В предаването Референдум снощи бяха публикувани резултати от социологически сондаж, в който 66 на сто от гражданите искат да бъде съставено ново правителство. Само 32 на сто не искат това да се случи.
Да не забравяме, че този сондаж е правен в дни на изключително високо политическо напрежение, публикуване на „записа“ и т.н.
Въпреки това, две трети от българските граждани искат ново правителство – очевидно разумно оценявайки рисковете, пред които са изправени държавата и обществото в условията на настоящия политически и институционален разпад.
Оказва се обаче, че останалата една трета – 32 на сто – която и без друго включва русофилските безродници, жертвите на великоимперската пропаганда, печелившите от олигархичната политическа и стопанска власт в България, на практика управлява страната чрез едноличната власт на „служебния“ узурпатор, който на практика отказва да предаде присвоената власт на легитимните институции на парламентарната република.
Тази блокада на демократичния процес стана възможна благодарение на партизанските конфликти и разправии сред българските политически партии, по-голямата част от които заявяват и уж отстояват своята проевропейска и атлантическа ориентация.
Ако не желаем държавата да се срине до статут на евразийски бантустан начело с радев – изисквайте от хората, за които сте гласували НЕЗАБАВНО да положат необходимите усилия за създаване на демократично парламентарно мнозинство и отговорно демократично правителство през следващите няколко дни.
Не разполагаме с повече време за партизански дрязги и размотаване!
Изслушването на шефове на специални служни е прецендент, който мина всякакви граници.
Коменатар от профила на автора във фейсбук.
Изслушването на шефове на т.нар. служби за сигурност е нов, безпрецедентен гигантски скандал. Не мога да проумея как беше допуснато това.
1/ Прослушване на шефове на агенции, които работят с класифицирана информация трябва да става в комисии, на затворени заседания. И по конкретен повод, а не изобщо. Откъде накъде им се дава думата от трибуната? Защо оформящата се коалиция за правителство ги допуска?
2/ Абсолютно недопустимо е шефове на агенции да дават в парламентарната република оценки на правителството, политически позиции. А върха на безобразието е да дават своите заключения за това кой защитавал кой не т.нар. национален интерес.
3/ Нечувана до днес изцепка, при която подчинени на президента шефове на агенции (подчинени поради факта, че в конфликт на интереси неговото правителство ги предлага и той самият ги назначава) изпълняват пред Народното събрание координирана атака срещу политическата система, зад която атака стои президентът. Такъв цирк не помня.
4/Недопустими са много неща в говоренето на ченгетата от трибуната на Народното събрание. Има и един конкретен момент, който юристи трябва да анализират. Откъде накъде те съобщават публично, че разследват (нямат право да разследват) съветник на премиера?
Откъде накъде изричат конкретни имена, името Весела Чернева? Откъде накъде казват, че тя имала консултации с македонски политици? И защо окачествяват това като работа срещу национален интерес? Изобщо само този детайл е достатъчно да бъдат подложени тези агенции на ракетен обстрел.
5/ От видяното в залата става ясно, че всички тези агенции трябва да бъдат прочистени, както се заканват от „Продължаваме промяната“ (ПП), всички техни шефове сменени, след което да се върши доста работа по оправянето им.
Ние често си говорим „службите, службите..“ някак абстрактно. Сега видяхме с очите си докъде може да стигне тяхната арогантност, коварната им роля, как могат да бъдат използвани в политически конфликти.
6/ На президента не може по правен път да му се иска сметка, както за препоръката да се върне мандата празен – той има право да си говори, каквото реши – така и за нахлуването на шефове на агенции в пленарно заседание. Но ясно е, че става дума за ескалация на неговите амбиции и необуздано нахалство.
От две десетилетия казвам, че тази конструкция на президента, най-вече с директния избор и служебните правителства трябва да се коригира. Сега той действа като сам по себе си партия, встрани от духа на всяка модерна конституция. Какво трябва да стане, за да се направи това?
7/ Отдавна питам в статии защо партиите, а сега „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) не бойкотират т.нар. Консултативен съвет (тавтология, между другото) за национална сигурност при президента. Това се правеше при Първанов. По-необходимо е днес, задължително е.
Не президентът да се заканва, че нямало да ги кани (ПП-ДБ), а те да не ходят, никой не може да ги накара. Изобщо този Закон за Съвета е безсмислица, както и самият Съвет никого не може да задължи, освен на хартия. А ако президентът иска да събаря парламентарната република, задължение на партиите е да го бойкотират.
8/Положителен момент в цялата история е именно скандалът в публичните му измерения и максимална театрална видимост. Той показва какво става в действителност. Дистанцията между кукления театър на светло и политическите машинации на тъмно се скъсява. Скритата завладяна държава се показва частично на бял свят. Корупцията в основния си смисъл на разложена вътрешно държава, изпълзя навън, видяхме я.
9/ От всичко това още веднъж следва, че ГЕРБ-ПП/ДБ трябва да направят правителство. ПП/ДБ трябва да изпълнят онова, което се заканват да изпълнят, отвъд основните задачи за еврото., Шенген, съдебната власт, бюджета. Това не е лустрацията, за която се говореше 30 години, а лустрацията, която настоящия момент налага. Тя налага и президентът да бъде максимално изолиран.
Ако тримата шефове имаха самочувствието, че ръководят истински безпристрастни служби за сигурност, надали щяха да участват в политическото представление в парламента. От ляво на дясно: председателят на ДАР ген. Антоан Гечев и на ДАНС ген. Пламен Тончев (на преден план).
Извънредното изслушване в парламента на шефовете на службите за сигурност на 30 май ще остане в историята. Като потвърждение, че за 30 години българските политически партии не са променили и на милиметър представата си и отношението си към специалните служби: що за институции са това и за какво се използват в държавите, в които националната сигурност не е само набор от букви и празно клише във втръсналите речи на политическите демагози.
Трима генерали бяха изправени на трибуната, за да изрекат онова, което партиите, а вероятно и президентът, всеки воден от своите мотиви, искат да чуят – заклеймяване и удар на гонг за унищожаване на една политическа партия – този път „Продължаваме промяната“ и двамата й лидери.
Единият от тримата шефове на основни служби, ии то оглавяващият най-дискредитираната – ДАНС, същата, която само преди три години се оказа подслушвала президента, изпълни блестящо ролята, за която бе призован („поканата“ за изслушване дойде от „Възраждане“).
Ако шефовете на познатите с абревиатурите ДАНС, ДАР и СВИ (военното разузнаване) имаха самочувствието че ръководят истински, независими и безпристрастни в прилагането на закона в името на националната сигурност служби за сигурност, нямаше да приемат да участват в позорното политическо представление.
