Посмали, Кънчо

KunchoАко спечели Бокова, печели за себе си. Ако загуби, ще загуби заради световната конспирация. Ако не бъде номинирана, обаче, ще играе дебелият край на тоягата.

Дияна Костова
Уебкафе

Няма какво да се лъжем. Българинът разбира от всичко – от тежка атлетика до нано-технологии.

Дай му отвертка и малка ракия за отскок – и той ще ти сглоби чушкопек от ядрен реактор ВВЕР.

Има обаче една сфера на човешкото познание, която българинът е усвоил до съвършенство.

И това е международното положение.

Неслучайно се разтупкаха патриотичните жили на българщината, когато боят настана за върха на ООН – „най-значимата роля на България в световната история след атаката на Константинопол около 1200-та година“.

Клета Майка изправя снага пред Великите сили – каква по-благодатна тема за възбуда на електоралните страсти?

За зла врага обаче кандидатурата на Ирина Бокова „бухваше“ толкова отдавна, че най-накрая вкисна.

Не помогна особено и ведрото й присъствие на военния парад на Путин след анексирането на Крим.

Колебанието на София да я номинира отначало беше атакувано с нежни намеци, но отскоро премина в преки заплахи.

И така до момента, в който PR-щаба на Бокова командирова на амбразурата Кънчо Стойчев – най-известния социолог сред голфърите и най-известен голфър сред редовните абонати на килимчето в КТБ.

„Тука става дума за национално предателство. Тука става дума за Левски и Ботев, тука става дума за България!“, каза той пред „Шоуто на Слави“.

„Дай да ги принудим, бе“, тропна по масата домакинът, който и без това вече готви революционна подписка за референдум.

„Те сами ще се принудят, дано нещата преминат без грубости“, многозначително отговори Кънчо Стойчев.

Ако спечели Бокова, печели за себе си. Ако загуби, ще загуби заради световната конспирация. Ако не бъде номинирана, обаче, ще играе дебелият край на тоягата.

Сега стана ли ви ясно? Залогът е висок, а в Москва не вярват на сълзи. За да не остане неразбрана, Ирина Бокова е мобилизирала голямата потребителска кошница – от Гоце до Соломон Паси.

Само че да сравняваш лидерските амбиции на номенклатурата с борбата за освобождение на България, е меко казано евтин трик.

Също толкова евтин, колкото да щамповаш хан Крум върху „патриотично“ долнище на анцуг, или да ревеш на стадиона „Фалос за Левски“, понеже си фен до гроб на ФК „Паламуд“ – Мичурин.

И в двата случая вкусът от калната пропаганда остава за дълго.

И не се учудвайте, ако случайно братски Виетнам реши да номинира Ирина Бокова за ООН.

Advertisements