните власти, че имат симптоматичен пасажер, който е с КИСЛОРОДНА МАСКА – не е като просто да й се е виело свят, Боже мой.

Не разбирам защо летищните власти са отказали да се занимават с жената и децата й, защо са допуснали пасажерите в самолета да се разотидат, без да бъдат взети координатите им за проследяване, без да бъдат тествани и инструктирани да се самоизолират. В крайна сметка това са очевидни стъпки, които абсолютно всеки мислещ човек би предприел след месец и половина глобална пандемия и социална изолация. Никой от летищната управа не е бил известен? Няма ли там хора, които да са наясно в каква обстановка се намираме?

Нямат ли план за действие? Не разбират ли, че носят отговорност?

Не разбирам как е възможно да се допусне подобен сценарий, докато гражданите на тази държава са под ключ и всекидневно им се чете конско, че не внимават, не слушат и не изпълняват.

Силно се надявам всички контактни хора в тази ужасна история да се възстановят по най-бързия и безболезнен начин. И децата на тази вече тежко заболяла жена да не останат без майка. Останалото обаче е повод за сериозно възмущение относно реакцията на въвлечените институции, а не причина да се настройваме срещу наши сънародници, изпаднали в беда зад граница.

Мария Спирова
Живее в Оксфорд, редактор е в лондонско юридическо издателство и е от най-популярните коментатори на Брекзит. Член е на „Да! България“.

Руснаците в Америка

Николай Флоров

На връщане към Канада минавам през Сакраменто, Калифорния. В едно от предградията на града вниманието ми попада на една внушителна църковна сграда с вид по-скоро на вашингтонския Капитолий, отколкото на църква. Внушителни колони от няколко страни и купола. На главния вход пишеше: Bethany Slavic Missionary Church.

Полюбопитствах. Това беше пентекостал църква – една от най-големите (мега) църковни центрове в страната с 3,500 членове, а при определени служби и до 10,000. Думата «славик» в надписа показваше връзка с растящата нова емиграция от бившата съветска империя в Калифорния – определено различна от вмирисаното на тамян и средновековие руско православие. То показваше и връзка със старата руска емиграция (не непременно идентифицираща се с Русия) и идваща от райони като Карпатия и Украйна, американизирана още от 19 век. Разбира се, църквата е достъпна за всички и използва дори и преводачи.

Най-логично си спомням за така наречения Световен Църковен Съвет – доста познато име от комунистическата пропагандна машина през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век – интересно творение на съветското КГБ, което използваше международни организации за пропагандиране през задната врата срещу капиталистическия свят. В определението на този църковен съвет се казва, че той не е църква, нито издава нареждания към участващите църкви. Той просто «работи за единството и обновяването на християните, като им предлага форум за съвместна работа в дух на взаимно разбирателство».

Забележи, читателю – основатели на този съвет са американските евангелисти в съдружие с църквите от източното православие, но не и с католицизма, така че не беше толкова трудно да се види дългата ръка на съветското имперско КГБ.

Дали църквата в Сакраменто има някакви връзки с имперските амбиции на Путин още не е ясно, но че новата руска емиграция показва определено бягство от руското православие с нейния допотопен мистицизъм е доста явно. По-точно казано, бягство от Русия на Путин, когото те наричат «Малкия Сталинчо».

След разпадането на съветската империя, по данни от преброяването през 2000 година в Америка са се заселили 903,000 души от всички краища на Съветския съюз, от които 620,000 са руснаци и украинци. Главно тези от Московския и Киевския санджак са хората, завлекли милиарди извън страната. Към 2017 те бяха вече 1,114,000. Наскоро предстои ново преброяване.

Общият брой на преселниците от бившия СССР в Америка днес е 3,200,000 и включва емигранти от всички бивши републики. Това представлява един процент от населението на САЩ.