Извикани бяха, повтарям – трима генерали, за какво? Да обсъждат запис от партийно събрание. Ами всеки студент от академията в Симеоново ще им каже, че ако в този запис има нещо, което дава основание да работят, просто трябва да си вършат работата, тоест да разкрият дали наистина се прави недопустимо съгласуване с чужди посолства, както си говорят гласовете в записа или дори да са го „прихванали“ още преди да стане тема на разговор на вътрешна сбирка. А не да се оставят да бъдат разкарвани пред камерите и употребени в свирепа политическа схватка в стил „кой-кого“, и то в навечерието на опита да състави правителство с мандата на онази политическа сила, за чието унищожаване са извикани да помагат.
Защо коментирам службите, а не политиците, които ги употребяват ли? Защото политиците са от 30 години ясни – те искат слуги на повикване, не служби за сигурност. Точно това бе демонстрирано най-безсрамно, без никакви задръжки, както винаги е било. Нека не се лъжем повече – България като държава наистина е в разпад, и той може да се окаже необратим.
Кратък преглед на историята на настоящите служби за сигурност, наричани още специални, или тайни, разкрива и печален парадокс: най-видимата употреба на службите извън целите на националната сигурност, в интерес на задкулисен кръг, е осъществена по времето на управлението на ГЕРБ и на главните прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев.
Но ще го отнесат Кирил Петков и Асен Василев, които нито са създавали, нито са управлявали специални служби. След първия си кратък мандат явно прозряха опасната им роля и на 21 май 2023 са изговорили злополучната фраза за посолствата.
(Правя моята журналистическа уговорка: недопустимо е да се договарят с посолства служби за сигурност в суверена държава. Без оглед кои са посолствата.)
Но докато слушах призивите за разправа лично с Кирил Петков и Асен Василев, под френетичните аплодисменти на всички партии, ми мина през ума, че ако двамата присъстваха, политическите им противници можеха и направо да призоват агент номер 1 да им щракне белезниците на място, в залата.
„В Европа доверието в политиците е най-високо в Оланд, автономен регион на Финландия, а най-ниско в югозападния регион на България, където се намира и столицата София.“
Индекс на качеството на държавното управление, октомври 2021 г.
„Моята дума е моето задължение“ или с по-богат смисъл на латински – „dictum meum pactum“. Това е мотото на Лондонската фондова борса вече 222 години. Кенет Ароу през 1972 г. забелязва, че доверието е важна „смазка“ в обществената система – изключително ефективна, защото, ако вярваш на другите и вярата е взаимна, се пестят усилия за ориентация на във фундаменталната житейска неопределеност.
Доверието намалява разходите по договорите между хората, тези за преглед и проследяване на действията на другите, и пести средства за защита от непредвидени обстоятелства. На практика всички икономисти знаят, че разликите в степента на доверие обясняват много от разликите в благоденствието на хората, измерено в доходи и стойност на активите, с които те разполагат.
Очакването да получиш повече, отколкото даваш, е част от всяко човешко отношение. Независимо дали става дума за покупка и продажба между лично непознати лица или за относително дългосрочни отношения между отделни хора като приятели или семейство.
Обратното също е вярно. Когато възникне недоверие, запасът от ориентири за бъдещето се изчерпва. Сътрудничеството става по-скъпо. Отрицателните въздействия (щетите и непредвидените разходи), наложени на хора извън непосредствената работа, се размножават, а възможностите за положителни развития с тях, донякъде само предполагаеми, намаляват.
Тоест става по-трудно да се предвиди какъв ще е изходът от индивидуалните усилия – свои и от страна на другите. Оскъпява се информацията за намеренията, учредяването на права, защитата им и решаването на спорове. Сътрудничеството се разпада. Нормалното очакване да получиш повече отколкото даваш се превръща в желание напълно „да минеш гратис“ и да постигнеш нещо за чужда сметка.
Разговори в страната на „полицаите“
Проблемът в обществения живот на България не е в публикуването на записи от срещи на политически партии, а в това, че то успява да разруши доверието между тях и в тях.
Упрекът в „национално предателство“ е напълно неуместен. Но e непорядъчно и недалновидно, както правилно посочи Иван Костов по БНР, в политическите обсъждания да господстват аргументите ad hominem, да търсиш начини за заобикаляне на върховенството на закона и други правила (като например за членство в еврозоната), когато проповядваш точно обратно.
Впрочем и върховенството, и правилата са в изгода на всички. Равенството пред закона, преследването на бандитите, управляемите държавни дългове и дефицити, както и ниската инфлация не са просто „изисквания“ на Европейския съюз. Те дават перспектива за повече доверие в себе си, за повече свобода, откривателство и по-добър живот в бъдеще.
Казаното не означава, че изключения не се обсъждат и правят в ЕС и другите страни членки.
Стилистиката и речта на политическите обсъждания у нас отдавна са отвратителни. Неудобно е да се цитират лидерски напътствия, отдавна станали публично известни. Анализите на политическата реч, често интересни и задълбочени, са за академична употреба – без влияние върху изборна, парламентарна или вътрешно-партийна реторика. Публиката помни най-точно последния разговор.
Защо речта е такава?
Краткият отговор на този въпрос е, защото всички политически партии се изживяват в ролята на полицая и следователя в „Дилемата на затворника“. Без да навлизам в подробности, които съм обяснявал другаде, положението е следното:
„Полицаят“ в тази мисловна игра е арестувал хора, от които очаква да свидетелстват за престъпление (независимо дали е извършено от тях). За целта те не трябва да разменят информация и да са стимулирани да свидетелстват един срещу друг. Самозащитата им при тези условия е малко вероятна, затова арестуваните предпочитат да донасят един за друг.
Политическите сили у нас отдавна са слаби, без самостоятелно мнозинство в парламента. Но, за да получат доверие, те трябва да се представят като контролиращи обществените процеси. Фразата „аз разпределям порциите“ буди доверие у избирателите. Господстващият възглед за политиката е, че тя отнемана от едни и дава на други. Традицията е да се корумпират избирателите. Резултатът винаги е корумпиране на политиците. Не само в България.
Поради стечение на много обстоятелства, „мутрите“ и „ченгетата“ са по-важни политически деятели отколкото в другите страни от бившия съветски лагер. Разпределянето на порции от тези деятели тук получава ефективен правно-технически инструмент в лицето и институционалната фигура на главния прокурор.
На това отгоре възпитаници на полицейската школа заемат ключови постове в съдебната система като главния обвинител и някои членове на Висшия съдебен съвет.
Доверие и втори мандат
Разпределението на порции по този начин не може да продължава до безкрайност. Деятелите имат различен път и време на действие. Хронотопите им достигнаха точка на разминаване и конфликт. Президентът се опитва да го поддържа.
В тази обстановка задачата на вторият мандат е да ограничи действията на президента до традиционните му конституционни правомощия, да демонтира конституционната роля на главния прокурор, да възстанови т.нар. „изисквания на ЕС“ и да спре подкрепата за Русия срещу Украйна.
