Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au
Изтичащите 6 месеца, през които България бе ротационен председател на Съвета на ЕС, са били полезни за страната – смятат 62 на сто от българите според проучване на агенция „Барометър”. Вероятно това мнение е в основата и на леко повишения рейтинг на управлението като цяло и основните фигури в него. Темата коментира Пламен Асенов.
Активността и ролята на България по времето, когато председателстваше Съвета на ЕС, се оценяват високо от българските граждани. 62.5 на сто от тях смятат, че ефектите от това са положителни, а на обратното мнение са едва 22 на сто от анкетираните.
Тази оценка е напълно разбираема. За последните 6 месеца България успя да свърши няколко важни неща както за самата себе си, така и за Европа.
Първо, страната натрупа безценен опит, свързан с конкретната, може да се каже – черна, работа за организация и провеждане на значими европейски прояви. Казвам „черна работа”, защото европредседателството не означава, че си някакъв началник и командваш парада, точно обратното, ставаш основен технически изпълнител и момче за всичко – разнасяш кафе, метеш след гостите, такива неща.
Второ, и управлението, а и българското общество като цяло, успяха да не се задавят със свръх очаквания за това какви ползи може да ни донесе европредседателството. Макар отначало да имаше индикации, че подобно развитие е възможно, в хода на самата работа сякаш реализмът надделя.
Трето, официална София в голяма степен успя да реализира онова, което още отначало, независимо дали по собствена инициатива или след подсказване от Брюксел, постави като приоритет на своето председателство – да стимулира известна активизация на ЕС по темата за Западните Балкани. Това бе цел, чиято реализация е наистина полезна за всички. Много срещи, двустранни и многостранни, балкански и европейски, бяха проведени по темата през последните 6 месеца и тя сякаш наистина вече присъства трайно във вниманието на Брюксел.
Покрай тази активност пък, България стана доста по-важен балкански фактор, отколкото беше преди това. Сега остава да се утвърди в тази роля, а не отново да се върне към летаргията си.
С други думи, като цяло периодът на българското европредседателство наистина може да бъде оценен положително, макар аз лично да имам една, струва ми се, съществена критика. Според мен България не успя да използва това време и възможности, за да промотира достатъчно добре съвременната българска култура и тя продължава да дреме в периферията на европейското артистично и духовно пространство.
Да, нашата култура по принцип е провинциална и взряна в собствения си пъп, тя трудно стига до мащабното мислене и изобщо не са много хората тук, чието творчество може да стои равностойно на най-високите европейски нива. Малко са тези хора, но все пак ги има.
В конкретния случай основният проблем обаче е, че администрацията трябва да взима решения и да раздава пари в сфера, от която тя нито има представа, нито реално се интересува. Тази администрация робува на авторитети и не разбира от стойности. Тя при всички случаи също иска поне част от парите да се върнат при нея под една или друга форма, така че цялата работа с културната програма на европредседателството бе скроена съвсем по български, което означава – парите са похарчени, култура няма.
Така или иначе обаче, изглежда подобни дреболии не тормозят българското общество като цяло, защото, както сочи анализът на резултатите от социологическото проучване на агенция „Барометър”, именно положителното мнение за отминаващия период на европредседателството е в основата на стабилизацията и дори лекото повишение на рейтинга на управляващата коалиция и основните политици в нея.
Другата основна причина, която се сочи, е устойчивият ръст на икономиката, растежа на заплатите и ниската безработица, които се отчитат през последната година, откак правителството на ГЕРБ и ОП е на власт.
44 на сто от анкетираните сега одобряват работата на третия кабинет „Борисов”, за разлика от февруари, когато одобрението е 43 на сто.
По подобен начин, наистина, само с процент-два разлика, но задължително в положителна посока, върви и общественото одобрение както за премиера Бойко Борисов, така и за четиримата му вицепремиери – външният министър Екатерина Захариева, министърът по европейските фондове Томислав Дончев, вицепремиерът по икономическата и демографската политика Валери Симеонов и военният министър Красимир Каракачанов.
Отношението към всеки от тях има своето разумно обяснение, с изключение, поне според мен, на това към Каракачанов. Като военен министър той не само не блести, а е по-скоро пълен провал с идеи като тази за възстановяване на наборната военна служба и действия – или бездействия – които водят до фактическо забавяне на модернизацията на българската армия, нещо, срещу което възрази дори президентът Румен Радев.
Въпреки това обаче, управлението е стабилно и това е факт, независимо от огромните критики, които заслужава то за политиката си на реформи в редица важни сфери или по-скоро за нейната пълна липса, за опасното политическо заиграването с основния европейски и български противник – Русия, както и за донякъде авторитарния си стил на управление.
Показателно е, че дебатът по вота на недоверие за провал в политиката за сигурност, проведен онзи ден по искане на БСП, изобщо не разклати доверието в ГЕРБ и ОП. Показателно е също, че партиите от управляващата коалиция се радват и на стабилна обществена подкрепа във връзка с изборите за Европейския парламент, които ще се проведат през следващата година.
Според проучването на „Барометър”, ако евроизборите бяха сега, ГЕРБ биха получили над 35 на сто от гласовете, а Обединените патриоти – близо 17 на сто. Това означава, че заедно те ще вземат 10 от 17-те депутатски места на България в Европарламента. Другите 7 места се разпределят между опозиционните БСП и ДПС.
Това са фактите. За съжаление, поне в момента те показват, че, каквито и движения да има под повърхността на българската политика, реална алтернатива на сегашното управления няма и не се очертава да се появи в скоро време.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com