Знаем се – разпределили сте пачките, преди да ги поискате от Европа

Радослав Бимбалов

Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО ОТВОРЕНО ПИСМО

До Танцуващия с Фондове, Вицето на Вица

Драги Томиславе,

Отдавна чаках да приключиш с проекта по стратегията за усвояване на европейските фондове за възстановяване. Знам защо се забави. Трябвало е да хакнеш Ексела и да го накараш да мисли по обратния начин. Първо пишеш тотала, а пък той не е един – за Делян, за Доган, за тоя, за оня. После тръгваш нагоре да попълваш числата по пера и накрая, ако остане време, да копи-пейстнеш някакви проекти, които хем да звучат като по Жул Верн, хем като по Фон дер Лайен.

Ама защо цялата тая мъка? На всички е ясно как се справяте с поглъщането на еврофондовете – пет кила документация, посочване на правилния контрагент, малко имитация на дейност, послушно слепи контролни органи и после хоп – в кошарката на офшорката за разпределяне на „дивидентите“. Обаче тоя път явно е трябвало да се постараете повече.

Първо, защото става дума за доста ДОСТА ДОБРИ ПАРИ. 12 милиарда евро аванта, плюс 9 милиарда евро заем (които ще ги връщат поколенията).

Второ, защото усвояването ще продължи няколко години, а властта ви се клати като прогнил зъб на клошар.

Истината е, че се вкопчихте в собственото си управленско свлачище, за да източите именно тези милиарди. За вас те са просто много пари. Но за нас те може да се превърнат в реалния шанс на горката ни държава най-накрая да влезе в 21-ви век– с иновации, дигитализация и модернизация на системите. Вие не разбирате от тези неща, понеже сте спрели влака си в 90-те, когато изгря мутренското ви величие.

Знаем се. Разпределили сте пачките, преди да ги поискате от Европа. Понеже можете да ПРИСВОЯВАТЕ, а не да УСВОЯВАТЕ.

Обаче тоя път няма да стане. Защото, Томиславе, ако ставаше дума да се угоите с поредната доза брюкселски фондове за поставяне на рехав асфалт, щеше да ми е все тая. Свикнал съм. Но сега съм бесен и имам да казвам нещо важно – на теб, на началника ти с джипката и на всички останали в некадърната ви управленска банда:

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ БЪДЕЩЕТО на дъщеря ми!

Ще ви гоня до дупка.

С предупреждение:
Радослав Бимбалов, баща

В замяна на подкрепа за ЕС: София настоява Скопие да признае български корени

• Свободна Европа

Екатерина Захариева

България ще блокира пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз (ЕС), ако страната не признае, че националната идентичност и езикът ѝ имат български корени. Това става ясно от интервю на българския вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева пред Ройтерс.

България фокусира първото си ротационно председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. върху бързото присъединяване на страните от Западните Балкани към 27-членния блок, но сега може да наложи вето върху официалния старт на преговорите за присъединяване със Северна Македония следващия месец, освен ако двете страни не разрешат историческите си спорове.

Това е поредно предизвикателство пред страната, която вече беше принудена да добави „северна“ към името си, за да разреши десетилетния си конфликт с Гърция, откривайки пътя си за влизане в ЕС и НАТО. Северна Македония официално стана член на евроатлантическия алианс през март и сега се надява да продължи евроинтеграцията си.

„Притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това“, коментира Захариева с уточнението, че ако това бъде изпълнено, България е готова да признае македонския език като един от официалните в западната ѝ съседка, както и македонската идентичност.

„Ние не оспорваме правото им на самоопределение, нито правото им да наричат своя език така, както им харесва. Готови сме да потвърдим настоящите реалности, но те трябва да признаят историческата истина“, добави българският външен министър.

София смята, че идеята за македонска нация и език са създадени в бивша Югославия в края на 40-те години на миналия век, а до 20-те години повечето хора в региона са се определяли като българи. През последните две седмици двете страни проведоха преговори, за да се опитат да разрешат разногласията си преди срещата на ЕС на 10 ноември, но с малък успех.

В четвъртък министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но каза, че самоличността и езикът на страната не са тема, която може да се обсъжда.

България и Северна Македония неспособни да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

• Иван Сотиров 

Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на братска държава в полза на македонистите, които насаждат расистка омраза към всичко българско

Кое ни разединява и кое ни обединява с Република Северна Македония?

Разединява ни неспособността на София и на Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма. Обединяват ни общите езикови и етнически корени, общата история и борба за независимост на Македония.

Етноцентричната концепция за създаването на македонска нация е приета през 1934 г. от Коминтерна, като за тази цел с кървав терор е налагано македонско етническо съзнание на етническите българи в Македония от ЮКП и БКП, след идването им на власт през 1944 г. Със същата цел е създаден и „македонски“ език.

