кафенето

Новини и не само

Основи на лотарийната журналистика

Време е новините да ги водят победителите от лотарията
Андрей Райчев в Панорама

Снимка: © Стопкадър (БНТ)

Намираме се, вика, в Грудово, до мен е късметлията, който спечели 250 000 лева от играта Захарни мечти на Националната лотария. Наизуст цитирам, не ми обяснявайте, че играта в Грудово е друга.

Сладичката блондинка е щастливо превъзбудена. От една страна по професионална линия обиколи, опозна и обикна Родината, няма само в японската градина на Маринела да седи и да обича. От друга – пак е все до богаташи, дето ги дават по телевизията, не й се налага да прави компромис със светоусещането си.

Късметлията се представя вдървено; името и професията му са впечатляващо невзрачни (никога не съм виждал някой да се казва Виктор-Емануил и да е поет-влогър).

После продавачката в павилиончето го хвали колко учтив е бил за трите секунди, в които го е мернала; някой от родата хлипа: „не мога да повярвам“; дава се кратко разяснение за какво ще се харчи имането и махаме заедно с блондинката от бившия тъп ъгъл на смъртта, днес връх в пирамидалния лотариен успех.

Изобщо нямаше да ви занимавам с този пасторален етюд, гледате такива по десетина на ден, щете – не щете. Темата кой добър, кой лош в промените на закон за хазарта е сама по себе си хазарт.

Все до културата опираме накрая, прави ли ви впечатление? Или носител на Икар ще набедим несправедливо за продажник, или ще попречим на колекционерството на виден меценат. Неудобно не ви ли става да сте такива простаци?!

В петък вечер обаче Андрей Райчев – този навъсен визионер на социума – излезе с много любопитна теза в Панорама. От рекламата на хазарта зависи свободното слово в медиите, вика човекът и стрелка остро ту с ляво, ту с дясно око, както е прието в социологията.

Кратък преразказ, ако сте по-щастливи хора от мен и не гледате ключови телевизионни сегменти. Дано съм схванал правилно: липсата на реклама доведе до залиняването на някога мощни вестници и те сега са в ръцете на мъгляви субекти и изпълняват поръчки, не че има значение, предвид тиража им.

Ако в момент на търгуване на двете частни национални телевизии обаче им спре лотарийният приход, това ще обрече и тях на неясни зависимости, понеже сега такива няма, а кинтите от Националната лотария са пар екселанс ефирна автономия. И така свободата на словото цъфти, докато в Грудово празнуват.

Схващате ли идилията?

На нас с вас за Триъгълника на смъртта и местните емоции не ни пука особено, няма какво да се лъжем. Но свободата на словото е топик, по който сме крайно чувствителни.

Разбира се, мнозина биха се юрнали да громят тезата на Райчев (на която предполагам самият той после диаболично се е смял) и ще сбъркат. Ефирната независимост е ключова за телевизиите, питайте Ани Цолова. И не бива да се подминават лековато крановете, от които тече.

В такъв случай имам идея, която хем да спаси журналистиката ни от нечии домогвания, хем да префасонира хазартната реклама, без да спира живителния й фискален поток. Няма ли начин тия кратки ескизи на успели нашенци да ги превърнем в публицистични предавания и новинарски емисии?

Махаме я значи русокоската, достатъчно попътува милата, нека отмори в Дубай. Искам само късметлията в кадър, при това вместо да ми се обяснява колко е зашеметен и прочее, да прочете новините.

Ама той да си ги подготви, без редакторска намеса; нали лотарията дава медийна независимост?!Човекът вече е достатъчно богат, няма нужда някой да го контролира.

Та стои той и представя дежурната сводка на мизерията и нещастието у нас и по света, но сам е символ на надеждата и сбъднатите мечти, както вика Захари. Вместо емисията да ни представя някой, който зависи от рекламния бюджет дали ще ни изманипулира или не, да ги дадат на Али от Джебел, Йорданка от Искра или Севджан от Провадия.

Дикцията може и да не им е идеална (на кого ли в ефир е), но поне са успели независими нашенци, което автоматично ги превръща в по-добри журналисти от онези, дето потреперват от новите си собственици.

Не става, ще речете. Тия хора имат кредити да връщат, кат на къща да вдигат, не им е вече до нас, та да ни четат новини. А и журналистиката си е особен хазарт, приятели. Голямо търкане пада, къде на колене, къде на кир, само дето печалбите са малко и търкащите са лишени от надежда.

