Евродокладът за корупцията: Овластени „борци“, слаби резултати, формализъм и лобизъм

Лора Филева

Ина Друмева

Сотир Цацаров оглавява антикорупционната комисия, която според доклада не е дала достатъчно добри резултати. Главният прокурор Иван Гешев пък може да има влияние върху съдии.

Притеснения, свързани с безконтролната власт на главния прокурор и неприключилата реформа по този проблем, по-малко съдии в съдийската колегия, избрани от съдии и възможността за влияние на главния прокурор върху пленума на кадровия орган на съдебната власт, както и върху самата колегия, повишен риск за съдебната независимост, показателен и от броя на атакуваните заради техните актове съдии.

Това са част от изводите на доклада за върховенството на закона в целия Европейски съюз в частта за съдебната система и антикорупционната политика в България. Докладът в този му вид обхваща всички 27 държави-членки и се занимава за пръв път и с медиите.

Отличителното този път е, че за разлика от Механизма за сътрудничество и проверка тук няма отправяне на конкретни препоръки към България. Това означава, че управляващите няма нужда да поемат някакви ангажименти, но също така и не могат да се измъкват с оправдания, че са поели отговорност и работят по проблемите. Европейската комисия очаква конкретни и трайни разултати.

В частта за правосъдието в България, комисията повтаря и припомня старите проблеми, по които няма промяна или достатъчна реформа. Забелязват се и нови моменти – комисията акцентира върху факта, че в България няма закон за лобизма, споменава се и скандалът „Апартаментгейт“ като пример, в който антикорупционната комисия не е открила конфликт на интереси, както и че все още няма достатъчно окончателни присъди по дела за корупция.

Еврокомисията акцентира, че въпреки че правителството е обявило като свой приоритет борбата с корупцията, все още няма достатъчно резултати в тази насока. Отбелязано е че протестите от лятото на 2020 година са довели до смяната на петима министри от кабинета на Бойко Борисов. Оценките в доклада са сдържани и дипломатични, а тонът не е силно критичен. Прави впечатление и че конкретни имена не се споменават, а единствено институции и техните представители и ръководители.

За независимостта на прокурора, който ще разследва главния

Частта за съдебната система, която е и първа в доклада, започва с констатацията за неограничената власт на главния прокурор и факта, че реформата по този въпрос не е приключила. В доклада са изразени притеснения, че позицията на главния прокурор позволява той да оказва влияние както върху отделните прокурори, така и върху съдийската колегия на съдебния съвет.

Според доклада в предложения от управляващите вариант за назначаването на отделен прокурор, който да може да разследва главния прокурор, има елементи, които будят притеснение – свързани с процедурата по избиране и разследващите функции, „и ще е важно проектозаконът да вземе предвид препоръките на Съвета на Европа по темата“.

В доклада е цитирана част от становището, според което организацията призовава „българските власти да въведат солидни гаранции за институционална, йерархична и практическа независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване срещу главния прокурор. Препоръките бяха отправени във връзка с проекта за промяна на закона за съдебната власт, изготвени от екипа на вече бившия правосъден министър Данаил Кирилов.

Като най-сериозно притеснение еврокомисията отбелязва, че въпреки че Конституционният съд е постановил, че главният прокурор не може да наблюдава и контролира разследванията срещу себе си, „все още има притеснения, свързани с процедурата по назначаването на специалния прокурор и с факта, че той ще остане на подчинение на главния прокурор за своите останали задължения“. В доклада се препоръчва допълнителна консултация с Венецианската комисия по проектозакона.

За влиянието на главния прокурор върху ВСС и съдийската колегия

За първи път в такъв документ се споменава, че главният прокурор има влияние върху пленума на Висшия съдебен съвет и потенциално върху съдийската колегия. За последното в доклада е даден пример, че в квотата от парламента в колегията могат да влязат и прокурори. „Структурата на Висшия съдебен съвет може да ограничи възможността му да защитава съдийската независимост от натиск от изпълнителната, законодателната и съдебната, включително и от главния прокурор и самия съдебен съвет. Рискът за съдебната независимост се вижда и от броя на съдиите, които са били подложени на атаки заради съдържанието на техните актове или изкавания на някои публични фигури“, пише още в доклада.

В бележките под линия са посочени примери за това, като един от тях е атаката към съдиите от състава на Софийския апелативен съд, освободил предсрочно Джок Полфрийман, както и стенограма от заседание на правната комисия от юни тази година, когато се обсъждат годишните доклади на Върховния касационен и административен съд и съдебния съвет. Тогава бившият министър на правосъдието Данаил Кирилов нападна председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, като го обвини, че командирова само съдии от Съюза на съдиите.

Промяната в Конституцията – само според препоръките на Съвета на Европа

В доклада се отбелязва, че премиерът Бойко Борисов е обявил план за промяна на Конституцията, в който се включва реформа на съдебния съвет и намаляване мандата на т.нар. трима големи – главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. „Много е важно при тези реформи да бъдат взети предвид препоръките на Съвета на Европа“, е записано в доклада. В началото на септември във връзка с обявения от управляващите проект за нов основен закон от Съвета на Европа заявиха че с него не се гарантира независимо разследване на главния прокурор.

Борбата с корупцията – сред приоритетите на правителството, но без резултати

В годишния доклад за върховенството на закона за България се припомня, че борбата с корупцията е посочена като един от основните приоритети на правителството за този мандат. Същевременно обаче протестите през последните месеци са доказателство за гражданското недоволство и че напредъкът в борбата с корупцията не е достатъчен. Евродокладът посочва, че именно протестите са довели до оставката на петима министри през юли и септември 2020 г.

Лобистките интереси и контакти не са регулирани

За първи път в доклад за България от ЕК посочват, че лобирането не е регулирано и контактите между държавни служители и лобисти не се обявяват. Според доклад на Националния център за парламентарни изследвания, обхващащ периода от април 2017 г. до декември 2019 г., близо 37% от приетите закони изменят други актове и закони през преходните и заключителните разпоредби.

„В някои случаи измененията се отнасят до правни актове, които са напълно различни“, посочват от ЕК. В доклада се посочва и че тази практика не само че влияе отрицателно върху прозрачността на законодателния процес, но в някои случаи може да е признак на нерегламентирано лобиране.

Законодателството е задоволително, но процедурите – тежки и формални

Според доклада законодателството и правната рамка за борба с корукцията до голяма степен са налице, но все още стоят „предизвикателства“. Като задоволително е оценено цялостното прилагане на рамковото решение на Съвета за борбата с корупцията в частния сектор.

Цитират се обаче и изводи от докладите и анализите през годините и по-конкретно техническия доклад по механизма за сътрудничество и проверка за 2019 г., според който правните възможности за наказателно преследване са сложни и формални и са пречка за ефективното разследване и преследване на корупцията по високите етажи на властта. В доклада за върховенството на закона за България се посочва и изводът на Антикорупционния фонд, че формализмът на наказателното производство възпрепятства разработването и прилагането на иновативни и оригинални стратегии за разследване.

В доклада се оценява по-скоро като недостатък в правната рамка насърчаването на добросъвестно процесуално поведение на участници в корупционни престъпления, които имат добросъвестно поведение и сътрудничат на разследващите, а в замяна получават по-леки присъди или не им се търси отговорност. Идеята да отпадне наказателната отговорност за провокация към подкуп бе залегнала и в концепцията на Иван Гешев, която той представи и защити пред Висшия съдебен съвет при избирането му за главен прокурор.