Липсата на доверие е основна пречка. Липсва доверието между отделните хора. България не е включена в последното глобално изследване. В страните с 90% от глобалния БВП за 2022 г. средно 30 на сто от населението има доверие към другите. В Северна Америка и Швейцария то е 33-35%; най-високо в света е в Китай и Индия – 56%. Най-високите стойности за Европа са в Нидерландия и Швеция – 47-48%. Тук най-ниско в извадката е в Полша – 16%, а в света – Бразилия с 11%.
За Европа най-съвременните данни са от 2018 г. Те посочени от Нидерландската статистика като сравнителна таблица за периода след 2002 г., с осем подизмерителя на доверието към другите и общ процент за населението.
По десетобалната система доверието в другите в България е без промяна след 2008 г. – 3.5 точки. В правната система то е 3, за политическите партии и парламента – 2.1 и 2.2 точки. Доверието в Европейския парламент е значително по-високо. Общият резултат е, че 18% от населението имат доверие в другите хора. Това е най-ниският показател за континента, средният процент за Европа е 2-3 пъти по-висок, включено за Балканите и Украйна.
Подобна на България е Хърватия. Доверието в парламента и правната система дори е по-ниско (1.7 и 2.5 точки), към партиите е 2.2, но общият процент на доверие е 35. Данните за България се потвърждават и от последното Европейско изследване на ценностите от професор Георги Фотев и Нов български университет. В него и още поне пет подобни изследвания ярко се проследява и обществената омраза. В България тенденцията е към спад на доверието.
Преговарящите за коалиционно управление не трябва да се обичат, а да съставят конкретен план, да го подпишат и публикуват. Колкото по-конкретен е той, толкова по-сигурна ще е перспективата. И коалицията няма да е „ротационна“, а щафетна. С възможност да бъде поета от някого в бъдеще.
Васил ХаджийскиПрезидентът, съпругата му, и вицепрезидентът Илияна Йотова
„Дневник“ публикува прессъобщения, откъси от текстове, изказвания и фото- и видеоматериали, които трябва да се четат или гледат с едно наум.
„Познавам хора, които дават уроци по български език – лексика, граматика, синтаксис и всичко, свързано с него (българския). Познавам и психиатър (г-жо Гълъбова, Вас визирам – Цветеслава Гълъбова – бел.ред.), който работи с различни разстройства на личността – от халюцинации за евразийски попълзновения до „аз съм избрания“. Ако някой има нужда – на лични. Защото, преди всичко, сме човеци и трябва да си помагаме.“
Това написа Десислава Радева, съпруга на президента Румен Радев в публикация във „Фейсбук“, към която е добавена снимка на Кирил Петков, а на заден план се вижда и другият съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.
След това тя цитира публикация на друг потребител, в която е написано, че преди година „Продължаваме промяната – Демократична България“ са викали „Мутри вън“, когато са се борили с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, а вчера са викали „Мутри вън“, когато се борят с Радев и се опитват да се коалират с Борисов.
Петков и Василев участваха в протест пред президентството вчера, чието мото беше „Няма да позволим да се превърнем в Беларус!“, като искането бе Радев да е президент на всички българи и да се съобразява с решенията на парламента.
Преди него Кирил Петков написа във „Фейсбук“: „Няма да позволим България да поеме бърз курс към Евразия и да загуби свободата и демокрацията си. Имаме нужда от редовно и проевропейско правителство час по-скоро“. Добави, че ръководителите на службите, назначени от президентството, са впрегнали целия си ресурс, но не в защитата на националната сигурност, а в производство на политически компромати.
Вчера в парламента председателят на ДАНС Пламен Тончев заяви, че министри от кабинета „Петков“ не са работили за интересите на България.
През май 2021 г. Кирил Петков и Асен Василев бяха назначени за министри във второто служебно правителство на Радев. През септември същата година двамата обявиха проекта си „Продължаваме промяната“.
След управлението на кабинета „Петков“ постепенно напрежението с Радев се покачваше, а на 5 декември 2022 г. президентът заяви, че е било грешка да им дава шанс. Нарече действията им „шарлатания“. От новата партия пък контрираха, че Радев е казал „Мутри, вън!“, а след това е върнал мутрите в управлението на страната.
В понеделник (29 май) Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство след изборите на 2 април на „Продължаваме промяната – Демократична България“, като се държа много резервирано с представителите на формацията и препоръча мандатът да не бъде изпълнен.
Днес съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов заяви, че президентът иска служебен кабинет до местните избори през есента, за да предложи министри за кметове.
Светла Енчева споделя своя личен прочит на „Времеубежище“ извън всички литературни анализи и професионални оценки. Една читателка разказва какво означава за нея романа, който е качила на „най-горния рафт“ в библиотеката на душата.
Късно вечерта на 23 май 2023 г. романът на Георги Господинов „Времеубежище“ (в превод на английски от Анджела Родел) спечели престижната награда Booker International. Едва ли има читатели на настоящата статия, които не са запознати с този факт. За романа вече много се е писало и със сигурност тепърва ще се пише. Какво бих могла да добавя?
Не искам да влизам във възникналия спор дали отличието е само за автора и преводачката, или за цяла България – и двете страни в него си имат своите сериозни основания. Давам си сметка обаче, че преживявам наградата, сякаш по някакъв начин тя е и лично за мен. Едва ли съм единствената, която се чувства така. Ето защо този път ще си позволя по-личен текст от обикновено. Защото какъв е смисълът на художествената литература, ако тя не докосва човека, а се ограничава само в професионалните анализи?
На най-горния рафт, до Мишел Турние
Започнах да чета системно книгите на Георги Господинов сравнително късно – едва преди няколко години. След като „Физика на тъгата“ ми влезе дълбоко под кожата, се опитах да се снабдя с всичко от Господинов, налично в книжарниците. Дори за един празник бях разпределила кой от близките ми кои негови книги да ми подари.
Но „Времеубежище“ ме „засмука“ така, както не бях очаквала. В библиотеката на душата ми романът се нареди на най-горния рафт, до „Горски цар“ и „Метеорите“ на Мишел Турние, които в по-ранни периоди от живота ми са имали сходно засмукващо въздействие върху мен.
Между тези романи на Турние и „Времеубежище“ впрочем има сходни елементи. В тях става дума за истории на индивидуално равнище, които на следващ етап експанзират и обхващат обществените процеси.
В книгата на Господинов обаче липсва метафизичният елемент на експанзирането, характерен за френския писател. Както Турние, така и Господинов прави сериозни проучвания на реални социално-исторически процеси, контексти, събития, така че литературният текст придобива фактологическа плътност.
В предишни книги на Георги Господинов срещаме и Гаустин, и Ема, а главният герой – разказвач на романите, узрява заедно с тях. Абел Тифож, протагонистът в „Горски цар“, пък се появява в една-единствена, но ключова сцена от „Метеорите“.