Най-гнусна в това отношение е ролята на БКП,

защото за разлика от сръбската и другите комунистически партии, тя участва в  процеса за насилствена промяна на етническото самосъзнание на собствения си народ. Тази предателска политика на БКП насочена към обезбългаряване на Пиринския край е прекратена благодарение на разрива в отношенията между Тито и Сталин през 1948 г. Близо 200 000 българи са били принудени да се „самоопределят“ като македонци и едва три години след смъртта на Сталин БКП започва обратния процес на връщане на правото на българско самоопределение на тези наши сънародници.

Именно затова, ще е справедливо да поставим въпроса и за отговорността на БКП, когато говорим за реабилитиране на жертвите и репресираните от страна на комунистическия режим в Югославия, заради българското им самосъзнание.

Насилственото формиране на етническо съзнание, според международно-правните норми, е акт на

престъпление срещу човечеството

Ангажираните с това престъпление дейци на комунистическите режими и техните репресивни структури в София и Скопиe, които са генетично свързани с оста Москва–Белград, днес резонират на вълната на един фалшив, краен национализъм, за да минират процеса на сближаване между София и Скопие, който беше катализиран основно от усилията на нашите партньори в НАТО и ЕС.

Сърбоманите македонисти и кресливите кремълопослушни наши псевдопатриоти са двете лица на московско-белградската резидентура. Тяхната хранителна среда и основна опорна точка за поддържане на вражда между нашите две държави и за дестабилизиране на региона е етнонационалната мантра.
Преди време бях писал, че живеем в период на нова Студена война между режима в Москва и Запада и ако искаме да има нормален диалог между нашите две страни, първо трябва

да разрушим „Балканската стена“,

която разделя българите много по-драматично, отколкото „Берлинската стена“ разделяше германците! Само при условие, че с Република Северна Македония сме в рамките на една цивилизационна общност и един военнополитически съюз на демократични държави ние можем да преодолеем дълбоко издълбаните от Коминтерна кървави разделителни линии.
Ако ние стъпим на идеята за гражданска македонска нация, ще излезем от комунистическото тресавище и ще стъпим на здрава европейска основа!

През 1992 г. България призна независимостта на Македония, защото идеята за независима Македония и за гражданска македонска нация е идея, възникнала много преди 1944 г., дори преди ПСВ, това е идеята за автономия на Македония, подкрепяна от Българската държава още от началото на миналия век. Тя е била отстоявана от дейците на ВМРО, повечето от които са се самоопределяли като етнически българи, пишещи и говорещи на български език.

Тази идея най-добре е развита и в книгата “Македония – Швейцария на Балканите” на Иван Михайлов. Иван Михайлов говори за македонска нация, която се състои от етнически българи, гърци, албанци, турци, аромъни, евреи и т.н. Разбира се, ние днес трябва да отчетем, че има и една нова и многочислена група хора, които се самоопределят като етнически македонци и трябва да се съобразим с това обстоятелство и да уважаваме това тяхно право. Ние не може и не бива да прехвърляме отношението си към хората, които са налагали масово, чрез насилие и брутална пропаганда това етническо самоопределение, към тези които са били обект на това насилие и брутална пропаганда.

Абсурдно е представителите на институциите на РБ и РСМ да разговорят помежду си като представители на етнически българи и етнически македонци. Това е обидно и накърнява гражданските права и личното достойнство на всички други граждани на нашите две държави, които са с друго етническо самоопределение. Тези хора са поставени в ролята на гости, които случайно са попаднали на чужд семеен скандал.

Няма нищо по-жалко и комично от балканските великодържавници, претенденти за наследници на водачите на велики държави и империи, които са се вкопчили в дребнави махaленски битки. Не е ли парадоксално, че набеждаваният от комунистите за „терорист“ и „фашист“ Иван Михайлов преди повече от половин век развива либерална уилсънианска концепция за правото на национално и етническо самоопределение в рамките на една държава, а днешните либералстващи демократи са на път да изумят Европа с разправиите си около ретроградния си национален етноцентризъм.

Трескавото приемане от наша страна на декларация от Народното събрание и съставянето на необмислен правителствен меморандум демонстрират неувереност и звучат по-скоро като опит да се преразгледат отколкото да се защитят и развият вече постигнати договорености между двете държави в Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. И в Декларацията, и в Договора е прието определението „обща“ за историята ни и категорично се декларира, че двете страни нямат териториални претенции една към друга и няма да подкрепят сепаратистки действия.

В Договора РСМ потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. Въпросът за името на РСМ е решен с подписването на международен договор и провеждането на превантивна кампания срещу предполагаемите намерения той да бъде нарушен, е контрапродуктивно и обслужва кампанията за всяване на недоверие и изостряне на отношенията между РБ и РСМ.

Силната позиция на България е да отстоява вече подписаните договори, вместо едностранно да изпраща до европейските ни партньори документи, с които да създава впечатление, че искаме преразглеждане на споразуменията и предпоставки за рестартиране на разговор по вече договорените въпроси.

