Има най-общо два пътя пред ГЕРБ след изборите: да останат на власт с любезното съдействие на партиите-подпорна стена, или да „пасуват“. Но и в двата случая Борисов и ГЕРБ ще запазят влиянието си в българската политика.
Коментар на Петър Чолаков:
До парламентарните избори остават броени дни, а всички социологически агенции сочат ГЕРБ като първа политическа сила – с преднина от около 5% пред БСП. Много е възможно дистанцията в полза на Борисов да се запази.
Как обаче ГЕРБ ще изиграят картите си след 4 април? Пътищата пред тях най-общо са два.
Първият е „Борисов 4” – кабинет на ГЕРБ-СДС плюс партньори, като тук, разбира се, спада и сценарият „експертно правителство”, подкрепено от ГЕРБ. Ако подпорната стена на изпълнителната власт остане тази формация, няма никакво значение дали министър-председателят формално ще бъде друг политик, а не нейният лидер.
За всички ще е ясно, че „човекът в Банкя” е възприел стратегията на „човека в сараите” – от тяхното кефалийско настроение отново ще зависи случващото се в Министерски съвет. „Тяхното”, защото подкрепата на ДПС ще остане незаобиколим фактор. С оглед на бизнес спойката между формациите на Борсов и Доган, изработена през годините, тя едва ли ще е проблем.
Друго условие за този вариант е ВМРО да намерят място в 45-ия парламент – за момента те са на ръба на бариерата, но бележат ръст през последните седмици. „Македонската карта” е умело използвана от г-н Каракачанов и неговите колеги (например провокативният предизборен клип на Джамбазки, заради който страната получи дипломатическа нота от Скопие).
Преди няколко седмици Татяна Дончева обяви пред бТВ, че листите на ВМРО са инфилтрирани от партизани на ГЕРБ „под прикритие”. Накратко: мястото на „патриотичния елемент” на подпорната стена вече е предрешено също като това на блокче в конструкция на Лего – стига ни само да видим „войводите” в НС.
Бонусите от властта
Няма нужда да обясняваме защо оставането на власт би се усладило на ГЕРБ, но тук има и „допълнителни бонуси”, които не са за изпускане.
Първо, „усвояване” на приблизително 30 млрд. евро за справяне с Ковид-19 от Брюксел; второ, недопускане до властта на реваншистки настроено правителство, което да извади на показ – особено преди президентските избори през есента – най-мрачните тайни на ГЕРБ; трето, лична реабилитация на Борисов – независимо от протестите, напук на унищожителните критики на международни организации, правозащитници и медии срещу управленския му стил – той ще остане кингмейкърът на българската политика (стига Доган да няма нищо против).
Не на последно място Борисов е майстор на политическата съблазън – особено ако разполага с властта, той може да изкушава своите политически противници с постове и назначения и така да всява раздор между тях, за да ги разедини и отслаби допълнително.
Ако ГЕРБ реши да пасува
Друг възможен сценарий е „тактическото отстъпление” на ГЕРБ. Това вече сме го виждали през 2013 и 2016. Дори ако ГЕРБ са първи на 4.04.2021, те могат да решат да пасуват. В полза на това решение може да се окаже липсата на патерици на ГЕРБ като ВМРО в парламента. Осен това управлението на Ковид-19 е предизвикателство дори за най-опитните държавници – горещият картоф на кризата ще бъде прехвърлен на друг.
Борисов е перфектният деструктивен играч. ГЕРБ ще могат да разчитат на добре спят хор от влиятелни медии. Сега тези матросовци мълчат свенливо за слабостите в политиките на Борисов и ще получат възможност да се развихрят. Особено ако следващото правителство е „окомплектовано” от БСП или подкрепено от тях – твърде вероятен сценарий, ако ГЕРБ не са във властта – всяко залитане и препъване на кабинета ще бъде интерпретирано от дежурния медиен хор като „нова национална катастрофа”, ще бъде използвано за подклаждане на протести, акции на гражданско неподчинение и пр.
Характерна за много медии у нас е това, което наричам „бича цветова нетолерантност” (всъщност гузна посткомунистическа съвест) – ако едно червено или набедено за червено управление се замеси в 1/100 от скандалите, в които се заплетоха кабинетите на Борисов, то няма да издържи и седмица на натиска на улицата и медийната канонада.
Мините, заложени от ГЕРБ
След 10 години в изпълнителната власт ГЕРБ имат свои хора на всички нива в държавната администрация и със сигурност ще оставят много скрити мини на своите политически противници. Взривявани от разстояние, тези „експлозиви” ще дискредитират хора, които иначе може да са подготвени експерти, но не са обиграни в политическите апаратни игри (такъв опит особено липсва на хората от „Има такъв народ“ – ИТН, което си пролича около отвличането на техни кадри и светкавичното им приобщаване към ГЕРБ. Въпросните „скрити лимонки” ще бъдат използвани от ГЕРБ ефективно и срещу служебно правителство на президента Радев, за да провалят кандидатурата му за втори мандат.
Какво ще бъде политическото поведение и ходовете, които ще предприемат ГЕРБ, предстои да видим. Но едно е сигурно: и през следващите четири години те ще продължат да оказват значително въздействие върху политическите процеси в България.
„Може ли животът и здравето да са по-маловажни от изборите?“
Вчера и днес страната ни достигна абсолютен рекорд от началото на пандемията по брой заразени с коронавирус, а в същото време управляващите обявиха разхлабване на мерките от 1 април. Голяма част от ограниченията се отменят на фона на данни за средна заболеваемост за страната от 720 нови заразени на 100 хил. население през последните две седмици, като в две области – София-град и Силистра – е задминат прагът от 1000 новозаразени на 100 хил. население. Тази неадекватност предизвика множество коментари в социалните мрежи. Публикуваме няколко от тях без претенция за изчерпателност.
Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ:
Министерството на здравеопазването отчита, ден преди разхлабването на противоепидемичните мерки, за един ден 5176 новозаразени – ръст с 679 човека ,155 починали, 9811 хоспитализирани. Всички тези показатели сочат отново ръст на заболели и усложнени пациенти, които ние трябва да диагностицираме, лекуваме, транспортираме и хоспитализираме. Колкото повече са заразените, толкова повече ще е броят на усложнените пациенти по време на и след ковид инфекцията.Това е непосилно за нашата армия от 300 мобилни екипа,160 филиала за спешна помощ и около 40 спешни отделения на територията на страната. Много от колегите ни се разболяха и се налага да осигуряваме графика с извънредни дежурства.
Ние сме на ръба на възможностите си и заявяваме, че отказваме да носим отговорност за закъснялата и неадекватна на нуждите на пациентите ни спешна помощ. Ние искаме пациентите ни да получават своевременна и равнопоставена спешна медицинска помощ, но нямаме материален и човешки ресурс, който да отговори на ръста на заразените. Вината за закъсненията на мобилните ни екипи и лутането по болниците, закъснелите или нереализирани хоспитализации е на управляващите, които не осигуриха адекватни на ръста на епидемията противоепидемични мерки и своевременна масова ваксинация на населението.
Призоваваме министъра на здравеопазването незабавно да отмени заповедта за разхлабване на противоепидемичните мерки от 1 април, защото считаме, че тя е гавра с труда на всички медици на първа линия и заплаха за спасяване живота на нашите пациенти!