Любопитното за тази етническа група са четирите вълни на преселение, а те са:

Първа вълна – 1870 – 1915

Втора вълна – 1916 – 1922

Трета вълна – 1922 – 1991

Четвърта вълна – след разпадането на Съветската империя – 1991 до днес.

Втората вълна включва всички бели армии и цивилното население с тях, а след това нова вълна, когато за кратко време Ленин отваря вратите и цялата интелектуална върхушка (общо около 600,000 души) напуска Русия и търси убежище в Западна Европа и Америка. Това е поколението на Кандински, Горки, Бунин, Шагал, Набоков и много други.

Забележете, тези преселения или масови бягства са станали за общо 150 години – един исторически къс период за страна като Русия с огромни териториални амбиции, но която никога не е познавала икономически просперитет. Тези амбиции са добре познати на българите в частност, както и по целите Балкани. Тези периодични преселения налагат няколко важни извода.

Първо, териториално и демографски империята (безразлично дали е царска, комунистическа или пост-комунистическа) не може да се самоуправлява без да наложи репресивен режим на управление.

Второ, за такъв къс исторически период такива преселения имат апокалиптичен характер с огромен психически ефект върху населението на страната.

Трето, ТРАДИЦИОННИЯТ СТРАХ НА РУСКИЯ УПРАВЛЕНЧЕСКИ ЕЛИТ ОТ ВСЯКАКВА ЛИБЕРАЛНА ОБЩЕСТВЕНА ДОКТРИНА НА УПРАВЛЕНИЕ обрича страната на неизбежни демографски трагедии, какъвто е характера на всяко от горните преселения, поставяйки самото бъдеще на Русия под въпрос.

Но не си правете илюзии, читателю – руснаците обичат Америка и само комплекса им за малоценност и зависта ги спира да го изразят публично. Онези, които днес могат да се измъкнат от Русия, са най-тарикатите, чиито мозъци не са били промити със сталинска омраза и знаят много добре, че Америка приема всички с отворени обятия, особено онези, които идват с капитали. Значителна част от тази емиграция заемат руските евреи, както и известна бройка путински ченгета, така, както си е било от времето на Ленин и до днес. За тях се грижи американското ФБР – в щата Ню Йорк дори има и отделен затвор за корумпирани евреи.

Въпросът за корупцията на пост-комунистическите руски емигранти е свързан тясно с въпроса за любовта на руснаците към Америка. По някаква неписана логика те лесно се впускат в корупционни практики, смесвайки американската свобода с руския анархизъм.

Те обичат несравнимата и разкошна природа на Америка, нейното космополитно разнообразие и особено много финансовата й стабилност, абсолютно необходима за милионите завлечени от Русия долари. В това преклонение пред Америка няма нищо чудно – още Гогол описва Русия така: «РУСИО, РУСИО, БЕДНО, РАЗХВЪРЛЯНО И НЕПРИЮТНО Е В ТЕБЕ…ОТКРИТО, ПУСТИННО И РАВНО Е ВСИЧКО В ТЕБЕ: КАТО ТОЧКИ, КАТО ЗНАЦИ НЕЗАБЕЛЯЗАНО СТЪРЧАТ ПОСРЕД РАВНИНИТЕ НИСКИТЕ ТВОИ ГРАДОВЕ, НИЩО НЕ ЩЕ ПРЕЛЪСТИ И НЕ ЩЕ ОМАЕ ПОГЛЕДА..»!

Бягането от такава държава и попадането им в Америка ги прави по-ниски от тревата и по-тихи от водата. Извън Русия те повече не парадират и живеят изолирано, защото опасността от конфликти с хора от бившата Източна Европа е много реална. В Америка руснаците са ненавиждани за техния сталински национализъм, който някои от тях дори и в Америка демонстрират като анти-американизъм.

В зависимост от годините на емиграция има и хора от други етнически общности, които се идентифицират с руско-американската общност. Такива са някои арменци, белоруси, грузинци, украинци и узбеки.