Антикорупционната комисия – с много правомощия и много свободни работни места

Анализ се прави и на широките правомощия на антикорупционната комисия, която в момента се ръководи от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. „Председателят на КПКОНПИ, неговият заместник и тримата членове на комисията се избират с обикновено мнозинство в Народното събрание. Заинтересованите страни изразиха загриженост относно тази избирателна процедура, отбелязвайки, че тя създава възможни рискове за политическата независимост на работата на Комисията за борба с корупцията“, се отбелязва в доклада.

Показателно е, че в доклада за върховенството на закона се отбелязва скандалът с апартаментите на властта, който избухна през пролетта на 2019 г. И фактът, че антикорупционната комисия не откри нито едно доказателство за конфликт на интереси по случая. Припомня се серията от оставки, които последваха с избухването на скандала, както и фактът, че сред отстранените бе и бившият шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев.

От ЕК цитират и данните от доклада на самата антикорупционна комисия, в който се признават за незаети 100 работни места от 477 общо, което е над 20% и се отбелязва, че това би могло да има въздействие върху ефективната работа на комисията. Цитира се последното изследване на Евробарометър, според което едва 18% от анкетираните българи вярват, че КПКОНПИ се бори с корупцията като в сравнение с предишни години спадът в доверието е с 4%.

Още няма достатъчно осъдени за корупция по високите етажи на властта

Личат първите резултати от рефомите, но все още има предизвикателства. От комисията цитират доклада на антикорупционната комисия за 2019 г., в който преди месеци бившият главен прокурор Сотир Цацаров отчете, че прокуратурата е възложила на КПКОНПИ 553 проверки за корупция като за сравнение е посочено, че през 2018 г. те са 343. В 450 от случаите резултатите са докладвани като доказателство за корупционно престъпление има в 83 от случаите.

Все още остава необходимостта да бъдат назначени компетентни и висококвалифицирани експерти, които да участват в наказателното производство.

Отбелязва се и това, че има значителен дисбаланс в натовареността на прокурорите и следователите от спецпрокуратурата.Д окладът обръща внимание и на гражданската конфискация на имущество, която позволява това да се случи без присъда. Като се посочва, че до юни 2020 г. има 309 окончателни съдебни решения, потвърждаващи конфискацията на имущество на обща стойност 133 133 611.25 лв.

Все още няма достатъчно солидни резултати в окончателните присъди по делата за корупция по високите етажи на властта. Статистиката за корупционните престъпления показва, че през 2019 г. е имало 486 обвиняеми, предадени на съд. (508 през 2018 г., 582 през 2017 г. и 614 през 2016 г.). Годишният доклад на Върховния касационен съд за 2019 г. показва, че осъдителните присъди са били потвърдени в 20 от 28 дела, свързани с корупцията, сред които са осъдени седем души, заемащи публични длъжности.

Доклади на организации като Антукорупционния фонд и фондация „Конрад Аденауер“ анализират напредъка по някои дела за корупция по високите етажи на властта и подчертават, че твърде малко от тях са завършили с окончателни присъди. Същите анализатори ясно показват, че през 2018 г. и 2019 г. не е имало окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

Освен това 78% от анкетираните в последното проучване на Евробарометър са на мнение, че тези делата за корупция не се разследват в достатъчна степен (средно за ЕС 68%) и 72% са на мнение, че усилията на правителството за борба с корупцията не са ефективни (средно за ЕС 55%).

Любопитно е, че 77% от предприятията, отговарящи на проучването на Евробарометър, смятат, че е малко вероятно корумпираните хора да бъдат глобявани или съдени. Последните заключения от доклада също са любопитни и се отнасят за това, че в Закона за борба с корупцията бяха въведе мерки за защита на хората, които подават сигнали за нередности.

Служителите, които разглеждат сигналите им са длъжни да не разкриват самоличността на подателя, да не оповестяват публично никакви факти и данни. Българският институт за правни инициативи обаче отчита слабост в законодателството като посочва, че не се допуска подаването на анонимни сигнали. Антикорупционния фонд също изразява пособни опасения по отношение на изискването хората, подаващи сигнали за нередности, да разкриват лични данни и ЕГН.

ЕK за България: безконтролен главен прокурор и обезпокоителна медийна среда

Свободна Европа

Вера Йоурова, зам.-председател на Еврокомисията

Предизвикателствата в борбата с корупцията, липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи от всякакъв вид и агресия срещу журналисти, както и липсващи гаранции за независимо разследване на главния прокурор. Това са основните проблеми, които Европейската комисия посочва в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм.

„Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все още се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, пишат от ЕК в частта за България.

Първият годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз е една от основните инициативи на Европейската комисия. Той е с отделни глави за всяка от 27-те страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Целта му е да действа като превантивен инструмент, наблюдаващ значими процеси – и положителни, и отрицателни, – за да има достатъчно информация и за да се стимулира обсъждането и предотвратяването на проблеми със законността и демокрацията.

“Де факто всички прокурори са подчинени на главния”

В документа се отбелязва, че въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор. Посочената причина е самата процедура по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на Висшия съдебен съвет (ВСС), а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от прокуратурата, имат голямо влияние.

От ЕК отчитат, че през последните години прокуратурата в България е претърпяла редица реформи. “Въпреки този напредък в България комбинацията от властта и правомощията на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като той може да отмени или да измени всяко решение, взето от който и да е прокурор, без то да е преминало през съдебна санкция”, се казва в доклада.

В анализа си ЕК отчита, че главният прокурор може да командирова прокурори без тяхно съгласие за период от 3 месеца в рамките на една календарна година и да им издава писмени инструкции, включително по отделни случаи . “Главният прокурор също има значителни правомощия върху прокурорите, както отделните административни ръководители в държавното обвинение”, констатира още ЕК и прави извода, че “де факто всички прокурори и следователи са подчинени” на шефа на обвинението.

“Ниско обществено доверие в антикорупционните институции”

Европейската комисия посочва, че през настоящата година са започнати разследвания и редица дела за корупция по високите етажи на властта. „Въпреки това предизвикателствата остават, заради ниското обществено доверие в антикорупционните институции”, заключват от ЕК.

По този повод от комисията отбелязват, че антикорупционните институции не са открили нарушения в избухналия миналата година скандал, известен като “Апартаментгейт”.

Медийната собственост – повод за безпокойство

„Липсата на прозрачност на медийната собственост се счита за повод за безпокойство. Правната рамка срещу политически вмешателства не забранява на политици да имат медии и има установени връзки между политически лица и медии“, посочват авторите на доклада.

Те отбелязват и че няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас.

Съставителите на доклада отбелязват, че “държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж в страната, особено на местно ниво”. “Изглежда, че разпределението на разходите за държавна реклама не се базира на ясни критерии”, е записано в документа.

В него са намерили място и медийните поправки, известни като “закона Пеевски”, според които медиите трябва да декларират донорско финансиране. “Някои наблюдатели смятат, че това е прекомерна тежест върху малките, независими издания”, се отбелязва в доклада.

Докладът цитира и “зааинтересовани страни”, които съобщават, че политическият климат не е благоприятен за независимите медии и че много собственици на издания “предпочитат да бъдат близо на правителството, за да се избегне маргинализирането им”.

