Шест лешника ни делят от Европа

Polina Paunova

Съвсем сме си в една демократична ледена епоха. Проблемът ни е лешникът.

Тоест

В българския шоколад има шест лешника по-малко, отколкото в европейския, казва Лиляна Павлова – отговорничката за родното Председателство и в тоя смисъл основен пазител на стабилността в държавата.

На това му се вика Европа на две скорости. Лешниците! Те – не Пеевски, не Борисов, не Цацаров, – а лешниците ни отдалечават от развитите демократични държави. Шестте лешника. Нещо като „Ледена епоха“ сме – все ни се изплъзва лешникът и той е основният виновник за всичко.

Иначе, Борисов и Нинова се скараха за качеството на храните в България. Защото те политическите сблъсъци са им това: или на тема комунизъм–антикомунизъм (със срок на годност отдавна изтекъл), или за лешници.

Това да поспорят за прокуратура, за КОЙ, за корупция – не, тия въпроси не ги интересуват, или по-скоро са на едно мнение по тях. Десети ноември или респективно Девети септември и лешниците са им проблемите. Все теми жарки – и от живия живот, така да се каже. […]

Борисов нареди европейските му гости да бъдат наказани колективно

ИВО ИНДЖЕВ

Това може да случи само в държава, управлявана авторитарно: премиерът да нареди чуждите официални гости да бъдат гощавани с храни, купени в местни вериги магазини, като форма на наказание срещу неидентифициран виновник за по-ниското качество на тези храни, сравнени с  храните в други части на Европа.

Борисов не само разпоредил вече тази мярка  (за неотклонение от собствените му простотии), но и лично се похвали днес с глупавта проява на добре дозиран евроскептицизъм, с която да се хареса патриотарски на българите. 

След като демонстрира, че играе по свирката на Нинова и компания по въпроса за ратификацията на Истанбулската конвенция срещу настоятелните призиви на Брюксел да не се подвежда по новоизпечените “консерватори”, Борисов явно е решил отново да се “направи на мъж” (т.е. на Нинова, а и на омбудсуомана Мая Манолова, която е хиперактивна по темата за храните) пред европейските си покровители.

Те едва ли ще го отлъчат от своето стадо заради подобна дебелашка проява на раздаване на “справедливост”, при която погазва презумпцията за невинност далеч по-брутално, отколкото постъпват британците във връзка с обвиненията срещу Русия по случая “Скрипал”. 

Именно поради липса на доказателства за вина Борисов отказа да прояви солидарност с Лондон като прогони поне един руски дипломат от София. Сега обаче той е готов да наказва колективно хора, които едва ли лично са наредили българите да бъдат тровени с палмово масло и прочее нездравословни добавки в храните. 

И как точно наказаните да ядат закупени в България храни гости ще усетят с небцето си нивата на нитратите или съдържанието на глутен, които могат да бъдат измерени само в лаборатория? Ясно е, че въздействието може да бъде да бъде постигнато само на символично ниво, но не е ясно дали няма срещу тази символика да се намерят желаещи да бойкотират подобно “гостоприемство”.

Борисов отприщва символична враждебност с несправедливо адресиран упрек към хора, чиято вина трябва да бъде конкретизирана, за да отговаря на демократичните стандарти на правосъдието, раздавано от един Охранител на храните на казармен принцип.

Не случайно в обосноваването си Борисов си спомня войнишки шегички от рода на онази, че службата е тежка, но пък продължителна. Заслужава си репликата, че може е да прост, но пък постъпва  глупаво. 

Борисов се цели във възхищението от криво разбраното перчене в очите на  комплексираните нашенци, които гласуват за разни дребни патриоти: ха, да видим после кой е най-патриот на следващия вот! Направо дърпа килимчето на обединените патриотари, на което се молят от години. 

Колкото до твърдението му, че 100 милиона европейци (от пренебрегнатата част на ЕС, сред които сме и ние) сме живеели по-зле и от аборигените заради по-лошото качество на храните, които ядем, Борисов явно разчита на факта, че в София няма аборигенско посолство, което да му възрази на просташкото сравнение с един древен народ.