Дефиницията: „Официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език“ звучи двусмислено и провокативно. Така се създава впечатлението, че третираме официалния език на РСМ, като някаква регионална норма на официалния език в РБ. Коректната позиция по въпроса е, че официалните езици в СРМ и в РБ са

две различни кодификации, базирани  на българските говори

Коректно е да отчетем, че за забавянето на изпълнението на договореностите за сътрудничество в областта на културата, образованието, туризма, търговията, комуникациите има вина и от наша страна.

Преди да препоръчваме на нашите съседи от Република Северна Македония да се справят с идеологическото наследство на комунистическа Югославия, трябва българските институции да скъсат с идеологическото наследство на комунистическия режим.

След като се допуска в нашите институции и обществени медии да се води клеветническа кампания срещу страната ни като се твърди, че у нас е имало фашистки режим преди ВСВ, с какво основание се сърдим, че подобна кампания се води и в РСМ. Налагането на фалшивата мантра за „фашистки режим“ в България се ползва като алиби от комунистическите престъпници и техните наследници, за

да оправдаят геноцида, който извършиха срещу народа ни

Тези които обезбългаряваха Пиринския край, днес са се превърнали в най-яростните националисти. Разбира се техният национализъм е толкова искрен, колкото техният антифашизъм. Чрез фалшивата легенда, че са водили борба с измисленият от тях „фашистки режим“ в България, комунистическите престъпници, които надминаха нацистите и фашистите по безчовечност, търсят, и за съжаление получават, легитимация сред западните елити, които имат действителна роля в борбата срещу националсоциализма и фашизма.

Преди 10 ноември 1989 г. местните комунисти заклеймяваха същите тези западни елити като империалистически враг и бяха мразени  повече от фашистите.

Много от привилегированите наследници на тези, които преследваха и избиваха хората, симпатизиращи на западните демокрации, като им лепваха клеймото „враг на народа и западен агент“, днес ни се пробутват като най-ревностните  защитници на ценностите на западната демокрация у нас.

Плод на друга основна мантра, наследена от комунистическото минало, е заложеното в Рамковата позиция виждане, че общата ни история е до 1944 г., като така се легитимира етнонационалната концепция за македонска нация с национален герой Лазар Колишевски.

Това зачерква борбата на всички дейци за независима Македония и за формирането ѝкато гражданска нация, чиито национален герой е Гоце Делчев. Той, както и огромната част от хората, посветили живота си за македонската независимост, са били с българско самосъзнание и разговорът за тях трябва да обединява гражданите на нашите две държави не само в миналото, но и в нашето настояще и бъдеще.

България трябва да е най-големият противник, на етнонационалната концепция за македонска нация, защото тя е основата на антибългаризма и затова е, и ще продължи да бъде незаобиколим проблем за нормалните отношения между нашите две държави. Ето защо е безумие е да легитимираме, нещо което е дълбоко антибългарско и антиевропейско по своята същност.
София трябва да води политика на категорична добронамереност в разговорите с нашите съседи от Скопие. Премиерите на двете държави не трябва да допускат да бъдат заложници на евтин и зловреден националпопулизъм, който обслужва чужди интереси и дребни вътрешнопартийни сметки. Процедурата за приемането на РСМ в ЕС е най-добрата възможност за нейното

откъсване от оста Кремъл-Белград, 

за сближаването и защита на националните интереси на нашите две държави! Без откъсването от това влияние никога няма да бъдат разбити зловредните лъжи, наложени от Коминтерна за миналото на Македония! Очевидно е, че целта на тези, които не успяха да блокират стремежа на гражданите на РСМ за членство в ЕС, чрез референдума засягащ сакралния въпрос за името на държавата, сега се опитват да постигнат това, като ни провокират да свършим тяхната мръсна работа, налагайки вето върху стартирането на разговорите за приемане на РСМ в ЕС. Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на нашата братска държава в полза на македонистите, които насаждат расистка омраза към всичко българско.

От Иван Сотиров

И вдигнатият юмрук на Тръмп не може да охлади любовта на нашите тръмпофили

Иво Инджев

Този път ще потретя: нито за момент не съм прогнозирал, че Тръмп непременно ще загуби изборите. Напротив, допуснах, че доста от неговите заклети привърженици се срамуват да подкрепят открито един явен расист, женомразец и таран на Кремъл (волно или по други причини) на западното единство. Крият се.

Все пак става дума за държавата, основана на равенството на хората, а не на омразата между тях, подклаждана както никога преди от самия президент.

Ето защо не е изключено засрамените от собствения си расизъм, женомразство и услужливост спрямо стратегията на Кремъл атлантическите съюзници да бъдат противопоставени, ще си гласуват за него. И пак  могат да се окажат мнозинство – с малко, но за втори път.

Да кажа ли за четвърти път, не съм прогнозирал сигурна победа на Байдън, базирана на социологически проучвания? Или да декларирам, че и Байдън е маскара, за да се успокоят стършелите, които ми налитат?

Или да припомня на всезнаещите, че обвиненията в старческата сенилност на Рейгън беше сред главния нападателен арсенал на Уолтър Мондейл и демократите в САЩ срещу кандидатурата му за президент?

