Лекции за „глобалните злодеи“. Колко невидима подкрепа стои зад явлението „Мирчев“

Димитър Атанасов

Свободна Европа

Университетски преподавател разпространява расистки и конспиративни теории, а се оказва, че съвсем не е сам. На „негова страна“ е бездействието на институциите и мълчанието на учебниците.

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.

Преди дни стана ясно (етичната комисия на СУ започна проверка – бел. ред.), че проф. Михаил Мирчев в ролята си на университетски преподавател на студенти от Софийския университет си е послужил с расистки квалификации и е изтъкнал редица твърдения, сродни с теорията на конспирацията. На това отгоре говорителят е заснел лекциите си и ги е споделил в YouTube, придавайки им в някаква степен историческо значение или поне очакването, че видеата ще се гледат, обсъждат и споделят още доволно дълго време по модела на Вазовото „и мойте песни все ще се четат“.

Средство за обяснение на света

Расизмът и конспирацията са много разпространени средства за обяснение на света. От историята е известно, че те си пробиват път по два основни начина. Първият е реториката. Тя е разбираема, достъпна и обяснява всичко чрез задкулисни заговори на група глобални злодеи, тласкащи битието към неотклонима деградация. Вторият е бездействието на публичните институции. Те са тези, които би следвало да са ангажирани с обучението на индивидите за това как се борави с информация, как се установява манипулация, как се преценяват фалшивите новини.

Речта на проф. Мирчев е пълен расистко-конспиративен комплект. Начева с малцинствата – универсалният виновен за всички тегоби на човечеството. Според него ромите, „когато извършват престъпления, настояват да не бъдат залавяни и вкарвани в затвора“, а мигрантите от Близкия Изток са „примитивни“, „годни само за някакъв много примитивен ръчен труд“, „доста агресивна общност с много агресивно поведение“. По този начин преподавателят се вписва в конспиративното митотворчество с националистически знак, според което мигрантите са дошли да разградят нашата цивилизация, да унищожат Европа и да дебългаризират страната.

Какво пише за малцинствата в учебниците

Факт е, че в българските учебници по история все още няма и дума за малцинствените общности, за миналото им, за приноса им в обществения живот. Няма нито един пример за евреин, ром, български турчин, татарин или друг, представен като полезна част от българското общество. Има само българи, сякаш светът е създаден и съставен единствено от българи и тук-таме техни зложелатели.

В учебника по българска литература няма нито един автор или текст на автор от малцинствен произход. Липсва дори трагичният разказ за живота на поета Мехмет Карахюсеинов-Мето, който прави опит да се самоубие, когато разбира, че смяната на името му е неизбежна. Случай, който илюстрира всеобхватната репресия на тоталитарния режим – за нея няма етнос, раса, пол и възраст.

От лекциите на Мирчев излиза, че циганите са част от локална, българска конспирация. Те не си плащат тока, раждат много деца и представляват заплаха за социалния мир. Клишета, които повечето медии възпроизвеждат съвършено безкритично, а училището не прави и минимално усилие да им противостои.

На антициганизма и подозренията в ромски заговор за завземане на държавата може да се отговори с факти: през 2014 г. излезе книгата на Велчо Кръстев и Евгения Иванова, озаглавена „Циганите по пътищата на войната“. От изложението на авторите стана ясно, че хиляди роми, смятайки себе си за пълноправни български граждани, са загинали в няколкото войни, водени от България в периода от Освобождението до 1945 г.

Как институциите реагират на прояви на расизъм

На 18 май 2020 г. съдът оправда главния прокурор, който си беше позволил да обиди ромското малцинство. Историята беше следната: ключов свидетел по дело с висок обществен резонанс се отказал от показанията си, а според Гешев този свидетел го сторил „така, както правят и циганите“.

Може да се каже, че съюзник на баналния расизъм се явяват и правораздаващите институции. Онези, чиято чувствителност към страданието би следвало да бъде достатъчно изострена. Пред конспиративните подозрения към малцинствата, генерализиращи приличните граждани и не дотам съвестно изпълняващите вменените им със законите задължения, се огъва дори съдебната система. Изглежда, че проблемът има дълбочина, която стряска.

Има и антисемитизъм

В лекциите си Михаил Мирчев не пропуска и българските евреи, универсалният виновник в очите на всеки конспиратор. На фона на липсващия евреин като елемент от колективното „ние“ той настоява, че става дума за „привилегировано малцинство“. Че евреите не са точно наши съграждани, личи от твърдението му, че „има опасност България да стане еврейска държава“. И докато в читанката липсват всички етнически небългари, преподавателят използва образите им за страхообразуване.

Това клише е плод на инерционни стереотипи, зад които стои своя механика. Учебникът по литература например комфортно пропуска обстоятелството, че Валери Петров е от еврейски произход. Нобелистът Елиас Канети е евреин, роден в Русчук, но и за това авторите на учебникарските разкази мълчат. За сметка на това в читанката по история за последния гимназиален клас на изд. „Анубис“, публикувана през 2012 г. и все още актуална, на фона на безкритично разхвърляните понятия за фашизъм, комунизъм, авторитарен режим и терор в урока, посветен на преврата от 19 май 1934 г., е подметнато, че „и при деветнайсетомайците, както и при деветоюнската власт, в управлението имало много масони“ (с. 231).

Твърдение, което практически отваря вратата на конспирацията, въвеждайки я съвсем официално в образователния процес. За масоните няма и дума за пояснение – кои са, какви са, кое налага споменаването им изобщо на такова ниво? Липсва дори едно изречение за тайните общества в историята на модерна България. Навярно се разчита на популярните представи да разгърнат смисловия потенциал на написаното.

В учебника на изд. „Просвета“ от същата година приемането на Закона за защита на нацията в края на 1940 г. е отбелязано лаконично като „антисемитски“ акт и нищо повече (с. 249). Хладно, констативно, ценностен дебат няма. Няма и дума за депортираните от т. нар. новоприсъединени земи 11 343-ма с еврейски корени, на които дори не е дадено българско гражданство. Действие дехуманизиращо, сторено в съглашение на властите и масовите нагласи. Така, както говоренето с расистка реторика днес се приема без тревога. За сметка на това на спасяването на еврейските съграждани от пределите на Царство България е отделена почти цяла страница. Отново – без дума за депортациите, отнетите столични имоти, задължителните жълти звезди върху дрехите.

Сорос, 5G, чипиране

Неотдавна Красимир Каракачанов нарече протестиращите против правителството „соросоидни НПО-та и партийки“ – изказване, в което също се утаява съчетанието между антисемитизъм и конспирация, доколкото милиардерът Сорос е сред постоянните фигури в реториката на „световния заговор“. Това предизвика реакциите на организацията на българските евреи „Шалом“ и на водещия израелски вестник „Йерусалим пост“.

На този фон са репликите от лекциите на проф. Мирчев: „5G е голямо бедствие. То върви заедно с коронавируса. 5G е другата технология, с която искат да ни побъркат“. Или това: „Стратегическата идея е да ни вкарат чипове, да станем контролирани и управляеми“.