Той е описан от човеколюбивия проф. Джаред Даймънд с възхищение от неговото достойнство и схватливост в книгата си “Пушки, вируси, стомана” – до степен, че превръща тези хора в единица мярка за сравнение със забързаните по пътя на модерността народи, установявайки, че в много области другите могат да се поучат от уменията (за оцеляване например) на толкова пренебрежително споменатите от Борисов коренни жители на Австралия и тихоокеанските острови. 

Ама къде ти човеколюбие в нашичкия Охранител! Човекът е прочел “Винету”  и сега се прави на индиански вожд, който е готов да скалпира лошите бели заселници в собствените му ловни полета, изпълнени с бели петна в собственото му образование и възпитание.

Както би казал Щастливеца за бай Бойко, “на него власт му дай, па му гледай после сеира” (което и правим безпомощно вече близо две петилетки). 

Да не се разболява човек на Балканите

Малко лекари, дълги списъци с чакащи за преглед, напълно западнало държавно здравеопазване: разболееш ли се в Сърбия, Босна или Македония, трябва да се заредиш с много оптимизъм. Или с много пари.

„Ще го уредим частно“ – много хора в Сърбия, записващи си час за преглед в някоя болница, са чували тези думи. Като Наташа от Нови Сад, която се е лекувала от рак на лимфните възли и не може да си позволи никакво отлагане на прегледа. 30-годишната жена обаче не може да си позволи и прегледи в частна клиника.

Много хора в страните от бивша Югославия – Сърбия, Босна или Македония – разчитат на държавното здравеопазване и са зависими от него. При средно месечно възнаграждение от около 400 евро и над 20 процента безработица за тях е истински лукс да се лекуват частно. Подобно нещо могат да си позволят само хората с много пари.

Няма дори спринцовки и игли

„На година и нещо дъщеря ми се разболя от диабет. Чакахме повече от шест години за инсулинова помпа“, казва Мирела Шишич от Сараево. Пред ДВ тя споделя, че болниците много често не разполагат с основни медикаменти, въпреки че разходите за тях би трябвало да се покриват от здравноосигурителните каси. Гражданите са принудени да закупуват сами от аптеките липсващите лекарства и превързочни материали.

Държавната здравноосигурителна каса отпуска все по-малко средства, твърди човек от бранша, който дълги години е ръководил различни болници в Сърбия. „През втората половина на годината болниците остават дори без спринцовки, игли и дезинфектанти. Да не говорим за резервни части за медицинската апаратура“, казва лекарят, пожелал анонимност, който междувременно е преминал на работа в частна болница, която не изпитва подобни финансови проблеми.

Само в Сърбия, чието население наброява 7 милиона души, 75 хиляди пациенти чакат да им бъде одобрено финансиране от държавните здравноосигурителни каси. За някои по-сложни операции човек може да чака и години.

Наскоро стана известно, че онкологичната клиника в Сараево не разполага с цитостатични препарати, които спират нарастването на туморните клетки. Който няма пари да се лекува частно, е обречен да чака дълго.

Един паралелен свят

Който се разболее на Балканите трябва да се зареди с много търпениии или с повечко пари

Наред с препълнените чакални в – обикновено – западналите държавни клиники, отдавна съществуват и луксозни частни кабинети и болници.

Те разполагат с необходимия персонал, медикаменти и модерна апаратура, а на пациентите не им се налага да чакат повече от 3 дни за преглед.

В Сърбия частните здравни осигуровки започват от 20 евро и могат да достигнат до няколкостотин евро на месец. Само два процента от сръбските граждани обаче могат да си позволят частна здравна осигуровка.