д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Берн:
Кухнята гори, ти каниш гости в хола с аргумента, че трябва да разпуснем от стреса на пожара, можем и барбекю да направим. Съжалявам, но това е просто глупаво. Не знам какви експерти имаме и кой какви идеи дава на кабинета, но решенията са глупави. Не знам как иначе да го кажа. То бива популизъм, но това вече е безотговорно.
Носете си маските, N95 или FFP2 по възможност, но и хирургични стават, не се събирайте и спазвайте дистанция. Далеч не сме преминали вълната. Не става дума да стоим под ключ, но вместо да излезеш и да обясниш защо трябва да се спазват мерките и как никой не го прави, ти разхлабваш без коментар, един вид „Свършихме си работата, сега разпускаме“.
Цветозар Томов, социолог, бивш член на ЦИК:
С вчерашната си заповед министърът на здравеопазването премахва повечето от рестриктивните мерки за контрол над пандемията от КОВИД-19. Това става в деня, в който достигаме нов печален рекорд в разпространението на инфекцията – над 5000 потвърдени случаи в рамките на един ден. Мисля, че основната причина за тази абсурдна заповед е предизборната истерия на отиващия си от властта премиер на страната, а министърът на здравеопазването, на когото би трябвало да е ясно какви ще са последиците от това поредно безумие, за пореден път става жертва на слугинския си манталитет.
Всъщност ясно е защо така смело Борисов отваря почти всичко. Изборите са след четири дни, а предизвиканият по този начин нов бум в епидемията ще се появи след 10-15 дни. Вероятно някои от неговите политтехнолози са му внушили, че така ще спечели някой и друг глас. Какво от това, че повече хора ще се разболяват и умират, драпането за власт е далече по-важно.
Само че вече няма какво да спаси властта на Борисов. Дали това ще е за добро или не, не мога да кажа. Зависи какво ще направим всички ние в неделя. Но този последен отчаян ход е подходяща метафора за цялото управление на ГЕРБ: хората на всяка цена трябва да бъдат излъгани, дори ако цената е тяхното здраве и живот.
Вече е напълно ясно как светът ще преодолее тази пандемия, примерът на Израел го доказва. Пътят минава през ваксинация, информационна кампания, за да се преодолее недоверието към ваксините, внимателно и постепенно разхлабване на мерките, но след като има ясна тенденция към затихване на пандемията, възстановяване на доверието между народ и власт. Може да стане за 3-4 месеца, ако престанем да бъдем една от страните, които тъпчат на място по този път.
Все още можем до лятото да оставим в миналото сегашния кошмар. Но зависи и от това, кого ще докараме на власт в неделя. И дали можем да си дадем сметка, че сме единствената пощадена при първата вълна на пандемията страна, която се докара дотам, че да стане световен рекордьор по смъртност. Дължим го основно на Борисов и ГЕРБ, както и на собственото си лекомислие да си избираме такива водачи.
Николай Слатински, професор по международна и национална сигурност:
И на фона на този Бич Божи, който се вихри из страната, герберските градски музиканти говорят предизборно за разхлабване на мерките!
Вече не знам какво сутрин, след като са се наспинкали добре (знаете сред какви прелести – материални – спинкат някои от тях), какво си пийват те, за да им блестят така възторжено очите и да е нестройна походката им, че да разсъждават по този злокобен и злонамерен начин!?
Може ли пък чак до такава степен животът и здравето на българите за тази весела дружинка дилетанти да са по-маловажни от изборите.
Д-р Борис Таблов, анестезиолог:
Най-тъжното на тази пандемия не са безумните решения. Нито дори умрелите.
Най-тъжното е тоталния морален разпад в душите на живите. И мракът в тях…
Адвокат Силвия Петкова:
От самото начало на извънредното положение, а впоследствие и на извънредната епидемична обстановка българските здравни власти предприемат хаотични и нелогични противоепидемични мерки, които не могат да изпълнят целта си да опазят живота и здравето на гражданите.
В началото на COVID-19 кризата, когато в България имаше по 30 души заразени на ден беше разпореден пълен локдаун.
Към настоящия момент броят на заразените е средно по 3669 души за последните 7 дни, а по данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията към 30.03.2021 г. България е на трето място в Европа по заболеваемост и смъртност от COVID – 19. Едновременно с това Националния план за ваксиниране се оказа врата в празно поле, а приоритетното ваксиниране на членове на СИК потъна в небитието.
На фона на тези данни и на фона на предстоящите избори вчера министърът на здравеопазването издаде заповед за поредното популистко разхлабване на противоепидемичните мерки, като отново не беше предвидено ограничение в капацитета на заведенията за хранене, както е логично да се постъпи, но за сметка на това се предвижда ограничение в работното време от 06:00 ч. до 23:00 ч., сякаш вирусът се разпространява само в определен часови диапазон, но не и при струпване на хора.
Три български села са се сдобили с нови стадиони, макар жителите им да нямат нито канализация, нито най-елементарни условия за живот. Голяма част от европейските пари потъват в безсмислени проекти, а и в нечии джобове.
Репортажът на Швейцарската телевизия SRF разказва за новите спортни съоръжения в Динката, Калугерово и Лесичово – обезлюдена община с едва 5 600 жители. Хората там нямат и най-необходимото, но пък разполагат със спортни съоръжения за много милиони евро, които вече се разпадат.
Запуснато футболно игрище, напукан бетон, врати няма – така изглежда днес построеният преди три години стадион край село Динката, обсипан с пластмасови боклуци и захвърлени маратонки. Игрището не се използва. Петър, който живее в Динката, също предпочита да играе футбол другаде. Младият мъж се е завърнал в родината си от чужбина заради пандемията. Знае малко немски и се пита: „Какъв е смисълът от това разбито игрище? Улиците не са ремонтирани от 50 години. Къде са парите? Това е безобразие.“
Няма нито ток, нито канализация
В Динката улиците са кални, не са асфалтирани. Къщите са по-скоро бараки, много от тях са без ток и течаща вода. В селото живеят няколкостотин души, които нямат канализация, но пък разполагат с тази карикатура на футболно игрище на стойност над 300 000 евро – пари на ЕС.
В съседното село Калугерово много от къщите също нямат течаща вода. Но и там от четири години насам има стадион – в отлично състояние. Трибуните са покрити, съблекалните имат душове, тревата е перфектно окосена. Както разказва управителката на стадиона – благодарение на него местният отбор вече заема по-предна позиция, основан е и детски футболен отбор. Жените от селото пък играят там волейбол.
Третото село, за което се разказва в репортажа на Швейцарската телевизия, е Лесичово – и то е без канализация и с лоши улици, но с нов стадион. Заместник-кметицата на трите села Веселина Милкова обяснява, че той се използва рядко. Защо тогава са построени тези спортни съоръжения? И то в села, в които липсва най-необходимото, а общият брой на жителите им е 5 600 души?
„Харизан кон“, казва Милкова. ЕС е предоставил на общината пари именно за спортни съоръжения – над три милиона евро. „Докато за канализация нямаше как да кандидатстваме в Брюксел – не изпълняваме европейските критерии за това, твърде малка община сме“, обяснява заместник-кметицата.
Опуснатите за стадионите пари са по проекта на ЕС „Развитие на селските райони“. Целта е да се намалят големите разлики между града и селото и именно заради това ЕС отпуска и средства за спортни съоръжения. Предполага се, че покрай един стадион в селото ще започнат да идват повече посетители, които ще имат нужда от места за нощувка, т.е. Къщи за гости или хотели. Селото ще се съживи и в един момент може да започне да привлича и фирми.