Има и други подобни изречения, твърде далечни от научното поле в полза на обществото. Но съвсем в духа на конспиративните теории, които действат в пълно съзвучие с расизма, антисемитизма и национализма. Те отварят вратата за политическа кариера на всеки, въвел себе си в ролята на спасител с готова рецепта как се застава против всичките „глобални заплахи“. Те предоставят на конспиративния лидер ако не директна политическа власт, то несъмнено – влияние над колективното въображение. А през това време школото, институциите и представите за свободата търпят още един провал.

В България наистина „яко се мре“. Но иначе всичко е наред.

В България вече наистина „яко се мре“, а Борисов не спира да се хвали какво благоденствие цари в управляваната от него държава. Но фактите са си факти.

Високата смъртност не е нещо, с което една държава може да се гордее. Но за България е статистически факт от години. Както са факт бедността и ниският стандарт на живот.

В края на февруари, точно две седмици преди парламентът да обяви извънредно положение заради пандемията от Ковид-19, станаха известни данни на Световната здравна организация, според които България е страната с най-висока смъртност – 15,4 на 1000 души население. Болестите на сърдечно-съдовата система и онкологичните заболявания са виновниците за над 80% от тази смъртност. Когато въпросните данни на СЗО бяха оповестени, в България все още нямаше официално регистриран случай на починал от коронавирус.

Колко хора умират в България?

Близо 9 месеца по-късно този факт беше използван от депутата от ГЕРБ Тома Биков в опит да извини някак си високата смъртност от Ковид-19. В ефира на „Нова телевизия“ той заяви, че България е била на първо място по смъртност и преди пандемията. “Ако трябва да говорим за смъртността, трябва да отбележим, че ние имаме по-нисък здравен статус по редица причини. От нездравословен начин на живот до липса на профилактика”, каза Биков. Разбираемо за депутат от управляващото мнозинство, в “редицата причини” е пропусната една – управлението на Ковид-кризата в България.

Какво показва публичната база данни на Националния статистически институт (НСИ) за умиранията в България? Една от графиките (от НСИ правят уговорката, че данните за 2020 са предварителни) илюстрира прираста на починалите през 2020 година спрямо средния брой на умрелите през периода 2015-2019.

Ако от началото на годината до юни през повечето седмици се отчита дори намаление на починалите спрямо средното ниво за периода 2015-2019, от юли започва траен растеж, който стремително се покачва през есента. Негативната тенденция ясно се очертава още през октомври, когато броят на починалите достига 11 085 спрямо 9526 за 2019 година. И ако през август починалите са 7720 – малко повече от август 2019, само за първите две седмици на ноември смъртните случаи са 7040. Това е увеличение с над 40% спрямо същия период на миналия ноември, когато броят им е бил 4154.

Изглежда, че статистическите данни за смъртността не са впечатлили особено управляващите, които изчакаха цяло лято и почти цялата есен, преди да въведат някакви мерки от 21 ноември. Вероятно и това нямаше да направят, ако не се бяха появили заглавия като “България първа по смъртност от Ковид-19 в Европа”.

Заглавия, които нанасят имиджови щети по властта на един премиер, който поне два пъти седмично се хвали какво благоденствие цари в управляваната от него държава. Изминалият уикенд също беше оползотворен. В събота във велинградското село Биркова Бойко Борисов обърна внимание на тълпите, пазарували в моловете в петък вечерта, и заяви, че “първи ще излезем от кризата”. А в неделя от Пловдив, отново на вълните на радостта, заключи, че икономиката работи и нищо не се е променило.

С гръб към фактите, с лице към камерата

Игнорирайки данните за починалите, Борисов се хвали как “лятото, когато другите затваряха, ние отворихме цялата икономика”. И обещава разхлабване след “две-три седмици”, през които “да се пазим, да носим маски и да спазваме дистанция”. Снема от себе си отговорността за локдауна с думите: “Опитваме се да не създаваме паника, но от другата страна на везната стоят докторите. Казват ми – натискът е огромен, дай за две-три седмици да го намалим”.

Откакто през 2012 сбърка, хвалейки се, че за три години управление на ГЕРБ продължителността на живота в България се е вдигнала средно с една година, Борисов залага само на реклама от типа “око да види, ръка да пипне”. Багери, работници. Пътища, работници. Заводи, работници. Газопроводи, работници.

Дал е гръб на фактите, които десетилетието на ГЕРБ така и не успя да промени към по-добро. Защото освен с най-висока смъртност, България е и страната с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС.

Защо в държава, в която язовирите са пълни, рейтингите – вдигнати, заводите – безчет, а хората излизат с пълни ръце от моловете, така „яко се мре“? На това Борисов му вика заяждане.

„Българин може да бъде световна сензация“

Как Мария Бакалова стана Тутар – дъщерята на Борат, и имат ли шанс българските актьори в чужбина? Юлиан Костов, който от години участва в английски и американски продукции, а е и продуцент – в интервю за ДВ.

ДВ: От години помагате на български артисти да пробият на Запад. Какво е развитието напоследък, повече ли са поводите за гордост?

Юлиан Костов: Да, през последните години отбелязваме редица сериозни успехи зад граница. Нещата отнемат време, но всеки проект, независимо колко е малък, допринася за всеобщия успех и вече има много български актьори и в Лондон, и в Лос Анджелис, и по целия свят. Когато аз започнах да се занимавам с актьорско майсторство през 2012-а година, почти нямаше такива примери освен Христо Живков. 

Казват, че една птичка пролет не прави, но Христо Живков и Христо Шопов в „Страстите Христови“ наистина допринесоха много. Успехите – като например на Захари Бахаров в „Игра на тронове“, се виждат от младите и те си позволяват да мечтаят. Знам го, защото често получавам съобщения и впоследствие съм ставал ментор на доста млади български актьори, които се опитват да пробият в Лондон.

Винаги съм се възхищавал на работата на Бербатов и фондацията му и съм мечтал един ден и аз да съм в позиция да вдъхновявам и да помагам. И така започнах освен с производството на филми да се занимавам с организирането на майсторски класове в България с една от най-добрите нови американски школи. Исках актьорите в България да видят различен начин на работа – една, да я наречем “анти-техника“, с индивидуален подход и използваща разбираем съвременен език.

Идеята ми е един ден да направя академия в България, която не само да подготвя невероятни актьори, но и да им предоставя инструментите за успех – за да могат международните възможности да станат достъпни за повече българи. През последните години съм намерил много кастинги и за българи, а и за чужденци от всякакви възрастови групи. Всичко това съм го правил без заплащане, но с „българската кауза“ в сърцето. Откриването на невероятната Мария Бакалова за „Борат 2“ е плод на тази кауза. 

ДВ: И как се стигна до кастинга на Мария Бакалова за „Борат 2“?

Юлиан Костов: Кастинг режисьорката Нанси Бишъп, с която работим от години, ме помоли да помогна с кастинг за България за главна роля във високобюджетна холивудска комедия. Нито тя, нито аз знаехме кой е проектът или пък свързаните с него хора. Тогава бях в Лос Анджелис и въпреки 10-те часа разлика успях за три дни да намеря 70 актриси, които отговаряха на изискванията и ги организирах да ми пратят видео кастинг.