Като потенциален проблем се посочват законодателните инициативи в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с чуждестранно финансиране. “Вече ограниченото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато”, пишат от Еврокомисията по повод законовите текстове.

„Подкрепяме възможността на хората да изразят мнението си“

Малко след представянето на доклада зам.-предсдателката на ЕК Вера Йоурова коментира пред Свободна Европа, че продължаващите над 80 протести в България с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев са израз на конституционно гарантираната гражданска свобода.

„Общо казано ние подкрепяме възможността на хората да изразят своето мнение. Мирните протести са част от инструментите на гражданите, ако мога така да се изразя. Никога не съм вярвала, че единственият начин да изрази човек мнението си по обществени въпроси, е да гласува веднъж на четири години“, коментира Йоурова.

Попитана дали е запозната с кадрите от спалнята на българския премиер, на които се виждат пистолет, пачки с 500-еврови банкноти и златни кюлчета, тя заяви, че не е виждала тези снимки, но „може би трябва“.

„Има тенденция в много страни членки, че ситуацията с медиите се влошава от икономическа гледна точка, но и от гледна точка на независимост и политически натиск. Затова комисията в момента по-интензивно призовава да се предпазва медийният сектор“, добави Йоурова по повод констатациите на Брюксел за медийната среда.

Новият мониторинг идва на фона на познати критики

Това е първият доклад за България от новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС, възприет от Брюксел. Предишният мониторинг, осъществяван над страната в областите съдебна реформа и борба с корупцията и организираната престъпност, беше прилаган от влизането ѝ в Евросъюза на 1 януари 2007 г. до миналата година.

Тогава предишният състав на ЕК, председателствана от Жан-Клод Юнкер, предложи този вид наблюдение да отпадне, за което от години настояваха управляващите в София, включително бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Отпадането на стария Механизъм за сътрудничество и проверка на България обаче все още не е станало факт, тъй като то трябва да бъде одобрено от всички държави членки на общността.

През 13-те години, в които мониторингът на ЕК над България беше в този си вид, страната многократно беше критикувана за липсата на реален непредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.

Сред реформите, които Брюксел с надежда приветства като положителни, бяха приемането на законодателство за гражданската конфискация, създаването на специализираните съдилища и прокуртури, появата на централизирана антикорупционна комисия (КПКОНПИ), както и разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска.

Сред темите, по които европейските институции обаче продължават да имат сериозни резерви, са неограниченото влияние на фигурата на главния прокурор във ВСС и самата прокуратура, както и липсата на осъдителни присъди за корупционни престъпления по върховете на властта.

Hов доклад на Еврокомисията за България

Състоянието на съдебната власт, безконтролността и безотчетността на главния прокурор и състоянието на медиите в България будят загриженост – стана ясно от новия доклад на Еврокомисията за България. Ето по-важното:

Европейската комисия представи новия си доклад за върховенството на закона в 27-те държави-членки на ЕС. Четирите основни теми, разгледани в доклада, са състоянието на съдебната система, борбата срещу корупцията, независимостта на медиите и въпросите, отнасящи се до контрола над институциите. Какви са основните констатации в частта, посветена на България?

Невъзможността за разследване на главния прокурор 

Докладът отчита, че в България се предприемат стъпки за реформиране на съдебната система и преструктуриране на прокуратурата. Въпреки това правомощията на главния прокурор и ролята му във Висшия съдебен съвет продължават да са повод загриженост. 

Невъзможността за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместниците е дълготраен проблем, повдиган не само от Европейската комисия, но и от Европейски съд по правата на човека и от Съвета на Европа, се казва в доклада. На предложеното назначаване на специален прокурор, който да може да разследва обвинител номер едно, също не се гледа безкритично.

Според Комисията, притесненията около това предложение се коренят в процедурата по избирането му и във факта, че той ще продължи да е подчинен на главния прокурор почти във всичко.

Структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет също пораждат загриженост, отчитат от Комисията. Главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия и в редица дейности на ВСС, което е проблем, посочен и от Венецианската комисия.

Само 37% от българите смятат, че независимостта на съдебната система в България е на задоволително ниво. Достъпът до правосъдие също се нуждае от подобрение, посочва докладът.

Протестите – провокирани от недостатъчна борба срещу корупцията

Борбата срещу корупцията е посочена като водещ приоритет на правителството, отчитат от Комисията. В тази връзка в България е проведена цялостна реформа на антикорупционната институционална рамка. Чрез сливането на няколко институции е създадена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Протестите, избухнали през лятото на 2020 г. обаче показват недоволство на обществото от липсата на напредък в борбата срещу корупцията. България е последна сред страните от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията на “Трансперънси интернешънъл”, отбелязват от Брюксел и изразяват очакване за по-сериозни резултати от делата за корупция по високите етажи на властта. 

Правната рамка за борба срещу корупцията до голяма степен е налице, но предизвикателствата остават, обобщават от Комисията и дават за примера скандала „Апартаментгейт“: През пролетта на 2019 година поредица от скандали, отнасящи се до високопоставени служители, закупили частни имоти на цени, по-ниски от пазарните, провокираха голямо обществено внимание. КПКОНПИ обаче не намери доказателства за конфликт на интереси.

Медиите са обект на системен политически контрол

Според доклада, липсата на прозрачност по отношение на собствеността над медиите в България буди притеснения. Освен това на политиците не е изрично забранено да притежават медии. Има информация, че няколко издания са неофициално свързани с политици, пишат авторите на доклада.

Докладът отчита факта, че държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж на страната, особено на местно ниво. Друг извод гласи, че разпоредбите относно оповестяването на собствеността продължават да се прилагат само частично. Освен това в много случаи прозрачността не е гарантирана, тъй като медиите се регистрират през офшорни компании.

Националните и местните медии във всички сектори са обект на системен политически контрол и по-голямата част от водещите вестници в страната следват редакционна политика, благоприятна за правителството, четем още в доклада на ЕК. Много български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като „често срещана“ и „широко разпространена“. 

Тенденция е законите да се приемат без необходимия публичен дебат

Докладът констатира още, че тесният периметър, в който работи гражданският сектор, може да бъде допълнително ограничен от новия проектозакон за финансиране на неправителствени организации от чужбина.

През юли 2020 “Обединени патриоти” предложиха промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те предвиждат редица промени за неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина.

Едно от предложенията съдържа възможността държавата да извършва проверки в тях и да изисква тяхното замразяване или заличаване. 

De Profundis: Волунтаризъм и леви лозунги – това ли е алтернативата

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/

БСП пак ни занимава със себе си.

Първо беше изборът на председател. Комунистите ореваха света, че прекият вътрешен вот е най-демократичният политически инструмент и съответно – те са най-демократичната партия. А после кукнаха отгоре, та осраха инструмента – и процедурно, и персонално – с преизбирането на Корнелия Нинова и начина, по който вотът се реализира.

После пък тръгнаха да избират Национален съвет. И пак ореваха света колко нови, млади, умни, честни, кадърни и красиви лица от новото време ще влязат в тоз висок колективен орган на партийното управление. А накрая ашладисаха в него стари муцуни като Румен Гечев и Румен Овчаров, най-калпавата политическа група руменовци в света. И ги допълниха с плеяда чеда и изчадия на бивши партийни величия от близкото и далечно светло комунистическо минало.

Ама подбрани хора, де, не чак пък всички,

свързани с миналото.