В някои части на Европа тази идея може и да функционира, но в българските запуснати села звучи абсурдно. Село Лесичово например е напуснато от стотици хора, независимо от новите стадиони. Това, че отпуснатите средства биха могли да бъдат вложени по-смислено е едно.
Някой е прибрал парите в собствения си джоб
Другото е корупцията: стадионите са нова възможност за българските политици да градят калпаво, прибирайки част от парите. Най-яркият пример за това е стадионът в Костенец, модернизиран през 2016 година, който днес вече се нуждае от основно саниране. Покривът на трибуната е застрашен от рухване, а пистата е четириъгълна, вместо овална, което я прави неподходяща за лекоатлетически състезания.
По този повод „Тагесшау“ пише, че за стадиона в Костенец през 2014 година вече са били отпуснати над два милиона евро за основно саниране, след което спортното съоръжение обаче изглежда по-зле, отколкото преди това.
Обяснението е очевидно, отбелязва SRF – някой е строил крайно евтино и е прибрал останалите пари, отпуснати от ЕС. Подозренията само се засилват от факта, че строителната фирма не може да бъде открита. А и разследванията на българската прокуратура в подобни случаи рядко водят до присъди.
На отправения към ЕС въпрос защо се строят безсмислени стадиони, се получава само общ отговор: основен стремеж на Брюксел е всяко евро от парите на европейските данъкоплатци да бъде вложено смислено.
По отношение на отделните проекти не се казва нищо, защото държавите-членки взимат решенията за разпределението на парите от Брюксел, респективно – за съответните строежи. Междувременно трите села от община Лесичово с трите си стадиона кандидатстват в Брюксел за пари за водопровод. С канализацията ще трябва да изчакат.
Новата коалиция между „Воля“ и НФСБ е вложила в медийна реклама почти два пъти повече от ГЕРБ.
Спомням си една случка в трамвай, някъде през 90-те. Невръстно хлапе пътуваше с баба си и през целия път не спираше да й повтаря „Моля теее, купи ми КукуРуку“. Някъде на петата спирка на бабата й писна и отряза внучето с добре отработената фраза „Остави я тая вафла. Рекламират я толкова много, щото не се купува“. Малкият притихна точно за минута. После погледна баба си и убедено я контрира:
– Добре де, а Кока Кола що я рекламират тогава?
Естествено, бабата нямаше отговор на този логичен въпрос и затова просто се направи, че в трамвая е шумно. Убеден съм, че хлапето е излязло като победител в спора и като са слезли на своята спирка, бабата веднага е купила вафла „КукуРуку“.
Излишно е да ви убеждавам в смисъла на рекламата. Това е манипулация на съзнанието в особено големи размери и без значение дали го осъзнаваме или не – всички сме нейни жертви. Повечето реклами ни карат да пожелаваме неистово едни напълно неодушевени обекти. По време на избори обаче става различно. Тогава до пастата за зъби, дамската превръзка и лекарството за хемороиди рязко се подреждат рекламирани субекти от кръв и плът. Политиците превземат рекламните блокове на телевизиите, кацат по стени, трафопостове и улични стълбове, изскачат в екраните на телефоните и компютрите ни.
Тази година това присъствие е още по-обсебващо, защото пандемията ограничи възможностите на партиите да провеждат други класически форми на предизборна агитация – няма концерти и пълни зали. Да, няма и кебапчета.
Както вече се разбира – в следващите редове
ще се опитам да коментирам от позицията на професионалист най-шумните предизборни реклами.
Подредил съм ги не по реда на номера в бюлетината им, а по инвестициите, които те официално направиха в медиите преди тези избори (неофициалните инвестиции трябва да са предмет на съвсем друг прочит). В списъка съм се спрял на първите шест, чиято обща инвестиция в едномесечна медийна реклама надхвърля годишния бюджет на редица големи брандове в България.
На първо място в тази класация излиза новата коалиция между „Воля“ и НФСБ – те са вложили в медийна реклама почти два пъти повече от ГЕРБ. Всъщност г-н Марешки започна да налива пари в телевизионна реклама далеч преди старта на предизборната кампания. Разбира се, в първото си видео, излъчвано в тежка ротация по основните медии, Марешки уж рекламираше двата си бизнеса едновременно. Когато събираш два бранда в една реклама, обикновено има някаква обединяваща цел. Само че лекарства и гориво трудно вървят в промоция.
Целта на тази кампания, поднесена доста смело под носа на СЕМ, беше да се рекламират самият Марешки и неговата партия. Думичката „воля“ беше уж вмъкната, но съвсем осезаемо поднесена в рекламния текст. Впоследствие кампанията на г-н Марешки се промени, може би и заради присъствието на Валери Симеонов и неговата формация в новосформираната коалиция. Заради този пресен политически брак посланията стават две, но връзката между тях е спорна. НФСБ постави фразата „За истинските патриоти“, явно да претендира собственост върху патриотичната идея. В същото време Марешки, в подкрепа на основния си мотив – „Гласувайте ни задачи“, смело заявява, че е готов да подпише договор с гласоподавателите и отново под носа на СЕМ и ЦИК предлага да им изплаща неустойки при някакво митично неизпълнение на задълженията си.
Целият комуникационен подвиг на г-н Марешки
струва скандално много и на пръв поглед нищо няма да оправдае тази инвестиция,
ако се изпълни прогнозата на социолозите, че новата коалиция остава извън парламента. Но залогът за Марешки е доста голям и той явно не пести средства – има да брани не само своето политическо присъствие, но и съдебния си статус. Словесният каламбур в посланието, както и цялостната кампания очевидно са дело на професионалисти от моя бранш. Проблемът е, че размахът и качествата на тази кампания далеч надхвърлят тези на самия продукт. „Много малки неща са станали големи чрез правилната реклама“, беше казал Марк Твен. В случая с Марешки и Симеонов не мисля, че писателят има право.
Следващият по официални инвестиции в медийна предизборна реклама е ГЕРБ. Управляващите не изневеряват на себе си и упорито цитират своя лидер. „Работа, работа, работа“ е мантра, чието натрапчиво ехо отеква навсякъде – от джипа на премиера, през постерите по стените до телевизионния клип. Целта е повече от ясна – избирателите трябва да се сетят за работохолизма на самия премиер, активно афиширан до ниво на ексхибиционизъм.
В клипа, който е озвучен лично от премиера, виждаме очакваните заснети от дрон кадри на магистрали, както и множество срещи на Борисов при обиколките му из страната. Като човек, който се занимава с продуцирането на реклами, мога само да си представя какво събиране на писмено съгласие с тези случайни статисти е паднало. Дори не смея да си помислям, че от ГЕРБ са пропуснали този важен детайл
и излъчват клип с лица, чиито авторски права не са надлежно отстъпени.
Но да се върна на „работата“. Тройното повторение на тази дума изпълнява функцията по-скоро на комуникационна фасада. Съдейки по същността на всекидневните предизборни включвания на премиера Борисов, откровеният прочит на посланието би трябвало да бъде „Пари, пари, пари“. Целта на масираната кампания на ГЕРБ преди тези избори е да размаха достатъчно внушително количество суми, които се предполага, че държавата раздава на градове, бизнеси и хора.