Мария Бакалова, която за малко да не изпрати кастинг, се открояваше от самото начало. Седмица преди първия ѝ скрийн тест в Лондон поговорихме и решихме да работим заедно. Така станах неин мениджър и ментор и преживяхме заедно травматизиращия кастинг процес, който продължи с месеци. Другото е история.

ДВ: С Мария планирате да стартирате нова инициатива заедно. Какво цели тя? 

Юлиан Костов: Фурорът, който Мария заслужено предизвика, е наистина феноменален – не само за българка, но за която и да е изгряваща звезда през последните години. Като започнем от това, че беше първият български артист под номер 1 в платформата за филми IMDb, тя се превърна в един от най-обсъжданите хора в света за цял месец, което на фона на забързания новинарски поток е много забележително. Наскоро тя подписа договор с влиятелната агенция CAA със седалище в Лос Анджелис.

Юлиан Костов с Мария Бакалова, която се превърна в най-популярното лице в Холивуд тази година

Паралелно с развитието на кариерата ѝ като актриса, планираме да започнем да продуцираме оригинални филми и сериали с фокус върху български и международни истории и герои, но направени за световния пазар. Пробивът ѝ показа на Холивуд, че светът наистина е жаден за таланти от различни части на света и че акцентът и чуждият език са сила, а не пречка.

Как може вече някой да го отрече? „Борат 2“ е най-гледаният филм за 2020-та и в центъра на успеха му е българка. Според мен големият проблем в България е липсата на далновидност – както у правителствата, така и у бизнеса. С малки изключения. Талант, умения и ум не ни липсват – липсва визия за развитие и вяра, а е толкова просто: иновации в образователната система, инвестиции в младите и утвърждаване на българската древна и модерна култура чрез изкуство, наука и спорт. 

ДВ: Банално е да питам за идоли, но – кой и какво Ви вдъхновява днес? 

Юлиан Костов: Мария Бакалова! (смее се) Тя за мен е потвърждение, че съм на правилния път, и е доказателството за това, в което винаги съм вярвал и за което съм се борил: че българин може да бъде световна сензация с уменията и смелостта си.

Не бива само далечното ни минало да е повод за национална гордост – войните в 21-ви век вече не са за земя, а за вниманието на потребителя. Нека мислим глобално – вече имаме „излаз“ и това е само началото. Имаме причина да мечтаем, да се гордеем и да се мобилизираме.

„Мата Хари“, или кога Борисов казва истината за чекмеджето

Светлана Георгиева

Когато опрат до обяснения за пачки, в ГЕРБ много обичат любовните оправдания.

Бойко Борисов – жертва на любовта. „Шерше ла фам“. Западна Европа осъмна в неделя с романтичната история на българския премиер.

Досега той беше известен в цивилизования свят като Генерала, Топ полицая, Ловеца на наркотици, Разбивача на печатници за фалшиви пари, Най-верния приятел на Германия, Спасителя на Европа от бежанците, Авера на Ердоган, Брудер Бойко. Цялата тази героика се спихна в последното му интервю за един от най-сериозните вестници в Германия – „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (FAZ).

Интервюиращият журналист подчертава, че никога не би си позволил да се занимава с личния живот на един политик, ако не бяха пачките по 500 евро и кюлчетата злато, гарнирани с пистолет, в нощното му шкафче в държавната резиденция. Те станаха обществено достояние, след като до медиите през юни и юли анонимно бяха изпратени аудиозаписи, снимки и видеоклип. От които нищо не последва.

Тази мафиотска картинка, която в България беше заметена под килима от прокуратурата

и от политическата класа, взе, че стигна до международния терен. И там, пред очите на онемялата публика, Борисов сглоби зрелищен сюжет, който надмина всичките му досегашни интерпретации по темата.

Обясненията му по скандалните снимки започнаха доста по-скромно. През юни той призна автентичността на само на един от кадрите – на който се вижда как спи. Всичко останало беше наречено „манипулации“ по „учебника на КГБ“, който Борисов неведнъж е претендирал да познава отлично. През юни обаче обстоятелствата бяха други. Тогава недоволството набъбваше, краят на мандата беше още далеч. Затова тогава премиерът строи цялото ядро на партията си зад гърба си – толкова несигурен беше в „харизмата си“. И докато те стояха като виновни ученици, той започна да се оправдава като жертва на компромат.

Тогава обаче още не смееше да се разгръща по темата и скромно премълчаваше кой би могъл да стои зад предполагаемите манипулации. Все пак

обяви, че подозира някого от приближените си към миналата година

Всички, разбира се, си помислиха за низвергнатия Цветан Цветанов и журналистите директно попитаха за него ли става дума. Борисов не отговори еднозначно. Най-общо обясни, че спалнята му е на същия етаж, на който има и зала за срещи, и докато убеждаваше зрителите, че става дума за компромат, подхвърли, че в резиденцията му преди време се е събирала изпълнителна комисия на ГЕРБ – възможно било някой да е режисирал кадрите. Така публиката остана с впечатление, че някой по време на партийната сбирка може да е прескочил от едното помещение в другото.

Настойчивите въпроси на журналистка обаче пообъркаха Борисов. В един момент той обяви снимките за монтаж и дори направи изказване, че липсвало само „малко момче в спалнята“. Подобно противоречие се яви и за пистолета му. Той хем отрече да спи с оръжие до главата, хем призна за истинска снимката, на която се вижда, че спи. На нея обаче до главата му на нощното шкафче има пистолет. На въпрос как хем снимката е автентична, хем той не спи с оръжие, Борисов се затрудни да отговори и смени темата.

Любопитно е, че на същата паметна пресконференция президентът Румен Радев не беше на прицел. За него стана дума само, че си играел с дрон и го пускал да лети из резиденцията. „Радев ме следи с дрон“, каза със смях Борисов и всичко прозвуча като шега.

Сюжетът обаче се разви. В края на септември фокусът падна изцяло върху президента. Преди това ИТ специалисти разкриха, че във видеото за части от секундата се вижда женски силует – с черна рокля, с дълга коса. Тогава Борисов разказа друга история: снимките от спалнята били направени от

„една прекрасна госпожа“, изпратена от хора от близкото обкръжение на президента,

за да „нащрака всичките тези работи“ в отсъствие на министър-председателя. И макар кадрите да са истински, заснетите пачки от банкноти по 500 евро и златни кюлчета били манипулация, защото нямало логика да не са в касата, която се намира до вратата на спалнята.

Така бившите от ГЕРБ бяха оневинени, а обвиненията паднаха върху най-близкото обкръжение на Румен Радев, каквото и да значи това. „Аз съм изяснил как коварно неговите хора, най-близкото му обкръжение, по един много елементарен начин, с една много прекрасна госпожа, дойде и нащрака в мое отсъствие всичките тези работи. Направиха го по перфектен начин. Шапка им свалям. Години наред са се готвели за това. Като ченгеджийска операция я направиха фантастично.„

Тактиката му сработи. Докато всички се чудеха кое е това близко обкръжение, придворна на Борисов медия услужливо подхвърли името на жената на единия от братята Бобокови, които тъкмо бяха паднали на мушката на главния прокурор Иван Гешев и той триумфално обикаляше страната, за да изравя заровени отпадъци, и уж случайно попадаше на етикетчета „Монбат“ сред тях. Никой нищо не отрече, нито стана известно да текат разпити или други следствени действия.

