кафенето

Новини и не само

Защо и този път няма да успеят да намерят схема за реализация на АЕЦ „Белене“?

belene1

Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa толкова много, че е изненада изобщо обсъждането на неговото подновяване. Правителството настоява, че е длъжно да продължи по пътя, тъй като са похарчени много пари – над 3 милиарда лева. Това е точно така, но въпросът е, дали ако до този момент си правил грешка или поне си вземал неоправдани решения, трябва да продължиш на инат, без да имаш печеливш бизнес план.

Защо АЕЦ „Белене“ си остава търговско и пазарно несъстоятелен проект?

Първо, нищо от икономиката на проекта не се е променило за последните десет години. Разходите му само са се увеличили. Оценката на крайната сметка не може да бъде поставена без да имаме обвързващи договори за изпълнение и доставки. Актуализацията ще върви не само с обичайните инфлационни индекси, но и с рязко нарасналите стойности по покриване на по-високите стандарти за сигурност, включително към оборудване и изпълнение на работите, по-високата стойност на работната ръка. Да не говорим, че всеки стратегически инвеститор, при толкова много отворени променливи в разходната структура ще трябва да повиши рязко и размера на непредвидените. Така например, разходите за ядрената централа в британския АЕЦ Хинкли Пойнт са 6,875 евро за киловат инсталирана мощност, при близо двойно увеличаване, спрямо първоначалното, на цената за задължително изкупуване на електрическата енергия. В АЕЦ „Белене“ цената за киловат инсталирана мощност е 5,500 евро, но при цени от 2011 година.  Всяка друга опция за устойчива генерация на електроенергия е по-евтина и реално банкируема без помощ от държавата. Ядрената не е.

Второ, единственото положително развитие за ядрените централи е натиска на климатичните цели и политики, които в контекста на българската енергетика се стремят да закрият въглищната енергетика, без да развият газовата и така оставят ядрената единствената възможна базова енергетика. Но тя пък не може да играе пълноценно и ефективно ролята на балансираща ВЕИ енергетика. Казано с други думи, преди да се тръгне към реализацията на ядрения проект, трябва да се изпълнят едновременно две условия – първо, да се затворят енергогенериращи мощности равностойни на тези на АЕЦ „Белене“ – 2200 мегавата /приблизително ТЕЦ-овете от Марица Изток/ и второ, нишата на ядрената енергетика да не бъде запълнена от евтиния природен газ. Ядрените проекти в САЩ тотално потънаха в момента в който цената на природния газ се срина, от което става ясно, че за да стане АЕЦ“ Белене“ не трябва да се случи нито един значителен проект за нови газгенерационни мощности у нас.  Не виждам как това може да се забрани, макар че може да се отложи.

Трето, финансирането на проекта е невъзможно през финансовите пазари. Единствената опция остава в рамките на онова което руската, китайската и българската държава могат да сметнат за оправдан споделен суверенен дълг от приблизително 11 милиарда евро. Не виждам вариант при който този дълг най-накрая да не се появи като външен публичен дълг на България, която ултимативно ще трябва да поеме преки или непреки гаранции.

Пред вид на рязко съкратените възможности на руската компания да осигури финансиране на ядрен проект в чужбина, пред вид огромния списък на поети ангажимент за финансиране на строителната програма на Росатом зад граница и рязкото съкращаване на размера на бюджетната подкрепа, сега цялата надежда лежи върху китайската CNNC. Да го кажа еднозначно – без китайско финансиране АЕЦ“ Белене“ не може да стане.

Вероятно мнозина ще побързат да ни успокоят с аналогии с участието на китайски финансиращи институции в ядрените проекти в Обединеното кралство и в други проекти в Европа. Приликите подвеждат – в Хинкли Пойнт развойната и съфинансираща компания е европейска – EDF , което балансира както геополитическия, така и бизнес и финансовия риск. Въпреки признаците за усилване на заинтересоваността от сътрудничество с китайски компании в сферата на инфраструктурата, Европейският съюз ясно и недвусмислено премести Китай в категорията „конкурент“, който ползва практики на нелоялна конкуренция и непозволена в ЕС държавна помощ. Преценката дали АЕЦ „Белене“ влиза или не в тази категория определено ще бъде дадена не в София, а в Брюксел.

В този смисъл проектът представлява преди всичко значителен и в много отношение неуправляем политически риск за България, който Русия и Китай ще се съгласят да споделят само ако бъдат удовлетворени други техни държавни интереси. Ако няма достатъчно гарантирани бизнес ползи, а това е сигурно, то тогава те ще трябва да получат други ползи – или в рамките на конкретния проект, или други свързани и несвързани проекти, които се реализират от или чрез българската държава.

Четвърто, чисто геополитическия риск на проект АЕЦ „Белене“, чието управление просто не е по силите на българското правителство. В опростен и изчистен вид, той се изразява в това, стратегическият инвеститор самостоятелно или в партньорство, да може да неутрализира натиска срещу правителството, ако проектът се реализира с конкуренти и опоненти на съюзите в които членува – ЕС и НАТО.

Всеки ядрен проект в ЕС и НАТО, в който Росатом има водеща роля е стратегически риск за тези съюзи. Не само защото руската компания има не само цивилно, но и военно поделение, като двете са свързани по неразривен начин. Когато правите бизнес с гражданската част от компанията, никога не знаете, дали изпълнители или бенефициенти на средствата които плащате не са военните ядрени програми.