Например Велислава Дърева, горката, има по-малко гласове за НС от някоя си Теодора Руменова Овчарова. „Това е снимка на БСП“ – ожали ситуацията бившият лидер на БСП и настоящ на ПЕС, Сергей Станишев. И добави: „БСП е лидерска партия, която няма здрава и ясна идейна основа, а Националният съвет се превръща в гумен печат“.

И много други вътрешно-партийни работи издаде Станишев, афектиран, че остана извън висшето партийно ръководство. Но май сгреши с обвинението, че „БСП завива в посока към консервативна левица, а се отдалечава от европейската социалдемокрация“.

Хайде, холан! Станишев спешно да обясни кога точно БСП е била близка до европейската левица. Аз уж следя нещата, ама може да съм пропуснал този тънък момент. Друга опция е висшето ръководство да го е държало в тайна, та да не разберат редовите социалисти, че вече са европейски социалдемократи. Щото тогава и те ще поискат дял от европейските фондове, пък то, в условията на тежка опозиция, няма за всички, едва за висшето ляво ръководство стига.

Освен Станишев, от ръководството на партията бяха изритани и доста други доскоро най-кадърни, най-полезни, най-любими на БСП хора, познати като „червените барони“. Няма да ги изброявам поименно, и без това ще ги забравите веднага, но е важно да се каже, че това е чистка, не прочистване.

По този начин вмирисаният ямурлук на Партията не се проветрява, в нея не влиза вятъра на промяната и не се настанява нов дух. Това не е раздяла с хора, които спъват БСП да реализира отдавна обещаваното светло бъдеще за България, а обикновена вътрешно-партийна метла, при която едно котило се освобождава от конкуренцията на друго.

Сега кликата на Корнелия Нинова тържествува, също както правеше Станишев, след като успя, поне донякъде, да разгони хората на Георги Първанов, които го държаха за гушата. Или както Живков навремето разгонваше хората на Живков от Политбюро и на тяхно място слагаше други хора на Живков – нещо такова е.

Освен изгонените от ръководството обаче, шестима депутати от левицата сами си удариха метлата, петима от тях – дори се изметоха от самата Партия, проява на истински героизъм в мирно време. И сега твърдят, че БСП с Нинова начело най-безпринципно завива на дясно, което значи – ние сме принципните, левите и честните, нас следвайте.

Тепърва ще видим какво ще сътворят тез херои с новопридобитата си свобода. Който отсега е готов да тръгне по акъла им обаче, да помисли пак. В БСП такива принципни люде обикновено се появяват на сцената и зарязват с гръм и трясък стария господар, чак след като са си намерили нов, по-добър, по-богат, по-силен.

Но всъщност, няма какво да ги мислим БСП и партийната им върхушка, те ще се оправят. Проблемът е, че пак са зяпнали да оправят България – а отдавна е доказано, че това е опасно за всенародното здраве и просперитет.

Лошото е,  че и разни други другари, които се натискат да оправят България в този сюблимен момент, също не са читави. Ама изобщо.

Да вземем например тъй нареченото „отровно трио“ и знаменитата му „програма“ от пет „ключови точки“, които тия влъхви, след 80 дни дрънкане глупости по площадите, най-после споделиха с тръпнещото в очакване на чудо простолюдие.

Мислиха, мислиха и накрая измислиха. Знаменити мислители са тия Бабикяни или както там се нарича цирковото им трио. Направо останах без дъх, като видях колко амбициозна е програмата, с която смятат да ни оправят.

Първо – спиране на кражбите. Вече няколко хилядолетия човечеството се мъчи и не успява да се справи с този проблем, обаче ние ей сега – казваме и го решаваме.

Кой точно ще го реши, не е ясно – дали самото трио ще вземе калъчката, дали първо ще реформира МВР и прокуратурата така, че те най-после да почнат да ловят престъпници, вместо да стават ортаци с тях, дали, по примера на един умен вътрешен министър от зората на прехода, ще бъдат събрани крадците на национално съвещание и ще ги помолим да не крадат повече, щото нови времена са настанали…..

Втора точка – промяна и борба за справедливост. Не се смейте, цитирам, не си измислям. Кой и кога точно ще извърши промяната, срещу кого ще се бори той и по какъв начин? Триото не уточнява, но тези неща е важно да се знаят. Иначе може да се окажем в положението на онзи, дето, в името на едната мъжка чест, първо ял солта, после му били и тоягите, а накрая го содомизирали, все пак.

И, преди да започне тази акция по въвеждане на повсеместна справедливост, непременно трябва да се знае също що е то справедливост, доколкото злите езици твърдят, че и тя е относителна като време-пространството, в смисъл – онова, дето е добро за Асан, не е добро за Айшето, нали…..

Третата точка от знаменитата програма гласи, съвсем по живковски красиво – инвестиция в бъдещето на поколенията. С други думи, държавата ще отвори на всяко дете спестовна книжка и периодично ще я пълни с пари, така ли? Защото аз и Асан точно така схващаме тайнствената същност на това заклинание. А ако има читав икономист или политик, който да го схваща по друг начин – да заповяда и да разясни на нас, простия народ.

Отделно някой трябва да ни информира колко точно поколения се има предвид, когато се говори за „поколенията“. Щото имам чувството, че трудовете и за бъдещи, и за минали поколения върху плещите на моя междинен набор нещо взеха прекалено да натежават.

Четвъртата точка от програмата на „отровното трио“ е наистина потресаваща и гласи – икономически ръст, основан на научни изследвания, иновации и цифровизация.

Честно, не знаех, че икономически ръст може да се постига по този начин, мислех, че той е свързан най-вече с контрабанда, проституция и далавери, а тия дела отдавна са стигнали технологичния си връх и тинтири-минтири като научни подходи в тях само пречат, не  помагат. А няма как те да помогнат също и по отношение на другите причини за ръста на икономиката ни – парите, които идват безвъзмездно от ЕС и българската емиграция. Та оти да се хабим, като ке ни мине?

Петата точка от великата програма – качество и ефективност на държавните институции. Ама чакайте, бе, хора, на всичките институции ли? И през цялото време?

Нещо грешите, пичове. Ако държавните институции тук вземат да работят наистина качествено и ефективно, както настояваше още Живков, то в малка страна като нашата много бързо ще се свърши всичката работа, а чиновниците ще се намерят на улицата. Те затова не бързат и винаги оставят някакво качество недовършено, иначе къде ще му излезе краят.

Толкоз за „отровното трио“, тяхната програма се коментира сама, аз какво да добавя. Мога да кажа няколко думи обаче за знаменитите визии на Христо Иванов, един от другите „лидери на протеста“.

Впрочем, аз продължавам да се чудя защо трите змийчета не го допускат до микрофона на площада. Ако е за да не го виждат хората с тях и така да му пазят имиджа, да не се тревожат, той сам си го съсипва с умни изказвания: „Въпросът е дали ние можем да предложим алтернативи, дали предстоящите избори ще се превърнат в референдум на промяната“.

Това е изречено от Христо Иванов не в първия ден на протеста, а в края на септември, тоест, близо три месеца след неговото начало.

Както се казва – сети се Мара да си я бара!

Ама извинете, другарю политически лидер, чак сега ли увряхте за този сакрален въпрос? И още по-важното – въпросът е лесен, кога ще чуем отговора.

Ще ви кажа кога, граждани – когато Христо Иванов получи мандат да управлява.