Сюжетът доби нови измерения с интервюто пред FAZ. Какво ново добави Борисов? Че има богат любовен живот, както и че НСО драстично е нарушило правилата за сигурността на премиера.

„Никога през всичките години, когато една дама ме е посещавала, охраната не е претърсвала

и контролирала чантата й“, казва Борисов.

Интересно дали НСО ще потвърди думите му. Много е важно и главният прокурор да излезе от нелегалност и да даде информация издирени ли бяха въпросните дами и бяха ли разпитани. Защото с изказването си Борисов повдигна съмнения за един куп жени. И докато се тревожим за сигурността на премиера, да не забравяме и тяхната.

Интервюто трябва да е било много изнервящо, та се е наложило премиерът да разиграва случката театрално.

На въпрос „Значи казвате, че жена, с която сте имал връзка, е вкарала това в къщата Ви?“ следва отговор: „(Борисов се изправя, взима дамската чанта на седящата до него шефка на кабинета му). Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари.“

Ключовото в този етюд е, че

Борисов изобщо не отрича автентичността на снимките

Той единствено търси начин да ни убеди, че става дума за реквизит. Въпросът е, че снимките не са от един и същ ден – доказват го както метаданните им, така и различните чаршафи и различните номера на банкнотите.

Разказът му може да има буквален прочит – че Борисов се съмнява, че по време на конкретно свое интервю е бил измамен от конкретна своя гостенка, която е снимала на спокойствие в спалнята му пачки и кюлчета злато, които е внесла в чантата си. Тогава обаче фактите не се връзват. Защото дори твърдението му да е вярно, пак обяснението не се връзва с останалите снимки, които са от други дати, както и с видеозаписа.

Освен ако Борисов не подозира, че обектът на любовта му през 2017 г. е влизала многократно с пълна чанта с пачки и кюлчета и всеки път е успявала да го издебне, когато е „на интервю“. Още по-интересно в една такава версия е как току-що започналият мандата си президент е успял да вкара скоростно своя агентка в спалнята на премиера. Тук, разбира се, се усеща силното влияние на шпионски филми за агент 007 и Емил Боев – там сюжетите са съшити точно така с бели конци.

Знаково е обаче сравнението именно с Мата Хари – с оглед биографията на героинята, нейната професия и агентурна дейност. И независимо че теренът на морала е винаги страшно хлъзгав, трудно е да се сетим за политици, които доброволно са си признавали, че си общуват с платени агентки, пък били те и много красиви.

Прави впечатление, че когато опрат до обяснения за пачки, в ГЕРБ много обичат любовните оправдания. Точно до такъв сюжет прибягна и близката сътрудничка на премиера Севделина Арнаудова – тя се обяви за Шехерезада, когато беше притисната от Васил Божков с въпроса какво е търсила всеки месец в офиса му. Тя веднага излезе с романтична версия – „Али Баба“ Божков я пожелал, а тя го отблъснала (и така всеки месец). Прокуратурата замете и това под килима. Борисов обаче охотно подкрепи тази история, защото хитро съобрази, че личните отношения могат да послужат за чудесен параван. А и защото българският народ се трогва, щом стане дума за любов.

В желанието си да се оправдае пред FAZ

Борисов разказва историята още веднъж и отново прави вариация:

„Една красива жена може много лесно да преодолее защитата ми. Така враговете ми вкараха златото и пачките пари в къщата ми. Снимаха ме, докато спя, и в други моменти направиха снимки на нощното ми шкафче с пари и злато в него. И след това има един видеозапис, който разкрива извършителите. Можете да видите как някой минава през къщата ми. Показана е банята, гардеробното помещение и накрая спалнята ми. Там има няколко шкафа, но човекът, който е правил видеото, целенасочено отива към нощното шкафче и отваря едно чекмедже, в което се виждат пари и златни кюлчета.“

Разликите са видими – едната красива госпожа вече е в множествено число. Появяват се и „извършители“. Версията вече е за множество прониквания в спалнята му. Основният аргумент на Борисов, че всичко е нагласено, е, че на видеозаписа камерата директно се насочва към нощното му шкафче, вместо, да речем, към скрина. Но и тук може да бъде оборен – ако в чекмеджето редовно се пъхат пачки с пари и злато и това е известно на снимащата, няма причина тя да не се насочи директно натам.

Кулминацията е в отговора на въпроса „Посрещате ли още жени с непроверени дамски чанти?“:

„Сега дори не искам да виждам жени. Виждате ли, аз съм успешен политик, но личният ми живот е провал. Работя по 20 часа на ден, цялото ми време е посветено на работата, докато враговете ми се опитват да ми пришият скандали. Какво ли не е имало. Твърдят, че притежавам къща в Барселона, имот в Лос Анджелис или гръцки остров, където дори уж трябва да съм убил манекенка. Когато хората погледнат отблизо, никога не остава нищо от тези обвинения. В допълнение трябва да знаете, че в България отдавна съществува черен пазар за компромати.“

Отговор като по „учебник на КГБ“

Разбира се, въпросите, които това интервю поражда, са много и те трябваше отдавна да са зададени на Борисов и на охраната му от прокурор. Въпросните посетителки на премиера също отдавна трябваше да са поканени на разпит и казусът да се е поизяснил.

Има и още въпроси, на които премиерът не е отговорил. Например, ако си свикнал да си пълниш чекмеджето с пачки и злато, защо ти е да ползваш сейфа, нали и бездруго обитаваш най-охраняваната спалня в държавата?

Ако НСО е нарушило протокола за охрана, как се е случило това и кой ще понесе отговорността?

Ако има заговор срещу премиера и пробив на сигурността му, колко месеца й трябват на прокуратурата, за да разкрие престъплението?

Проверена ли е версията, че красивата дама е носила пари на премиера? Чии са те? За какво? Направен ли е оглед на премиерската спалня?

Ако всичко това е свършено, има две възможности – красивата дама да е оневинена или да е обвинена. Кое от двете?

Така че Борисов да подкарва джипа си направо към спецпрокуратурата. Там има да им разказва с дни за приключенията си с Шехерезада и с Мата Хари.

Още за интервюто – тук.
Кой снима в спалнята на Борисов – тук.

Е, добре дошла, неволя наша!

До миинистър проф. д-р Костадин Ангелов!!!

С голямо колебание сядам отново пред лаптопа. По две причини. Първата: Дали има смисъл да си хабя и времето, че и нервите, да поставям отново въпроса за т.нар. ЗЕЛЕН КОРИДОР  ЗА ПАЗАРУВАНЕ? И втората причина. Дали да уважа с повторното си питане само министър К. Ангелов? Защото, убедена съм, Бойко Борисов разбира най-добре как се „гасят пожари“! 