Постепенно приближаване на световете
За разлика от Турние обаче, с Георги Господинов сме от България, освен това и двамата сме от т.нар. поколение Х, което идва след бейбибумърите. И двамата сме били деца по време на социализма и сме се учили да се справяме като големи през 90-те.
Макар „Естествен роман“ да ми харесва и макар той да изразява духа на 90-те, не се припознавам в него толкова, колкото във „Физика на тъгата“ и особено във „Времеубежище“. Човек може да живее на една географска територия с някого, но двамата да обитават различни светове и да се движат по паралелни траектории.
Ала изглежда, с годините моят свят и този на Господинов (когото лично познавам твърде бегло, за да мога изобщо да кажа, че го познавам) са се приближили дотолкова, че във „Времеубежище“ разпознавам своя свят.
Чувствам се споделена, защото виждам, че моят свят не е само мой. В по-предишното изречение първоначално по погрешка написах „своя страх“ вместо „своя свят“. Грешката е вярна, защото не става дума за свят само в смисъла на общество, или ако щете, на социален „балон“. Нито просто за това, че с автора ходим по едни и същи протести. А и за вътрешния ми свят – заедно с най-дълбоките му страхове.
Остаряването, смъртта, деменцията
Моето поколение остарява, остарявам и аз, колкото и да не ми се ще да го вярвам. Една талантлива журналистка, чиято работа следя (тук и тук) с интерес и надежда за бъдещето, напоследък стана на „цели“ 22 години, а съзнанието ми трудно приема как е възможно това и на колко повече години съм аз.
Хората от моето поколение сме на възраст, на която на човек още му е трудно да свикне с мисълта, че по-голямата половина от живота по всяка вероятност е минала, младите ни смятат за хора на средна възраст и както е тръгнало, май-май в следващите няколко десетилетия ще се мре.
Ако нещо ме ужасява повече и от смъртта, това е деменцията. Преди няколко години участвах в социологическо изследване на близки на хора с деменция. Там научих, че вероятността човек да развие деменция е една четвърт.
Една от участничките каза: „Ако не си умреш от рака, ще си умреш от алцхаймера. Има и инфаркт, но той е за щастливците.“ Това се загнезди в съзнанието ми и си остана там. „Времеубежище“ разчовърква най-големия ми страх.
На моменти четенето на романа ми причинява буквално физическа болка. Особено когато разказвачът и главен герой забрави името не на кого да е, а на бившата си жена Ема – същата Ема от „Естествен роман“. Почувствах се, сякаш на мен се е случило. И в същото време бях благодарна, че страховете ми са споделени и изговорени в литературно произведение.
Що е то времеубежищен кич?
Ако не сте срещали този израз, то е, защото аз си го измислих – за да назовавам с него (в ума си, а понякога и във Facebook) две неща, които уж са различни, но всъщност не съвсем.
Соцносталгията и възрожденско-патриотарският патос не просто не са ми по вкуса, а ги смятам и за опасни. Защото се опитват да подменят настоящето ни, че и възможните идеи за бъдещето с някакви идеализирани представи за миналото. И посредством това се опитват да ни набутат в свят, в който всъщност никога не сме били, но си мислим, че именно този свят е автентичният, а настоящето е ерзац.
Точно това наричам „времеубежищен кич“, защото на референдума във „Времеубежище“ България гласува да се върне паралелно в две епохи – времето на националноосвободителните борби през XIX век и социализма.
За кич говорим, когато някакво произведение се опитва да имитира нещо автентично или високото изкуство. Но пък се харесва на масовия вкус. Кичът може да си има и ценни страни. Впрочем Александър, любимият ми герой от „Метеорите“ на Турние, е обсебен от събирачеството на копия на автентични предмети и копия на копията.
Да не говорим, че жанрове в изкуството като попарта (а защо не и като сюрреализма) се заиграват точно с кича и го издигат до равнището на високото изкуство. Но когато става дума за подмяна на исторически периоди с цел политическата им експлоатация, кичът престава да е невинен.
Примери за времеубежищен кич: възстановки на Априлското въстание; мъжки хора̀ на Йордановден; рипане на хора̀ пред Народния театър и пред Кьолнската катедрала; ученици преписват „История славянобългарска“; водещи на национална телевизия рецитират с апломб „Върви, народе възродени“; на великденски концерт по друга национална телевизия естрадни звезди от времето на социализма пеят на фона на балет от пионерчета с минижупи; докато „Времеубежище“ получава световна награда, българското Министерство на културата награждава агент на Държавна сигурност и член на Политбюро (изпълнителния орган на БКП по времето на социализма, който всъщност управлява държавата). Може да продължите списъка сами.
Натъкванията на „Времеубежище“
Иронизирането на соцносталгията и патриотарщината във „Времеубежище“ ми помага да понасям по-леко социално-политическия живот в България и процесите в други държави, но „попадам“ на книгата и на много други места. Понякога – съвсем неочаквани. И то без да имам предвид моя добър италиански приятел Марко. След като стана онлайн свидетел на възторга ми от романа, той ми прати снимка на електронната си книга, на чийто екран се виждаше корицата на „Времеубежище“. Беше си го купил. На италиански.
Други срещи обаче имам предвид. Може би е по-точно да кажа „натъквания“. Например гледам Alabama Song в изпълнение на Дейвид Боуи с прекрасната Гейл Ан Дорси в Берлин. Боуи и Берлин си имат история. И си спомням нещо, което научих от Георги Господинов, тъй като той нееднократно е казвал и писал, включително във „Времеубежище“ – тази песен всъщност не е на The Doors, а на Курт Вайл, а оригиналният текст на немски е на Бертолт Брехт.
Замислям се, че изпълнението на Боуи всъщност повече се доближава до оригинала от това на Джим Морисън. По-берлинско е. Берлин е любимият ми град. И градът, в който Господинов е писал романа. За разлика от изпълненията на Alabama Song на Морисън и Лоте Леня (съпругата на Курт Вайл), това на Боуи не е част от плейлиста на „Времеубежище“, предоставен от Господинов на „Букър“. Но пък знаковата му песен Space Oddity е в плейлиста на автора.
Друго неочаквано натъкване имах съвсем наскоро. 24 май премина под знака на наградата на Господинов и Родел и завърши със… смъртта на Тина Търнър. Тина е починала в околностите на Цюрих, където е живяла от средата на 90-те със съпруга си германец. Веднага се сетих за „Времеубежище“:
Освен за живите, Швейцария е и раят за умиращите. Няколко години подред Цюрих е неизменно вторият най-добър град за живеене в света. Вероятно е първият най-добър за умиране, цяло чудо е, че не се правят такива класации, поне не официално. Най-добри градове за умиране.