Тогава веднага друга идея: дайте репортерите да си минат директно на заплата към Лотарията (като да не казвам кой) и да решим веднъж завинаги колебанията в тяхната независимост.

Можете да не ми благодарите за идеите. Само трансформирам думите на Райчев и се надявам да ме забележат същите спонсори на свободно слово, за да посбъдвам и аз мечти.

Advertisements

Агент на ДС: Водата в София е отровена

Един и същи текст, позоваващ се на анонимни „запознати“, предупреждаващ за някаква „опасност“ и разпространяван като вирус в социалната мрежа – познато ви е, нали? Глупостите винаги са намирали добър прием във Фейсбук и са нещо типично за слабо информирани потребители.

От няколко дни хора копират едно и също предупреждение:

„Не пий вода от чешмата. Не я използвай дори за готвене“, защото била „отровна“.

Източникът: „Приятел ми изпрати съобщение“…

Нямаше да ви занимаваме с поредния опит за масова психоза, ако в него активно не се бе включил и български народен представител.

Таско Ерменков от БСП сподели на публичния си профил във Фейсбук „предупреждението“.

Имаме информация, че е запознат и депутат,“ завършва анонимката.

„Запознатият депутат съм аз“, затваря кръга Ерменков.

Това принуди „Софийска вода“ да излезе със специално съобщение в неделния ден:

Питейната вода доставяна на потребителите на територията на Столична община, е с гарантирано качество и с отлични характеристики. Тя отговоря на абсолютно всички изисквания на Наредбата за качеството на водата и всичките й физикохимични показатели са в норма. Питейната вода подлежи на постоянен денонощен мониторинг, като последните физикохимични, органолептични и микробиологични изпитвания на водата са извършени днес, 19.05.2018 г.

„Софийска вода“ публикува и данните от изследванията за наличие на живак, уран и олово от началото на месеца до днес – всички проби показват много по-ниско наличие от допустимите норми.

Много граждани коментират публикацията на Таско Ерменков и изразяват възмущение от опита му да всява паника. Други реагират с традиционното българско „А бе, щом го пишат…“ Стотици са споделили „предупреждението“. Т.е. опитът за всяване на паника е успешен.

Музей на глупостта и любовта към парите на другите

Преподавателят в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев коментира в профила си във фейсбук доклада на правителството с петте варианта за бъдещето на АЕЦ „Белене“.

Публикуваме коментара на Красен Станчев без редакторска намеса:

Има и един алтернативен вариант, който не е разгледан в този доклад.

И той е: с поръчаното и платено оборудване за АЕЦ „Белене“, на мястото, освободено от бившия мазолей на Георги Димитров, да се изгради храм паметник с музей

НА ГЛУПОСТТА И ЛЮБОВТА КЪМ ПАРИТЕ НА ДРУГИТЕ.

В залите на музея, за интериора на които, предполагам, елементите на оборудването ще са доста подходящи, следва да бъдат изложени документи като този, предишните правителствени анализи, портрети на техните съставители, поддръжници на проекта и премиери, министри и политици, пробутвали през годините строителството на АЕЦ „Белене“.

Отделна зала може да бъде посветена на техните избиратели.

Неизползваното оборудване трябва да бъде нарязано на различни по размер части и да се продава като сувенири или експонати за други музеи.

Ефекти, преки:

– изкупуване на разходите за храм паметника и уредбата на музея за пет години;

– възстановяване на разходите за „Белене“ от продажба на билети, издателски права, сувенири, анализи и пр. за около 37 години и два месеца.

Ефекти, непреки:

– ръст на културния и конферентен туризъм в София и България – около 2.5 млн лв приходи средно на година;

– положителен непряк фискален ефект – 0.75 – 0.8 млн лв приходи на година (с отчитане на сивата икономика);

– загуби от неосъществени дарения за домакински и партийни бюджети, приблизително 10 млн лв на година;

– повишен успех от предотвратяване на подобни и по-невидими глупости за в бъдеще, равен приблизително на 0.35% от БВП на година.

Допълнително благо е, че държавните водачи ще имат възможност от едно балконче на храма да приемат паради, а публиката да ги съзерцава.