Някои ще ме обвинят, че иронизирам, защото това никога няма да стане. Не бъдете толкова сигурни, самият Иванов е убеден в обратното, както стана ясно от пост във Фейсбук, където той пише едно към едно: „Изобщо не обсъждаме управленски коалиции и не се занимаваме с хипотези. Искаме за ДБ мандат за управление, чрез което радикално да модернизираме страната“.

Може, наистина може да получи ДБ мандат за управление, ако го иска силно. И в наше село една мома така – искаше го, искаше го и го получи.

В политиката обаче е ма-а-а-лко по-трудно, защото между желанието и реалността винаги има дълбока пропаст. Тя, поне частично, се запълва не чрез още повече желание, а точно чрез предварително мислене и обсъждане на хипотези.

Така изисква здравият разум, който хората очакват един умен десен политик да притежава. Останалото е волунтаризъм, в който вече живяхме, и леви революционни лозунги за радикална модернизация, в които не искаме да живеем.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Какво видях в България: германският наблюдател Кристофер Неринг разказва

„Случващото се в България прилича на сюрреална сапунка.“ Германският историк д-р Кристофер Неринг добре познава България. Поне веднъж годишно посещава страната. Сега той отново беше в София. Ето впечатленията му:

Кристофер Неринг

Поне веднъж годишно съм в България. Две седмици отпуска може и да ви изглежда много, но в крайна сметка от тях остават само няколко дни за истински отдих. Останалото време се прекарва от маса на маса. На пръв поглед изглежда като удоволствие, но когато го правиш цяла седмица по три пъти на ден, се превръща в тежък труд. Но пък нали ние, германците, обичаме работата повече от отдиха – или поне така твърдят за нас в България.

„Подкрепяш ли протестите?“

Най-важното в разговорите на маса е да си в крак със събитията. Какво вълнуваше моите български приятели в лятото на 2020? Коронавирусът и протестите. След порой от разкрития, акции, изтичане на тайни разговори, обвинения, контраобвинения, ругатни и претърсвания, които в очите на всеки германски наблюдател изглеждат като сюрреална политическа сапунка, хиляди българи протестират вече месеци срещу правителството, корупцията и организираната престъпност. И всички в България говорят за протестите. Затова и питам всеки, когото срещна – независимо дали на маса, в такси или в някое кафене: „Подкрепяш ли протестите?“. А отговорът неизменно гласи: „Разбира се!“. Но когато попитам: „А ходиш ли всеки ден да протестираш?“, ми казват неща като: „Ами, мързи ме“, „Бях в отпуска“, „Не ходя, защото съм много зает“, „Да ходят младите, аз протестирах през 1989″ или пък „Не ходя, защото жена ми не ме пуска заради епидемията“.

Мен обаче нито ме мързеше, нито бях в истинска отпуска, а жена ми нямаше как да ме спре, понеже самата тя беше достатъчно заета. Така започнах да ходя на протестите. Бях там няколко пъти, включително на „Великото народно въстание“ в Деня на независимостта.

Кадър от „Великото народно въстание“ на 22 септември

Сам по себе си протестът не се различава кой знае колко от други протести по света. Речи, шествия, врява, лозунги и плакати. Онова, което ме заинтересува най-много, бе символиката на протеста в София, защото тя бе по-различна от тази на сходни акции в Германия. Навсякъде по улиците на София се виждаше българският трибагреник, развяван във всички възможни формати. Символиката бе повече от ясна: става дума за национален, патриотичен протест, който заявява: „Искаме най-доброто за нашата страна, искаме една по-добра България“.

По друг начин изглеждат нещата в Германия. Има демонстрации, на които националният флаг е нежелан. Такъв беше случаят с демонстрацията срещу десния екстремизъм, проведена в Берлин през октомври 2018, когато организаторите изрично предупреждаваха да не се развява националният флаг на Германия, а онези, които все пак го носеха, си имаха неприятности. На повечето демонстрации за мир или в защита на климата пък се развяват предимно флагове на ЕС.

На „Великото народно въстание“ на 22 септември в София също имаше европейски флагове, прозвуча и химнът на ЕС, макар че точно пред мен един младеж развяваше шал в цветовете на българския флаг с надпис „България над всичко“. Видя ми се доста противоречиво.

До скоро, България, остани си със здраве!

И това не е единственото противоречие, което ми направи впечатление в България. В момента всички си имаме работа с опасния вирус. Не само в България, но и в Германия отношението към него и към ограничителните мерки е изтъкано от противоречия, а хората се чувстват уморени и объркани от все нови и нови правила, предупреждения и указания.

Какво видях на протестите в София? Докато на снимките от юли почти всички демонстранти бяха с маски, през септември се чувствах направо като извънземен, защото бях почти единственият с маска. А пример в това отношение даваха полицията и жандармерията. Колкото и да се взирах в техните редици, успях да открия само един служител на реда, който срамежливо носеше предпазната си маска.

А иначе и полицията, и жителите на столицата отлично владеят носенето на предпазни маски – уверих се в това по време на пътуване с новата, блестяща от чистота линия на метрото. Там маските са задължителни, както и във всеки магазин. И всички ги носят – кой по-старателно, кой по-небрежно. А дистанцията от метър и половина? И тя, също като маските, се спазва само на определени места. На изхода от терминал 2 на летището в София десетки хора се тъпчат в един коридор от три метра. На берлинското летище „Тегел“ – същата гледка. Противоречията явно ги има навсякъде и не само по време на българското лято 2020. До скоро, България, остани си със здраве!

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.

Дрон, негодник или госпожа? Кой е снимал в спалнята на премиера

• Генка Шикерова

Бойко Борисов

Преди седмица премиерът Бойко Борисов сам се върна към темата за снимките от резиденция “Бояна”, на които се виждат пистолет, златни кюлчета и пачки от 500-еврови банкноти. Направи го по време на оглед на строежа на автомагистрала “Хемус” и обвини президента Румен Радев, че е изпратил „прекрасна госпожа“ да „нащрака“ всичко.

Три месеца след като снимките бяха анонимно разпратени до няколко медии, все още няма отговор на въпроса кой е техният автор и дали те са автентични.

В началото на август прокуратурата образува проверка, но не съобщава да има резултат от нея. Евродепутати се заинтересуваха дали властите в България смятат да разследват не само произхода на снимките, но и тяхното съдържание.

В това време изказаните версии за снимките се увеличават, а българите не получават отговор на въпросите – кой може да влиза в спалнята на премиера в негово отсъствие, автентични ли са снимките с пачките и – ако да – какъв е произходът на тези пари.

От дрона до госпожата

Непосредствено след появата на снимките в средата на юни Бойко Борисов събра елита на ГЕРБ зад гърба си и даде пресконференция. На нея той призна автентичността на едно от изображенията – това, на коeто се вижда той, докато “сладко спинка”. Борисов каза, че кадрите са “манипулации”, които са описвани като технология в “учебника на КГБ”.

Тогава премиерът не уточни кой стои зад снимките, но каза, че подозира някого от приближените си към миналата година. На въпроси дали това е Цветан Цветанов, който напусна ГЕРБ, Борисов не отговори еднозначно. „Негодници такива“, каза премиерът по адрес на авторите на снимките, които тогава определи като „компромат“.