В комуникационно отношение подобна публична щедрост често постига добър ефект. Но в случая високомерната партийна трибуна на ГЕРБ подценява факта, че тук не става дума за инвестиции в черни дупки като магистрали например. Многото нули, които управляващите щедро поставят в есенцията на своите предизборни послания, едва ли се усещат толкова силно в момента от обикновените им избиратели, затънали в икономическите последствия на епидемията. И тройното повторение на фасадната дума „работа“ трудно ще прикрие този факт.
Иначе, като става дума за повторение – винаги се сещам за Майор Майор. Джоузеф Хелър казва за героя си – „Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина.“ Връщайки се към реалността ни – посредствеността, която лъха от кампанията на ГЕРБ на тези избори, вероятно е плод на дългогодишни усилия.
Трети в класацията по предизборно харчене в телевизионна реклама са ВМРО. Формацията на Каракачанов инвестира крупни суми, залагайки на твърди послания в опит да спечели най-консервативната част от гласоподавателите. Самият телевизионен клип е скромна продукция обаче. Малко възрожденски лукс – под формата на фигурални тапети и маса с кадифена покривка, върху която са нахвърляни антикварни книги. Отзад е знамето на ВМРО естествено. Афишираното съхранение на семейните ценности се пресъздава и визуално, защото актрисата Ернестина Шинова стои изправена до седналия пред нея Каракачанов.
Откриване на предизборната кампания на ВМРО
Посланието „България над всичко“ звучи вече достатъчно клиширано не само заради изтърканата й употреба от патриотичните формации у нас, но и заради нейния първоизточник. „Deutschland uber alles“ присъства в немския химн от близо два века и
оцелява дори след понатрупаната мрачна слава по време на нацизма.
Разбира се, ВМРО допълва това шовинистично послание с редица други, които ясно поставят партията в битка срещу всякакви нови пропагандни призраци като „джендърството“ и гей браковете. Тези остри послания може да звучат като куршуми, но всъщност са невинна стрелба във въздуха, особено в момента. Опасявам се, че проблемите на хората в България са далеч от акцентираните в кампанията на ВМРО. И всъщност преди да се изправи срещу „джендърите“, партията на Каракачанов ще трябва да премине един сериозен предизборен сблъсък с доста формации, които претендират за патриотичен профил – и НФСБ-„Воля“, и „Има такъв народ“ разчитат на модерното в комуникационно отношение „родолюбие“. Тази поза носи дивиденти по време на избори, но много бързо измаря – и партиите, и избирателите. Ще си позволя да цитирам великия Чарли Чаплин – „Патриотизмът е твърде дълбоко чувство, за да бъде изобразен в позирането за снимка“.
Идва ред и на следващите в тази класация – „Републиканци за България“.
Широчината на отвора в кесията им говори за сериозни амбиции.
„Хората на Цветан Цветанов“, както са по-известни в публичното пространство, в основната си част са генетично свързани с ГЕРБ. Затова в комуникационно отношение главната им цел е да се отделят публично от ГЕРБ. Иначе казано – това е трудната роля на дясната ръка, която се е откъснала от тялото на бъркащия в кацата с мед и сега претендира за чисти пръсти.
За целта републиканците залагат на послание „За държава с правила“. В превод към хората – досега не сте имали такава. Увлечени в отрицание към рожденото си тяло, републиканците на Цветан Цветанов хвърлят в комуникационната битка и основния си спонсор – българския милионер от Чикаго Павел Вълнев. Той определено е интересен в комуникационно отношение субект. Станал е заместник на Цветанов, но в същото време е негов работодател и спонсорира лично цялата партия. И въпреки това не е в листите. Самият Вълнев бива използван и като комуникационен щит, когато се наложи – например ако прожекторите започнат прекалено силно да светят в очите на Цветан Цветанов. „Щом мога аз, можеш и ти“, казва самият Павел Вълнев в специално изработен, прочувствен и скъпо струващ за излъчване дълъг телевизионен клип. Вълнев се опитва да заеме една свободна в момента комуникационна ниша – на успелия в чужбина българин, който се връща, за да сбъдне родните ни мечти, но по американски.
Това соло на сцената обаче предизвиква появата на доста въпросителни – например защо бизнесмен като Вълнев инвестира толкова крупни суми в лична рекламна предизборна кампания, в която де факто не участва? Все пак,
както казваше един любим герой на Алеко Константинов – политиката е „алъш-вериш, а не шега работа“.
Чак на пето място по предизборни рекламни инвестиции застава БСП – с почти шест пъти по-малко вложени средства от първия. Много трудно е да се коментира кампания, която почти няма с какво да се запомни. Посланието „С грижа за хората“ би трябвало да постави БСП в ролята на лидер на лявата част на политическия спектър, но това деление отдавна изгуби почва в публичното ни пространство. Розата на социалистите се кичи върху рехавото безличие на един телевизионен клип с гласа на Корнелия Нинова, който тихо ни напомня за присъствието на нейната партията като опозиция, каквато не е успяла да бъде. Но все пак, ако социолозите се окажат прави, БСП ще влезе като втора сила в парламента с чувствително по-малко предизборни разходи от партии, които ще бъдат надолу или дори извън класацията.
Може би трябва да приемем, че хората на Нинова съвсем съзнателно са решили да не си дават много зор в момента, защото влизат в тези избори в слаба кондиция и със сериозни вътрешни проблеми. Социалистите продължават да разчитат на изборната инерция, която все още ги държи над водата. Докога ли? „Едва когато отливът се случи, откривате кой е плувал гол.“ Точно тук съм максимално нахален и цитирам един от най-големите живи капиталисти – Уорън Бъфет.
Шести са обичайните отличници по предизборно облъчване – ДПС.
И Доган, и Пеевски не са в листите. Но първият, странно защо, ни гледа от всички постери из страната, а вторият – не.
И това май е сред най-големите загадки на тази предизборна кампания. Досега кампанията на ДПС обикновено оставаше малко встрани от прожекторите, защото те винаги са разчитали главно на лични срещи по местата, в които живеят най-верните им избиратели. Тази година обаче джипът на премиера сякаш обикаля тези градчета и села по-успешно от партията на Доган. Затова на ДПС се налага да използва и по-масова комуникация с пълното съзнание, че с нея се стреля малко напосоки. Клипът, който движението пуска в обръщение, е най-евтин като продукция и странно защо изглежда по-скоро като скучно новогодишно обръщение от страна на изправения пред син екран Мустафа Карадайъ.
Посланието „Рестарт на държавността“ обаче изисква малко по-задълбочен анализ. Първо, определено сме го чували, при това скоро. Второ – не сме го чували от ДПС. Тази фраза ни връща в онази спешна акция, която премиерът Борисов предприе миналата година, когато му се наложи да влезе в атака, за да се отбранява от нарастващото недоволство. По изключително шумен начин тогава премиерът заговори за „рестарт на държавата“ и обяви, че идва нова Конституция. Разбира се, цялата тази акция беше просто прах в очите на гнева и в носа на Европа – никакъв „рестарт“ не се случи, а новата Конституция изчезна там, откъдето и се появи – в нищото.