„Така хората плащат двойно, защото държавната осигуровка е задължителна“, казва сръбската здравна експертка Даниела Станкович-Баричак. Тя се възмущава и от практиката на държавните болници да приемат все повече пациенти, които плащат в брой, или са частно осигурени. „Това опорочава идеята за държавно здравеопазване, след като биват фаворизирани онези, които плащат допълнително“, посочва тя.

Държавните клиники приемат с предимство и пациенти, които плащат „под масата“, или пък познават „правилните хора“. В актуалния корупционен индекс на Трансперънси Интернешънълстраните от Западните Балкани заемат задни места: Черна Гора фигурира на 64-та позиция, Сърбия е 77-а, Косово е на 85-о място, а Македония – на 101-во. Резултатите от различни анкети показват, че във възприятията на хората по-корумпирани от лекарите са само пътните полицаи

Лекарите бягат

А който не иска ли не може да чака, се налага да си плаща

Лекарите от Западните Балкани масово напускат родните си страни.

„От завършилите през миналата година общо 200 лекари, 180 са си извадили сертификат за работа в чужбина“, казва синдикалният лидер в централната клиника на Скопие Горан Бегович.

Най-много лекари бягат в Германия, където заплащането е пет-шест пъти по-високо, отколкото в Македония или Сърбия. През 2016 година сърбите са били третата по численост национална група от лекари, допуснати да упражняват професията си в Германия – след сирийците и румънците.

Проучване на Healthgrouper сочи, че три четвърти от лекарите в Сърбия обмислят да напуснат страната, или вече имат конкретни планове за това. Не много по-различно е  в другите страни от региона.

Получава се дяволски кръг: медицинският персонал напуска страната или се мести в частния сектор, където заплащането и условията на труд са значително по-добри, докато в същото време държавното здравеопазване разполага с все по-малко пари и персонал. Тоест, катастрофата е програмирана.

Мирела Шишич вече е изгубила надежда: „Бъбреците на дъщеря ми могат да откажат и тя да си отиде, още преди реформата да е настъпила“, казва тя.

Русофилите ни маршируват в крак с поредната московска мода

ИВО ИНДЖЕВ

Както е известно, метаморфозите на българското русофилство следват линията на Москва и се нагаждат към нея по всички стратегически и тактически въпроси. Имаме актуален повод да си припомним криволиците им в крак с правата московска линия.

По време на гражданската война в Испания, когато съветска Русия и нацистка Германия на практика воюват помежду си на чужд терен и изпробват своите оръжия на чужд гръб в подготовка за назряващата голяма война, разпалена наистина от самите тях само три години по-късно, българските русофили се изживяват като антифашисти.

Сталин вече е наложил италианското обозначение на националсоциализма, за да не звучи толкова кощунствено споменаването на социализма като основна съставна част от тази разновидност на тоталитаризма.

Прегръдката между Сталин и Хитлер през август 1939 г., която детронира мира в Европа и отприщва агресията на двете тоталитарни държави в договорените между тях направления, кара веднага българските русофили да забравят антифашизма си.

В съветска Русия описват цели две години германския режим като власт на германските работници и селяни, побратими на съветските руснаци. Българските русофили козируват и мируват на “антифашисткия фронт”.

Нападението на Германия над съветска Русия през юни 1941 г. отменя двугодишния мораториум и българските русофили отново се чувстват длъжни да бъдат антифашисти. 

През септември 1945 г. българските русофили не само славят руските окупатори като освободители на България от фашизма (защото от нацизма няма как да са освободители – германците напускат преди нахлуването на руснаците бившата съюзническа България, в която не са играли в ролята на окупатор), но в угода на руската мода се обявяват и за борци срещу капитализма. 

През 1989 г. капитализмът (казано схематично отново) побеждава руския комунизъм и той изостява антикапиталистическата реторика. Българските русофили изчегъртват послушно от табелките си антикапиталистическата част от своята идентификация. 

В перода на възродения руския капитализъм, див и варварски отново в днешното му инкарнация, в килията на българското русофилство никой не говори за въжето на Ленин, с което той обещава Русия да обеси капиталистите. 