„Белене“ – разминаване между политически и обществени интереси

"Белене" – разминаване между политически и обществени интереси

© Анелия Николова

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

В страната, в която либерализирането на пазара на електрическа енергия се бави повече от 10 години под претекст, че промените трябва да са добре обмислени и не бива да са прибързани, редица решения се взимат почти светкавично. Така например:

– за около десет дни правителствената позиция по сделката с ЧЕЗ претърпя пълна промяна, преди да се върне на изходна позиция няколко седмици по-късно

– за седем дни бяха предложени и гласувани промени, които коренно променят работата на свободния пазар на електрическа енергия

– за едва четири дни изграждането на ядрена централа на площадката в Белене от позабравена тема се превърна в реалност за правителството.

Така и не става ясно защо частичните промени, много от тях с непредвидими последствия, се взимат толкова бързо, без това да е наложително, докато цялостната и крайно необходима реформа на електроенергийната система се отлага до последно.

Последният пример за това е именно „Белене“, тъй като Народното събрание „възлага на министъра на енергетиката в срок до 30 юни 2018 г. да внесе конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.

До миналата седмица липсват каквито и да било индикации за движение по темата, докато изведнъж в рамките на четири дни изграждането на нова ядрена мощност се превърна от възможност в почти сигурно развитие.

Единственият аргумент в защита на ускореното темпо на свързаните с проекта действия е заявен инвеститорски интерес. Това обаче изглежда като слаб аргумент, тъй като дори и да има инвеститор с интерес към изграждане на ядрената централа, той би трябвало да е съобразен със срока за изготвяне на доклада за възможната реализация на активите по проекта – 30 юни, тъй като решението на Народното събрание е от началото на март 2018 г.

Нещо повече – тъй като става въпрос за проект, който ще бъде строен около десетилетие и след това експлоатиран още поне три десетилетия, едва ли ускоряването на правителственото решение за него с месец и половина би оказало сериозно влияние за инвестиционното решение.

Когато се говори за проекта „Белене“, трябва да се имат предвид две сериозни особености, които налагат предпазливост при вземане на решения: първо, проектът е на 37 г. и, второ, към момента той е прекратен.

Първото обстоятелство само по себе си не е показателно, тъй като проектът започва през 1980 г., но е прекратен през 1990 г. в резултат на тежкото състояние, в което се намира страната по това време. Решението за възобновяването му е взето през 2004 г., а през 2012 г. отново е прекратен.

Това ни отвежда до второто обстоятелство – причините за прекратяването на проекта и последствията от тях. Аргументите, с които през 2012 г. Министерският съвет взима решение, с което отменя Решение № 260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ (с което на практика прекратява проекта), включват:

– Невъзможност за оценка на крайната цена на изграждането на АЕЦ „Белене“ на база на предложението на „Атомстройекспорт“

– Липса на цена за изграждане на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща отделно и без която не може да функционира централата

– Липса на осигурено финансиране за извършване на горепосочените дейности (бележка на автора: те се финансират от оперативните приходи на Националната електрическа компания)

– Липса на договор за инженеринг, доставка и строителство (ИДС), какъвто следва да се сключи според споразумение от ноември 2006 г., но това така и не се случва

– Въпреки липсата на ИДС договор текат дейности и поръчки за отделни части от проекта, включително реакторите (ноември 2008 г.)

– Наличие на непредвидени разходи – демонтажни дейности на съществуващи сгради на стойност 100 млн. евро

– Изчерпване на възможностите на НЕК за финансиране на проекта.

Решението на Министерския съвет е подкрепено и от Народното събрание, което:

– споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене

– преценява за невъзможно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат кредити за проект с недоказана икономическа ефективност

– потвърждава стратегическия приоритет на страната за енергийна ефективност пред насърчаването на производството и консумацията на електроенергия.

През последните шест години нито едно от трите съображения на Народното събрание не се е променило, а появата на инвестиционен интерес засяга само едно от тях. Според правителственото решение от тази седмица реализирането на проекта следва да се извърши чрез намиране на стратегически инвеститор и изцяло на пазарен принцип, т.е. без предоставяне на държавна помощ.

Това обаче няма отношение нито към посочения от Народното събрание сеизмичен риск на площадката в Белене, нито към стратегическия приоритет за енергийна ефективност пред изграждане на нови генериращи мощности.