Всяка ядрена централа представлява „черна дупка“ в системата за сигурност на съответната страна, като потенциална цел на стратегически удар.

У нас защитата на ядрените централи, макар и топ приоритет на националната система за сигурност, е сериозно компрометирана. Дори да приемем, че похарчим над милиард долара за да осигурим надеждна противоракетна и противосамолетна защита от типа Пейтриът – което е перо, неотчетено в сегашните сметки – пак няма да имаме сто процентна защита. От гледна точка на военната оценка за заплахата от удар срещу АЕЦ нещата стоят точно така – всеки успешен удар срещу ядрена централа – ще ни постави на колене. Не сме в състояние да преодолеем последствията от инцидент  в следствие на военен удар или на техногенна катастрофа. Нито икономиката ни, нито бюджетът може да покрие преки или косвени щети. Не е сложно за калкулиране – аварията във Фукушима доведе, по непълни оценки, до щети в размер над 120 милиарда долара, като по-малко от 5 милиарда долара бяха поети от компанията ТЕПКО и корпоративните механизми за застраховане на риск. Всичко друго дойде от бюджета на страната и за сметка на компаниите и гражданите.

Дори да приемем по-снизходителни оценки за размера на риска от ядрен инцидент у нас, за България с БВП на стойност 57 милиарда долара и бюджет 14 милиарда долара това ще бъде национална катастрофа. Нито НАТО, нито ЕС могат да помогнат съществено, да не говорим че като страна по международните договори в сферата на ядрената енергия, ще трябва да поемем обезщетение за трансгранични щети.

У нас покритието за ядрения риск е най-ниското в ЕС – около 100 милиона долара, за това буквално всичко ще се стовари върху бюджета и нацията. В този смисъл всеки нов ядрен проект е тотален риск, който не може да бъде управляван от което и да е българско правителство. И това ще бъде така, докато икономиката и богатството на страната стигнат до равнища, на фона на които потенциални щети да не изглеждат като катастрофични.

Пето, опитите за китайско-руско сътрудничество при реализирането на стратегически проекти зад граница, определено набира сила. Вън от съмнение е, че правителството има желание да предостави възможност АЕЦ „Белене“ да бъде подобен проект.

На срещата на Владимир Путин и китайския му колега Си Цзин Пин през месец юни т.г., страните постигнаха глобална договорка за сътрудничество в почти всички сфери, от инфраструктурата до електронната търговия. В момента се тестира възможността за синергии между двете страни във възстановяването на Сирия, включително чрез използване на руски и европейски логистични канали, под руска военна закрила. Няма съмнение, че китайската компания самостоятелно не може да реализира проекта АЕЦ „Белене“. Вървят преговори за координация на действията между Росатом и CNNС и България съвсем не е единствената страна, в която се реализират съвместни проекти. Още през миналата година бе постигната договорка за съвместна работа по проектите на Росатом в Латинска Америка и Африка.  Разбирам, че има разбирателство за разширяването на географията на това сътрудничество и за включване на Европа в тях.

Вън от съмнение, че китайската компания ще се възползва от мрежите за руско геополитическо влияние, които са в пъти по-силни от собствените и. И все пак, пътят до структурирането на проекта по начин, който допълва интересите на Китай и Русия не е нито автоматичен, още по-малко подразбиращ се. Логично е да се предположи че с времето силните карти ще преминават в ръцете на китайските ядрени компании.

АЕЦ „Белене“ се реализира не с износ на китайска, а на руска технология, което априори ограничава обхвата и характера на изгодите за китайската CNNС в конкретния проект, без да допълни интересите си с участие на китайските строителни компании. Реализацията на ядрен проект в ЕС вън от съмнение ще усили позициите на Китай в европейската ядрена енергетика.

Задължително и неотменимо условие за участието на китайската ядрена компания все пак остават задължителните държавни гаранции, най-малкото защото нужните финансови средства се отпускат след политическо решение на най-високо равнище. А то идва само след като са налице държавни гаранции и междуправителствени споразумения.

Както вече посочихме, всякакви форми на държавни гаранции, на скрита или явна държавна помощ, включително гарантирани цени на изкупуване, ще трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. А това е силно съмнително, въпреки че ще бъдат направени всички опити казусът да бъде представен от българска страна в рамките на катастофични предизвикателства за националната енергийна сигурност и безалтернативност по отношение постигането на климатичните цели.

Колкото повече време минава, толкова повече се откроява единственото възможно продължение по казуса АЕЦ „Белене“ – продажбата или инвестирането на блоковете в други проекти. Единственият начин за удостоверяване на реален интерес е реална открита и състезателна процедура. Всички други приказки за липса на интерес са сугестии от лица, които действително нямат интерес.

Подкрепяме Иван Гешев за главен прокурор – писмо от един трудов колектив

От името на всички трудещи се в земеделски консорциум „Евросубсидко“ и лично от свое име искам да изкажа пълната си и категорична подкрепа за кандидата за главен прокурор на Република България г-н Иван Гешев. Такива хора трябват на майка България! С горещо сърце и хладен ум. Професионалисти, които да бъдат светъл лъч за другите и самите те да излъчват неотразима светлина.