Цюрих е град за остаряване. Светът се е забавил, реката на живота се е утаила в езеро, бавно, спокойно на повърхността, луксът на скуката и слънце на хълма за старите кокали. Времето в цялата му относителност. Никак не е случайно, че две открития на ХХ век, свързани тъкмо с времето, са се случили именно тук, в Швейцария – теорията на относителността на Айнщайн и „Вълшебната планина“ на Томас Ман.
Малко по-нататък във „Времеубежище“ се разказва за швейцарските организации, предлагащи луксозна смърт срещу заплащане – асистирано самоубийство (евтаназия). Задавам си въпроса дали Тина се е възползвала от услугите на някоя. След кратко търсене установявам, че отговорът е и да, и не.
Официалната информация, в която нямам основания да се съмнявам, е, че е починала от естествена смърт. Но в Швейцария тя е научила за съществуването на тези организации и дори се е била записала в една от тях. Макар и не в същата, която описва Господинов.
Пророчески роман ли е „Времеубежище“?
На фона на социално-политическото развитие в България, а и в Европа, доста хора наричат „Времеубежище“ пророчески роман. Мога да разбера защо го правят, но самата аз се въздържам от подобни квалификации. Защото човек може да ги приеме буквално и така да нареди Георги Господинов до Ванга. И до чудотворните икони и мощи на светци (от тези на Йоан Кръстител не знам вече колко скелета могат да се сглобят).
След високото признание за романа е плашещо лесно той да бъде „канонизиран“ по такъв начин, че да се окаже натикан в калъпа на тази антиутопия, за чийто възход предупреждава. А на автора да му се наложи да разширява пукнатините на канона отвътре, а не отвън.
Не, „Времеубежище“ не е пророчески роман. Просто е по рядко срещан начин социално (и човешки) адекватен. Или поне адекватен на начина, по който много хора, между които и аз, възприемат света си. Включително и много далече от България.
Затова и приемам международния „Букър“ за романа лично. Тази награда носи признание и публична легитимност на светоусещането ми. Дава ми да разбера, че не съм просто една неконформистка, която упорито се опитва да разбива стени с глава, но всъщност се рее като свободен електрон. Или поне има възможен свят, в който не съм само това.
С популяризирането на романа този свят се разширява и ставаме все повече. Защото книгите не просто описват, а и променят света. Аз сме. Но това беше от друга книга…
Съществува стряскащо съвпадение с начина, по който падна правителството на Филип Димитров
Борисов заяви, че действията на прокуратурата, няма да повлияят на съставянето на правителство, каза в ефира на Нова ТВ политологът Румяна Коларова.
Разговорите ще бъдат между Денков и Габриел. Ситуацитя не се определя от развалянето на някакви съюзи, не мисля че има такъв между ГЕРБ, ДПС и Прокуратурата. След 2014 те са добри противници. Но това, което ме интересува е хаосът, който се създава. Той се създава от службите и човекът, който тотално ги контролира – Радев.
Има едно стряскащо съвпадение – спомням си оръжейната афера около Филип Димитров, заради която беше свалено неговото правителство. Сега с действията си те обслужват президента и подготовката на нов политически проект някъде в ляво. Службите са поразени от онези руски мрежи, от които са зивисими. Идеята е да продължат служебните правителства на президента. Това прилича на конспиративна теория, затова е стряскаща приликата в начина по който, Филип Димитров, беше лесно подхлъзнат и президентът играеше ключова роля тогава, защото службите му казаха, че става дума за национално предателство, каквото реално нямаше, аргументира своята теза Коларова.
Тя изрази съмнение, че „Възраждане“ може да бъде толкова голяма консолидираща сила. На терена на „Възраждане“ ще се появят много конкуриращи я субекти. Ще има алтернативи, като БСП.
Как ще се размести партийната система – е други въпрос. Но големият въпрос е дали ще има предсрочни избори, подчерта Румяна Коларова.
„Промени“ и „служби“. Това са само две думи, но щом от ПП-ДБ ги казаха в едно изречение, започна да се преобръща политическият живот в България. Преди седмица страната изглеждаше на крачка от проевропейско управление. Днес противниците на такъв вариант изглеждат много по-силни.
Това се случи само в рамките на един ден.
Шефът на контраразузнаването атакува с политически оценки бившето правителство на Кирил Петков и го обвини, че е работило „срещу интересите на България“;
Министърът на вътрешните работи обвинява бившето правителство на Петков, че е харчило повече пари за украински бежанци миналата година. Когато и украинските бежанци бяха много повече.
Един от лидерите на „Продължаваме промяната“ – Асен Василев, е демонстративно извикан на разпит по разследване за заплаха, след като предполагаемата жертва казва, че не е получавала заплаха от Василев.
Една от партиите в парламента заплашва с бунтове, ако бъде избрано правителство. Друга призовава за арести на лидерите на ПП и ги обвинява в „национално предателство“.
Прокуратурата съобщава, че ще поиска имунитета на бившия премиер Бойко Борисов, за да го обвини в пране на пари.
Има и още. На пръв поглед тези събития нямат връзка. Всички те обаче са част от надигналата се в последните дни вълна срещу избиране на правителство.
В последните дни президентът, назначени от него шефове на държавни институции, повечето партии в парламента и прокуратурата атакуват „Продължаваме промяната“ и не крият целта си – да осуетят избирането на правителство с втория мандат. Атакуван е и Борисов, който държи ключа, защото той решава дали партията му ще подкрепи правителство или не.
Не споменавай службите!
Преди седмица България осъмна с новината, че продължаващата повече от две години политическа нестабилност ще бъде заменена от правителство. То щеше да има ясна европейска ориентация, а целта му – да вкара по-бързо страната в Шенген и еврозоната и да участва активно в усилията на Запада да подпомага Украйна в битката ѝ срещу агресията на Русия.
Седем дни по-късно това изглежда много по-малко вероятно. Надигна се вълна, която показа ясно колко силна е съпротивата срещу такава перспектива. В основата на съпротивата е намерението на политическата формация, с чиито мандат трябва да бъде излъчено правителството, да извърши сериозни промени в службите за сигурност с цел да ги освободи от руско влияние. Участниците в атаката не крият това.
Атаката започна след изваждане на запис от среща на ръководството на партия „Продължаваме промяната„, на която се обсъжда актуалната политическа ситуация. В този запис се чува и намерението „да вземат“ службите за сигурност от контрола на президента Румен Радев и да назначат „наши хора, които са одобрени от посолствата“.
По-късно участниците в срещата казаха, че имат предвид изчистване на руското влияние от службите за сигурност и назначаването на хора, които се ползват с доверие на партньорските служби от страните от НАТО.
Споменаването на тази тема предизвика политическа детонация. Президентът Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова, хора от ГЕРБ, лидерите на проруските партии „Възраждане“ и БСП, Слави Трифонов, прокуратурата, шефовете на самите служби – всички едновременно видяха проблем в тези думи и заговориха за „национално предателство“.