Нещо повече – фактът, че проектът е прекратен, означава, че всичко, свързано с него, ще започне отначало, въпреки че според Агенцията за ядрено регулиране процедурата по издаване на лиценз за изграждане на АЕЦ „Белене“ ще продължи от етапа, до който е стигнала преди прекратяването на проекта. Въпреки това разрешителното за строеж, както и оценката за въздействие върху околната среда са изтекли още през 2014 г., а към тях се прибавя и необходимостта от нова нотификация към Европейската комисия

Имайки всичко това предвид, трябва да припомним и още няколко особености:

– В света няма ядрена централа, която да е изградена без държавни гаранции

– Участието в АЕЦ „Белене“ чрез апортна вноска (площадката и реакторите) в капитала на новото дружество също е държавно участие, т.е. държавата ще се надява централата да има печалба, за да си върне вложените около 3 млрд. лв.

– Дори и хипотетично проектът да бъде реализиран без държавно участие, винаги остава въпросът с ядрения риск, който в крайна сметка се носи от държавата.

Днешното развитие на сагата с АЕЦ „Белене“ е малко или много предизвестено от начина, по който е взето решението на правителството за отпускане на държавен заем за НЕК, за да заплати произведеното ядрено оборудване, в края на 2016 г.

Тези опасения се потвърждават и от решението на Народното събрание от март тази година, според което министърът на енергетиката трябва да направи конкретни предложения за „възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене““.

Така формулираният въпрос създава разминаване между интересите на политиците и на обществото, тъй като изглежда, че първите биха искали да минимизират загубите, свързани с проекта „Белене“, и биха търсили всякакви варианти за реализирането му, дори и когато това е в ущърб на обществото.

Това, което трябва да се направи, е точно обратното – да се създаде ясна визия за развитието на енергетиката, но не от политическа, а от икономическа гледна точка. За целта трябва да се изследват различни варианти за развитие на енергийния микс, които едновременно осигуряват сигурност, устойчивост и поносимост на цените.

Едва тогава ще получим отговор на най-важните въпроси – необходими ли са нови генериращи мощности и ако да, кога точно и какъв тип; какви са възможностите за собствено производство (от потребителите) и внос.

Чак след това, ако се установи, че са необходими нови централи, тогава трябва да се мисли какъв тип да са и къде да бъдат построени. Вместо това ставаме свидетели на политически мотивирано решение, което обаче ще бъде плащано от данъкоплатците, потребителите и икономиката като цяло. А след това пак ще се питаме кога ще ги стигнем (европейците) по доходи.

Някой казал на Теменужка, че иска да строи АЕЦ. Тя сънува френски инвеститор…

Теменужка Петкова. Снимка: от тв екрана

Слушах преди малко по БНТ разпалената пледоария на министърката на енергетиката Теменужка Петкова как ще строи АЕЦ „Белене”.

Водещият услужливо я запита за интереса на Франция да участва в проекта. И да, според министърката имало голям интерес, защото като била тези дни в Сочи на едно (туристическо) ядрено мероприятие, представителят на „Framatome” й казал, че те искали да участват в проекта, и според нея дори като стратегически инвеститор.

През последните няколко дни едни хора дори твърдяха, че французите изцяло ще развиват проекта „Белене” и следователно нямало да позволят никаква корупция и дори едно евро нямало да се открадне.

За какво вероятно е ставало дума в Сочи?

Доскоро ядреният бизнес на Франция се движеше основно от две огромни компании. Едната е EdF, която изгражда и експлоатира ядрения флот. Тя е най-голямата ядрена електрическа компания в света, има 58 реактора и 85% е държавна собственост.

Втората е „Areva” (от няколко части със същото име и индекси), която извършва останалите дейности – добив и преработка на уран, обогатяване, изработка на ядрено гориво, проектиране на АЕЦ, изработване на компоненти и системи, изграждане на АЕЦ, ядрената военна програма и др.

„Арeва” бе най-голямата ядрена компания в света и е почти 90 % държавна собственост. Поради недобра политика през последното десетилетие „Areva” започна да изпитва нарастващи финансови затруднения, като загубата й през 2014 г. достигна близо 5 млрд. евро, а акциите й се сринаха.

Това наложи нейното преструктуиране, в частност в началото на 2018 год. бе създадена въпросната компания „Framatome” („Framatome” бе името на френската компания-производител на реактори, от която бе създадена „Areva”).

Новосъздадената „Framatome” е 75 % собственоет на EdF и притежава активите на „Areva” за проектиране и изработване на системи и компоненти за АЕЦ, производство на ядрено гориво и основните дейности по поддръжка и удължаване на живота на АЕЦ. Годишният й оборот ще е около 3,5 млрд. евро, колко ще е печалбата предстои да се изясни.