Всеки интелигентен българин знае, че г-н Гешев е пътеводна светлина за всички работници в Органите на Властта, но от него треперят и всички народни врагове, опозиционери и гешефтари. За това неговото назначаване на такъв отговорен пост ще е още едно доказателство за мъдрата, отговорна и последователна политика на Партията и лично на председателя на Министерски съвет на Република България г-н Бойко Борисов.

Нещо повече! Необходимо е здравите сили в прокуратурата да бъдат укрепени, за да могат такива верни народни синове, такива родолюбци, като г-н Гешев, да работят необезпокоявани от някакви мухлясали демократични отживелици, като съд и адвокатура. Затова нашият сплотен колектив предлага всички съдилища и адвокатури в България да бъдат немедлено закрити, а работата им да бъде поета от прокуратурата по места. Така ще бъде създадена една нова идеална организация на прокуроропроизводство, представляваща най-висша форма на раздаване на справедливост във все по-цъфтящата България, а на народа ще му олекне от милиардите левове харчени за заплати на съдии и адвокати.
Тази прокурорска реформа ще постави началото на един гениален завършен процес, който съществува и е съществувал в малко избрани от Господа държави: Прокурорите ще обвиняват престъпниците, ще ги разследват и после мъдро ще ги осъждат. Нещо повече, като едни благи бащи, те дори ще ги защитават, вместо адвокати, и ако се налага, ще ги оправдават. Но само, когато се налага.
Задължително ще бъде прокурорите да ходят винаги въоръжени като минимум с пистолет на колана, за да създават респект у все още нереспектираните вражески елементи от жълтите павета, а когато се налага и да го използват. Добре ще е, да бъде въведена и длъжност „главен общински прокурор“ във всяка българска община, който от своя страна ще докладва лично на г-н Гешев за постигнатите успехи, който пък ще докладва лично на г-н Борисов.
Така в новата прокурорска система ще съществува една стройна и подредена йерархия, а не както при настоящата магистратска слободия, където всеки съдия си прави, каквото си поиска и отсъжда, без да се съобразява с партийната линия. Ще има дисциплина! А всички знаем, че дисциплината е майка на Стабилността, както не един път е заявявал любимият ни ръководител г-н Бойко Борисов!
Евромил Ченгесаров
и 152 ратаи от
земеделски консорциум
„Евросубсидко“

Какво разказват за „квартала на българите“ в Оснабрюк

160-хилядният Оснабрюк е сред германските градове, в които през последните години пристигат сравнително много хора от България. В Оснабрюк те се заселват главно в един квартал. Как изглежда днес животът там?

https://www.dw.com/bg

Изглед от германския град ОснабрюкИзглед от Оснабрюк

Хиляди хора от България година след година се заселват в Германия. В случая става дума не толкова за добре образованите и квалифицирани българи, които лесно си намират работа и се интегрират в обществото, а за хора с по-ниско или никакво образование, които често пъти са представители на малцинствата.

Както вече писахме, те първоначално избираха големите германски градове, но напоследък стотици се насочват и към по-малки населени места, където сред местните власти, политиците и гражданите постепенно се избистря една и съща картина: новопристигналите често пъти са подмамени в Германия от безсъвестни гешефтари, които ги подслоняват срещу много пари в порутени сгради и въртят далавери с трудовите им договори и социалните помощи.

На самите хора трябва да помогнем, а на гешефтарите да отрежем бизнеса – такава е общата нагласа в много германски градове, които се натъкват на проблема. Един от тях е 160-хилядният Оснабрюк в провинция Долна Саксония.

Животът в „квартала на българите“

„През последните две години беше постигнато много по отношение на интеграцията на новозаселили се хора от България“, твърди партията на Зелените в Оснабрюк. Според Зелените, най-важното е тези хора да получат квалификация и работа, за да се измъкнат от бедността. В същото време полицията и Службата по реда дават решителен отпор на всички измамници и експлоататори, които се възползват от затрудненото положение на тези хора, подчертават Зелените.

За какво точно става дума? И кои са тези хора от България в Оснабрюк? Няколко публикации в местните медии в детайли обясняват проблема.

След като българите и румънците получиха право на свободно придвижване в ЕС, в града започнаха да пристигат хора от България. В момента социални помощи получават 32,5% от тях: 460 души в трудоспособна възраст и 252 деца. През миналата година това е струвало на общината 3,6 милиона евро – с 1 милион по-малко, отколкото през 2016. Тази година се очакват още по-ниски разходи – не повече от 2,6 милиона евро.

Част от тези хора първоначално се хващат на почасова работа и след три месеца вече имат право на социални помощи, ако изгубят работното си място. Местните власти, бюрата по труда, полицията и митническите служби смятат, че в много случаи се злоупотребява: представят се фалшиви или нередовни трудови договори и договори за наем, за да се получат социални помощи.

В един доклад на полицейските служби, цитиран от вестник „Хазепост“, се твърди, че българските граждани в Оснабрюк във висока степен са жертва на трудова експлоатация и лоши условия на труд. Често пъти те не познават правата си или не знаят как да ги защитят. А понеже обикновено почти не говорят немски, те стават лесна жертва на „черни овци“ сред работодателите, които гледат да се облагодетелстват за тяхна сметка, пише в доклада.