Президентът Радев демонстрира неприязън към кандидата за премиер Николай Денков, излъчен от „Продължаваме промяната – Демократична България“, връчи му мандата за съставяне на кабинет и го посъветва да се откаже. Не се ръкува с него и дори не го покани на кратък разговор, както е правил винаги в подобни случаи.
Сега Денков има време до понеделник да договори подкрепа за правителство или да върне мандата неизпълнен. Преговорите в момента официално са „замразени“ по искане на ГЕРБ, а посочената причина е споменатият вече запис.
Ако този опит не успее и се стигне до трети мандат, остават два варианта – или правителство с подкрепата на открито проруски партии като БСП и „Възраждане„, или нови шести поред избори от 2021 насам.
Във втория случай България ще продължи да се управлява от служебно правителство на президента Радев, който е против военната помощ за Украйна, изолира страната от общите европейски усилия за изпращане на муниции на Киев, говори често против санкциите срещу Русия и призовава за преговори, а не за оръжия. Това е разказът на Кремъл – че Западът трябва да остави Украйна сама и да преговаря с Русия за териториите, които Москва е окупирала.
Последната една седмица увеличи шансовете България да остане държава с такова управление и да не заеме ясна европейска позиция.
Какво правителство беше договорено
Сделката между първите две политически сили – коалициите ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“, предвиждаше техните 133 депутати (от общо 240) да подкрепят правителство с втория мандат на ПП-ДБ, начело с техния кандидат за премиер Николай Денков, който след 9 месеца да бъде сменен от предложената от ГЕРБ бивша еврокомисарка Мария Габриел.
Тази договорка не беше приета с ентусиазъм. Привърженици на ПП-ДБ не я харесват, защото в нея виждат компромис с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и отказ от разследване на корупцията по време на 12-годишното управление на партията му. Привържениците на ГЕРБ пък виждат отказ от първото място на изборите и прегръдка с тези, които арестуваха незаконно техния лидер.
Резултатът от преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ беше обявен на 22 май на обед. Предишната вечер близо 50 души от ръководството на „Продължаваме промяната“ се срещат онлайн, за да одобрят сделката с ГЕРБ. Лидерите на партията разказват неща от кухнята на преговорите. Оказва се, че тази среща с продължителност 4 часа и половина е била записана. Това обаче става известно едва пет дни по-късно.
На следващия ден, 22 май, предложената от ГЕРБ за премиер Мария Габриел върна първия мандат неизпълнен, за да може президентът Радев да даде втория мандат на ПП-ДБ. Плановете предвиждаха Денков да бъде избран за министър-председател, а Габриел да стане вицепремиер и външен министър.
Двамата заедно обявиха целите на бъдещото правителство – конституционна реформа на правосъдието, финансова стабилизация, влизане в Шенген и приемане на еврото.
Тогава Денков и Габриел обявиха и още една цел, която не привлече веднага внимание – „освобождаване на ръководствата на българските служби за сигурност от чуждо влияние„. Не беше изрично казано, че става дума за руско влияние.
От години българските служби получават упреци, че не са реформирани и не са прекъснали изцяло връзките си с Русия, откъдето са ръководени допреди 1989 г.
Намерението за освобождаване на службите от чуждо влияние обаче не провокира реакции, когато беше съобщено в понеделник. Нито един от факторите в държавата, които по-късно се възмутиха, не се обади в първите няколко дни.
В тези няколко дни се очакваше да бъдат уточнени имената в бъдещото правителство, което изглеждаше като вече договорено. Президентът Румен Радев запази мълчание и цяла седмица не каза кога ще връчи мандата на Денков. Нищо от това спокойствие не предвещаваше какво ще последва.
Записът и службите
В петък депутатът от ПП-ДБ Радостин Василев публикува записа от проведената в неделя среща – на петата сутрин след нея. Василев напусна парламентарната група, защото не е съгласен с договорката с ГЕРБ.
Той каза, че е участвал в онлайн срещата до средата и е записвал, за да може да чуе останалата част на следващата сутрин. Василев добави, че е записвал на таблета си, от който е участвал в срещата. Използваната онлайн платформа обаче сигнализира всички участници, когато някой започне да записва. Никой от останалите не е забелязал такъв сигнал.
В записа се чува как съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев разказват за преговорите с ГЕРБ. Изказват и лични мнения за мотивите, които движат Борисов. Чува се репликата как при такова правителство Борисов „се изпира„, как трябва веднага да бъдат уволнени всички ръководни кадри в министерствата – „законно, незаконно„. Чува се и как ПП са направили „ала-бала“ през президента. Няколко от репликите предизвикаха възмущение.
Институционалните реакции обаче атакуваха само една тема от записа – бъдещето на службите за сигурност. В записа се чува, че според лидерите на ПП службите са под контрола на президента Румен Радев.
Кирил Петков и Асен Василев споделят намерение да ги „вземат“ от контрола на Радев, да назначат „наши хора„, които в същото време „не са на ГЕРБ“, защото Борисов също „иска да ги вземе от Радев“. Василев казва веднъж, че това е „съгласувано с посолството“, а по-късно казва за новите назначения, че трябва да са на хора, „одобрени от посолствата“.
По-късно Асен Василев каза пред Нова телевизия, че бъдещите назначения се избират в България, но ръководителите на служби трябва да имат доверие на партньорите от НАТО и е нормално да има съгласуване с представители на партньорските служби, някои от които се намират в посолствата. Това интервю беше в неделя. Бунтът срещу договореното управление обаче вече беше започнал.
Всички срещу бъдещо правителство
Много хора изказаха възмущение от записа. И за репликата за „законно, незаконно“ уволнение на ръководни кадри, и за „изпирането“ на Борисов, и за „ала-бала“ с президента. В следващите дни представители на ПП казаха, че не планират незаконни уволнения и че само съдебната система може да „изпере“ Борисов. Не тези теми обаче отприщиха вълната.
Темата, която обедини президент, повечето партии, прокуратура и специални служби, беше друга – службите и намерението за сериозни промени, които да ги освободят от руско влияние.
Веднага след публикуването на записа в петък, 26 май, парламентарните партии „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ обвиниха ПП в „национално предателство“. Проруската „Възраждане“ дори изпрати сигнал в прокуратурата и ДАНС за разследване на държавна измяна. По това време Кирил Петков вече беше отрекъл партията му да е съгласувала имена на бъдещи кадри в службите с чуждестранни посолства.
На следващата сутрин вицепрезидентката Илияна Йотоваказа, че се „готви заговор срещу българската държавност“. Същата дума използва и кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел, която видя „разклащане на устоите на държавността“ и обяви, че замразява преговорите за кабинет.
Дори и почетният председател на ДПС Ахмед Доган наруши традиционното си мълчание с коментар във Фейсбук срещу „разрушителната дейност“ на партии, които „създават нови разделителни линии“. Той не спомена ПП-ДБ, но опроверга реплика от записа – че предстои смяната на Мустафа Карадайъ като председател на ДПС.