На същата пресконференция министър-председателят каза, че президентът Румен Радев го следи с дрон. Президентът отговори, че е управлявал дронове, но не е следил с подобна техника премиера Бойко Борисов в района на резиденцията в Бояна.

Два месеца по-късно обяснението вече е наземен шпионаж. „Аз съм изяснил как коварно, неговите хора (на президента – б.а.), най-близкото му обкръжение, по един много елементарен начин, с една много прекрасна госпожа, дойде и нащрака в мое отсъствие всичките тези работи. Направиха го по перфектен начин. Шапка им свалям. Години наред са се готвели за това. Като ченгеджийска операция я направиха фантастично. Неслучайно само той го повтаря, защото най-близко негово обкръжение го свърши“.

Свободна Европа попита президента Радев дали има в близкото си обкръжение госпожа, която е посещавала премиера в “Бояна”. Отговорът, който получихме:

“Прессекретариатът на държавния глава няма информация кой посещава министър-председателя у дома му”.

Една ли е госпожата?

С изказването си от миналата седмица Борисов не само даде нова версия за произхода на снимките, но и не оспори автентичността на тези от тях, на които не е в кадър. На тези снимки се вижда отворено чекмедже с пачки с евро и пистолет.

Поръчан от „Биволъ“ и „Е-вестник“ технически анализ показа, че разпространените снимки са правени по различно време. Премиерът досега не е казвал колко пъти „госпожата“ е влизала в спалнята му и дали е една и съща.

Свободна Европа изпрати официално питане до министър-председателя коя е „госпожата“ и по какъв повод е била в спалнята му, но не получи отговор. От пресцентъра на Министерския съвет не отговориха и на въпроса как в отсъствието на Борисов е направена снимката, на която се вижда, че той спи.

При излизането на снимките през юни Борисов каза, че „има много момчета, истински, смели, добри професионалисти в НСО“ (Националната служба за охрана – б.а.), но допусна, че може да са „пробили“ някого. Премиерът съобщи, че “ще си направя много изводи: дали ще ползвам услугите на НСО вече”.

Свободна Европа попита НСО дали е постъпило искане от премиера за отказ от ползване на услугите на службата за охрана. От НСО отговориха, че вътрешна проверка е установила, че няма данни сигурността на министър-председателя да е била компрометирана.

„Документацията от проверката е изискана и предоставена във връзка с образувано дело на Софийска градска прокуратура. Съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за НСО президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят не могат да се откажат от охрана”.

От прокуратурата не отговориха на питането на Свободна Европа докъде е стигнала проверката за снимките в спалнята на Бойко Борисов.

Eвропейски механизъм за върховенство на правото: как изглежда прототипът

Йовка Димитрова

Значима, но ограничена група кореспонденти в Брюксел получиха в понеделник от свои източници желан подарък – първата редакция на първия вариант на европейски механизъм за върховенството на правото. Германското председателство на ЕС сложи на масата своята трактовка за това как законността да стане фактор за харченето на европейски средства.

Част от тях споделиха в Twitter фрагменти от находката си, привличайки към новината повече експертиза, още преди собствените им интерпретации върху съдържанието на един документ с гриф за поверителност, да бъдат публикувани.Проектът за механизъм, стъпва на насоките, дадени от европейските лидери и на съществуващото белгийско-германско предложение за създаване на процедура за обвързване на европейското финансиране със съблюдаване на европейските стандарти в областта на върховенството на правото (подчинение на всички граждани, независимо от тяхното имотно състояние или обществено положение на писаните в държавата закони).

Германската редакция е предложение за компромис към останалите 26 държави членки, които трябва да дадат на председателството мандат за започване на преговори с Европейския парламент и Комисията.

Какво се договориха лидерите?

По време на продължила пет дни извънредна среща на върха на ЕС през юли лидерите на Съюза се договориха отпускането на пари от бюджета на ЕС за 2021-2027 г. (1.1 трилиона евро) и от тригодишния фонд за икономическо възстановяване от последствията от коронавируса Next Generation EU (750 млрд. евро) да става след оценка на Европейската комисия за прилагането на закона във всяка отделна европейска държава. 

• • В заключенията на Съвета се казва, че:
  • Европейският съвет подчертава, че е важно да се защитават финансовите интереси на Съюза. Европейският съвет подчертава, че е важно да се спазват принципите на правовата държава. На тази основа ще бъде въведен режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на ЕС и на Next Generation EU. Във връзка с това, в случай на нарушения Комисията ще предложи мерки, които да бъдат приети от Съвета с квалифицирано мнозинство. Европейският съвет ще разгледа въпроса в кратък срок.

Белгийско-германската инициатива

По ирония на съдбата днешният еврокомисар за правосъдието – белгиецът Дидие Рейндерс, е вносител на единственото до момента продложение, с което еврофинансирането се поставя в зависимост от законността. То датира от март 2019 г. Рейндерс (тогава външен министър на Белгия) и германският държавен министър по европейските въпроси Михаел Рот го представят в Съвета по общи въпроси с идеята, че:

– чрез механизма ЕС ще демонстрира, че е общност от ценности,

– че трябва да има общо разбиране какво означава спазването на върховенството на правото

– както и „да се учим един от друг“.

Министрите възлагат на работна група на Съвета да прецизира инициативата, така че предложението на германското председателство на ЕС не идва на празно място.

Белгийската инициатива предвижда проверка на състоянието на правосъдието и спазването на закона във всички държави членки, като основната ѝ цел е „избягване на отклонения“ в спазването на общите европейски ценности и принципи. Според нея Еврокомисията изготвя ежегодни доклади за тяхното съответствие, както и препоръки, които трябва да се изпълнят от страните членки. Първият доклад за върховенството на правото в ЕС се очаква на 30 септември.

Основната разлика на белгийското предложение с днешните идеи около върховенството на правото и евросредствата е че то предлага нарушенията да се санкционират по различен начин. Като варианти се посочват: задействането на иск пред Съда на ЕС (който в крайна сметка може да доведе до глоби) или на чл. 7 от Лисабонския договор (свързан с ограничаване на членски права, включително за гласуване). Спирането, замразяването или намаляването на европейско финансиране е една от възможностите за преследване на нарушителите.

Втората голяма отлика е че участието в механизма според белгийската инициатива е на доброволен принцип, докато сега той ще важи за всички членове на ЕС и ще бъде вписан в европейски регламент.

Германският прототип

Предложението на германското председателство втърдява категоричността на и без това революционната постановка на Еврокомисията за първи път в европейска регулация в прав текст да се запише, че неспазването на законността може да доведе до накърняване на финансовите интереси на ЕС: 

• • „Съществува ясна връзка между спазването на върховенството на правото и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с принципите на доброто финансово управление“.
  • И продължава така: „Нарушенията на принципите на върховенството на правото, които засягат особено подходящото функциониране на публичните власти и ефективността на правосъдието, могат сериозно да накърнят финансовите интереси на Съюза“.

В същото време германският прототип отслабва част от оригиналното предложение, давайки повече възможности на засегнатите държави да се отбраняват и поставя акцента върху неправомерното използване на европейски средства, отмествайки го от системните нарушения, които са фокус на оригинала.

Кой ще оценява нарушенията?

Германското председателство на ЕС предлага, при констатиране на нарушения Европейската комисия да направи оценка, като се опре на информация от „всички възможни източници“, разширявайки обхвата им спрямо първоначалния кръг. Като такива изрично се посочват: Съдът на ЕС, Европейската сметна палата, европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, Службата на Европейския прокурор, ежегодните доклади на Европейската комисия Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, които оценяват ефективността на правосъдната система във всяка страна членка.