Старата част на град ОснабрюкСтарата част на Оснабрюк

Катарина Пьотер от Социалната служба в Оснабрюк обяснява, че повечето българи в града принадлежат към турскоговорящото малцинство в своята страна. Много е трудно да се установи кои са посредниците, които ги довеждат в града и им осигуряват въпросните съмнителни договори. Пьотер твърди обаче, че решителните действия на местните власти вече са внесли смут сред посредниците.

Повечето новозаселили се са жертви именно на тези посредници и затова трябва да им се помогне, подчертава Пьотер и разказва за различни мерки, сред които и подпомагане на децата в подготовката им за училище. Политиците в Оснабрюк са единодушни: посредниците и трафикантите трябва да бъдат преследвани, а на експлоатираните хора от България трябва да се помага.

Темата е особено гореща. След като един местен политик от ХДС заяви, че повечето българи в града не работят, а само получават социални помощи, Зелените го обвиниха в расизъм. В същото време в квартала „Шинкел“, където живеят повечето новозаселили се, проблемите нарастват – дотам, че медиите започнаха да го наричат „опасна зона“. Сандра Дорн от „Нойе Оснабрюкер Цайтунг“ посети тази „зона“ и разговаря с хората. Ето накратко някои от нейните наблюдения:

„Тук вече живеят само българи. Но аз се разбирам с тях.“

„Проблеми с боклуците и с плъховете, ужасни условия на живот, групи мъже, които висят по улиците – така беше преди година. (…) А как изглеждат нещата днес? Оглеждаме се за боклуци и за празни бирени кенчета, но вместо това виждаме лехи с цветя. Там цъфтят рози и теменуги, оградени с малки плетчета от пръчки и канап. Съседката го е направила, казва един възрастен господин, германец от полски произход. (…) „Тук малко или повече вече всичко е българско“, казва той. Мъжът живее от 1999 година в тази кооперация. Навремето съседите му били португалци, турци и германци. „Всички си намериха по-добри жилища“, добавя той. Сега тук живеели само българи. „Но аз добре се разбирам с тях.“

Мъжете по улицата с недоверие наблюдават нашата журналистическа интервенция. Но наоколо има и жени с малки деца. Пред един вход са изкарани стара кушетка и столове. Не, не били за изхвърляне, обясняват ни: „Нашите сънародници имат обичая да поседнат навън и да изпият по бира“, просвещава ни Неждет Халилов – германски гражданин с български корени, който държи магазин за хранителни продукти и лавка.“

По-нататък авторката на репортажа разговаря с двама мъже от България. Единият не знае немски, а другият ѝ обяснява, че е много доволен – работи като разносвач на вестници на пълно работно време. В България работа няма, обяснява мъжът.

„Трудно е“, казва Кристоф Твент. Той и жена му нямат нищо против българските им съседи, макар че понякога са доста изнервени: пушекът от скарите всекидневно и часове наред прониква в градината им. И още: българските магазинчета били отворени почти денонощно, включително и в неделя, а стълпотворението било голямо. Освен това на Кристоф Твент му се налагало всяка сутрин да излиза на улицата с големите щипци, за да събира боклуци. А хранителните отпадъци по улицата привличали плъховете.

„Искаме тези хора да се чувстват добре“

Семейство Твент се чувства безпомощно. Сузане разказва за сгради, които били „отчайващо претъпкани“. „Там живеят невероятно много деца“, добавя Твент. „Но ние от сърце искаме тези хора да се чувстват добре.“ Двамата обясняват, че напоследък полицейското присъствие се е увеличило: „от нула на малко“.

В края на репортажа Карстен Фридеричи от гражданското сдружение „Шинкел“ твърди, че положението в квартала наистина се подобрява, но „проблемната ситуация“ си остава. „Не знаем дали нещо се е променило по отношение на онези структури, които примамват тук хората от България с големи обещания“, казва той. Според него, в някои от сградите живеели жени, принуждавани да проституират. „Службата по реда и полицията са длъжни да разкрият извършителите, а жертвите имат нужда от помощ“, заключава Фридеричи.

Местни избори 2019 г.: В Пловдив смелост, в София страх?

Докато всички се чудят дали Йорданка Фандъкова ще е кандидат за нов мандат и дали Мая Манолова ще е неин опонент, се оказва, че в София се е настанил политически страх от загуба. Засега от по-значимите формации в столицата е ясен само кандидатът на “Демократична България”, нещо, което дава известно предимство на малката и иначе объркана дясна коалиция.

За разлика от София, която засега тъне в електорална мъгла, основната политическа интрига в местните избори се е преместила 120 км. на югоизток – в Европейската столица на културата за 2019 г.

Пловдивчани обичат всичко да им е от най-важното и най-значимото. Знам го от малък, когато по време на спечелените от “Ботев” (Пловдив) мачове с “Барселона” (1:0) и с “Байерн Мюнхен” (2:0) си говорихме с приятели, че 45-хилядният стадион “Пловдив”(тогава носещ грозното име “9-и септември” и оставен до днес порутен след неуспешен ремонт в зората на 90-те години) е един от най-големите на Балканите. Както казах, пловдивчани обичат нещата да са “най”. Получиха го с избора на града за Европейска столица на културата.

Пловдив – визитната картичка на ГЕРБ

Пловдив е визитната картичка на управлението на ГЕРБ. През изминалото десетилетие градът се депровинциализира и се появи на картата на Европа, че даже и на света. Днес можете да срещнете туристи от цял свят, не само от европейските страни.