А нещо за “сенилния” Конрад Аденауер, станал президент на Германия на същата преклонна възраст (за самия Тръмп дори не повдигам въпроса)?

И сто пъти да го напиша, пак няма да мога да умилостивя влюбените в Тръмп наши явни и скрити расисти, женомразци и услужливци на кремълската стратегия. Те се имат за десни, но всъщност са бесни по съвсем други подбуди (срамни в и за САЩ, да потретя и това).

Импонира им да мразят различните (от тях хора), най-общо казано. И изливат омразата си върху всеки, който си позволява да им покаже как изглеждат в огледалото.

Специално за българските тръмпофили, които не разбират от дума, публикувам без думи снимка на Тръмп с предизборно вдигнатия юмрук, обявен тук от Бойкофилите за сигурен симптом за заболявяне от комунизъм. 

Планът на Борисов се потвърждава: нова конституция ще има, ама друг път

Здравка Андонова

„Нещата се променят. Ще видим какво ще правим. А и този коронавирус…“

Така представител на ГЕРБ отговори пред „Дневник“ на въпроса какво реално правят управляващите по идеята на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико Народно събрание за нова конституция. С нея на фона на засилващите се протести през лятото той обяви, че ще рестартира държавата.

Почти три месеца по-късно развитието на идеята потвърждава коментарите, с които беше посрещната, че това е сценарий за печелене на време ГЕРБ да остане във властта поне до редовните парламентарни избори през 2021г.

Гласуване на предложението за свикване на Велико Народно събрание в първия възможен момент след 2 ноември, според представителите на управляващите партии няма да има. А обещанието на Борисов бе да подаде оставка веднага след като такова решение бъде прието. Но неговото одобрение също е обречено на провал, тъй като без отказилите подкрепа БСП и ДПС няма как да се съберат необходимите 160 гласа.

Премиерът не е коментирал скоро темата как ще постъпи в тази ситуация, а междувременно бяха измислени нови начини за симулиране, че реално се работи по проекта.

Какво ще стане с Конституцията на ГЕРБ

Представители на управляващата коалиция, с които „Дневник“ разговаря, смятат, че няма как да има гласуване на решение за Велико Народно събрание в минималния срок – т.е. в седмицата от 2 до 6 ноември, поради две причини. Едната е, че не се е провел нито един обществен дебат по проекта за нова конституция, а другата е – че се чака становище на Венецианската комисията по част от предложенията, което оптимистично трябва да бъде готово около 15 ноември след онлайн срещи с управляващите партии.

Какво точно ще се прави след него не е известно.

Максималният срок за гласуване на решението за свикване на Велико Народно събрание е пет месеца след внасянето му, т.е. до 2 февруари, което е след законовоустановения срок за насрочване на редовните парламентарни избори – те трябва да са в края на март, а президентът трябва да ги насрочи два месеца по-рано т.е. в края на януари. Заради това анализатори и опозиционни партии продължават да коментират идеята за нова конституция като план за оставане на ГЕРБ на власт до край въпреки протестите.

За „тупане на топката“ в парламента бе създадена временна комисия със срок на работа до 2 декември, в която да се проведат дебатите по проекта. Опозицията отказа да влезе в нея, а президентът Румен Радев оспори в Конституционния съд, че комисия в редовен парламент може да обсъжда проекта и той прие да се произнесе по него. Според депутати от управляващите партии докато КС не вземе решение по казуса, комисията няма как да работи.

Други коментират, че е пред провал и сформирането на експертен съвет от юристи, тъй като някои не искали да участват, а други били възрастни и заради пандемията от коронавирус предпочитали да дадат писмени становища, но не и да се включат в заседания с много хора.

Ще има ли избори или промяна в кабинета преди пролетта

Според депутати от ГЕРБ и „Обединените патриоти“ вариантът за предсрочни парламентарни избори не стои, а другият – за кабинет с друг премиер, бил отхвърлен през лятото и после не е поставян на дневен ред.

Управляващите не са се събирали в никакъв формат от няколко седмици, а в момента Борисов е с коронавирус и би трябвало да е под карантина до 9 ноември.

Пред „Свободна Европа“ председателят на временната комисия за конституцията Десислава Атанасова от ГЕРБ каза в сряда (28 октомври), че няма защо да има предсрочни избори особено в тази ситуация. Тя заяви още, че според нея трябва да се действа бързо с решението за свикване на Велико народно събрание, но не посочи срокове.

Два дни по-рано вестник „24 часа“ съобщи, че на вниманието на лидера на ГЕРБ още бил вариантът управленският мандат да бъде довършен от правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ с друг премиер, дори и при очаквания провал на решението за Велико Народно събрание. Депутати от управляващите партии казват, че не е обсъждан такъв вариант с тях, но не изключват възможността да се тестват мненията.

Според октомврийската прогноза на „Икономист интелиджънс юнит“ в България няма да има предсрочни избори, идеята за нова конституция е обречена на провал, а политическата сцена ще е бурна до 2025 г.