И така, проф. д-р Ангелов,  за вас съм убедена, че най-добре ще прецените създалата се ситуация. Моля Ви , Професоре, отделете 5-10 минути от прескъпото си време и се опитайте да си представите как по затрупаната със сняг квартална улица възрастна жена едва-едва пристъпва, подпряна на бастуна си. За да не се струполи. А случи ли се това, я навехната китка, я счупен глезен ще създадат проблеми в някоя от препълнените болници, Където с предимство се приемат носещите зараза от зловещия вирус. . . На всичкото отгоре, няма да съм, примерно речено, само аз. . .

Е, как ви се струва? А часовникът неумолимо отмерва времето: 8.30 – 9 часа е вече, не съм изпила все още шепата лекарства, хлябът е на свършване, сиренцето също. Впрочем, то без него днес може, изварата сега е наред. . . Бързо зарязвам закуската! Остава ми малко време до 10.30 ч. Поглеждам през прозореца, снегът продължава да трупа върху набъбналата бяла пелена. Радост за децата! Но аз. . .  аз как ще стигна до магазина, пешком – поне 15 минути, обувките – не съвсем удобни, ще пропуснат сняг, ще се намокрят подутите ми крака. Ами . . . ако се подхлъзна – температурата е все още минусова! 

Г-н Министър, убедена съм, че знаете какво значи диагнозата ПРЕДСЪРДНО МЪЖДЕНЕ! Затова ще я подмина „с пренебрежение“. . . А такива като мен не са малко и някак между другото само ще спомена, че тази сутрин по БТВ проф. Генчо Начев „ни предупреди“ ДА СЕ ПАЗИМ!!! НИЕ, СЪС СЪРДЕЧНО СЪДОВИТЕ ПРОБЛЕМИ.

ХУБАВА ЗАРЪКА И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ УМНИ И ДОБРОНАМЕРЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ. НО НЕ САМО НИЕ СМЕ В . . . НЕВОЛЯ, ХИЛЯДИ СМЕ! 

Пък, ако е толкова трудно и сложно да промените този ЗЕЛЕН КОРИДОР  ВЪВ ВРЕМЕ ПО-ПОДХОДЯЩО ЗА ОЩЕТЕНИТЕ ОТ ЖИВОТА И ПРИРОДАТА ХОРА, КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!!! ТО. . . ХОРА И КУЧЕТА, МАЙ, ВСЕ СА ХВЪРЛЕНИ ВКУПОМ В НЕВОЛЯТА! 

А ВИЕ БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ЗА ДА ИМА КОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ВСЕ ОЩЕ КРЕТАЩАТА ДЪРЖАВА! НЕВОЛЯТА Е ПО ПЕТИТЕ Й! . . .  

„Файненшъл таймс“: Борисов може да вкара България в тайфата на проблемните в ЕС

Дневник

„В действителност еврофондовете увеличиха корупцията и превземането на държавата [в България]. В частност, те бяха използвани за купуване – директно или чрез обществени поръчки – на по-голяма част от медиите и за създаване по този начин на прикритие за действията на политиците.“

Това казва в статия във „Файненшъл таймс“ Симеон Дянков, министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013 г.) – точно, след като България влезе в ЕС. Изданието описва, че в Брюксел расте тревогата за толерирането на корупцията и назначаването на лоялни, но некомпетентни, хора в администрацията. Използвани са примери не само от вътрешната, но и от външната политика на сегашното правителство в София.

„Политическите затруднения на Борисов повдигат и трудни въпроси за Брюксел и другите страни от ЕС. Критици казват, че те не успяват да окажат достатъчен натиск над София, за да подобри управлението. Напрежението нарасна през последните седмици и защото България блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, което засили опасенията, че тя може да се присъедини към Унгария и Полша в честите им битки с Брюксел и държавите от ЕС“, пишат авторите Валери Хопкинс и Майкъл Пийл.

Показателно е и заглавието, което в свободен превод звучи като „България се присъдинява към групата на проблемните новобранци“. Употребен е изразът awkward squad, който в английския език се използва поне от XVIII век и има доста по-колоритно значение:

група в организация или екип, членовете на която са склонни да се съпротивляват на дисциплината и възпрепятстват промените заради некомпетентност или умишлено заради общи интереси; неопитни новобранци (във военните среди), преминаващи през специално обучение, които се обявяват против правилата или дори се бунтуват; в нормалния живот те може да са най-обикновени хора, които не създават проблеми, но съберат ли се, групата им предизвиква бъркотия; когато се разбере, че не са подходящи, обикновено ги събират в един отряд на непохватните, нежелаещите, небрежните и създаващите трудности – тази група се нарича awkward squad.

Текстът започва с разказ за акцията на Христо Иванов през юли, описва каква е ролята на Ахмед Доган в българската политика и защо избухваха протестите срещу правителството 14 години, след като България е влязла в ЕС и е получила милиарди евро от съюза.

Симеон Дянков, който в момента е изследовател за института „Питърсън“ (Peterson Institute for International Economics) във Вашингтон, казва още, че „дълги години на България и Румъния се прощаваше“. Според него причината са финансовата криза от 2008 г. и мирантската вълна от 2015 г., заради които „никога така и не е имало време ЕС сериозно да се замисли за приемането им“.

„Файненшъл таймс“ обаче описва, че срещу Румъния през 2018 г. е започнала остра критика от Брюксел заради посегателството на управляващите социалдемократи срещу независимостта на съдебната система. Някои дипломати казват, че вероятно тогава на България е отделяно по-малко внимание, защото в Брюксел не са искали да критикуват едновременно и двамата представители на випуск 2007. Завоят към авторитаризъм в Централна Европа и смяната на правителството в Букурещ през 2019 г. променят това.

В статията са изредени някои от критиките в първия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в България от тази есен, включително за непрозрачна собственост на медии, натиск над журналисти и опити за промяна на закона за неправителствените организации по начин, който през лятото бе отхвърлен от Съда на ЕС по повод Унгария.

Няма и резултати в борбата с корупцията, „което е и един от аспектите, изтъквани в протестите от лятото на 2020 г.“ Не са подминати съобщенията за разследването за къщата в Барселона с възможни връзки на Борисов с този случай, както и за снимките от спалнята на премиера.

Четири пети от българите смятат, че корупцията е масово ширеща се в страната им.

---

Предварителните и откъслечни коментари на Венецианската комисия по проекта на ГЕРБ за нова конституция – с увеличаване правомощията на главния прокрор („смятан за близък съюзник на Борисов“) и ограничаване тази на президента и на правосъдния министър – са определени от авторите като „биене на тревога“.

Расте и натискът над правителството заради опозицията му за преговорите със Северна Македония, пише „Файненшъл таймс“. „Те смятаха, че Борисов ще поведе този процес“, казва Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Ветото „подлага по безпрецедентен начин на риск целия европейски проект“, допълва тя.

Дянков смята, че в Брюксел твърде късно са осъзнали заплахата от корупцията в България и там трябва да бъдат убедени институции и лидери, че ако нищо не се направи, страната и Борисов ще се наредят до Полша на Качински и Унгария на Орбан и това ще предизвика още проблеми. „Осъзнаването на това закъсня с много години“, допълва той.