Дали изобщо е възможен рестарт на една държава? На езика на рекламата това е „свръхобещание“,
което обикновено води до разочарование у потребителите и провал на продукта в дългосрочен план. Сега и ДПС излиза с идеята за „рестарт“ и концепцията може би е точно същата – парадна претенция за реформаторски образ. Или пък ДПС наистина говори за „рестарт“ на машината? Тоест за изтриване на грешките в систематаи всички следи към причинителите им с едно натискане на бутона. ДПС се е справяло с този „рестарт“ доста успешно и без официално да влиза в управлението. Дали сега иска нещо повече? Ще разберем скоро. Както е казал Чехов – „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне.“
Надолу в класацията по предизборни инвестиции в реклама се подреждат още десетина партии, чиито изразходвани средства са жълти стотинки в сравнение с претендентите от първата шестица. Поради по-малките си възможности тези изборни играчи не успяват да се подредят в предизборните рекламни блокове на телевизиите и залагат основно на активно присъствие в социалните мрежи и малко външна реклама, особено в големите градове.
Гледайки парите, които партиите похарчиха за реклама преди тези избори, стигаме до логичния извод, че те продължават да разбират буквално Мечо Пух и неговото „Колкото повече – толкова повече“. Явно политиците ни продължават да подценяват цената на думите и ги хвърлят със същата лекота, с която пилеят пари. Оплитат се в тях, спъват се.
Думите обаче не са бълхи, които подлежат на тренировка. Пуснеш ли ги – тръгват по своя си път. И после иди ги гони.
Държавният департамент на Съединените американски щати (САЩ) публикува годишните доклади за състоянието на човешките права по света.
Държавният секретар Антъни Блинкен коментира, че ситуацията с правата на човека по света „продължава да се развива в неблагоприятна посока“. Той пое ангажимент от името на САЩ да защитава правата на човека „навсякъде“.
В частта за България пише, че има съществени проблеми с полицейското насилие, произволни арести, сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, цензура в медиите, насилие и заплахи срещу журналисти, корпоративен и политически натиск върху медиите, връщане на бежанци или търсещи убежище хора, тежки корупционни престъпления, насилие срещу роми, деца, както и срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ).
„Макар че властите предприеха стъпки за наказателно преследване и налагане на наказание на длъжностните лица, извършили нарушения на правата на човека, действията на държавните органи бяха недостатъчни и се наблюдаваше проблем с безнаказаността“, пише в доклада.
В документа на Държавния департамент пише още, че бизнесменът и депутат Делян Пеевски редовно използва своя контрол над медиите, за да осигурява позитивно отразяване за определени политици и главния прокурор.
Докладът отбелязва полицейското насилие срещу протестиращи през 2020 г., които настояваха за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Конкретно споменати са случаите с Димитър Педев и журналиста Димитър Кенаров, които бяха бити от полицаи и после това насилие на практика не беше разследвано.
Държавният департамент пише, че през 2020 г. в България няма данни за политически затворници или за хора, които са изчезнали безследно и за това да са обвинявани властите.
Споменава се обаче случаят на 30-годишния Николай Илков, който е спрян от полиция през февруари 2020 г., но след проверката отказва да влезе в полицейската кола. След това трима полицаи го хващат, а четвърти му нанася побой.
Годишният доклад споменава лошите условия в затворите и местата за задържане.
„Въпреки че конституцията и законът забраняват произволните арести и задържане, има случаи, в които полицията злоупотребява с това право“, пише още в доклада.
Документът на Държавния департамент споменава и потискането на свободата на словото с аргумента, че се разпространяват фалшиви новини. Конкретно е записан случаят с председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, която беше обвинена заради предупрежденията си, че може да има дефицит на определени лекарства.
Докладът споменава също уволненията на журналисти от Нова телевизия, когато собственик беше близкият до правителството бизнесмен Кирил Домусчиев; съдебното преследване срещу издателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев; както и отказа да се разследва побоя над журналиста Димитър Кенаров.
Изрично е посочен и случаят с нападението над главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов. В доклада пише, че предполагаемите нападатели са арестувани, но досъдебното производство все още е продължавало в края на 2020 г., а един от обвиняемите е освободен под гаранция.
2 в. пр. Хр. Предизборна агитация в древен Рим. Младият Публий Корнелий Сципион Назика Серапион се кандидатирал за длъжността едил и обикалял по улици и пазарища на срещи с избирателите. Отправял любезности и призиви за подкрепа, ръкувал се с всеки, така както правят политиците и днес, 22 века по-късно. Не щеш ли обаче попаднал на човек със загрубели и покрити с мазоли от тежката земеделска работа ръце.
– Боже мой, да не би да ходите с тях? –пошегувал се кандидат магистратът, когато усетил ръката на гражданина в своята.
За негово нещастие наобиколилите го хора чули думите му и решили, че той се подиграва с бедността им и начина по който изкарват прехраната си. Естествено, на изборите Назика бил наказан от избирателите и не бил избран за едил.
Явно въодушевен от подобни навици на непосредственост между управлявани и управляващи, прекаралият 12 години на младини като заложник в Рим Антиох IV Епифан решил да ги прехвърли в родната си Сирия. Това се случило няколко десетилетия преди случката с Назика, но и тогава явно римските обичаи са си били все същите.
Та като поел управлението на държавата на Селевкидите Антиох започнал да демонстрира близост с народа. Обикалял антиохийските площади и улици, разговарял с всеки срещнат, раздавал подаръци, спирал се пред дюкяните на търговците и занаятчиите. Често обличал римска тога и обикалял пазара, ръкувайки се с хората. Потресени от демонстрацията на подобна близост, неприсъща за един източен монарх, хората вместо Епифан (прославен) започнали да го наричат Епиман (смахнат, безумен). Защото били поданици и не можели да разберат що е това да бъдеш гражданин.
Да, още от времето на Назика и Епифан хората по света се делят на поданици и граждани. И докато в миналото и днес една част от тях са нямали и нямат право на избор, просто защото са живели или живеят в авторитарни, абсолютистки, тоталитарни или просто завзети държави, които задължително превръщат човек още от първите му години в послушен поданик, то още от времето на първите римски консули е съществувала една прослойка, чиито членове сами си избирали да бъдат… поданици вместо граждани.
Тогава и днес това са хора, които съзнателно се отказват от основни свои права за да получат огризките под масите на олигарси, тирани, “патриоти”, мерзавци, местни феодали и обикновени бандити, целящи да унищожат свободата на всички ни. За тези объркани хорица свободата е “ценност” наредена някъде между марковите слънчеви очила и новия модел анцуг на Адидас. В най-добрия случай!
Затова поредните парламентарни избори в България за пореден път ще бъдат поле на сблъсък между поданиците и гражданите в едно двуборство, което продължава още от времето на Възраждането по тия земи. От едната страна са проевропейски настроените граждани, ценящи свободата на индивида и бизнеса, а от другата са поданиците, прекланящи се пред източните сатрапи и техните имитаторчета навред по света и у нас.
И не! В България няма да настъпи разцвет на демокрацията, дори ако след няколко дни изборите бъдат спечелени от наистина убедени демократи, а не от поредните имитатори. Истинските избори ще бъдат спечелени за страната ни, едва когато поданиците се превърнат в едно пренебрежимо малцинство и спрат да налагат извратените си идеи за обществено устройство на останалите. А това може да стане с образование. Не професионално образование, а образование създаващо най-малкото една обща култура и космополитен поглед към света и историята у тийнейджърите.