Компанията няма отношение към довършването на реакторите по проект на „Areva” в Олкилуто (Olkiluoto, Финландия) и Фламанвил (Flammanville, Франция), нито към изграждането на АЕЦ „Хинкли пойнт” (Hinkley Point, Англия).

Дори само финансовите проблеми на „Areva” и на EdF и ангажирането им в горните проекти практически изключват възможността „Framatome” да участва като инвеститор в изграждането на чужди АЕЦ и то с реактори по друга технология.

Вероятно е ставало дума за участие на „Framatome” в проекта Белене като производител на специфично оборудване. Още в периода 2005-2007 г. бе оповестено, че част от оборудването, за което руската страна няма добри проекти или не може да изработи с нужното качество, ще се прави от други компании.

Например бе предвидено предохранителните клапани и други специфични устройства да се направят от „Areva”, а някои електронни системи – от „Siemens”.

Струва ми се, че госпожата вероятно нещо не е разбрала. Но не можем да й се сърдим – все пак тя е с образователна основа счетоводство и контрол и е завлядяна от великата идея да строи „Белене”.

Другата също вероятна възможност (която не изключва досегашната) е неистовото желание да се произвеждат позитивни новини, да се демонстрират големи идеи, нищо че след няколко месеца те заглъхват и потъват в небитието. Например за изграждането на АЕЦ „Белене” като балканска АЕЦ, за европейското й финансиране, или как докладът на БАН бил показал, че АЕЦ Белене можел да бъде жизнеспособен и прочее.

Междувременно вчера Европейската комисия е отправила искане към България в двумесечен срок да представи националната си програма и политика за управление на отработеното ядрено гориво, включително погребването му.

Такава програма България няма, защото както вече обясних министърката… Сега госпожата ще трябва срочно да преговаря с кметовете на ГЕРБ и БСП кой ще се съгласи в неговата община да се изгради такова гробище. А за осигуряването на нужните 4-5 млрд. евро с кого ще преговаря не е ясно.


* Георги Касчиев е атомен физик. Започва кариерата си в АЕЦ „Козлодуй” и работи там от 1972 г. до 1989 г. През 1997-2001 г. е бил председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР). Работил е като професор е във Виенския университет, където е водил курсове по „Основи на ядрената техника” и „Радиационна защита”. Коментарът е от Фейсбук страницата на автора. 

Колко историческа е победата ни на форума в София?

Понеже историята се пише от победителите, както знаем от болезнен опит, би трябвало да се запитаме дали и за кого приключилата среща ЕС-Западни Балкани изобщо е победа.

Защото нещо не се забелязват победни нотки нито в европейската, нито в западнобалканската медийна реакция. Има ги само у нас, където медийната среда трудно скрива възторга си от властта дори тогава, когато няма основания да бъде хвалена.

С тази констатация не оспорвам безспорното: че да си здрав, богат и умен е по-добре от обратното. Очевидно е, че беше добре да има такава среща. Факт. Но както винаги, трябва да внимаваме със суперлативите. Дали изобщо приличаме (в очите на когото и да било извън България) на победители, които пишат историята?

Уви, еднозначният отговор е отрицателен. Мъчително е да се приземяваме като се поставяме в контекста на “голяма картина”, колкото и да бяхме за известно време “голяма работа”. Но е отрезвяващо. За да не затъваме в блатото на фалшивите новини за самите нас.

Ако някой ми посочи поне едно авторитетно мнение в медиите по света чрез авторски коментар или интервю с влиятелен политик извън нашите български предели, което да определя събитието в София като “историческо”, ще се съглася, че съм на грешен път в преценката си. Но преди това продължавам да твърдя: “не си правете фалшиви кумири”. И фалшиви новини.

“Исторически”, с всички скептични забележки към това определение, ще да е бил много повече същият по формат форум в Солун преди 15 години, състоял се нестинарски по още горщите следи от войната, предизвикана в Западните Балкани от социалистическия националист Милошевич. Защото форумът беше първи по рода си и обещаваше безкрайно повече на западнобалканските парии.

В София обещанията клюмнаха като слънчоглед без слънчев ориентир. Замениха ги мъглявите формулировки. И защо? Много просто: нагазихме в епохата на залеза на либерализма в облака на национализма, обгрижван на партийно – пропагандно ниво от Кремъл, който потрива косматите си лапи над огъня на европейското благоденстващо разцепление.