Благодарение на подкрепата на правителствата на Бойко Борисов в Пловдив бе извършена мащабна инфраструктурна модернизация. Ремонтите влязоха в кварталите и по малките улички и тротоари. Неслучайно през 2017 г. премиерът Борисов избра да бъде водач на пловдивската листа на ГЕРБ. И понеже този текст не е ода за ГЕРБ или за управлението на партията в Пловдив, трябва да спомена поне част неуредиците в града.

Те са свързани със забавения ремонт на централния площад, с лошата комуникация на общината с пловдивчани, с недостатъчното ангажиране на местния човешки ресурс в реализацията на европейската година на културата и още много други проблеми, създадени или нерешени от досегашния кмет на града. Заради тях и заради лошото отношение на общината и на градоначалния към обществеността, пловдивчани искат промяна на начина, по който се управлява града.

С други думи – в Пловдив съществува противоречие. Пловдивчани харесват ГЕРБ, имат доверие в Бойко Борисов и оценяват направеното за града им. 60% от тях имат “положителна” и “по-скоро положителна” оценка за развитието на града. В същото време 60% от анкетираните в изследване на “Алфа Рисърч” казват, че искат “политическо обновление и ускорено благоустройство”.

От една страна е очевидно, че държавата и общината са свършили добра работа. От друга страна, заради несъстоятелна комуникация, надменност и конкретни проблеми в стила на работа и управление на досегашния кмет, социолозите регистрират желание за промяна в местното управление.

ГЕРБ разбра проблема и очаквано номинира нов кандидат за кмет – Здравко Димитров. Така преди две десетилетия, през 1999 г., направи и СДС, когато издигна д-р Иван Чомаков за кмет на мястото на Спас Гърневски. Д-р Чомаков бе успешен кмет. Сега вероятността Здравко Димитров да бъде такъв е сериозна, ако, разбира се, бъде избран. Това не е лесна задача, защото срещу него излизат кандидати, които не трябва да бъдат подценявани.

Основното предимство на Здравко Димитров е, че е антипод на настоящия кмет на Пловдив. Последният е затворен към обществото, взима решения в тесен кръг хора. През изминалите 8 години често е демонстрирал пренебрежение към собствените си избиратели. Известен е в Пловдив с това, че в изборната нощ се появи с анцуг пред камерите на националните телевизии. Анцугът, както знаем, е емблематично облекло, което описва много неща без думи.

За разлика от предшественика си, сегашният кандидат на ГЕРБ Здравко Димитров е представителен, спонтанен и отворен за комуникация. Кариерата му на популярен, успешен баскеболист му осигурява подкрепа в спортните среди на Пловдив. Прякорът му е Зико. Пловдивчани обичат да кръщават с прякори и да дадат названия на съгражданите си.

Критиците Здравко Димитров споменават, че е завършил спортното училище, факт, който се употребява като неуважителен намек за интелекта му. Той обаче има завършени няколко висши образования и според, признавам, доста позитивна статия във вестник “Марица”, е “баклавър с три магистратури”.

Твърди, че е завършил с “Много добър” и казва “Не бях отличник, нито слаб, но любознателен, особено ми допадаха ботаника, зоология, история, български и литература. Там се чувствах по-сигурен, отколкото по математика и физика“. Твърди още, че спортът изгражда коректност у хората, защото „Спортът е като казармата – там не може да има фалш“. Очевидно му е било необходимо да наваксва с образованието си, заради отдаването на баскетбола в детските и младежки години. Сега казва за младите, това, което сме чували от родителите си: „Да учат, да се образоват и да се усъвършенстват, защото в живота знанията са необходими“.

Като личност Здравко Димитров изглежда склонен да се влияе от общественото мнение и е твърде вероятно, ако стане кмет на Пловдив, важните решения да се взимат трудно с дебати в общинския съвет. При досегашният пловдивски градоначалник беше обратно – решенията се взимаха в тесен кръг, дори еднолично, а Общинският съвет обикновено ги регистрираше на сесиите си.

Ако Димитров стане кмет, пловдивчани със сигурност ще могат да влияят на решенията на общината – къде с лични срещи, някъде с дискусии, а ако има нужда – дори с протести.

Като се има предвид, че пловдивчани заявяват в социологическите изследвания, че искат промяна на стила на управление на Пловдив, в лицето на Зико имат шанс да я получат. Спирачка по пътя на тази промяна може да се окаже фигурата на досегашния кмет на Пловдив, който засега остава градски лидер на ГЕРБ.

Той не застава формално срещу очаквания си приемник, формално не пречи, но, разбира се, като всеки, който иска да запази статуквото, се опитва на всяка цена да запази кадровото си влияние в общинската листа на ГЕРБ и в максимална степен властовите си позиции в града. Така, макар и формално “ГЕРБ да не застава срещу ГЕРБ”, както навремето “СДС заставаше срещу СДС”, всъщност основната пречка по пътя на промяната в Пловдив е настоящия й кмет.

Ако Здравко Димитров не успее да спечели изборите, при цялата подкрепа на правителството за Пловдив и при одобрението на пловдивчани за партията на Бойко Борисов, то досегашният кмет ще да е бил доста тежка котва на врата.