Защото гордото „Civis romanus sum“ (Аз съм римски гражданин) от времената на Римската Република отеква през вековете и до днес, грабвайки светлите европейски умове в продължение на стотици години, а „Аз съм поданик на Антиох“ никой дори не го е и чувал…
Тези симпатяги на картинката принадлежат повечко къмто Homo sapiens. За Хомо не съвсем липсва илюстративен материал, така че всеки читател би могъл да се довери на въображението си. Накъсо: Хомо не съвсем си е моя измишльотина с агитационна цел.
Понеже текстът по-долу е именно предизборна агитация. Кратка, сбита, в две части – фентъзи и реалити. Пиша с ясното съзнание, че е безсмислено начинание.
Чудя се дали е напълно или почти безсмислено. Защо безсмислено? Защото не мога да се отърва от твърдата си убеденост в две хипотези, ама доста sapiens хипотези.
Едната ми хипотеза ме убеждава, че ако лани нямаше протести, ако нямаше кюлчета, пачки и пищаци, ако нямаше ПКП, БКП и още КП-та, че ако не бяха ни натресли Гешев, а Пешев или Нешев, сега пак щеше да е същото: ГЕРБ с 25%, БСП с 20, ДПС с 10… Или нещо подобно. И втората ми огледална хипотеза, в която пак съм твърдо убеден: ако бяха снимани (от CNN) пет тона кюлчета, цял арсенал автоматични пушки и базуки, ако Доган бе вдигнал десет двореца и три пристанища, а Гешев бе още пò от сегашното най – и тогава пак щеше да е същото с подредбата и процентите, засега уж само предизборни.
Покъртително, нали! Значи, нито протестите, нито Борисов като такъв, нито Гешев като такъв, нито най-елементарният sapiens, нищо няма смисъл. Камо ли пък някакъв текст, някакъв мижав набор от думи. Е, въпреки всичко го пиша, понеже предпочитам да не се упреквам, че съм си мълчал. И надеждата, разбира се, къде без крехката надежда в човешкия sapiens.
Последно за увода: предизборната ми агитация е предназначена за читателите, които са заявили, че ще гласуват, но не са решили за кого. Десетки, стотици хиляди такива сънародници имало все още. Според социолозите. А аз вярвам на българските социолози. Бих се осмелил да предположа, че и тези, дето се колебаят дали изобщо да гласуват, няма да им случи нищо лошо, ако метнат един поглед.
Изложение
Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази следното патриотично фентъзи. В цвят. Събираме някъде, примерно на Орлов мост, всички до един български ханове, князе, царе и министър-председатели от Аспарух до 1944 година. (Мисля, че ще е коректно ония след 1944-та да не се броят, защото те не са държавни мъже, а губернатори на Съветския съюз без почти никакви губернаторски правомощия. А за след 10 ноември нека се въздържим да ги каним, че е много скоро.)
И така – от Аспарух до Борис ІІІ и Константин Муравиев. Още малко фентъзи – всички любезно се отзовават. Не духове, а живи хора от плът и кръв. След което любезно довеждаме днешния министър-председател на Република България (нека изчакаме с президента до наесен, той сега не е актуален), сваляме туловището от джипката, изтъпанваме го пред господата (ние сме мъжко и юнашко племе, за дами не се сещам) и им съобщаваме, че това е техният наследник и следовник, така да се каже, венецът на 1300-годишната им приемственост, пак така да се каже, който венец чака народния вот за четвърти мандат.
И сега най-фентъзното от фентъзито: на Орлов мост е опънат огромен екран, на който след представянето на въпросния държавен мъж от Банкя започва прожекция на неговите дела – примерно през 21-ви век, ама може и по-отрано, ако Симеон Велики или Стефан Стамболов пожелаят, понеже им е любопитно да видят някои кадри и за СИК, и за други любопитни неща. И да – в цвят. И да – това ще е реална прожекция на реалните му дела, макар и в общата рамка на фентъзито ни, дела, снимани от някой небесен добросъвестен оператор, а не разни пикантерии от джиесема на Мата Хари или разни глупотевини, документирани от Севда Арнаудова във въпросната джипка.
Дела, дела и пак дела, както казваше другарят Тодор Живков. Работа, работа, работа, както казват пиарите на охранителя му, плагиатствайки от Кърт Вонегът…
Въпросът ми към колебаещия се читател е как ще реагират мъжете от Аспарух до Константин Муравиев, като видят филма дори наполовина. Питането ми е колцина ще се самоубият начаса по обясними наследствено-приемствени причини; колцина само ще колабират; колцина ще побягнат от Орлов мост в гората, вдън горите тилилейски, от срам и позор; колцина ще извадят я брадва, я меч, я личното си гравирано огнестрелно оръжие, за да въздадат справедливост, която ние отдавна трябваше да въздадем. Със съд, със съд, не с брадви, мечове и пищови като във фентъзитата.
Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази същата фентъзна картина, но този път ще представим на уважаемите господа, към които сме поканили да се присъединят и всички български прочути военачалници, войводи и министри на войната, не премиера, а вместо него господин сегашния ни министър на отбраната, господин ПКП – Попиканият Коалиционен Партньор, с оная униформа цвят кафяво накаки…
Яко, нали? Фентъзи, фентъзи, ама чак толкова фентъзи не ни трябва, за да си изфантазираме какво ще последва.
Моля колебаещия се в политическия си избор читател да си въобрази още такива фентъзни сюжети с Прочути Кърджалийски Представителки (народни), с министри и депутати, със Захари, Бенковски и Каблешков от едната страна, и някои притежатели на ТЕЦ-ове и проектанти на ВЕЦ-ове от другата, с някои видни парламентарни „опозиционери” като бай Гочо Свинаря и Румен Гечев, като Марешки, или пък с някои „загадъчно” мълчаливи (ти да видиш!) или очаквано вресливи новоизлюпени извънпарламентарни „опозиционери” – все от другата страна на Орлов мост.
И прочее сюжети.
Бррр. Добре че е само фентъзи. Като си ги представя Крум Страшни или оня нервак Бенковски…
Дотук с фентъзито.
Сега малко реалност, действителност. Нека подходим и реалити в тази простичка моя предизборна агитация. Не фентъзно, не да вещаем страховити екшъни в цвят, а разумно да поразсъждаваме като съвременни Homo sapiens.
Такъв тип разсъждение – особено ако си склонен към съвсем основателни колебания – е методът на изключването. Допускам, че колебаещият се читател не се колебае дали да застане зад мафията в политическия си избор, а коя от многобройните антимафиотски дружини да подкрепи. Ето тук вече методът на изключването е чудесен помощник.
Трябва просто човек да помисли (или да се довери на спомените си) дали многобройните антимафиотски (предизборно, само предизборно!) дружини са действително антимафиотски, или са имали вече публични – и доста неприлични в тази своеобразна еротика – сношения с родната ни мафия. И ако са се сношавали – да повторя, публично и вулгарно – с мафията, да изключи от списъка на своите евентуални избраници партиите и коалициите на разни премиери, военни министри, ТЕЦ-аджии, свинари и овчарови в лошия смисъл на думата… И така нататък по списъка на мафията.
Процедурата на помислянето не е сложна. Гарантирам на колебаещия се читател, че не е и дълга. Ще му отнеме има-няма не повече от половин минута не особено изтощителен размисъл.
Обещах да съм кратък. Това е и цялата ми предизборна агитация.
За да не останат недоразумения, длъжен съм да направя две пояснения. Ще се повторя, но нека: когато се обръщам към колебаещия се читател, разбираемо е, че той не е член, измекярин, ибрикчия на мафията, иначе нямаше и да се колебае. И, второ, разбираема е и надеждата ми, че той се стреми да принадлежи към Homo sapiens, иначе спукана ми е агитацията.