Днес българските русофили дефилират като борци срещу несъществущия, отдавна разгромен до основи (италиански) фашизъм, но дума не обелват за борбата срещу капитализма, за да не дразнят Путин, построил държавен капитализъм от евразийски тип, според който разни овластени руски типове грабят с милиарди от трудовия народ, готвещ се да празнува своя празник на 1 май. 

Ако лицемерните защитници на работническите права не бяха толкова подли съглашатели с Кремъл, трябваше да развеят червените си знамена на Празника на труда срещу Капиталист номер едно в тяхната любима Русия. Казва се Владимир Владимирович Путин. Българските русофили го обожават.

Владимир Владимирович обаче измисли начин да го обичат всички руснаци: с паради, шествия и безброй чествания изстисква нови и нови емоции от огромната руска травма от времето на същата онази война, разпалена от побратимите Сталин и Хитлер, за да поддържа усещането за общоруска солидарност поне по един въпрос. 

Българските русофили се включиха с ентусиазъм и в тази пропагандна мода, която Путин възроди, изкарвайки на показ последните живи участници във война, от чийто гняв в тяхната младост в съветската Русия режимът се боеше толкова, че ги беше осъдил да забрава. Днес те вече не са милиони ядосани ветерани, с които Родината се е отнесла като с ненужна, амортизирана човешка маса.

Накичени с медали, те кретат в челото на иницитивата “Безсмъртен полк” – наистина са останали колкото за един полк и Путин ги командва за целите на помпания от неговия режим помпозен национализъм, единственото убещище на имперската гордост. С какво друго да се изпъчи пред строя на народите – с висок жизнен стандрат (като на победените Германия и Япония), постигнат в ролята на суровинна база на развития западен свят ли?

Българските русофили веднага се подредиха и под тази наредба. Тази година се заканват да организират подобни шествия в близо 50 града в България в чест на 9 май, който отчита руската победа над Германия в Европа, но не и края на самата Втора световна война, сложен с подписа на Япония под нейната капитулация на американския кораб Мисури в Токийския залив на 2 септември 1945 г. 

И къде ще бъде демонстрирано символичното начало на шествията на “Безсмъртия полк” от българските русофили? Не, не познахте. Няма да е пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА, издигнат в София в прослава на руснаци, никой от които не загинал от българска ръка на българска територия. Русофилите са избрали Паметника на незнайния войн за отправна точка на своята демонстрация на привързаност към всичко руско без оглед дали е царско, болшевишко или капиталистическо по своя мимикриращ генезис. 

Правилно са решили! Истинските български антифашисти, избити от германци и от  руско-български политкомисари с десетки хиляди в края на Втората световна война по фронтовете на Европа нямат паметник. Имат само една паметна плоча в София, сбутана в дъното на “Такевата градинка” на ул. “Солунска” (наречена допреди 30 години “Васил Коларов” на името на втория по важност български слуга на Сталин в Коминтерна, който обаче през 1935 г. громи по заповед на Сталин в предговора си към книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” русофилството на българите и българофобията на царските руснаци).

Плочата е надписана по руски маниер в памет на загиналите в Отечествената война, както в Русия наричат своята си част от Втората световна. Изписани са само няколко десетки български имена. Предполагаемо това са били “правилни” за споменаване по времето на комунизма жертви, щом все пак са ги почели. 

Понеже загиналите за освобождаването на Европа от националсоциализма десетки хиляди българи на практика нямат свои паметник, поклоните към тях се извършват анонимно на паметника на незнайния войн. 

Незнайно защо българите не протестират срещу тази продължаваща с десетилетия подигравка.  

ЗАБЕЛЕЖКА (във връзка с моя дългогодишна грешка): отказвам повече да разделям обитателите на империята на злото на руснаци и на съветски граждани. Това е подвеждащо. Основна мантра на днешните български русофили, особено на онези с уж “десни виждания”, е твърдението, че Русия не е СССР и не трябва да се слага знак на равенство между тях. 