Франция и Германия не горят от ентусиазъм да възпроизведат модела с присъединяването на неподготвените България и Румъния. А за “черната овца” Великобритания, която напуска евростадато, да не говорим.

Нито срещата между Хашим Тачи и Александър Вучич е първата между лидерите на жестоко скараните Косово и Сърбия, нито пък въпросът за евентуалния пробив в спора между Атина и Скопие по темата за името на Македония е плод на личната среща между Ципрас и Заев в нашата гостоприемна столица.

Хубаво е да си вярваме, че новините в тази посока, свързани географски със София, имат нещо общо с нас, но е по-добре да не се лъжем. Дори и Борисов, който изживява върховна радост от домакинската си роля, сметна за необходимо да благодари на Меркел за факта, че срещата се е състояла. Можем само да се досещаме как германският локомотив е изтелил изоставащите вагони от балканската “трета глуха” на периферния софийски коловоз.

Положителният факт, че не беше допуснат провал на форума, наистина е успех, но той изглежда като потупване по рамото на намиращите се в европейската чакалня, в предверието на която на Борисов беше отределена ролята на портиера, по израза на “Ханделсблат”. Нали всички знаем, че става дума за медията, която отразява настоенията на германския бизнес? Питам, за да не каже някой, че български завистници на големия успех на Борисовса са платили на германското издание, за да дискредитира своя съперник Борисов.

Иначе Корнелия Нинова май преписа от … моя скромна милост (шегувам се, само така ми се струва). Защото в навечерието на срещата публикувах менюто за предстоящата гала вечеря, в което определено липсваше палмовото масло. Днес тя иронизира буквално същото.

Чувството да си голям и важен е опияняващо – особено, когато не си. Но чувството за здрав разум диктува да знаем, че домакинската ни роля е по-скоро обслужваща. Други плащат сметката.

Скептицизмът на големите държави, основателки на ЕС, спрямо по-нататъшното разширяване, е изцяло базиран върху вътрешните процеси в техните общества. Те са загубили апетит да канят на трапезата си нови бедняци. Не бива да ги обвиняваме в егоизъм, защото трябва да се срамуваме от собствения си такъв, когато става дума да приютим бедни, гонени и слаби пришълци.

Като в приказка с неочакван край ще трябва да си пожелаем да има някакви сериозни причини процесът на обединението на Западните Балкани да получи тласък извън пожеланията той все някога да се случи (каквито в резюме на практика са констатациите в декралацията от Софийския форум).

Лошата новина е, че това може да се случи в близко бъдеще само при лоши новини: в случай, че намесата на Русия в региона стане нетърпима за “добрата стара Европа” и се наложи да й се противодейства, както в случая с приемането в НАТО на Черна Гора, исторически най-любимото дете на Русия на Балканите, решило да порасне и да напусне обсебващите ласки на своята Матушка в търсене на собствения интерес в евроатлантическата общност.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-kolko-istoricheska-e-pobedata-ni-na-foruma-v-sofia/

Търкането на талончета връща мечтите

Търкам си аз талончета, и нали талончетата връщат мечтите, та си мечтая:

Еееех, ако бяхме член на Евразийския съюз, вчера щяхме да посрещаме

  • Нурсултан Назарбаев,
  • Гурбангули Бердимухамедов,
  • Шавкат Мирзийоев,
  • Сооронбей Женбеков,
  • Емомали Рахмон,
  • Илхам Алиев,
  • и още
  • и още…

Баце щеше три часа да виси на летището, за да чака Путин, вицето щеше да прави книксове пред Рамзан, а главният мюфтия щеше да определя менюто…

Ето гостите – не слагам надписи, защото съм сигурен, че сами ги разпознавате кой кой е:

А България (родината ни!) щеше да е горд домакин, т.к. в Евразийския съюз тя обективно е:

  1. С най-висок БВП на човек
  2. Най-продължителен живот
  3. Най-високо качество на живота
  4. Най-голяма свобода на словото
  5. Най-добра съдебна и полицейска система
  6. Най-добра медицина
  7.  Най-добро образование
  8. Най-отворена икономика и т.н., и т.н…

А последният щеше гордо да се снима с всеки и всичко…

Автор: Стойчо Димитров
Текстът е препубликуван от блога на автора „Бели байтове за черни дни“