Христо Иванов използва за предупреждението си колоритно описание – че може на България да започне да се гледа като на „част от една по-обща тенденция на корупция и популизъм, пробиваща си път твърде добре през вените на механизмите за взимане на решения в Европа“.

Германски ялов медиен опит да получи отговори от безотговорния ни премиер

Иво Инджев

Съдържанието на първото интервю на Бойко Борисов от началото на протестите срещу него насам трудно може да изненада българската аудитория, обръгнала на глупостите, увъртанията и самохвалствата на този човек. Той ни залива със своите “прозрения” за собствената си значимост всеки ден от джипката си, а сега е решил да ги поднесе и в писмена форма чрез “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ). https://frognews.bg/novini/politikat-pistoletat-parite-borisov-snimkite-shkafcheto-pred-germanski-vestnik.html

Има ли значение пред коя медия Борисов НЯМА ДА ОТГОВОРИ на въпросите за пачките и златните кюлчета в нощното му шкафче? Която и да е тя, липсата на отговор не е новина, а стандарт в поведението му. Три пъти го пита германският журналист Михаел Мартенс и трите пъти Борсов отклонява темата. 

Подобно на коалиционния му партньор Джамбазки, когато го питат дали е е хвърлял бомбички по демонстранти – принципът им е хората да си коментират очевидното колкото си искат, но не и да си го признават. Пък и у нас политик да хвърля бомбички по демонстранти, вместо обратното, както е по света, се смята за нормално.

Не е сензация и признанието на Борисов за провала на личния му живот. Щеше да бъде по-интересно да каже защо така и не се задоми при цялата вакханалия от демонстрация на тестостерон от негова страна през цялата му политическа кариера. При други човеци това се случва поради всякакви житейски обстоятелства и това не може да бъде тема за обществено обсъждане.

Но този вакуум в обясненията на Мъжа на годината (за еди коя си година) и на Десетилетието оставя открехната вратата за коментари, които не се отнасят до неговата мъжественост, с каквато се перчи непрекъснато и до днес, а за опасенията му да допусне до своите тайни когото и да било. Явно има какво да крие и това е причина да живее “сам като куче”, както отдавна се похвали с надежда да го ожалим.

Нахален в своята извратливост за пред западна публика опит е  Борисов да се оплаче от руските военни шпиони и техните деца в България, представяйки се за тяхна жертва. Широката публика в Германия може да не знае, но за българите е ясно, че руският шпионаж разцъфтя у нас рекордно в “епохата Борисов” . На Запад писаха, че София е регионален център на руския шпионаж за операции в съседни страни, като Сърбия, Македония и Черна гора. 

Прогонването на няколко руски шпиони с дипломатически паспорти с нищо не променя факта, че нашият премиер обслужва геополитиката на Кремъл чрез ентусиазирано участие в прокопаването на газовия руски поток през България и чрез също толкова категоричен отказ да позволи на НАТО да създаде своя база за противопоставяне на руската агресивност в Черноморския регион. Руска база за влияние под формата на руски газопровод е повече от необходима за Борисов, но не и натовска за противопоставяне на същата тази Русия.

Борисов явно е доволен от себе си. Иначе едва ли щеше да нареди да се качи на сайта на правителството пълния превод на разговора му от два часа и половина с германския журналист, когото финтира по обичайния за него нагъл начин. 

Западните журналисти са безпомощни пред толкова монолитно нахалство. Свикнали са да имат насреща си политици, които се чувстват длъжни да спазват някакви минимални стандарти в политика и комуникацията с медиите. А в нашия случай колегата Мартенс се натъква на дебеловрат и дебелокож Шиши от Банкя, който гази през през просото с джипката и не му пука колко нелепо изглежда. 

Случаят е демонстрация от страна на Борисов, че и на западната преса не се дава. Да го питат каквото си щат, той ще си говори, каквото сметне за добре. Той е преминал отдавна немислими граници за политик от гледна точка на западните стандарти е не се притеснява да прегази още един от тях. 

Можете ли да се представите германски, нидерландски, австрийски и т.н. премиер да бъде сниман против волята му гол и безпомощен в това състояние в леглото му – дори и без пачки, пистолет и златни кюлчета – и да не може да обясни смислено как толкова символичен за собствената му сигурност (и сигурността на ръководената от него държава) скандал е възможен, след което да продължава да си “спинка” спокойно, полегнал върху пропагандния дюшек от фалшиви лаври за икономически успехи и финансова стабилност?

А колкото до печалния факт, че Борисов не дава интервюта за български медии, тази форма на презрение към тях (нас) също не е нова по нашите земи. Практикуваше я неговият ментор Сакскобургготски. Или Банкерът номер едно за своето време Цветан Василев, който се гнусеше от българските медии, но обясняване в австрийския печат, че една четвърт от българската икономика е свързана с неговия бизнес.

Огризките за глозгане от палетата, за каквито Борисов има българските журналисти, не си струват боричкането. Друг е въпросът, че мнозина от глутницата, която маха с опашка на подвикванията на чобанина от Банкя, сами се поставят в ролята на пудели и наистина не заслужат да бъдат третирани иначе.

Борисов вижда методи на КГБ в снимките от спалнята си

• Свободна Европа

Премиерът Бойко Борисов даде интервю за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Протестите през лятото са били контролирани от бизнесмена Васил Божков, а снимките от спалнята на премиера Бойко Борисов са като “взети от учебник на КГБ”. Тези твърдения направи самият Борисов в интервю за авторитетния германски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Премиерът и преди е говорил по тези въпроси, но за първи път ги коментира пред чуждестранна медия.

На въпрос на кореспондента на изданието за Балканите Михаел Мартенс дали с твърденията си премиерът не обижда протестиращите, Борисов отговаря, че Божков сам е посочил себе си като контролиращ протестите.

“Това, че той стои зад тях, го каза самият олигарх, не аз. Това се доказва от записите на телефонните му разговори. Самият той казва в тях, че управлява протестиращите. Тези разговори са били законно подслушвани, по заповед на прокурора”, казва Борисов.

През лятото прокуратурата разпространи откъси от записани телефонни разговори, но доказателства все още не са представени публично. “Честните и спонтанни демонстранти се оттеглиха от протестите с времето“, казва Борисов, който във Фейсбук публикува свой превод на цялото интервю.

“Тези хора нямаха друго искане освен моята оставка, въпреки че още през март следващата година ще има парламентарни избори. Тогава ще бъде взето решението”.

https://platform.twitter.com/

В интервюто пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ премиерът говори и за снимките от спалнята си, които станаха публично достояние през лятото. На тях се виждат пистолет, златни кюлчета и пачки от 500-еврови банкноти. В края на септември Бойко Борисов обвини президента Румен Радев за снимането в спалнята му.

„Разпространяваните изображения от спалнята ми са като взети от учебник на КГБ, където се дава съветът човек да бъде унищожен, като вземеш истини за него и ги използваш за собствени цели”, казва Борисов пред германското издание, като допълва, че според него снимките вероятно са направени от жена.