Извън евроинституциите като източник на информация за анализа, с който при проверка ще се ангажира Еврокомисията, са посочени: Съветът на Европа, Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията (GRECO), както и професионални мрежи на европейските върховни съдилища и правни съвети.

Как ще се наказват отклоненията?

Предложението въвежда чрез механизма няколко вида санкции, всичките финансови:

– спиране на плащания по европейски фондове,

– спиране на кредитиране и възможност за предсрочно връщане на заеми,

– намаляване на средства

– забрана за договориране на средства с бенефициенти.

Германското председателство на ЕС предлага към тях да се добавят и:

– спиране на изплащане на траншове по заеми,

– отнемане на възможността за предсрочно погасяване по кредити

– прекратяване на достъпа до ново кредитиране по инструменти, финансирани с европейски гаранции.

Как ще се избира наказание?

Основният принцип при определяне на санкциите ще е тежестта на нарушенията. Като фактори ще се вземат продължителността на отклоненията от нормите, тяхната тежест, отдалечеността им във времето, размерът на щетата, нанесена на европейския бюджет. Предвид ще се взема и склонността на властите в държавата, където са установени нарушения, да ги прекратят и да отстранят нередностите.

Как ще се налагат санкциите?

Това е най-спорният въпрос, тъй като от избрания ред ще зависи дали наказанията ще могат да се прилагат на практика. Държавите, които подозират, че са в отклонение (най-вече сред новите членки), настояват за единодушие, тъй като биха могли да блокират санкциите. Северните страни, които се проявиха освен като „скъперници“ и като ревностни радетели за законност, държат на т.нар. обратно квалифицирано мнозинство, където противниците, а не привържениците на предложението за наказание трябва да са повече. Избраният от лидерите (виж по-горе) е нещо средно – квалифицирано мнозинство, което изисква около 15 държави, в зависимост от големината им, да подкрепят предложение за спиране на финансиране. 

• В предложението на Германия се предвижда Европейската комисия въз основа на направения анализ да предлага какво наказание да бъде наложено на прегрешилата държава. Тя ще има един месец (който може да се удължи с още един) да отстрани нарушенията, изпълнявайки, дадени ѝ от Европейската комисия препоръки. Ако това не бъде сторено, Еврокомисията изпраща заключенията си на Съвета заедно с предложение за санкции.

Съветът има последен думата по окончателния вид и размер на санкцията. Европейските лидери постигнаха съгласие вземането на решения да е с квалифицирано мнозинство, а не с обратно квалифицирано, каквито бяха първоначалните нагласи. Това ще отслаби механизма, тъй като ще изисква събирането на подкрепа от повече държави (в общия случай около 14-15) и вероятността от блокиране на процедури ще е по-висока.

В същото време за обратното мнозинство противниците са тези, които трябва да събират мнозинство за отхвърляне на предложението (55% от държавите, представляващи 65% от населението). В Съвета всяка държава има различна „тежест“ при вземането на решения и гласовете ѝ се определят според броя на населението. Така България например има 10 гласа за население, което се равнява на 1.56% от всички европейски граждани. Докато Германия, Франция и Италия имат по 29 гласа. а Полша и Испания – по 27.

Също Съветът (страните членки), ще има право да отмени или прекрати наказанието при отстраняване на нарушенията.

Германското председателство на ЕС добавя възможност правителството на засегнатата държава да има възможност да се защити като изложи пред Съвета своите аргументи и направи забележки по констатациите на Европейската комисия.

Коментарът е от личния блог на журналистката Йовка Димитрова, която от 2007 г. бе кореспондент на няколко водещи български печатни и електронни медии, както и съветник в Европейския парламент. Текстът се публикува с нейното съгласие.

Огледайте се: ДПС е навсякъде

Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери. Неговата сила е в зависимостите. От 1992 насам само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си. И двамата днес са извън политиката. 

Делян Пеевски, ДПС

Преди броени дни бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че ДПС са били „обслужвани с всичките горски в цялата страна“ от властта на ГЕРБ и Борисов. Той обаче пропусна много други неща. Благодарение на системата от задкулисни договорки, ДПС не са излизали нито от горския сектор, нито от Държавен фонд „Земеделие“ от началото на този век. А благодарение на кръга на Пеевски не са излизали и от съдебната система, държавни регулатори, Българската банка за развитие (ББР)…

„Ипотека“ в Сараите

Това вече не е обществена тайна. Това е статуквото. Контрол върху горските в страна като България, където корупцията е безобразно висока, а бедността – най-голяма в ЕС, е реална власт. Първо: за хората в планинските и полупланински райони това означава достъп до гората за дърва. Лоялност и глас за ДПС или пък студуване – изборът е предпоставен. Второ: за горската мафия, а и за фирмите за дърводобив и дървопреработване това означава достъп до дървесина, т.е. контрол върху цял един икономически сектор.

Така че няма как да бъде извадено ДПС от властта (формално не е партньор на ГЕРБ). Но да се извади властта от ДПС – това ще е сизифов труд. Радикалната промяна, рестартът на демокрацията, какъвто го поискаха многолюдните летни протести, означава не просто Борисов да подаде оставка, а да не се повтори схемата на „ипотекиране в Сараите“, както определи управлението на ГЕРБ лидерът на „Да, България“ Христо Иванов.

Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери, макар гласовете за партията да намаляват. Ако през лятото на 2009 година, когато Бойко Борисов и ГЕРБ печелят своя първи мандат, ДПС получава 610 521 гласа – значително постижение, на следващите през 2013 година взима 370 186. След краха на кабинета „Орешарски“ през 2014 година, ДПС има 487 134 гласа, а на последните парламентарни избори резултатът е най-слаб – 315 976.

Само двама премиери не угодиха на ДПС

ДПС може и да не надхвърли 400 000 на предстоящия вот, но силата на Движението отдавна не е в урните, а в наложените зависимости. Част от избирателите на ДПС избраха съдбата на гастарбайтери. Защото партията не се постара за електората си така, както го направи за почетния председател и управленския си елит.

Реториката срещу ДПС като организация на етническа основа, като „турската партия“, изследователят Румен Аврамов определя като ирационална в книгата си „Икономика на възродителния процес“, тъй като „…въпросната партия всъщност развива до краен предел пороците на българския политически живот и се използва (или е била замислена) като инструмент на етнически българската олигархия“.

Този инструмент беше ползван от почти всички политически сили. От 1992 година насам, когато „силният депесарски шут“, както го нарече Ахмед Доган, свали кабинета на СДС и премиера му Филип Димитров, само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си – Жан Виденов и Иван Костов. И двамата са извън политиката. А Виденов бе зачеркнат и от собствената си партия – БСП. По онова време „ДПС“ и „главен прокурор“ още не бяха обвързани в едно изречение, както сега, а Пеевски е празнувал пълнолетието си.

В едно от редките си интервюта – пред сп. „Правен свят“ преди 10 години Виденов заяви: „Мисля, че ДПС не е партия. ДПС защитава единствено корпоративни интереси. И то на фирми, които не са възникнали в естествен пазарен процес, а са назначавани в мътния първоначален период на прехода“.