Наистина ли България остава без лекари?

На какво се дължи сегашният остър недостиг на медици в България – на бягството им или на дълбоките проблеми в системата? Германският наблюдател Кристофер Неринг, който в момента е в България, събра интересни данни.

„Най-големият проблем, пред който сме изправени, е свързан с медиците на първа линия. Имаме сериозен недостиг по отношение на техния физически капацитет“, каза тези дни българският министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. А в България положението с Ковид-19 от ден на ден се влошава. Особено тревожен е изключително високият процент на положителни PCR-тестове: около 30 на сто.

Вярно е, че това се дължи отчасти на относително ниския брой провеждани тестове, но въпреки всичко зад този процент сигурно се крият и неизвестен брой нерегистрирани досега нови инфекции. А в такава ситуация липсата на лекари е особено тревожна.

Германската обществена медия ARD също бие тревога: В България и Румъния остро липсват лекари. Журналистите бързо откриват и причината: лекарите от Югоизточна Европа масово се изнасят към Германия и други страни в Западна Европа. Лекари, от които има остра нужда в борбата срещу пандемията.

Нека да припомним, че в Германия вече от доста време разгорещено се обсъжда въпросът за мигрантите от България. Досега обаче ставаше дума най-вече за злоупотреби със социални помощи, за проституция, за работниците в кланиците или сезонните работници в селското стопанство. Сега изведнъж се оказва, че лекарите, напуснали България в посока към Германия, също са сериозен проблем. Проблем за България. Това обаче не е цялата истина.

Числа и факти

Твърденията, че българските лекари масово бягат към Германия, вече от години се въртят из българските медии. Само че досега няма точна статистика за броя на емигриралите български лекари – нито за общия брой, нито за годишния. Но не е и възможно да ги преброиш, защото процесът е много динамичен. Често пъти български лекари заминават за известно време в чужбина, дават 20-30 дежурства в някоя болница и после се прибират у дома.

Тази миграция, която може да се определи като „напред-назад“, обърква официалната статистика. Българският НСИ съобщи, че към края на 2019 година в България е имало общо 29 612 лекари – само с 55 по-малко в сравнение с предишната година.

Тази бройка означава, че в България на 235 души се пада по един лекар. За сравнение: в Германия един лекар се пада на 206,5 души. По този показател България попада сред първите 20 страни с най-добро лекарско подсигуряване в класацията на Световната здравна организация, само няколко места по-назад от Германия. Накратко: броят на лекарите в България от години е стабилен, а статистическата разлика спрямо Германия е минимална.

Добре, но как изглежда тогава положението с миграцията на българските лекари? Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), смята, че проблемът се преувеличава. Той обяснява, че на всеки български лекар, който иска да работи в чужбина, БЛС издава удостоверение.

През 2008 година, веднага след приемането на България в ЕС, когато за страната обаче все още не важеше свободният избор на работно място навсякъде в ЕС, броят на тези удостоверения е бил 327.

В периода 2010-2015 е достигната връхната точка – тогава се издават около 400-500 удостоверения годишно. След което през следващите години числото се стабилизира около 350-400. Тук д-р Маджаров напълно основателно припомня, че издадените 400 удостоверения изобщо не означават, че 400 лекари са напуснали България. Включително и поради следната причина: един лекар, който три пъти в годината заминава за Германия, за да изкара 10-15 дежурства, всеки пъти си вади ново удостоверение.

С други думи: официалните числа показват, че медийните съобщения за масово напускане на български лекари, са преувеличени. Но официалната статистика не отразява всички факти. От нея не се разбира например, че България напускат най-вече млади лекари, които отчасти завършват образованието си в чужбина и направо остават там, докато в самата България средната възраст на лекарите е доста висока. Според едно проучване на фондация „Отворено общество“, едва 5% от лекарите в България са под 30 години.

Проф. Ивайло Търнев, шеф на Неврологичната клиника в софийската Александровска болница, вижда провала на българската здравна система в това, че липсват основните предпоставки за развитието на младите медици. Според него, същото се отнася до целия медицински персонал: медицински сестри, санитари, болногледачи. И тъкмо тази липса кара здравните работници да напускат страната. Което пък се усеща най-болезнено в сегашните пандемични времена.

На какво се дължи сегашният недостиг на медици

Директорът на софийската Университетска болница „Света Екатерина“ проф. Генчо Начев вече бие тревога, че не достигат лекари в борбата срещу коронавируса, а здравните власти в страната призоваха доброволци на помощ. В софийската болница „Пирогов“ междувременно бе отделен цял етаж за лекуване единствено на болничния персонал с коронавирус.

В момента в лечебното заведение има около 100 медици с Ковид-19, а на лечение са около 90 пациенти с коронавирус. До момента няма официално обяснение как е възможно, при всички предпазни мерки в „Пирогов“, заразените медици да са повече от другите пациенти с Ковид-19.