„Работата е там: никога през всичките тези години, когато някоя дама ме е посещавала, охраната не ѝ е претърсвала и проверявала чантата“. В отговор на въпрос на журналиста дали това не е безразсъдно, премиерът отговаря утвърдително.

“Именно поради това на извършителите вероятно им е било лесно“, казва той.

В интервюто Борисов коментира и критичната резолюция на Европейския парламент, която беше приета през октомври. В нея ЕП изрази тревоги относно злоупотребите с евросредства и подкрепи протестите. Според премиера документът е приет от “политическите противници”.

„Безкръчмие“ и другите български думи за „локдаун“

Аман от чуждици! Евала на българското!

WebcafeСнимка: iStock

Прагматизмът в България винаги е бил на ниво, дори в условията на пандемия. Вирус скача неконтролируемо от човек на човек, хора на всякаква възраст умират по стълбищата на препълнени болници, лекари изнемогват, бизнеси се чудят как да оцелеят, но над всичко това стои един друг голям и очевидно най-значим проблем:

Защо в България се употребява думата „локдаун“?

Как смее това долно журналистическо племе да облъчва с поредната чуждица родолюбивите съзнания на гордите българи?! Същите горди българи, които ежедневно се стараят да използват САМО български думи в разговорите (ехе, можеше да напишем „комуникация“, ама се спряхме) със своите не по-малко горди от езика ни свои съграждани.

Освен когато не става дума за турцизми, разбира се, ама баш тях не ги броим, нали така?

(Я сега кажете азбуката, но без да запецвате на буквата Х)

Очевидно има хора, които поради една или друга причина в момента са най-недоволни от това, че „локдаун“ (lockdown) намира място в речниците ни. Защо не се ползва някоя българска дума, питат. Защото няма? Как да няма?! Ще си измислим! Речено-сторено.

За да помогнем за своевременното решаване на този жизненоважен езиков проблем, ето ги нашите предложения за (почти) български синоним на „локдаун“:

• Зарешетване, катинарене, кепенцохлопване – В духа на оригиналната дума тук се набляга на заключващия момент, който обсебва битието ни – от затварянето на молове и барове до принудителното стоене вкъщи.
• Безкръчмие – Най-добрият избор за онези, която най-голяма мъка е, че вече трябва да ползват салфетки само за да се забърсват при хранене и които трябва сами да си сипват ракия в чашите.
• Фалитоправач – Думата, с която разтревожените за работата или бизнеса си (или за чуждия бизнес, защото в България ни пука!), могат да изразят негативните си емоции към новите мерки и предполагаемия техен ефект върху икономиката.
• Мутафчийстване – Нека бъдем реалисти, лицето и името на генерала за добро или лошо станаха символ на борбата с коронавируса. За едни Мутафчийски е герой, който се бори за това да оцелеем. За други е злодей, който мисли лошото на джоба им. И едните, и другите едва ли знаят що е то „мутафчия“, така че ето още един тематичен избор. 
• Домошарене – За тези, за които призивите за работа от вкъщи и затварянето на ресторанти, барове, училища и пр. не означават „край на света“, а повече време да се радват на дома си, било то целодневно или след работа, да си подредят най-накрая гардеробите, да се пробват да отгледат някое цвете вместо да се провалят в това да изградят успешна любовна връзка, да започнат да си готвят и да спрат да ядат бургери от по 12 лева.

Newscafe България

Новите мерки са в сила – с какво трябва да се съобразяваме

Какво остава отворено и кои активности ще трябва да спрат

Всеки избор е по-добър от прекланянето на поредната чужда дума! Дори да не ви разберат какво точно говорите. И не бива да спираме дотук, не, не, не.

„Социална дистанция“ веднага да стане „човекоотбягване“, а „карантина“ – „диваноподпиране“! „Ваксина“, в зависимост от нагласата (и умствения капацитет) на нуждаещия се да ползва думата, да са „билгейтсчица“ или „здравобоц“.

И пандемията ще мине.

Отива ли в миналото една епоха от българо-македонските отношения?

• Стефан Дечев

На 17 ноември България блокира Северна Македония за началото на преговори за бъдещо членство в Европейския съюз, след като не одобри преговорната рамка по време на проведения онлайн Съвет по общи въпроси. София поиска да се подпише нов документ със Скопие, който да гарантира, че договорът за добросъседство от август 2017 г. между двете страни ще се спазва.

Българските изисквания обаче не са отразени и в проекта на Брюксел за преговорна рамка, въпреки настояванията на българското правителство. Извън тази преговорна рамка остават формулата за езика от Декларацията от 1999 г., пътната карта за изпълнение на договора от 2017 г., както и ясен текст, че Република Северна Македония няма да поддържа претенции за македонско малцинство в България.

Реакциите на политиците в Скопие 

Разбира се, опозиционните политически сили, които отдавана се противопоставят на договора с България, използваха ветото като доказателство за тяхната правилна политика до момента.

Разочарование изразиха и представители на властите. В югозападната ни съседка това действие се възприе като изнудване. Постоянното, обичайно и несекващо снизходително и обидно поведение на някои софийски фактори към македонците само допълнително наля масло в огъня.

Бившият министър на външните работи и сега вицепремиер и министър по европейските въпроси на югозападната ни съседка Никола Димитровпобърза да заяви пред виенския „Стандарт“, че страната му ще продължи да разговаря, ала няма да преговаря за македонската идентичност и македонския език. За него те са резултат от „исторически процес“, а не рожба на „политическо решение“.

Македонският вицепремиер изтъкна още, че според чл. 3 на Договора от Лисабон, ЕС почита езиковото и културно многообразие. За пръв път Димитров обяви публично, че един от проблемите в смесената историческа комисия е отхвърлянето от българските историци на всяка поява на прилагателното „македонски“. Не пропусна и че терминът „историческа истина“, на който се позовава българската страна на комисията, е остарял и в модерната наука се говори за мултиперспективност. Димитров побърза също да заключи, че ако процесът на присъединяване стане двустранен проблем, насочен към миналото, това няма да е европеизиране, а балканизиране на региона.

Само след два дни в интервю за „Телевизия 24“ президентът Стево Пендаровски заяви, че освен резултат от предизборната обстановка, българското вето е и плод на десетилетни разбирания на българската историческа наука, още от времето на Тодор Живков, за липсата на македонски народ и македонски език. Той свърза по този начин българския акт с „живковизма и комунистическата историография“. Пендаровски също намери за оправдани след ветото острите антибългарски реакции в Северна Македония.

Шефът на Медийната информационна агенция (МИА) Зоран Иванов просто нарече в Туитър бившата гръцка външна министъра Дора Бакояни и Екатерина Захариева „кучки“, поради което трябваше и да се раздели с поста си.

Без да стига до цинизъм, твърде недипломатичен беше и кметът на Скопие Петре Шилегов. В интервю за Канал 5 той определи българските позиции като непринципни и отвъд рамките на международното право. Подобно и на гостуването си при българския журналист Георги Коритаров, дни по-рано, Шилегов открито нарече политиката на външния министър Екатерина Захариева спрямо родината му „глупост“, защити отбелязването на 13 ноември като ден на освобождаване на Скопие от партизаните, командвани от Тито и „овенчаване на вековната борба на македонския народ за самостойна македонска държава“.