В книгата си „Свидетелства на прехода“ Иван Костов, който дойде на власт именно след краха на кабинета „Виденов“, припомня как „ръководството на ДПС и особено Ахмед Доган започнаха да стават близки със създадения от репресивните служби на комунистическия режим конгломерат „Мултигруп“.“

Не са убедителни опитите на Борисов и приближените му да отричат, че негови министри – Румен Порожанов, Емил Караниколов, Владислав Горанов, са обвързани с ДПС. Имаше едни скандали с „къщи за гости“, едни приватизационни сделки с ИПК „Родина“, „Булгартабак“ и Дипломатическия клуб в Бояна, едни схеми в ББР, от които се възползваха определени фирми – и това са само публично известните дела.

Ахмед Доган, почетен председател на ДПС

ДПС държи менюто

Има ли шанс ДПС за политическа нормализация, за реална трансформация в либералната партия, чието лице показва в Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)? Ако за ГЕРБ би имало живот и без Бойко Борисов, хипотеза за ДПС без Доган и Пеевски няма – това би значело край на ДПС.

Това ли иска протестът? „ДПС“ и „Пеевски“ не се чуват откъм групата на левите – Мая Манолова, Румен Петков, Александър Томов, активистите на партия „Възраждане“. Те са фокусирани единствено около искането за оставка на Бойко Борисов. И президентът Румен Радев не назовава ДПС и Пеевски в контекста на задкулисие. Приносът на ДПС за избора му е известен.

А лидерът на БСП Корнелия Нинова може и да говори за „задкулисната коалиция ГЕРБ-ДПС“ и зависимостта на Борисов от Пеевски, но ще спре ли обслужването, ако социалистите се нагърбят със следващ кабинет? Защото ДПС държи менюто. 

Разваленият принтер на държавата, или правото да питаш и да знаеш

Поне две министерства използват похвата с уж развален скенер или принтер за оправдание да не предоставят информация

от Мила Чернева

Капитал

През 2018 г. МВР не е имало качествен скенер и затова документите, качени в публичния регистър, са наполовина черни. Да, звучи абсурдно, но точно това беше твърдението на юрисконсулта на вътрешното министерство по време на дело, което „Капитал“ води, за да получи договор за обществена поръчка. Още по-странното е, че това не е първият сблъсък с разваления принтер на държавата.

Днес, 28 септември, е Международният ден на правото да знаем, на който се отбелязва фактът, че всеки гражданин може да получи обществена информация от държавни и местни органи.

За пръв път неправителствената организация „Програма „Достъп до информация“ отбеляза този ден в София през 2003 г. „Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация“,гласи Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На теория това звучи логично и лесно – прозрачността на управлението е основополагаща.

В действителност обаче институциите използват всякакви похвати само и само за да не дадат поисканата информация. Историите, в които администрацията игнорира правото да знаем, понякога са абсурдни и можеха да са повод за смях, ако не бяха всъщност тъжни заради подигравката, която всъщност са.

Един любим скенер

Има един особено любопитен нов метод на институциите да си измиват ръцете, без реално да предоставят на граждани (или в случая на журналисти) информация – оправданието за лошия скенер и принтер.

В поне два казуса видяхме как две министерства се крият зад технически проблеми само и само за да не предоставят поисканата информация.

Последният такъв случай е с МВР. На страницата на профила на купувача институциите са длъжни да публикуват договорите за обществени поръчки от известно време насам. Е, добре, но страниците на един такъв – за доставка за бланки за лични документи, са наполовина нечетими. „Капитал“ поиска по реда на ЗДОИ договора, като още в заявлението посочи, че договорът е в нечетим вид и затова е поискан допълнително, въпреки че е качен на сайта на министерството и така само формално то е изпълнило законовото си задължение.

Тук абсурдите бяха няколко. Първо, МВР не излезе с решение за отказ или достъп, както трябва, а изпрати едно писмо – „уведомление“, че са си свършили работата. След това, с помощта на „Програма Достъп до информация“ и адв. Стефан Ангелов „Капитал“ заведе дело все пак да види този договор.

На заседанието по делото юрисконсултът, представляващ МВР, обясни , че „[договорът ] е в леко нечетлив вид, но такива са били възможностите на МВР към онзи момент.“ Т.е. през 2018 г. ведомството не е имало адекватно работеща техника.

„Когато този документ се види на компютърен носител, той не е пресниман с такъв добър принтер, какъвто има ищецът, и може да бъде прочетен и да се добие представа за параметрите и за съдържанието на същия договор“, каза тя. В момента се чака съдебното решение по това дело.

Това оправдание не се ползва за първи път обаче. През 2019 г. „Капитал“ изпрати заявление за достъп до обществена информация относно всички решения на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с подготовка на план за управление на природен парк „Странджа“ в периода 2003 – 2019 г., както и становищата на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) по темата. Наложи се да се ползва ЗДОИ, тъй като въпросите до пресцентъра останаха без отговор.

След над месец мълчание и една подадена жалба срещу липсата на отговор екоминистерството все пак изпрати имейл. Но той беше по-скоро подигравка – черни сканирани страници, на които не можеше почти нищо да се прочете.

Оказа се, че и друг колега от „Капитал“ бе получил отговори от пресцентъра на институция с огромен бюджет, сканирани и в безобразно качество.

В редакцията се пошегувахме, че ведомствата могат да имат един специален принтер и специален скенер за неудобни въпроси. Като не искат да отговорят, ама пък не върви да откажат, минават страниците през развалените устройства и си измиват ръцете с това. Шегата настрана, този черен ефект на страниците може да се постигне евентуално с няколко опита за сканиране и принтиране, за да се постигне нечетимият вид. Представете си колко работно време би отишло в това, когато става дума за договор от над 50 страници.

Добрата новина е, че все пак ЗДОИ дава възможност тези казуси да се разгледат в съда и институциите да бъдат задължени да предоставят поисканата информация.

Важно е не само журналистите, но и гражданите да продължават да питат и да изискват от институциите да са отчетни, за да променят порочни практики като горепосочените.

Вече има улеснен начин да се пита – през платформата на Министерския съвет може лесно и само с попълването на полетата да се изпрати заявление за минути.

Днес на площадите се решава от коя страна ще бъде България

Евгений Кънев

Днес на площадите се решава от коя страна ще бъде България.

Коментарът е от профила на автора във „Фейсбук“.

Балканите и България в частност са една особена граница между два свята:

На Запад от нас парламентът прави законите, а правителството изпълнява; На Изток един човек или група прави законите, а Парламентът ги приема/изпълнява.

На Запад парламентът обсъжда мотиви за промяна на законите, обсъжда техния ефект, вреди и ползи преди да ги приеме.

На Изток първо се решава какъв закон е нужен на Човека

или групата и след това се облича в мотиви.

На Запад се правят конкурси и процедури за най-полезно изразходване на общите пари в полза на всички. На Изток – ако въобще се налага процедура – се определя кой клан/група/човек до Вожда ще вземе парите и се организира процедура за получаването им.

На Запад, всички в управлението служат на народа/данъкоплатците;

На Изток – народът/данъкоплатците обслужват Вожда/Групата.

На Запад всички отчитат публично всяка похарчена пара на данъкоплатците, които я дават; На Изток – народът трябва да е благодарен на Вожда, ако реши да я даде – парАта.

На Запад казват „Ние, Народът“, на Изток – „Аз, държавата“.

Днес на площадите се решава от коя страна ще бъде България.