Сред тая пъстра етническа панорама – не се съмнявайте – влиза неизбежно и известна бройка путински шпионаж, така както си е било от времето на Ленин и до днес. И за тях се грижи американското ФБР.

Руснаците от миналата и новата емиграция са буквално незапознати с бизнес традициите и законите на западните общества. Освен това самата Русия няма нищо да предложи в търговската област, което би улеснило основаването на руски компании в Америка (и в западния свят като цяло) – така както си е било при предишните преселения.

При такава повтаряща се история не е трудно да се предвиди падането и на «Малкия Сталинчо» и следващата вълна на руска емиграция.

De Profundis: Как да живеем в извънредното положение, без да убием някого

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

Шамари за изедниците

Има една шепа хора в тази държава, които силно дразнят населението, защото сума време държат кръчмите затворени.

Ако вече наистина ги мразим дотам, че сме готови да вземем срещу тях извънредни мерки, нека се успокоим.

Но не като дишаме дълбоко, това е за лаици. Има друга, по-елегантна технология.

Прекръствате най-голямото си дете Бойко Борисов, второто – генерал Мутафчийски, третото – министър Ананиев и нататък – проф. Кантарджиев, доц. Кунчев….. Всяка сутрин в 8 и следобед в 17 ги строявате в две редици и им шибвате по един як шамар. Това ефективно ще освободи натрупаната у вас негативна енергия, гаранция.

А ако нямате достатъчно деца, вземете назаем от съседите – и те вече мразят своите.

Ако съседите хъркат

Ако съседите ви будят нощем с могъщо хъркане и смятате да си купите голям верижен трион, за да приключите техните мъки, имам няколко полезни съвета.

Ако хъркат съседите отдолу, купете си кавалерийски кон и го разхождайте интензивно. От това хъркането надали ще утихне, но пък от разходките ще влезете във форма – че я се вижте вече на какво приличате.

Ако хъркат съседите отгоре, пробийте тавана, прекарайте тръбичка и им пуснете газ от онзи за балоните. Така тяхното хъркане ще изтънее и вашето ще го заглуши – за тяхно удоволствие.

Ако хърка пенсионираният полковник отляво, купете си стара военна тръба и свирете „Отбой”, докато престане. Алтернатива – промъкнете се у тях, пъхнете му под носа зелен военен чорап, непран от години и го дръжте, докато всичко утихне.

Ако пък хърка красивата млада госпожица от апартамента в дясно, поканете я на романтична вечеря със свещи. И не забравяйте – освен презервативи, ще ви трябват и тапи за уши.

Мразим опашките

Покрай извънредното положение, опашките от социализма се върнаха в живота ни. Те силно затормозяват нормалната психика, така че ето няколко ефективни рецепти за справяне с напрежението.

Ако сте на опашка пред банката, затворете очи и бройте до 3 милиона. Ако опашката не се е източила – затворете очи и бройте до 30 милиона. Ако опашката още е тук, но вие можете да преброите и до 300 милиона, купете си банка, за да не чакате на опашка.

Ако опашката се вие пред аптеката, смъкнете маската си и започнете да кихате и кашляте. В случай, че хората не се разбягат – идете на друга аптека, където няма опашка.

Ако пък голямото струпване е пред любимия ви магазин за хранителни стоки, вместо да стреляте по тълпата с картечница, обадете се за помощ на приятел – да речем, Волен Сидеров. Той отдавна е доказал, че само с думи прости може да разчисти дори боксов ринг от разлютени боксьори – какво остава за тълпа обикновени граждани.

Не вярвайте на телевизията

Ако по телевизията ви показват образователен филм, според който в извънредна ситуация изхвърлянето на телевизор през прозореца може да има силно положителен ефект върху психиката, догледайте предаването спокойно и чак тогава изхвърлете телевизора.

Във всички останали случаи изхвърлете телевизора веднага, щом ви хрумне – особено ако показват стари футболни мачове, коледни комедии през април или извънредни брифинги с журналисти, които не знаят разликата между това да зададеш въпрос и това да не успееш да го зададеш, колкото и да се мъчиш.