Впрочем, това е друга важна причина за недостига на лекари и медицински персонал в България в момента. Недостиг, от който страдат всички болници и клиники в страната, а като цяло – и самата здравна система. Така че проблемът не е (само) в емигриралите лекари.

Ето в какво е проблемът: раждаемостта в България е ниска, лекарите застаряват, заплатите в здравеопазването са ниски, а условията на труд – лоши. Така си беше още преди пандемията. А емиграцията на лекари и медицински персонал е просто симптом на вкоренените много по-надълбоко беди. Просто сега този проблем стана особено болезнен и видим.

И ако тези дни недостигът на медицински персонал се усеща особено остро, това се дължи не толкова на емиграцията на лекари, колкото на тези факти: броят на новите зарази расте изключително бързо, специализираните здравни заведения са съсредоточени главно в столицата, отделения, третиращи Ковид-19, се превръщат в огнища на зараза. Но едно е сигурно: далеч не само България е в момента в такова положение.

“Иска ли някой да заобиколи заповед…” Hощните заведения работят

• Свободна Европа

В големите градове на България заповедта на здравния министър за затваряне на нощните заведения с цел ограничаване на разпространението на коронавируса масово се заобикаля.

Това са показали проверки, извършени в София и Пловдив. Причината – някои нощни заведения са започнали да работят с променено работно време, други пък не влизат в обсега на документа и имат право да са отворени. Работното им време е до 3 часа след полунощ. По този начин те поемат аудиторията, която търси забавления. Не са малко и случаите, в които се провеждат партита през деня.

В заповедта на министър Костадин Ангелов са изброени само няколко типа заведения, които трябва да бъдат затворени. Това са „дискотеки, пиано-барове, нощни барове, нощни клубове и други подобни нощни заведения за развлечения на закрито“. Заведения, които обаче имат друг тип регистрация – кафе-аперативи, лоби барове и други, имащи необходимото отстояние от жилищни сгради, са отворени до късните нощни часове, без това да бъде формално нарушение. Ето защо в Пловдив и в София вече е въведен лимит на работното време на всички подобни публични места.

На този фон в нощта срещу петък Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) е открила няколко отворени за клиенти дискотеки в Студентски град. За периода от 24 до 29 октомври от СДВР са инспектирали над 40 софийски заведения.

Столичният щаб за борба с COVID-19 реши, че в София всички заведения да ще затварят в 23 часа. Това ще важи и за кафенетата, и за ресторантите, които не са упоменати в заповедта на здравния министър. От Столичната общинасъобщиха за Свободна, че е „важно да се има предвид, че става дума не за вечерен час, който да не позволява на хората да излизат, а само час за затваряне на всички заведения“.

Това се случва на фона на нарастващия брой заразени. 2689 нови случая на коронавирус бяха регистрирани за 24 часа в България, като най-много отново има в София-град – 1048 и в Пловдив – 268.

Пред Свободна Европа областният управител на Пловдив Дани Каназиреваобясни, че съществуват различни заведения, които имат право да работят с удължено работно време. „Те не влизат в обсега на заповедта и по тази причина си работят и поемат потока от хора, който иска да бъде навън”, каза Каназирева.

“Още в понеделник, когато всички области започнаха да затварят дискотеки, аз не го сторих, защото знаех какво ще се случи – лоби баровете и кафе-аперативите поемат посетителите. Ако погледнете в Пловдив в Капана, например, няма дискотеки, но заведенията са с работно време до 03.00 ч.”, каза Каназирева.

Като областен управител тя е издала заповед на местно ниво този тип заведения да работят до 23.30 часа. Каназирева обясни, че съществува и друга възможност за заобикаляне на всякакви заповеди. “Никъде не е забранено да се правят частни партита. Така на практика дискотека, клуб или бар може да се води затворен, но ако има частно парти, властите какво могат да направят?”, попита тя.

По думите на областния управител на Пловдив “иска ли някой да заобиколи заповед – ще я заобиколи”. Ето защо според нея трябва да се апелира към гражданите да бъдат съвестни и да пазят себе си и семействата си, както и да спазват правилата не само формално.

Към момента в Пловдив броят извършени проверки за нарушаване на противоепидемичните мерки е 5754. Връчените предупредителни протоколи са 1682, а броят на съставените актове – 44.

В България всеки познава заразен с коронавирус. Но горят маски.

„Искам да дишам“ – на антиправителствените протести вече горят предпазни маски. Управниците се зарадваха. Някои дори вече обвиняват протеста за заразата. Но как се стигна дотук? И кой гори маските? От Ивайло Дичев.

Преди две седмици написах, че загубилият легитимността си Бойко Борисов трудно ще управлява и едва ли ще може да наложи по-сериозни карантинни мерки, когато се наложи. Работата обаче се оказа по-заплетена: карантината се вписа в един политически танц, който сякаш отклонява битките за оставка в глуха символическа линия.