По-сдържан беше премиерът Зоран Заев, който сподели болката си, но каза, че разговорите ще продължат.

Със съжаление за ветото, съчетано със сдържаност, но и призиви за един по-прагматичен подход и отдавайки голямо значение на общата история се изказаха предишните премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски. Видимо бе желанието им да улеснят последните усилия на Заев. Отдавна добронамереният спрямо България бивш македонски премиер Владо Бучковски изрази съжаление, че вместо страната ни да европеизира Балканите, се е стигнало през последните два месеца до едно своеобразно балканизиране на Европа.

Бучковски беше категоричен, че ветото е грешка и неприятна изненада. Въпреки втвърдяването на българската позиция, той изрази възторга си от алтернативните мнения в България за миналото, дело на „професори, журналити, историци“, наричайки ги „разумни гласове“. Бучковски призова към търпение и спокойствие, за да се даде тепърва възможност подобни гласове да се появят и в неговата Македония.

Отново на сцената се появи и първият външен министър на независима Македония Денко Малески. Той категорично се противопостави на изявленията на политици, че историята трябва да се остави на историците. За него ако интелигентните историци нямат смелост, то няма как тя да бъда оставена още повече на глупавите.

Неговите възгледи, както и тези на Владо Бучковски, са ни повече, ни по-малко упрек към македонския интелектуален елит, който се държи в една остаряла историография и не може ясно и на глас да каже най-важното.

А то е, че пътят към съвременната македонска нация и нейния македонски език и култура минава през един предварителен етап, в който безформената маса от милетската система в Османската империя в рамките на църковната борба, развитието на книжовността и революционното движение, минава през един етап на българка идентичност. Макар и за немалка част съчетана със силен културен македонски партикуларизъм и политически сепаратизъм.

Един ден в различна политическа среда и контексти те ще бъдат използвани като градиво за македонската нация, език и исторически разказ. За съжаление – в рамките на Югославия – в комбинация с един отявлен антибългарски език, който не държи сметка за елементарни исторически факти (не тълкувания).

Реакциите на обикновените македонци

Голяма разлика след ветото е, че докато българският национализъм беше възприеман повече в Северна Македония като приказки „на маса“, сега се видя, че е напълно възможно и българската дипломация да стане негов израз. Той определено се очерта като резултат от по-дълбоки колективни исторически представи, които са залегнали сред интелектуалния елит в резултат от образователната система и медиите.

Нещо повече, оказа се, че те могат да повлияят и на дневния ред на ЕС. Това не на последно място се дължи и на факта, че макар днешните българи и македонци да са си най-близки, те наистина са две различни нации с различен опит и мислене. Ако българите са откърмени със саморазбиращото се „Македония е българска“, то за македонците нацията и държавата са резултат от изгонването на „българския фашистки окупатор“, който слуша ту Берлин, ту Москва, ту Брюксел, но рядко налага своята линия.

Българското вето породи невиждана буря от антибългаризъм, напълно недопустима при нормални условия. Това отприщване се дължеше в немалка степен на липсата на каквито и да било съмнения в държавата, че поведението и езикът на българското ВМРО нямат нищо общо с никакви европейски ценности.

Големите раздразнения сред македонската общественост идват и от една ключова дума на българското говорене със Северна Македония. Тя се нарича „признание“. Асоциациите на думата в македонското съзнание са изначално унизителни, сякаш иде реч за признание на дете към родител или за извършено някакво престъпление.

Така стигаме до македонските българи и е добре да надникнем и в техния двор. В момента те определено са разделени. Немалка част от тях са открито против ветото. Причините за това са прости, но трудно ще бъдат схванати в България. Истината е, че и тези, които се смятат за македонски българи, са пак македонски родолюбци. Можем да кажем, че изграждат една сложна и многопластова идентичност. И тях също ги боли за поведението на България, защото и като македонски българи, тяхната родина е все пак Македония и те са българи, но и македонски патриоти. Този особен вид, както идентичност, така и патриотизъм, въобще не се разбира в България.

Има и една група от македонските българи, които подкрепят ветото. За тях видимо преговорите трябва да бъдат едно своеобразно бавно отмъщение, при което македонската политическа класа трябва да изпие до дъно горчивата чаша. Те констатират ситуацията, виждат влошаването на отношенията в резултат на провокациите от българска страна, но търсят ветото, за да изживеят удоволствието, че са накарали един елит да страда за униженията, на които е подложил част от гражданите си, когато е бил безнаказан в Титова Югославия. И тъй като Зоран Заев има достатъчно противници на курса в собствената му партия, това им дава възможност да представят антибългарската кампания не само като дело на опозицията, но и на правителството.

Интересно е, че след обявяването на ветото в социалните мрежи се появи специално изготвен списък на 13 македонски българи с покана за техния „линч“. Някои обърнаха внимание в мрежите, че списъкът съдържа имената единствено на македонски българи, които са против ветото, а тези които са „за“ него, бяха пропуснати. Видно в случая става дума за едно недвусмислено свидетелство, че зад действието стоят сили, които целят максимално влошаване на отношенията между двете страни.

„Бомбата“ на Заев

И докато вървяха тези полемики, дойде и „бомбата на Заев“ – интервюто му за агенция БГНЕС. В него Заев потвърди общата история с България; нарече отново Гоце Делчев „общ революционер“, борил се за „Македония и Одринско“; не отрече репресиите в Титова Югославия; допълни как България не трябва да се свързва с фашизъм.

Капак на всичко беше споменаването за българското управление по време на Втората световна война като „администриране“, както и бързото рипване към времето, когато България е вече част от антифашистките сили. Ето защо, добре посрещнато в България, интервюто бързо бе подложено в Македония на критики от една широка палитра от глсове. 

Заев обаче получи очаквана подкрепа от Владо Бучковски, ВМРО-Народна партия на Любчо Георгиевски. Особено знакова беше подкрепата на министърката на отбраната Радмила Шекеринска. Оказа се, че поне засега – доста странно – като че ли държи и апарата на неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), който засега поне не се отзовава масово на призивите на бившия си лидер Бранко Цървенковски за свикване на партиен форум. Днес бързо му оказаха подкрепа и редица новинари

Тази сутрин подкрепа за Заев дойде и от Денко Малески. Той изтъкна, че е крайно време задрямалото общество да разбере, че при наличие на „нови факти, нови открития и нови доказателства“, следва „ревизионизъм на историята“, за да се живее в „истина“.

Дали сме свидетели на изпращането на една епоха от българо-македонските отношения в миналото? В следващите дни предстои да видим. Първата индикация ще бъде предстоящото заседание на смесената историческа комисия в началото на декември. А може би политиците в Скопие отдавна са решили, че решителните крачки в историята никога не са правени от нарочни исторически комисии и ще я направят и без нея? От поне 6-7 месеца има някои индикации за това.