Славчо Атанасов и Дани Каназирева – в битката за Пловдив

Срещу Здравко Димитров, в ляво-центристкото политическо пространство застава познато и популярно лице – Славчо Атанасов. Той бе първо във ВМРО, после се премести в нова партия с името ВМРО-НИЕ, а след това в НФСБ. Независимо от политическите си завои Атанасов продължава да бъде силно разпознаван и да има подкрепа в Пловдив. Наричат го на малко име – Славчо. Беше номиниран за кмет на Пловдив от ВМРО през 2007 г. ГЕРБ, тогава в най-високата си точка на доверие, го подкрепи и му осигури победа на първия тур с 53%.

Дали заради замайването от победата с чужда политическа подкрепа или заради икономически интереси, в края на първата година от мандата си, Атанасов развали коалицията с ГЕРБ и създаде мнозинство с подкрепата на БСП. Този политически ход е най-сериозният му грях към избирателите, а за дясно-центристките избиратели – непростим грях.

След 4 години на спорно управление, което симпатизантите на Атанасов хвалят, а останалите определят като застой, през 2011 г. той загуби от ГЕРБ. През 2015 г. Славчо Атанасов се кандидатира отново за кмет и отново загуби. Обективността изисква да не пропускаме, че и двете му загуби срещу ГЕРБ са с фотофиниш.

Това казва ясно, че не може да бъде подценяван като кандидат за кмет. Важно предимство на Атанасов е, че изглежда приемлив за левите избиратели. Поради това и поради отказа му през 2008 г. от коалицията с ГЕРБ и с дясно-центриските формации мнозинството от избирателите на БСП го разпознават като втори избор. Атанасов на два пъти получава сериозна порция ляв вот на първия тур и цялата подкрепа на левите избиратели на БСП на втория тур.

В последните 8 години отслабената от корпоративни интереси местна структура на левицата не успяваше да издигне сериозна кандидатура и се превърна в електорален резервоар за Славчо Атанасов и за националистическите формации. Ако БСП не успее да посочи подходящ и сериозен кандидат за кмет на Пловдив, Славчо Атанасов за трети път получава огромен шанс да бръкне в червената електорална кошница.

Трети по рейтинг и подкрепа в Пловдив е Дани Каназирева, която оглавява местната партия “Съюз за Пловдив”. Мненията за нея за поляризирани като за всеки политик. Плюсовете й са, че е утвърден местен политически играч, който системно развива подкрепата си. Стои добре сред избирателите без ясни идеологически и ценностни нагласи. Направи неуспешен опит да се позиционира в националната полика с неуспешната коалиция “Нова република”, инициирана от Радан Кънев.

Каназирева бе част от ГЕРБ, но бе изключена от партията през 2010 г., като за това има две интеретации – нейната – положителна, и на ГЕРБ – отрицателна. От 2011 г. насам, когато се яви за пръв път като кандидат за кмет, тя неизбежно е част от управляващото мнозинство в Пловдив, има позиции в общинската власт и подкрепя настоящия кмет на града.

Каназирева е очевидно амбициозна и едно от важните й предимства е, че е работоспособна. Има обаче проблеми с автентичността си. Заявява се като “морална алтернатива” в политиката на Пловдив, трудно обяснима заявка, на фона на участието й в управляващото мнозинство и в политическото статукво. В политическата й биография публикувана на собствения й уеб сайт не се споменава нищо за участието й в ГЕРБ. Представянето е напудрено и преднамерено позитивно. Представянето в желана, а не в истинска светлина обаче е болест на всички политици. В този смисъл г-жа Каназирева е просто един от многото. Каквито и да са нейните недостатъци обаче, тя е официално една от основните политически фигури в политиката на Пловдив.

Друга кандидатура, която би имала значение в Пловдив е тази на “Демократична България”. Едната от партиите в коалицията ДСБ, номинира лидера си Йордан Иванов още преди година. Номинацията бе посрещната на нож от коалиционния партньор “Да България” и от там буквално започнаха битка с ДСБ по отношение на кандидата за кмет на коалицията в Пловдив. В резултатът, в края на месец август “Демократична България” има кандидат за кмет на София, но няма такъв за кмет на Пловдив. Това закономерно сваля щансовете за успех.

ГЕРБ може да спечели в София, но има вероятност и да загуби. Партията на г-н Борисов обаче има огромна нужда да спечели Пловдив. Основната причина е, че Пловдив е успешният пример за проведената от ГЕРБ модернизация. Партията на г-н Борисов има успешни мандати в градове като Бургас и Стара Загора, но в тях няма политическа конкуренция и алтернативата е сведена до минимум.

В същото време в Пловдив винаги е имало сериозна изборна конкуренция и в града има запазени ценностни политически нагласи като “ляво – дясно”, “комунизъм – антикомунизъм”, “изток – запад”. Това дава големи шансове на ГЕРБ, която по дефиниция и по думите на Бойко Борисов е центристка партия, да запази и в известна степен препотвърди дясно-центристката си политическа идентичност. Засега в София ГЕРБ изглежда залага по-скоро на статуквото. В Пловдив обаче Борисов направи разумен избор – промени статуквото и заложи на промяната. Предстои да видим кое печели статуквото или промяната.

„Демонтажи правим всякакви: на микрофони, журналисти, медии“

С демонтирани микрофони за журналистите e преминала пресконференцията на премиера Бойко Борисов и новоизбрания, но все още невстъпил в длъжност председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщи "Дарик радио".