Маските, маските

Регламентът в България казва да се носят маски.

Казва го и здравият разум – дори да пази само частично, маската е полезна. Да не говорим, че може да опази другите от теб, ако не знаеш, че носиш вируса.

Но много добитъци скитат по улицата без маска. Или чинно я носят – но в джоба. Освен когато не виси закачена на рогата им.

Не знам да има глобен някой такъв. Даже виждам полицаи да ги подминават, без да реагират.

Затова в този случай не мога да ви предложа подходящ съвет как да се въздържате от убийството на добитъка – така че сте свободни да не се въздържате.

Другият вариант е да оставите добитъка да убие вас.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

„Обвиненията са за това, че съм огласил истината.“ Как Видин се бори с COVID-19

Борис Митов

Георги Георгиев (вляво) и Петър Миланов, докато снимат видеоклипа пред видинската болница, заради който беше обвинен председателят на БОЕЦ

Една лична история, разказана от потърпевш, претърпява странен обрат – няма реакция на властите по разказания проблем, но затова пък този, който апелира за реакция, се оказва обвиняем.

Петър Миланов е дългогодишен журналист в БНР. Той живее в София, но от 10 април е в родния си Видин, тъй като 8 дни по-рано 88-годишният му баща е приет с инсулт в местната болница „Св. Петка“. На 17 април семейството му разбира, че възрастният мъж е бил заразен с коронавирус и е преместен в интензивно отделение. Въпреки че Миланов и сестра му са били в контакт с баща си, здравните власти отказват да ги тестват, защото нямат симптоми. Правят им изследвания едва преди ден, във вторник, а през това време те се самоизолират доброволно.

От началото на месеца до 28 април официално потвърдените от Националния оперативен щаб случаи на COVID-19 във Видин се увеличиха от 2 на 82, след като на 20 април започна масово тестване на местните лекари и медицински работници. По думите на ръководителя на щаба ген. Венцислав Мутафчийски в сряда сутринта, заразените медици в града вече са 33. Засега обаче той отрича хипотезата, че разпространението на заразата може да се дължи на това, че медици и роднини, които са били в контакт със заразени с коронавируса, не са тествани и изолирани още в началото на епидемията.

В същото време прокуратурата започна разследване за всяване на паника срещу председателя на гражданското сдружение БОЕЦ Георги Георгиев, защото твърди, че рязкото разпространение на COVID-19 във видинската болница се дължи точно на това обстоятелство.

„Заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“

Петър Миланов разказа за случая на баща си още на 20 април, когато заедно с Георгиев заснеха кратък видеоклип пред сградата на „Св. Петка“. Именно заради изявлението си в него от вторник активистът от БОЕЦ е с обвинение за всяване на паника чрез „заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“.

Обвинението срещу Георгиев е по същия текст от Наказателния кодекс, който прокуратурата вече използва срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия.

Какви са обвиненията срещу Георги Георгиев

„Обвиненията са за това, че съм огласил истината за отказа да бъдат тествани видинските медици и че това като следствие доведе до взрива на заразата във Видин, което е факт и го доказваме с документи“, заяви пред Свободна Европа Георги Георгиев. Той е с определена от прокуратурата парична гаранция от 2000 лв., която ще обжалва в съда.

„В хода на разследването е установено, че противно на твърдяното, от 20.04.2020 г. е започнало тестуване за коронавирус на всички медицински лица в МБАЛ „Св. Петка“ – град Видин, която информация е била подробно разяснена на обвиняемия. Въпреки това Георги Георгиев е изнесъл заблуждаващи твърдения в електронна медия“, съобщи местната Районна прокуратура още на 21 април, самосезирайки се само ден след публикуването на видеоклипа на Георгиев и Миланов във Фейсбук.