Заключение
Изборът ни на 4 април – изглежда уж парадоксално само на пръв поглед – не е кого ще вкараме в парламента, а какви избираме да сме лично ние: Homo sapiens и Хомо не съвсем. Колкото и да не ми се ще, колебаещият се читател хич даже не е длъжен да се съобразява с моите крехки надежди, тоест абсолютно свободен е и да избере да не се стреми да принадлежи към Homo sapiens.
Ако страдах от мания за величие щях да претендирам, че в Украйна ме цитират. Защото статията в списвания на руски език сайт censoru.net изглежда като преразказ на онова, което вече няколко пъти писах във връзка с шпионския скандал в София и по повод политиката на Русия да шпионира (в) България след което да се изказва презрително за страната ни като за марионетка. https://censoru.net/2021/03/28/za-chto-rossiju-ne-ljubjat.html
Но не само чувството за приличие ме кара да не проявявам мания за величие. Чувството за елементарна логика и самоуважение е основната причина за всеки да забележи как Москва прилага към България анекдотичния принцип “бутни баба си по стълбите, а после я питай защо тича”.
Не е смешно. Би трябвало да бъде обидно за онези в България, които системно биват оприличавани на марионетки. Руският текст спестява тази критика към българските власти и лично към властелина на държавата у нас Борисов, който не само не се засяга от презрителния руски етикет, но и побърза да покани на извинителна среща посланик Митрофанова в деня, в който тя му скръцна със зъби и го призова да прекрати “шпионското шоу”.
Борисов иначе ми е много обидчив. Нарече ме няколко пъти идиот. Благоволи да ми отдели внимание не защото съм му важен, а защо съм му дребен и безопасен. Щом съм се провинил трябва да бъда наказан лично от него за публично изразеното си мнение. Защо да не ми “набие канчето” за назидание пред строя и без право на отговор по неговата Нова телевизия?
На големите и опасните, като онзи дребосък от бункера край Москва, където се е сврял от страх да не го пипне китайският вирус (както твърдят опозиционно настроените руснаци), не само не се репчи, но и направо се подмазва дори и когато му се карат публично в Москва.
С извинението си пред този “бункерен дядо”, както хората презрително наричат Путин по митингите в Русия, Борисов ще остане в историята като най-жалкият български управник за всички времена.
Не случайно акцентирам върху определението “български управник”, какъвто Борисов все пак е по статут, макар да се държи като васал на “бункерния дядо”, от когото поиска прошка, че не се старае достатъчно да му угоди.
Защото в новата българска история има цели 5 броя министър-председатели със съветско гражданство (Г.Димитров, В. Червенков, Г.Филипов, А. Луканов и С. Станишев). За тях претенцията да се държат като представители на суверенна България не важи.
Нищо чудно някой от тях също да е пълзял пред бункерните съветски дядовци, но това си и тяхна, съветска работа.
Например Станишев никак не се обиди, когато на два пъти го унизиха като български премиер в Русия – веднъж в Сочи на 18 септември 2009 г., накаран от Путин да го чака в приемната с часове, а преди това и в Москва на 29 април, когато президентът Медведев му отложи аудиенцията с цяло денонощие.
И вместо да си тръгне от Москва, премиерът ни Станишев се похвали пред журналисти, че се е възползвал от възможността да обикаля из московските книжарници.
За критикуващия властта в Русия е разбираемо да поставя ударението върху неадекватността на руските власти, които отблъскват с действията си дори приятелски настроени страни като България (както се отбелязва в руския текст). Но за българския коментатор очевидната руска арогантност е по-малкото зло, отколко българското раболепие.
Поради което за пореден път ще припомня украинския афоризъм, роден от агресивната политика на Русия спрямо Украйна: “не ме е яд на техните въшки, а на нашите гниди”.
За 4 години мандат всеки човек от избирателния списък дава на властта 30-35 хиляди лева.
Тези дни много приятели ме питат дали да гласуват и какво ще стане, ако не гласуват. Това е много дразнещо – уж изглеждат интелигентни хора, редактори, IT-та, музиканти и даже обикновени безделници.
Отговарям! Не се притеснявайте, уважаеми читатели. Нищо няма да стане – няма да ви арестуват, слънцето пак ще изгрее на другия ден. Даже няма да ви заболи главата. Ако няма много гласуващи, на изборите ще гласуват твърдите партийни електорати, купените гласове и уплашените за работата си хора, подгонени от началниците си.
На тези избори ще тежи много гласът на раздутата администрация, която беше захранена яко с повишения на заплатите.
Добре е да знаете, че гласове се купуват не само на тъмно от криминални брокери, но и на светло със заплатите, добавките и обещания за бъдещи бизнеси, поръчки и др. Затова държавната торба се развързва и тези благинки се случват точно преди избори с обещания за повече благини след изборите.
Хубаво е да знаете, че вас главата ще ви заболи после. Ще ви заболи много. Ще ви заболи главата, когато парламента назначи министри и заместници и те започнат да се уреждат с къщи за тъщи, да заменят парцели по морето за гори тилилейски и горски пущинаци. Още повече ще ви заболи като платите солидарно няколко милиарда за фалита на една банка, както вече стана. Може даже да получите раздвоение на личността като се чудите Белене гьол ли е или шедьовър на ядрената енергетика.
Ще ви боли главата като четете за осемте джуджета, за едни милиони в Люксембург, за оня подпорен хотел на морето и за много други работи И като върнете от бюджета милионите, с които ще ни глобят за къщите на тъщите пак ще ви боли главата. Вас ще ви боли главата, а не тъщите и роднините на политиците и чиновниците, които са се уредили с китни резиденции за сметка на европейските данъкоплатци.
Нали е ясно, че евроданъкоплатци са и нашите и вашите братя, сестри, майки, бащи и други роднини, които работят из Европа и плащат там данъците си. Щото тука няма работа или им плащат колкото да не умрат от глад, че и по-малко. За да си направи някой тука личния комунизъм или да си купи някой имотец по чужбина. И още много ще ви боли главата по разни причини.Извънмедицински.
Ако не искате да сте храстче в целия процес – гласувайте. Може вашата партия да загуби – пак гласувайте.
Иначе сте пън, а не гражданин.
Що за избори са парламентарните? Ами те са най-важните, уважаеми читатели. Ще изберем 240 човека, които ще приемат законите, по които трябва да живеем следващите 4 години. И много по-дълго – като приемат някоя концесия със срок 50 или 100 години или като подпишат международен договор, който не може да бъде развален без да ни отрежат главата от кръста с неустойки или с политически санкции, заплахи и други инструменти.
Обяснявам важността на тези избори и с парични знаци. За 4 години мандат всеки човек от избирателния списък дава на властта 30-35 хиляди лева. Да ги харчи за нашето общо благо – за доктори, за хапчета, за ваксини, за даскали, за училища, за полицаи, за асфалт, за стиропор, за медицински хеликоптери. Опс спасителни хеликоптери няма, ама е имало за 102 превозни средства, които обслужват 240 депутати според една справка, която се търкаля из интернет. И след няколко години може да има самолети и кораби, с които да отблъснем агресията на някого, ако реши да ни нападне, де.