© Дарик радио

С демонтирани микрофони за журналистите e преминала пресконференцията на премиера Бойко Борисов и новоизбрания, но все още невстъпил в длъжност председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съобщи „Дарик радио“.

Новината за демонтираните микрофони на журналистите по време на т. нар. пресконференция на премиера Бойко Борисов и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Министерския съвет в четвъртък предизвика иронични коментари и възмущение в социалните мрежи. Ето някои мнения от гилдията, публикувани във „Фейсбук“:

Генка Шикерова, разследващ журналист:

Демонтажи правим всякакви: на микрофони, журналисти, медии.

Иво Инджов, доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, експерт по политически комуникации:

Няма микрофон – няма проблем, мислят Бойковите хора. Няма микрофон, обаче има мишка… А ако микрофоните действително са били демонтирани заради нежеланието на Урсула фон дер Лайен да отговаря на журналистически въпроси, преди да е встъпила официално в длъжност, това е достойно за съжаление. ЕС тъй или иначе си затваря очите за опитомяването на медиите от властта в София, включително и с евросредства.

Илия Вълков, журналист:

Да отвиеш главата на един журналист

Демонтирани микрофони, отказ на политици и управляващи да отговарят на въпроси, сръдни, цупения – все по-трудно е да бъдеш журналист. И това не е само в България. Дали ще го наречем „ефектът Тръмп“ – „You are fakenews!“, или „синдромът Борисов“ – „За това ли сега ще ме питате“ – задаващите въпроси в медиите стават все по-малко. И това, че гилдията така смутено мълчи и приема всичко това за нормално донякъде е разбираемо. Който не е бил журналист, той не е разбрал защо е така. Но и това е меко казано криво оправдание.

Но още по-тревожно е, че хората, за които един журналист би трябвало да работи – гражданите, приемат всичко, което става в медиите като част от новата нормалност.

Ама няма как да има демокрация, без да е здрава медийна среда. Както и не може да искаме да имаме нормална държава (каквото и да значи това), без да се борим за нормални медии.

За няколко години в медиите аз съм виждал какви ли не хватки – в парламента имаше прегради и забранени коридори за журналистите, пресконференции, на които канят отбрани медии. Но да отвият микрофоните от голямата зала в Министерски съвет, това си е направо „фрийк шоу“.

Галя Горанова, журналист:

Първо Борисов въведе „пиара с джипката“. После ГЕРБ измислиха нов медиен жанр – фейсконференцията. Министри говорят пред камера, в отсъствие на журналисти и без възможност за задаване на въпроси, а шоуто се излъчва директно във „Фейсбук“. Днес разбирам, че направо са демонтирали микрофоните на журналистите в МС, за да не питат много. Утре централата на ГЕРБ ще разпраща готовите репортажи на медиите. За вдругиден даже не ми се мисли…

Жанина Драгостинова, журналист и преводач:

Като са ви изтръгнали микрофоните, що не ги пуснахте по телевизиите без звук? Или с рамта-рамта-рошав….?

Госпожа Урсула и бай Борисов

Буря от възмущение в самата Великобритания предизвика поведението на премиера Борис Джонсън, който се качи крака на масичката за кафе в Елисейския дворец, наблюдаван с насмешка от своя френски домакин Емануел Макрон.

Нищо подобно като реакция не се случва у нас след невъзпитаното поведение на нашия премиер Борисов, който говори демонстративно на “ти” на своята германска гостенка Урсула фон дер Лайен и още по-фамилиарно я хвали, че е “схванала много хубаво” какви са му приоритетите.

Защо на Борисов му позволяват да им се качва на главите? Въпросът се отнася и за журналистите, на които той забрани по време на поредното му самохвално слово пред тях да задават въпроси на “схватливата” Урсула. Нали е схватлива, с какво биха я притеснили каквито и да било въпроси в София?

Детинското поведение на Борисов отдавна е разкодирано в Европа, ако изобщо има нещо за разшифроване в него. И съответно лидерите на континента, на който се е шлифовала демокрацията и е била изнесена в цял свят, оставят своето балканско дете да се заиграва с любимата си играчка “вижте ме колко съм си близък с Дейвид (Камерън или Урсула”, избивайки комплексите си на “родител” начело на държавата, която не може да се измъкне под неговото водачество от последното място в много от ключовите класации по качество на живота в рамките на ЕС.

Не трябваше ли, ако са откровени, западните лидери да кажат на техния Бойко, че в Кремъл се държи като подчинен на Путин, извинявайки се на Путин лично, че не е направил достатъчно да му се хареса? Или пък да му изброят някои от най-неприятните последни места в класациите, в които неговото лидерство държи България на европейското дъно? Вместо това обявяват оставача за отличник. Така се прави с (умствено) изостаналите деца в специализираните заведения. Как да им кажеш истината, като не могат да схванат! По-добре да ги приласкаеш, за да не правят бели.

Какво ли точно си мисли една персона от европейска класа, като госпожа фон Лайен, когато бай  Борисов се подхилва срещу нея пред камерите и смълчаните журналисти, от които той я брани в ролята си на охранител от неприятности на поверената му българска земя?

Може и да узнаем някога, ако тя реши да сподели с нас какво точно е “схванала” в този момент, но е малко вероятно. Важният за ЕС български премиер, който се съгласи веднага с очертаващия се победител при избора на схватливата Урсула начело на ЕК ден след като обясняваше, че има друг по-подходящ кандидат, мигом ще се превърне в избледнял за една нощ в забавен спомен, подробност от променения пейзаж, когато той се смени в България.