Позитиви за управляващите

Да припомним дуела на карантините, който премиерът май спечели като смирено легна болен (господ здраве да му дава!). Внуши ни се, че президентът се е поставил над законите и не е дал добър пример на гражданството, защото е намерил вратички да не се самоизолира.

Горе усетиха позитивите на публичното карантиниране и редица управленци го последваха. Някой дори каза, че станало мода да бъдеш позитивен. Първо будиш съчувствие като страдащ, после героически преодоляваш болестта и накрая пак си начело: изиграха го и Джонсън, и Тръмп.

В България взеха да се чудят дали политиците да не бъдат официално причислени към сражаващите се на първа линия; надделя мнението, че макар да срещат смело вируса при многобройните си професионални контакти, те не могат да имат привилегии и ще страдат в карантина като обикновени хора, а това им донесе още един позитив (освен теста).

По цял свят се надига съпротива срещу мерките

Въвеждането на мерки под напора на шеметното увеличение на заразите и общоевропейския завой към затягане даде повод на критиците за мощно мърморене – защо разхлабиха мерките през лятото, как така изпуснахте медицинските сестри да емигрират. От друга страна новата ситуация роди и нова върволица от просители, за които да се правят изключения или пък да се дават помощи. А както знаем, тъкмо в щедрото откликване на такива прошения е тайната на Борисовото управление.

Но както вирусът и мерките срещу него са пан-национални, така и зараждащата се съпротива на карантинираните народи е глобална. От Германия до САЩ, от Полша до Аржентина гражданите започват да изразяват недоволствата си посредством отхвърляне на медицинските мерки. Ковид-умората се примесва с отчаянието, че вирусът се завърна въпреки всичките ни усилия – и се обръща в гняв срещу институциите, които не са успели да го победят.

Бунят се свободолюбиви футболни фенове и симпатизанти на алтернативната крайна десница на Тръмп, Салвини или Болсонаро. Понеже нашите алт-райтъри днес са част от властта, в протестите се включват нови антисистемни сили – вярващи в конспиративни теории, любители на интернет-науката, борци срещу предполагаемата политическа коректност (в случая – медицинска?).

Срещу маските в училищата например се вдигнаха същите организации, които въстанаха срещу стратегията за детето, която според тях щяла да позволи на норвежки гей-двойки да отвличат български деца за осиновяване.

Защо се стигна до горенето на маски?

Въпрос на време беше тази съпротива да се смеси с антиправителствените протести. Ритуално горене на предпазните маски вече е елемент от една глобална хореография, който почва да засенчва по популярност горенето на американското, израелското или напоследък френското знаме. Как се стигна до този жест, който отблъсква, например, хора като мен? На протеста, както и в обществото като цяло, има процент динайъри (бел. ред. „отричащи“), потребители на „алтернативни медии“ и източници на информация.

Някои от участниците пък съвсем рационално преценяват, че носенето на маски на открито е прекалено; други сами отговорно носят маски, но търпят акта на неносене от други лица, защото смятат, че той привлича симпатизанти към каузата за сваляне на правителството. За жалост има и много хора с тръмпианска политическа нагаса, за които общественият интерес е по-маловажен от личното удобство – те не вярват и в нуждата да правим нещо за глобалното затопляне, да плащаме данъци, да не пушим в заведения и тъй нататък.

Аз лично не вярвам т.нар. Отровно трио да е организирало горене на маски, което все пак е доста по-неприятно действие от хвърлянето на яйца, защото застрашава идеята за солидарност и оттам обезсмисля самия протест. Но при един спонтанен изблик на недоволство трудно може да се предвидят всички емоции (пред парламента имаше едни, които твърдяха, че Путин е подменен, нали помните?).

Управниците се зарадваха от този вкусен медиен епизод. Верни агитатори като Вежди Рашидов побързаха да обвинят протеста за заразата, а горенето на маски беше противопоставено на всеотдайния труд на лекарите, чието здраве тези безотговорни хора застрашавали. Помните злополучната бесилка, която се появи на един уличен стълб и която месеци наред беше използвана като доказателство, че протестърите се канят да колят и бесят както комунистите на девети септември.

„Искам да дишам“ 

Защо маската се оказа така удобна метафора, а не примерно дистанцията, ръкуването, дезинфектантите? „Искам да дишам“ гласяха плакати, размахвани през септември пред Министерството на образованието. „Маските са не заради вируса, а за да ни затворят устата“ припомняха казаното от покойния Милен Цветков.

На другата страна: мисли за другия, пази лекаря, който вече изнемогва. За едните маската задушава, задържа вирусите, създава психически проблеми на децата ни. Другите с маските изглеждат съвестни и дисциплинирани; а сред тях изведнъж са се оказали и министрите, които до скоро сме смятали за връх на безотговорността… 

Не знам кой ще победи в тази битка на образи. С напредването на заразата вече няма човек, който да не познава болен, а скоро може би и за жалост ще кажем – починал. Най-добре все пак да оставим символите и да се съсредоточим върху собствено управленските решения. Как се подготвиха болниците за този втори удар? Колко системни са предприетите мерки? Имат ли доверие гражданите в институциите си? Къде отиват ресурсите?