Трябва, трябва…Че и по-зле става в наше време, когато руският шовинизъм не само не признава международните граници, но и ги гази без дори да си прави труда да изисква “покана” от местнана си проруска агентура, както правеше обичайно съветска Русия във Финландия през 1939 г., в Унгария през 1956 г.,  Чехословакия през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г.

Пък и самите руснаци днес се изживяват все повече като продължители на политиката на Съветския съюз. Защо да им противоречим, като им отказваме тази ( срамна ) самоидентификация?

НА СНИМКАТА ( направена от автора): Тази плоча в памет на няколко десетки, от общо хиляда пъти повече загинали за освобождението на Европа от националсоциализма българи, е единствената почит, изразена монументално в столицата София към истинските български освободители на Европа от кафявята чума.  Сравнете мащаба й с този на МОЧА и ще разберете до каква степен България продължава да бъде производна величина на руската политика, налагаща  своите интерпретации на историята чрез покорното българско русофилство като основно оръжие за поддържане на своето влияние тук.

Снимка на това място, свърталище на клошари, няма да намерите в интернет. Тайната е прекалено срамна, за да бъде “забелязана”.

Защо еврото е добре за България

Как ще се отрази еврото на България? И защо сме им изобщо в еврозоната? Каквато и да е високата игра, най-добре да се възползваме от щастливия зар преди големите да са размислили, пише проф. Ивайло Дичев.

Г-н Борисов има златна възможност да остане в историята, ако в неговия мандат влезем в еврозоната. При идеално стечение на нещата предстоят две години чакалня, плюс още една година за техническата подготовка. И ето – апотеоз тъкмо в края на мандата. Каквото и да мислим за управлението на царя, няма как да забравим, че тъкмо при него с отачян щурм се вмъкнахме в Европейския съюз.

Най-радващо е обстоятелството, че наред с ГЕРБ и ДПС левицата също подкрепя отдавна чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти – Станишев специално доведе еврокомисаря по финансите Московиси, който е бивш социалистически министър.

Може пък въвеждането на еврото да е удобно за Русия, която така опростява финансовите си (и най-вече туристически) взаимоотношения с нас – и по тази причина фабриките за тролове сега са много по-пасивни, отколкото по теми като бежанците или Истанбулската конвенция. Позитивната хипотеза звучи така: темата е толкова важна, че управляващите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и прослава на Крим.

Защо толкова много българи се плашат от еврото?

И въпреки всичко социологически сондажи редовно показват, че българските граждани се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч отчете 45% „против“ и 32% „за“. Другаде има и по-лоши съотношения. Страхът от повишаването на цените не ми се струва достатъчен като обяснение – последните страни, които се присъединиха към общата валута, отбелязаха незначителна инфлация. Пък и ако някой използва размътването на водата, за да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската икономика?

Тоест, ако нещо поскъпне с половин процент, това не значи, че парите ще отидат в Европейската централна банка, а че продавачът българин ще спечели точно толкова, колкото е загубил купувачът българин. А и добре знаем кога продавачите вдигат цените – когато има кой да ги плаща и няма конкурент с по-добри условия.

Проф. Ивайло Дичев

Страхът, според мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични реформи – през 1947, 1952, 1962.

Парите се обменят по сложни схеми, трябва да доказваш дали са от трудови доходи, има лимити, над които курсът е по-лош или пък плащаш данъци. Целта е да се оберат парите от населението. И във всеки един от тези обмени гражданинът е изправен срещу държавата.

Последната обмяна помня и аз. Чувствах се дълбоко ощетен от това, че топчето „американче“ от 15 стари скочи на 4 нови стотинки (=40 стари!). Но днес държавата не определя цените и ако нещо поскъпне два и половина пъти, просто ще ида да купя от друг, нали така? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше само математическо опростяване, без грабеж. Трупаното десетилетия недоверие се предава от поколение на поколение.