Тъй като 50% от хората в татковината ни мързи да гласуваме или си намираме някакво оправдание от типа „няма за кого“,
тези 30-35 хиляди лева се управляват само от половината избиратели и така всеки действителен глас на практика дава на бъдещата власт два пъти повече пари за горните дейности. А, вие, които не гласувате, давате едно празно пълномощно на тези, дето гласуват.
В него пише приблизително следното: „Аз упълномощавам Вас да гласувате за когото си искате и да му дадете моята част от събраните в държавата данъци да ги употреби за каквото намери за добре. И даже да вземе заеми, които аз и децата ми после ще плащаме наравно с всички останали, които вие, гласуващите, сте избрали пратили в парламента.“ Може да си мислете, че не сте подписвали пълномощно с такъв текст.
Но се лъжете – независимо колко хора гласуват на изборите, те са законни и произведената власт се разпростира върху всички, които имат БГ гражданство и живеят в България. Така че, помислете още веднъж дали не сте се отказали от правата си и от парите си! Парите ще ви ги вземем през данъците върху хапчетата, върху книжките, детските стоки, червилото на мама, водката на тате и всякакви неща, които си купуваме в магазина или през таксите за разни услуги.
Сега за любимата преференция и има ли тя почва във Вашето съзнание.
След 2014 г. през няколко месеца тарикатите от политическите партии се опитват да вдигнат прага за валидност на преференцията и да я направят безсмислена. Само че за изминалите избори след 2014 г. хората развиха апетит да избират освен партии и конкретни хора от партийните листи. Особено силно това желание бе заявено на референдума на Слави за мажоритарното гласуване. Въпреки това, партийните шмекери не се поколебаха да мътят главите на хората с „тука има, тука нема“ преференция.
Резултатът е, че и в социалните мрежи, и на чаша бира уж умни и образовани хора не разбират, че всъщност могат пълноценно да гласуват освен за партия и за конкретен кандидат както това са правили досега. Тая работа сме обяснили разбираемо и за началното училище тук. Така че, не се плашете – зад партиите вижте и конкретните лица в листата. И гласувайте за личностите.
И запомнете – много е важно и в квадратчето с номера на партията, и в кръгчето с номерата на кандидатите да отбележите само един избор. Ако маркирате две партии гласът е невалиден. Ако маркирате две кръгчета, преференциите се унищожават взаимно, стават невалидни и гласът ви отива само за партията.
Ако се притеснявате, запишете си ги на ръката или на едно листче още у дома. Като влезете зад чаршафите в тъмната стаичка, просто погледнете и гласувайте.
Списък на кандидатите с техните номера трябва да има пред изборната секция и вътре в тъмната стаичка. Ако няма – протестирайте и пишете жалби!
Как да си избера моя човек от листата?
Представете си, че на една маса седим трима души – един консултант, който усвоява евросредства, един собственик на колбасарки цех и авторът на тази статия, който е гей. И тримата обичат европейските ценности, съдебната реформа, върховенството на закона и пазарната икономика и се предполага, че ще гласуват за една и съща партия.
Дотук е лесно. Ако Вие, уважаеми читателю, сте партиен талибан и вярвате, че любимата партия е непогрешима, че нейните ръководители мислят по-добре от Вас, то поставяте „Х“ или „V“ със син химикал върху номера на партията и пускате бюлетината в урната. Ако има машина за гласуване, забивате пръста си на тоя номер и готово. Това е!
Повтарям – поставяте знаците само върху една партия! Иначе гласът ви става недействителен. С това просто действие пращате в парламента любимците на партийното ръководство и те там правят каквото им каже ръководството с надеждата другия път пак да ги сложат на челните места на листата, наричани избираеми. После излизате навън и рецитирате „Води ме, Партийо, води ме,аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“ Най-добре да го научите цялото и другия път сте в листата! Коя е партията няма значение. Важното е да ви е любима.
Само че, уважаеми читателю, в живота е по-трудно. Всеки си вади хляба в различни сфери и има различни интереси.
Ако вие сте разумен човек и използвате главата си по предназначение, то логично е да потърсите този кандидат в листата, който поне малко разбира точно от Вашите проблеми.
Много е вероятно приоритетите на консултанта по евросредства, колбасаря и моя милост да са различни. Първият иска голям процент от парите да ги разпредели към отговорните чиновници, които одобряват точно неговите проекти. Вторият иска внос на замразено месо от запасите на някоя армия от Студената война, щото му е почти без пари.А авторът иска да създаде еднополово семейство и да осинови 4 деца. Този пример е само за илюстрация и е нарочно е с преувеличение. Нюансите между кандидатите може да са по-малки, но ги има.
Така че, скъпи приятели, четете кой кандидат какво говори, търсете информация какво е работил. Особено важно е да разберете колко партии е сменил досега дали се е отмятал от предишни позиции. Това ще ви подскаже дали е почтен човек с позиции или фурнаджийска лопата. И така ще попаднете на своя човек.
Партията може да го е пратила чак на 8-мо, 10-то или 17-то място и няма да може да се бори за Вашите интереси. За да можем зад листите да видим хората беше опазена преференцията. Не че това е най-доброто. Не е! Ама то единствено мина през тогавашния парламент от 2014г.
Главните виновници за този „мажоритарен микроелемент“ в изборите и сега са на първите писти из листите. Да не почвам с имената, че редакторите са лоши хора и много обичат клавиша „Delite“.
Сега по-ясно ли е защо се гласува с преференция?
Защото имаме собствени глави да избираме хора, а не само партии.
Късоумието на балканските държавици не се измерва само с късоумието на техните лидери – то е част от политическото късогледство на техните народи. Едни от тях винят Турция, други Русия, но има и много други, които са си врели (или са искали да си врът) гагата в живота на балканските народи.
Досега великите сили на Балканите са били като орела, рака и щуката – всеки е дърпал към интересите си. В това се състои и пословичното късоумие на Балканските държавици – тяхната глупост да имитират великите сили.
А реалността чука с юмрук на вратите им: отворете границите си, забравете за етническите си различия, свържете транспортните си мрежи, създайте общ икономически център за развитие, създайте обща отбранителна стратегия. В рамките на Европейския съюз тия идеи могат да се осъществят само по-лесно.
Кой от тия балкански потурлии не изглежда комично на фона на външния свят: албанци, българи, сърби, гърци, македонци, босненци, черногорци, хървати, румънци и целия калейдоскоп от подгрупи? И въпреки това те всички се бият в гърдите като бабуни и размахват ножове един на друг с тяхното пословично мъжкарство, бабаитство и хайдутлук. И не само ги размахват, но и режат гърла.
Думата «балканизация» и досега е жива част от международния речник като синоним на разединение и териториална вражда.
Неизживеният им национализъм от френски тип е исторически закъснял и само усложнява пригаждането на тоя етнически зоопарк към глобалните идеи на новия свят. И което е още по-лошо, това статукво поставя тия народи в истински шах за самото им съществуване.
Комунизмът, тоя натрапен руски модел, също остави огромните си кървави следи в живота на Балканите, опитвайки се да пренагласи душевността на тия народи и да преиначи техните традиции. Провалът на тая идеология съвсем не значи, че тия народи успяха да се опазят.
Напротив, огромните загуби в жертви и икономически хаос ще ги съпътстват още дълги години.
Материалната и духовна стагнация, на която балканските народи бяха подложени за десетилетия, само удължи агонията на техните напъни за национална уникалност и расова чистота.
кафенето 