Европа може да е търпелива, но не е глупава

Emil Sokolov

Франция поставя много важен въпрос пред всички ни.

Това е именно темата за секуларизма в Европа. Иначе казано става въпрос за разделянето между църква и държава, което е основополагащо за всяка модерна държава.

Франция от векове е светска държава и ролята на религията там е сведена до минимум. Няма значение коя е религията. Французите са плащали и продължават да плащат с кръв за принципите си.

Франция заслужава пълната ни подкрепа в борбата срещу злото.

Не, рязането на глави е бунт не просто срещу френския модел. Бунт е срещу модерността. Бунт е срещу европейската цивилизация, ценности и постижения. Това засяга всички ни.

Ислямизмът е тоталитарна и мракобесническа идеология, където плурализъм не съществува. Ислямизмът не признава човешката свобода и достойнство. Там религиозната догма е издигната в култ и вместо да прави живота на хората по-добър, Шариатът цели да подчини всичко и всички. В Европа няма място за подобно нещо. Не може да има.

Вчера бившият премиер на Малайзия написал в Туитър, че мюсюлманите имали право да избиват французи, заради колониалното минало на Франция.

Думите му вероятно са добре дошли за много ислямисти. Тази идея съществува и сред някои европейци. Видиш ли, Европа трябвало да плати за историческите си престъпления по един, или друг начин. Не е готино да обезглавяват хора, ама пък и европейците били правили гадости.

Подобни мисли са не просто антиевропейски. Античовешки са.

Съжалявам, че ще трябва да разочаровам много хора, включително бившият премиер на Малайзия, но Европа не трябва да плаща за нищо. Въпреки грешките си, Европа е направило много за развитието не само на европейската, но и световната цивилизация. Европа, мамка му, е от добрите герои в човешката история, а такива няма много.

От добрите е, защото въпреки вековното си превъзходство над цели континенти, Европа днес е по-хуманна, по-състрадателна и по-човена от много други места по света. Ние като европейци не бива да се срамуваме от Европа. Трябва да се гордеем с нея.

Привилегия е да си роден и израснал в Европа. Наш дълг е да помагаме на по-слабите и неоправданите. Но ако благодарността на уж неоправданите бежанци и мигранти от Африка и Близкия изток се изразява в отсечени глави, поругани църкви и грозни посегателства срещу населението и ценностите на Европа, всичките могат да вървят на майната си. 

Насила хубост не става.

Европа може да е търпелива, но не е глупава. Всеки, който се осмели да злоупотреби с европейската гостоприемност, ще плати висока цена. Това ни казва Франция днес и затова французите заслужават пълната ни и безрезервна подкрепа.

Тук хората могат да вярват в каквото желаят или да не вярват в нищo

Petar Kadrev

Мисля, че покрай „Шарли ебдо“, карикатурите на Мохамед, свинското в училищните столове в Западна Европа и абортите в Полша много хора се оставят да бъдат въвлечени в дискусии от една съвсем грешна гледна точка.

За карикатурите на Мохамед и свинското в столовете мнозина взеха да разправят, че Европа била християнска и мюсюлманите трябвало да се съобразяват с местните обичаи.

За абортите пък някои, част от които същите, които обявяват Европа за християнска по отношение на Мохамед и свинското, влизат в теологически дискусии за погрешността на позицията на католическата църква.

А всъщност това, което характеризира най-вече Европа, е светският характер на държавата – изстрадан модел, който единствен позволява на различните хора да живеят в мир.

На мюсюлманите трябва да се каже ясно, че те са напълно в правото си да не ядат свинско и да не изобразяват пророка си. И Европа не просто търпи техните вярвания, но няма нищо против тях.

Тук хората могат да вярват в каквото желаят или да не вярват в нищо. Но от това следва, че могат и да рисуват каквото си искат. Могат да се подиграват и с Христос, ако желаят – всъщност някои го правят.

Не че намирам този род шегички за проява на добър вкус, били те по отношение на Мохамед или на Христос, но и лошият вкус не е забранен.

И ако в Европа има карикатури на Мохамед, това се дължи не на това, че сме християни, а че държавата не се меси в религиозни работи.

Трябва да се приеме и че абортът е право на жената, защото тялото ѝ е нейна работа, а грижата за душата ѝ – също нейна работа, според това как я разбира.

Вярващите консервативни католички могат и да не правят аборти, щом това е в противоречие с вярата им. Но не е държавата тази, която ще налага катехизиса, това е личен избор.

А дали позицията на католическата църква е религиозно издържана – това е съвсем отделен въпрос и той може да бъде решен вероятно само от католическите богослови.

Секуларизмът, идеята за светската държава, не означава неверие. Човек може спокойно да вярва и същевременно да не очаква от държавата да налага правилата на вярата му на околните – били те единоверци или друговерци.

Другото се нарича фундаментализъм – бил той ислямски или християнски.