За и против

Някои икономисти се опасяват, че сегашният курс 2:1 няма да бъде запазен и докато сме в чакалнята, левът ще трябва да се „отвърже“, така че да намери пазарната си разменна стойност спрямо еврото. Не е лошо някой да ни обясни този момент – като лаик ми се струва, че при свободата на обмяна, която сега имаме, в първия ден на отвързването ние просто ще обменим парите си в евро и така левът ще умре от само себе си.

Често се чува и друг контрааргумент – щяло да ни се налага да помагаме на държави, изпаднали в беда. Ще помагаме, за да помагат и на нас – нали това е идеята. Пък и второто – ние да имаме нужда от помощ, изглежда по-вероятно.

По-тънки критици атакуват еврото откъм най-позитивната му страна – тъй като ще станело много лесно и евтино да взимаме заеми, политиците ни щели да се разпищолят като гръцките и ние сме щели да затънем. Но ако не можем да контролираме държавата си, най-добре да се отправяме към терминал 1. Да не строим магистрали, защото някой може да катастрофира. Да не купуваме самолети, защото министрите може да решат да нападнат някого.

Ползата от еврото не е само финансова – евтини кредити, стабилност и огромно улесняване на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на ЕС. Пак ще следваме същата финансова дисциплина, която си наложихме преди 20 години, но ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската икономика.

Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, всъщност е точно обратното – заемане на много по-сериозна позиция на международната сцена. Откакто са възникнали, националните държави функционират в тази система: търгуват, воюват, поддържат дипломатически отношения. Този обмен предполага споделени средства.

Вярно, че е малко обидно, дето си говорим на английски на международни форуми, но така се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди собствената си идентичност като говори на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната гордост. Така и с лева – слаба валута, неизвестна, нестабилна.

Ще изчисляваме известно време и в евро, и в лева, както правеше дядо ми, който до края на живота си пресмяташе всичко в „стари пари“. После ще свикнем, както свикнахме с пътните знаци, с компютърните команди, с икономическите статистики.

За какво сме им всъщност?

Най-мистериозна в случая е подкрепата на ЕК и на френския президент Макрон за членството ни в еврозоната (противно на някои кръгове в Германия). За какво сме им? Един оптимистичен сигнал за това, че проектът се развива напук на Брекзита? Пък и България не е прекалено голям хап за преглъщане, ще се интегрира безпроблемно като балтийците.

От друга страна недоверието към нас е факт. По веднъж месечно имаме някаква външна оценка за съдебната система, за ужасното състояние на медиите, напомнят ни, че не сме солидарни с някои европейски политики. Защо не ни искат в Шенен, а ще ни пуснат в еврото? Дали планът на Макрон не е да изолира проблемните Полша и Унгария (които са извън еврото) и така да ги остави във външния кръг срещу едно растящо проевропейско мнозинство? Но откъде идва неговата убеденост в нашата лоялност?

Каквато и да е високата игра, най-добре да се възползваме от щастливия зар преди големите да са размислили.

От “Българския Батман” до “Пионката на Москва”

Терминал 3

Световните медии бързо забелязаха Борисов, когато той за първи път бе избран за премиер. Кръстиха го “Българския Батман”, който със своя черен колан по карате, черен кожен шлифер и кариера в МВР ще пребори корупцията и продължи ясния курс към Европа на своята посткомунистическа страна.

“Посрещнете новия Mr. Big” тогава пише BBC, “човекът, на когото българите разчитат да пребори корупцията.”

“Трябва ни 100% доверие от Брюксел”, казва Борисов в интервюто за британската медия.

При Борисов 1.0 има големи надежди. Неговият финансов министър обещава, че до края на мандата България ще бъде част от Шенген и в “чакалнята на Еврозоната”.

Днес – почти десет години по-късно това все още остава само в полето на обещанията и то с условието от ЕС, че първо трябва да влезем в Банковия съюз, а институциите ни не искат това да се случва.

Не само това се промени за тези години. В началото Борисов спря руските енергийни проекти – днес Борисов се опитва да ги осъществи.