А дотогава ще се червим и ще се срамуваме, че в очите на европейците сме търпеливи поданици на един невъзпитан крайненец в тяхното село, който служи за посмешище във възпитаното европейско семейство, но му спестяват тази констатация защото не им създава проблеми и носи гласове. Вашите гласове, дами господа, които избирате този пехливанин да ни представя по света. 

Апропо, абсолютно сигурно е, че Борисов си е изпросил от Урсула да й вика на “ти” пред журналята, иронизирани от него (изобразявайки театрално “уплах” от тази хипотеза) какво биха написали в случай, че британският казус с неработещия парламент по волята на онзи Борис с вдигнатия крак се повтори в България. Тя с радост се е съгласила, сигурен съм. Евтин бонус за скъпия колега, нещо като близалка за начесване на езика и егото.

Горчивият вкус остава за българите, несъгласни с тази промоция на стоката ни с чувство на безсилие да променят нещо, което пък води до тържеството на посредствеността в България.

„Росатом“ създава оръжия срещу нас, а кабинетът я кани да прави атомна централа

"Росатом" не трябва да се допуска до процедурата за строеж на АЕЦ "Белене"

© Анелия Николова

„Росатом“ не трябва да се допуска до процедурата за строеж на АЕЦ „Белене“

Георги Касчиев е атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, По повод 29 август – Международния ден за действия срещу извършването на ядрени опити, той коментира по БНР действията на правителството за бъдещата АЕЦ „Белене“ и хранилището за ядрени отпадъци.

Безпокои ме отношението на правителството и парламента към ядрените въпроси. Отива се към създаване на атомна централа, чиито собственици ще бъдат чужди компании, чужди държави преимуществено, без страната ни да е готова за такова нещо.

При нас гаранцията за ядрена щета е възможно най-ниската в Европа, и никакви намерения нямат тя да се повиши. Тя сега е само 100 млн. лв., докато в Западна Европа например е 1,5 млрд. евро, тоест около 3 млрд. лв. Значи ако стане в бъдеще някоя авария там и щетите излязат на 1.1 млрд. лв.,

100 млн. лв. ще платят собствениците, всичко останало ще плащаме ние.

Също не е уреден въпросът за събиране на вноски за изграждане на крайно хранилище, геоложко – за погребване на високоактивните отпадъци. Не е уреден добре въпросът как да се третира обработеното гориво. При сегашните управляващи Стратегията за управление на горивото не се изпълнява, въпреки че е приета от Министерския съвет и вече пета година под ръководството на сегашния министър Теменужка Петкова, вместо да се изпратят минимум 250 т гориво за преработка, са изпратени само 27.5 т.

Тези неща за съжаление смятам, че ще бъдат използвани много ефективно от компаниите на Русия и на Китай и те ще си извоюват такива привилегии в бъдеще, ако се стигне до строеж на централата, които после ще легнат на гърба на следващите поколения. Тук става дума за милиарди евро.

Друго, което ме притеснява, е участието на „Росатом“.

Нашите управляващи имат едно лакейско, угодническо поведение пред тази компания, като че ли те са царете, разбирате ли, в тази област. А трябва да сме наясно, че „Росатом“ обединява всички дейности в Русия по мирния и военния атом, в частност разработват оръжия, които са като ракетата „Буревестник“ и ядрения реактор, който трябва да й бъде двигател – руските критици го наричат „летящия Чернобил“.

Та тези създатели на „летящия Чернобил“ го създават за какво? За да унищожат и изпепелят своите врагове, на първо място – страните от НАТО. Те създават оръжия срещу нас, ние ги каним тук да правят атомна централа. И като гледате тяхното отношение дори към собствените им граждани – как изобщо не ги интересуват безопасността и опазването на живота и здравето на техните граждани, как крият от тях информация за това какво е станало край Северодвинск, какви са радиационните последствия за околната среда, за хората – само си представете с каква отговорност и как ще пристъпят към изпълнение на строителството на АЕЦ „Белене“.

Още повече – правят се изявления, високомерни, как давали последен шанс на България за „Белене“. Ама това е такава наглост! И това угодничество за мен е нещо като национално предателство.

Моето мнение е, че след този инцидент в „Ненокса“ (полигонът, където беше взривът – бел. ред.) руската компания не трябва да се допуска до участие в процедурата за АЕЦ „Белене“.

Създаването на ядреното хранилище е един от големите провали на българските власти,

защото съгласно стратегията от 2004 г. първият му етап за 50 хиляди куб.м трябваше да бъде готов още през 2016 г. А вече сме 2019 г. Финансирането е спряно от Европейската банка за възстановяване и развитие, която управлява средствата от международния фонд „Козлодуй“. Спряно е, защото има много мощни протести от румънска страна, от тази област са събрани десетки хиляди подписи, вървят някакви преговори с банката и изглежда, че има груби грешки при проектирането на това хранилище, тъй като, когато са го изкопали до долната кота, там е излязла подпочвена вода.

Излизат много нелицеприятни факти… Но то е предназначено така или иначе само за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци, тук изобщо не може да става дума за отработеното гориво. То е най-радиоактивното нещо, което въобще е създадено.