Какво казват двамата във видеоклипа

По време на въпросното си видеообръщение председателят на БОЕЦ припомня, че движението още в началото на април е огласило „едно за нас мракобесно решение на щаба и управляващите – да не бъдат тествани рисковите групи, това са медиците и контактните на доказано заразени с коронавирус лица“.

Става въпрос за отказ да бъдат тествани лицата, контактували със първия пациент с COVID-19 в „Св. Петка“, за който от сдружението подават сигнал в МВР още на 3 април, а на следващия ден сезират и прокуратурата.

„Тогава имахме сигнал и установихме такъв случай във видинската болница. Предупредихме, че има огромен риск да последва взрив на заразата във Видин, което вече е факт – над 15 медици и още десетина граждани вече са заразени“, казва Георгиев на 20 април, след което представя случая с бащата на Миланов.

„Искаме да алармираме, че не се ограничават контактните лица нито се тестват, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на заразата, нито се изолират под карантина. Смятам, че това е причината да се разрази заболяването в неврологично отделение, където беше нашият баща и където пострадаха много медицински лица – доктори, сестри и санитари. Това можеше да се предотврати, ако тези първи случаи – баща ми е първият заразен в болницата, ако те бяха навреме хванати, тествани и изолирани“, добавя журналистът от БНР.

След това Георгиев обобщава, че от БОЕЦ ще продължат да питат институциите „защо се случва това и кой носи отговорност за ситуацията във Видин“.

Какво показва официалната статистика

В деня на заснемането на този видеоклип официално потвърдените от Националния оперативен щаб случаи на COVID-19 във Видин са общо 27, повечето от които медици от „Св. Петка“.

Ден по-рано – на 19 април, директорът на местната Регионална здравна инспекция (РЗИ) д-р Венцислав Владински обявява пред БНР, че ще бъдат тествани всичките 53 служители в спешното отделение на видинската болница. На 28 април Националният оперативен обявява, че заразените с коронавирус в града вече са 82 души.

Първите сигнали, че местната РЗИ отказва да тества видинските медици датират от началото на месеца. Още на 3 април Марияна Върбовска, която работи в „Св. Петка“, информира във Фейсбук, че е била в контакт с болен от COVID-19, но не е изследвана.

„На контактните на тези лица не се изследват проби в Националната референтна лаборатория“

„След като са знаели какъв е случаят, защо не са си сложили лични предпазни средства? Това е първият пропуск на тази колежка. Би трябвало да знае, че нарежданията от Централната референтна лаборатория и на проф. (Тодор) Кантарджиев от Националния оперативен щаб са пробата да се прави само на лица със симптоматика. На контактните на тези лица не се изследват проби в Националната референтна лаборатория. Остават под карантина и наблюдение на личния лекар. Ако се появят симптоми като кашлица, затруднено дишане, висока телесна температура, тогава се пускат пробите“, коментира тогава пред БНР директорът на местната РЗИ д-р Владински.

По повод това негово изявление във вторник ген. Мутафчийски беше попитан дали отчита като грешка на щаба, че не е разпоредил още в началото на април масово тестване на видинските медици.

„България е една от малкото страни в света, която освен препоръките за конкретните лица, които трябва да се тестват, тестват много по-големи групи от лица. Една от малкото държави в света“, отговори ръководителят на Националния оперативен щаб, добавяйки: „Въпросът ви е манипулативен, неверни данни и псевдотвърдения.“

Какво установява прокуратурата във Видин

Противно на този коментар на ген. Мутафчийски, Окръжната прокуратура във Видин потвърждава, че в началото на месеца Националната референтна лаборатория в София е отказала да изследва взети на 2 април проби от видински медици, които са били в контакт с първия пациент с коронавирус, приет в местната болница.