Същото електроразпределително дружество (ЧЕЗ), което през 2013 г. „доведе“ страната до криза, която свали Борисов сега е предмет на странна продажба, обвързваща неговия енергиен министър, българската олигархия и руските интереси. Всичко това олицетворено от Гинка – сламеният човек, превърнал се в лице на неясните обвързаностти и структуроопределящи сделки. Всичко, което Борисов бе обещал да пребори.

Днес главният прокурор, който бе основен участник в “Костинбродската афера” довела до това Борисов да не може да се върне на власт през 2013 г., е негов основен съюзник. Заедно с този, който се кълнеше, че ще ги арестува заедно с Цветанов в същата тази 2013 г. управляват в триумвират. Борисов, Цацаров и Пеевски станаха еманация на пленената държава.

Така стигнахме до момента, в който всички илюзии паднаха. Страната е на 111-то място по свобода на медиите като изпадна след всички европейски страни освен Русия, Турция и Беларус.

Страната, в която бяха възродени всички агенти на ДС, които днес обясняват по всички медии от сутрин до вечер как цари “стабилност”, а Борисов е “световен балансьор”.

Страната, която обяви че съдебната ѝ реформа е завършена далеч преди докладите от Брюксел да са заключили това и отгоре на критиките за безконтролния главен прокурор произведе също толкова безконтролен мега-антикорупционен-орган, който веднага влезе в употреба за репресия.

Батманът, който щеше да бори корупцията, днес е наречен от френския Nouvel Observateur “пионката на Москва”.

“Какво прави Бойко Борисов, премиерът на България, който е център-десен и предполагаемо проевропейски ориентиран? „Прави се на цирков балансьор!“, отговаря наблюдател на политическия живот в страната. Притиснат между Брюксел и Москва, зависим от проруски президент, министър-председателят балансира на въжето между Изток и Запад, докато същевременно употребява похватите на клиентелизма и популизма, за да се задържи на власт. В тази държава, най-бедната в съюза, богатите – верни на Кремъл, манипулират без проблем нуждаещата се тълпа.”, пише изданието.

Да, в страната цари “стабилност” – за Кремъл, за родната олигархия, за нейната прокуратура и манипулаторите на “нуждаещата се тълпа”.

А междувременно в нея започва турнето на агент на КГБ (втори след руския патриарх, който почетно ни назида на националния празник) – ген. Леонид Рашетников. 

Същият генерал, който връчи на лидера на БСП Корнелия Нинова план за идеалния профил на кандидат за изборите в България, както първи разкри „Терминал 3“ на 2 декември 2016 г. Впоследствие Нинова се среща с генерала, за да обсъдят кандидатурата на Румен Радев, след което Решетников изготвя план за победа на българските избори, както разказа Wall Street Journal на 23 март 2017 г.

Това е опозицията – партия, гордееща се с историята си на концентрационни лагери и народния съд и която дори открито подкрепя руските интереси в страната.

Имаме и коалиционен партньор – патриоти – които посещават окупирания Крим, за да говорят против България в ЕС и НАТО и стартират предизборните си кампании от Москва.

Четвъртата сила в българския парламент е ДПС – партията на агента на ДС Ахмед Доган и триумвирът на Борисов – Делян Пеевски.

За света не трябва да се притесняваме. Западът бавно и с много грешки по пътя най-накрая започна да осъзнава какво се случва – от хакерските атаки, през троловете и пропагандата до намесата в избори и започна своята битка с хибридната война на Русия, в отстояване на демокрацията и нейните ценности. 

А Русия може да обещае единствено крепостническа служба на някой олигарх и претоплени патриотарски рефрени.

Лошото е, че не е ясно дали ние изобщо ще имаме избор за друго.

Пътят на пациента и министерството на смъртта

Защо растат дълговете за лечение в чужбина? Защото българите бягат от лечението тук.