Чак в неделя вечерта президентът Румен Радев съобщи, че ще връчи мандата в понеделник. Няколко часа преди това той отрече да контролира службитеи каза, че те са „сериозно реформирани“. Радев нарече „погром“ намерението на ПП за промени в службите, нищо че с идването на неговото служебно правителство през 2021 г. бяха сменени ръководителите на основните служби.
„Върни мандата бе, тъпанар!“
На седмия ден след обявяването на готовност за правителство от Денков и Габриел, хватката беше усилена. Председателят на парламента Росен Желязков от ГЕРБ насрочи изслушване на шефовете на ДАНС, външното разузнаване и военното разузнаване по искане на „Възраждане“.
В Народното събрание „Продължаваме промяната“ бяха атакувани с политически изказвания от шефовете на службите. Директорът на ДАНС дори каза, че хора от бившето правителство на Петков са работили „срещу интересите на България“ в отношенията със Северна Македония.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ използва израза „пълзящ фашизъм“ и заплаши с бунтове, ако бъде избрано правителство с мандата на ПП-ДБ.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова от парламентарната трибуна за арест на лидерите на ПП.
В техните думи от записа става дума за намерения за бъдещи назначения, а не за осъществени назначения. Въпреки това Росен Желязков насрочи заседанието заради „изнесени твърдения“, че ръководителите на служби са „съгласувани с посолствата на чужди държави“.
Минути след това заседание вътрешният министър Иван Демерджиев обвини бившето правителство на Кирил Петков, че е харчило пари за „мъртви души“, защото разходите за украински бежанци са били повече отколкото година по-късно. Бившата вицепремиерка Калина Константинова припомни, че броят на бежанците миналата година е бил много по-голям.
Малко по-късно дойде новината от прокуратурата, че ще поиска имунитета на Бойко Борисов, за да го обвини в пране на пари по т.нар. Барселонагейт. Преди това от ГЕРБ поискаха ПП-ДБ да променят формулата и състава на правителство.
На този фон Николай Денков трябва да води разговори и да търси подкрепа за правителство. Засега няма информация срещите да продължават.
В понеделник Радев връчи мандата и директно поиска от Денков да го върне неизпълнен. Той каза, че не би трябвало изобщо да връчва мандат „заради торпилирането на българския суверенитет“. Силните думи бяха последвани от жестове – отказ от ръкуване и отпращане на депутатите, без разговор при закрити врата, каквато е традицията.
Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов директно призова за арест на Кирил Петков и Асен Василев „за държавна измяна“. И за него първият грях на двамата е, че „искат да овладеят службите“.
Прокуратурата също не остана настрана. В понеделник държавното обвинение съобщи, че възлага на ДАНС да извърши проверка по сигнала на „Възраждане“ и ВМРО за „държавна измяна“. Повод отново е онази реплика от онзи запис.
И ако посланието на цялото статукво е останало неразбрано, бившият депутат от БСП Александър Симов написа във Фейсбук.
Така се случва всичко. Вълната срещу бъдещето правителство засега успява да го залее. Ако опитът за съставяне на правителство се провали, България ще продължи да бъде в сивата зона на страните, които хем подкрепят Украйна срещу агресията на Русия, хем са против изпращането на военна помощ.
Когато практически неограничената власт, с която разполагаш по време на едно безкрайно продължаващо „междувластие“, ти се услади, се оказва, че дори Конституцията не ти е спирачка. Анализ на Емилия Милчева.
Преди три години юмрукът на президента събра, като пръчките на Кубрат, разединени по идеологически причини политици, активисти и обикновени протестиращи.
Днес същите хора се обявяват срещу същия този юмрук. Преди три години протестиращи легитимираха президента като борец и символ на битка – срещу мафията, срещу модела ГЕРБ–ДПС.
Каква по-подходяща роля за генерал от тази да е пълководец?
Днес никой не назовава къде е мафията, макар всички да говорят за мафиотизирана държава, но няма съмнение, че Румен Радев вече е Борисов и половина с институционалните си владения.
Дори не се ръкуваха
Връчвайки втория мандат на ПП–ДБ и на кандидата на коалицията за премиер Николай Денков, Радев им показа нескрито омерзение и дори се опита да ги унижи с изявлението си, че мандатът е дискредитиран, но от немай-къде ще го връчи – защото Конституцията го задължава. Държавният глава отиде далеч извън правомощията си с думите, че не е целесъобразно да връчи мандата предвид изтеклите записи:
Заради торпилирането на българския суверенитет, наклеветяването и планираната чистка в службите и държавната администрация, заявката за вмешателство в изборите чрез овладяването на МВР и дискредитирането на лидери на европейските институции и името на България.
Балканските нрави проличаха – президент и политически лидери не размениха дори протоколните ръкостискания и побързаха да се разделят след връчването на папката. И това от президент, който в последните месеци при всеки удобен случай критикува партиите, че отказват да поемат отговорност и да съставят правителство.
Причината за напрежението – потвърденият като автентичен запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“. Той беше разпространен от доскорошния депутат от ПП–ДБ Радостин Василев, а президентът и неговите властови амбиции са важна сюжетна линия в тези над 4-часови дискусии. Лидерите на ПП ги обсъждат в две направления – специални служби и изобщо сектор сигурност и местна власт.
Описаната схема как президентът използва главния прокурор Иван Гешев и съветника си по вътрешна политика Николай Копринков като тоягата и моркова, за да „купува“ кметове на ГЕРБ, разкрива неподозирани от обществото амбиции на Радев.
В записа Асен Василев казва:
Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков. И с едната ръка ги подкупва, с другата ръка ги заплашва (кметовете, б.а.). Това нещо в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. Това, което ще се случи, е, че вместо да имаме ГЕРБ 25%, ще имаме ГЕРБ 15% и 10% прокремълска партия на Радев с местните кметове… Бойко (Бойко Борисов, б.а.) не иска Радев да прави местни избори.
„Властта е сладко коренче!“
За първи път България има държавен глава с толкова нескрити апетити за власт извън отредените му по конституция правомощия. Политическата нестабилност от последните две години и упадъкът на парламентарната република даде в ръцете му огромно влияние и възможност да формира както вътрешната политика, така и външнополитическия курс на България, измествайки я към този на Унгария и по-близо до Русия.
През последните три години Румен Радев се оказва все от рейтинговата страна. През 2020 г. спечели от включването си в протестите срещу ГЕРБ, като едновременно беше виктимизиран (заради изпратените на „Дондуков“ 2 прокурори) и удостоен с почести. През 2021 г. получи бонификация заради служебния кабинет и лансирането на енергичните Кирил Петков и Асен Василев, позиционирали се като антикорупционери, тъй като осветиха някои схеми на ГЕРБ. (Не е публично известно кой е препоръчал тандема на Румен Радев.)