„След лична уговорка с ген. Мутафчийски, са били взети нови проби“

„След като е било установено, че взетите на 02.04.2020 г. проби на медицинските лица не са приети за изследване, на 04.042020 г., след лична уговорка с ген. Мутафчийски, са били взети нови проби от обучен за това персонал“, пише в прокурорско постановление, с което на 16 април е прекратена проверката по сигнала на БОЕЦ, че здравните власти са нарушили мерките срещу разпространението на коронавируса, отказвайки да изследват медиците, грижили се за първия пациент с COVID-19 в болницата.

„Тоест прокуратурата доказва с разпити, включително и на директора на РЗИ – Видин, че това, което аз изнесох като информация и от БОЕЦ пуснахме, е вярно. Аз го имам документа в себе си. И в същото време точно заради същото нещо ми повдигат обвинение“, коментира пред Свободна Европа Георги Георгиев, който публикува постановлението в профила си във Фейсбук във вторник.

Всъщност Окръжната прокуратура във Видин отказва да образува разследване по сигнала на БОЕЦ, защото д-р Венцислав Владински декларира пред разследващите, че „в РЗИ – Видин не са получавани инструкции от Националния оперативен щаб да не се вземат, изпращат и изследват проби на лица, контактни на установеното с COVID-19 лице“.

Въпреки това дори разследващите посочват, че тестове на контактни без симптоми не са били направени: „На 02.04.2020 г. в Националната референтна лаборатория (НРЛ) с транспорт, осигурен от Областна управа – Видин, са изпратени общо 24 проби за изследване за коронавирус, както следва: екип на РЗИ – Видин е взел носогърлен секрет на съпругата на заболелия; 23 проби са взети са взети в МБАЛ „Св. Петка“. Изследване е проведено на съпругата на заболелия и пациентите със симптоми. Станалите проби са върнати от НРЛ на шофьора на Областната управа – Видин и унищожени чрез автоклавиране в лабораторията на РЗИ – Видин.“

Какво предвижда протоколът на РЗИ при COVID-19

Така се оказва, че Националният оперативен щаб не е инструктирал видинската здравна инспекция да не взима проби от медици от „Св. Петка“, които са били в контакт с болни, но ако те нямат симптоми, пробите им не са изследвани. В крайна сметка служителите на спешното отделение масово бяха тествани на 20 април и седмица по-късно беше регистрирано 4-кратно увеличение на болните в града.

Както съобщи Свободна Европа преди три седмици, издадените от главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев указания колегите му в страната предвиждат при установяване на заразен с COVID-19 хората от близкото му обкръжение да бъдат изследвани веднага. Този протокол обаче масово не се спазва заради липсата на достатъчно тестове.

„Прокуратурата трябва да потърси причината за заразяването на болницата, а не да преследва пострадалите граждани“

„Лично аз исках да апелирам да бъдат опазени докторите и пациентите, да бъде по-бързо спряна тази ситуация. Ако бяха направени навреме тестове, можеше да не се разрасне толкова заразата в болницата, на която разчита цялата област. Според мен прокуратурата в такива случаи трябва да потърси причината за заразяването на болницата във Видин, а не да преследва пострадалите граждани. Това е толкова нелепо“, обобщи случая Петър Миланов пред Свободна Европа.

Към този момент баща му все още се намира в интензивното отделение на „Св. Петка“ като по информация на лекуващите го лекари е в стабилно състояние, без температура и затруднено дишане. Предстои му нов тест и ако той бъде отрицателен, 88-годишният мъж ще трябва да прекара още 14 дни задължителна карантина в инфекциозно отделение, с които общия му престой в болницата ще стане 45 дни.

Към сряда сутринта официално потвърдените случаи на коронавирус в България са 1437, от които са починали 61 души и са оздравели 243-ма. Всичко за развитието на епидемията в страната можете да следите тук. Броят на регистрираните в световен мащаб заболели от COVID-19 надхвърля 3.1 млн. души, жертвите са над 217 000, а излекуваните са повече от 930 000 души. Карта със статистическите данни по свете можете да видите тук.

Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.

Борис Митов

Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

svobodnaevropa@rferl.org