През 2022 г. президентът извади дивиденти… от конституционните си правомощия, предвиждащи служебно управление, ако парламентът е нефелен да произведе редовно. Към това се прибавят и получаването на първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция.
Армия и спецслужби – при президента
Главнокомандващ по конституция, президентът вече контролира службите, което означава, че целият сектор сигурност е плод на кадровата политика на един-единствен човек. Шефовете на разузнаването, контраразузнаването, Служба „Военна информация“, Национална служба „Охрана“, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) – службата за проследяване и подслушване, бяха сменени от служебната власт на Радев. Някои от тях – директорите на ДАНС и ДАТО, вече са преназначени за следващите няколко години, съвпадащи с края на втория и последен мандат на Радев.
Съветници на президента се сдобиха със славата на първи кадровици – Пламен Узунов в МВР, а назованият в записите Копринков – за икономическите министерства.
В разпространения запис Петков и Василев коментират, че службите трябва да бъдат прочистени от „руски актив“, а имената на някои от бъдещите шефове са съгласувани с посолства (партньорските служби). Това отприщи яростта на президента, както и удари от подкрепящите руския актив.
ВМРО и „Възраждане“ внесоха сигнали в прокуратурата за „престъпления против Републиката“ от Асен Василев и Кирил Петков. Слави Трифонов – лидерът на „Има такъв народ“ – партията, организирала неуспешна подписка за референдум за президентска република, изригна, че двамата трябва да бъдат съдени за държавна измяна. БСП също се включи с карикатури, на които Василев и Петков са в краката на „Чичо Сам“, а българският лъв е изобразен като послушно куче. Всички тези действия до едно са в унисон с опорките на руската пропаганда, която внушава как България се „управлява отвън“, а политиците са „американски/брюкселски лакеи“.
От своя страна президентът налива вода в същата мелница с изявления, че службите не са на президента, реформирани са, награждавани, а сега „тези хора искат да обезглавят това ръководство (на ДАНС, б.а.), базирайки се на някакви посолства. Това са абсолютни глупости“.
На малка България и́ върви на президент и главен прокурор с амбиции на самодръжци. Ако над главния прокурор доскоро беше само Господ, но вече и механизъм за разследване, за президента и Конституцията не му е таван.
„Мутри вън!“ беше хубав лозунг. Не е ли време за „Радев вън!“?
Много хора ме питаха защо искам правителство на ПП/ДБ и ГЕРБ, пред това да продължим с изборите и служебните кабинети на Радев.
Много съм писал и много съм говорил по този въпрос още от първите избори, след които Радев бе избран за президент. С много хора съм спорил – както на живо, така и в социалните мрежи. Видях как много хора преживяха метаморфоза по отношение на президента – от осанна до разпни го.
Още в навечерието на вторите избори за президент през 2021 г. писах, че: Радев започва да осъзнава, че неговата предизборна кампания за втори мандат ще протече в цикъл на служебни правителства, смесени с политически хаос, което в най-добрия случай
е нож с две остриета.
Ситуация на политически полуразпад е потенциално опасна както от гледна точка на възможен ръст на авторитарни изкушения вътре в страната, така и от гледна точка на увеличаващи се международни предизвикателства, които трябва да бъдат смислено управлявани от позициите на българския национален интерес.
Би било добре максимален брой избиратели да осъзнаят тези процеси и да направят информиран избор, вместо да увеличават относителния дял на руските продажници в българската политика.
И днес нагласите, които една част от обществото лансира – за оставането на власт на служебното правителство, което „много добре си върши работата“, спокойно могат да бъдат началото на нещо, което не знам дали повечето хора у нас осъзнават.
Те могат да бъдат началото на сриването на доверието в парламентаризма, политическата система, а от там и в демокрацията като цяло. Президентът, който стои зад служебното правителство, иска властта в държавата, това си личи от километри.
Въпросът е как ще я вземе?
Дали ще направи партия, с която ще се кандидатира да бъде в изпълнителната власт по демократичен начин, но и със съответните рискове? Или ще опита да вземе цялата власт, като президент, подкрепян от служебни правителства, чрез промяна на конституцията и превръщането на България в президентска република? А от там пътят към авторитарната държава е много кратък. И накрая, това да тласне страната в съвсем различна посока от тази, по която вървим вече няколко десетилетия.
Е, тогава войната в Украйна още я нямаше, но сега е факт. На 24 февруари 2022 г. написах, че ако сме съвременни хора със съзнание, хора мислещи и хора образовани, днес не можем да кажем „това не ме интересува“, „това не мога да го контролирам“ или „това не е мой проблем“.
Защото, като граждани се налага да вземем страната на доброто, на истината, на свободата, на цивилизацията, на демокрацията, а не на злото, на пропагандата, на лъжата, на тиранията, на мракобесието, на авторитаризма.
Дянко Марков, светла му памет, казваше, че има едно по-силно оръжие от лъжата – истината. А днес ние сме изправени пред
битката между двата свята –
на истината и на лъжата. След падането на комунистическия режим в България ние като общество не успяхме да се преборим с главната негова характеристика, а именно лъжата. А тя има редица проявления.
Лъжата в центъра на София, точно срещу Софийския университет – паметникът на Съветската армия, на който пише, че съветската армия ни е освободила.
Лъжата за добрата Русия, която е велика държава и винаги е помагала на България. Всякога проклетата Русия – по думите на Раковски, мнимата защитница на славянството – по думите на Ботев, устремена против нашата независимост и самостоятелност – по думите на Стамболов и т.н.
Лъжата, че днес Русия води някаква справедлива война в Украйна и се бори с някакви нацисти, денацифицира и демилитаризира тази държава.
Лъжата, изречена от президента Радев, че Крим е Руски.
Лъжата, че се бият два братски народа и че трябва Украйна да отстъпи пред руския мир.
Лъжата, че със снишаване и мишкуване се брани българският национален интерес.
Ето защо ние сме изправени пред дилемата дали да сложим край на това, не защото ПП/ДБ и ГЕРБ са някакви морални стожери, чисти като сълзи политици, не защото на моменти не са скандални и смешни, не че именно Радев не доведе повечето от тях в политиката и още и още. А защото, на първо място, в момента е нужно да стоим здраво в евро-атлантическия свят
със всичките гаранции, за сигурността, които този свят ни дава.
На второ място, защото сме парламентарна демокрация, която трябва да се управлява от парламентарно мнозинство, основано на това, че хората са гласували за него (въпреки дълбоките им различия и въпреки ниската избирателна активност).
И на трето, но не на последно място, защото е необходимо държавата ни да функционира, като такава – да се гласуват и приемат закони в Народното събрание, да се гласува бюджет, както и да минават през гласуване всички важни решения във вътрешно и външно-политически план.
Затова Радев трябва да спре да управлява колкото се може по-скоро.
кафенето 