Янина Здравкова, Сега

На сайта на здравната каса се мъдри удивителна картинка, изобразяваща пътя на пациента. В детайлите си това е напълно неразгадаем лабиринт, единственото ясно в него е, че водещото в системата е направлението, здравноосигуреният е някъде встрани от цялата постройка, която пък изглежда оградена и непробиваема.

Подобен ребус е далеч по-подходящо да се нарече „Внимание! Опасно за живота!“, но в крайна сметка той си е точно на мястото. Дори може да бъде ползван за лого – и на здравната каса, и на здравната система. Защото този триумф на чиновническата мисъл онагледява изключително точно пътя на пациента в една безхаберно управлявана дехуманизирана система.

Очевидно от здравната каса поне привидно са опитали да помогнат на пациента, указвайки му пътя – как да иде на зъболекар, пред ТЕЛК, в болница, да вземе направление и лекарства. И явно са останали доволни от резултата, щом са публикували картинката.

Тоест някой чиновник е нахвърлил някаква скица, после тя е била одобрена от началника му, а след това и от началника на началника. И на никого в здравната каса не му прави впечатление каква височайша глупост е произведена. Защото там, подобно на цялата нацвъкана с калинки администрация, така си работят – не за да свършат нещо, а за да тече заплатка, или ако позицията позволява – и далаверка.

Дни наред от касата не можеха да обяснят колко точно дължат на чуждите фондове, защото едната дирекция си водела една сметки, а другата – други, на началниците първо дали грешните данни и чак след това верните. При положение че здравното министерство подготвя нови модели за цялата система, част от които ще е и по-добро обезпечаване на лечението на неосигурени, здравната каса и НАП още ползват различни данни за броя неосигурени, като за едните те са 700 000, а за другите – почти двойно повече.

Цели 400 000 души са в графа „други“ и само се предполага защо не са осигурени. Тоест ще правим промени, нищо че не знаем за кого точно. Затова и малоумни илюстрации, които така или иначе никой не гледа, защото и не очаква точно здравната каса да му помогне в хаоса, са бели кахъри. Видно е и от картинката –

пациентът е последната грижа на НЗОК

Ако човек има неблагоразумието да влезе в сайта на британската здравна служба (NHS), там го посреща търсачка за най-близките лекари и болници (и НЗОК има такава. Ако човек търси коя болница наоколо лекува пневмония, трябва да въведе в полето номера на клиничната пътека. Ако му се вижда сложно да търси номер на своята клинична пътека сред всичките над 260 – негов си проблем). Няма допълнителни обяснения, схеми със стрелки и кутийки как пациентът да се добере до търсената услуга.

Ако например човек търси личен лекар в Ливърпул, получава информация не само кои са практиките там, но и колко пациенти имат, какви са отзивите за тях, записват ли онлайн, дават ли рецепти онлайн. Ако търси болница – освен всичко друго има и данни за смъртност в конкретното лечебно заведение и отзиви за храната.

NHS има на видно място и форма за онлайн издаване на европейска здравна карта и записване на час при личния лекар. У нас за ЕЗОК се ходи в офис на ДСК. И двете институции имат телефони за консултации, но при този на НЗОК „времетраенето на една консултация е 5 минути, след което връзката автоматично прекъсва. В случай че за определените 5 мин. не е предоставена необходимата информация, телефонът може да се избере отново и да се продължи разговорът със същия експерт от отдела“.

Каквото и да прави британската здравна служба по същество, поне не дава вид, че основната й цел е да накара пациента да побегне с писъци.

Картинка за правата на пациента има и на сайта на румънското здравно министерство – ако ще се мерим със собствената си черга. Тя също е напълно нищонезначеща, но поне е по-прегледна и не плаши никого.

По-лошото е, че схемата на касата е вярна по същество. Както е илюстрирана, така е и организирана и управлявана здравната система и в нея няма място за пациента. Системата не се занимава с него, а с навигация между кутийките, правилно отчитане на съответните бумажки, като целта на упражнението е да се получат пари от здравната каса, а не да се лекуват хора.

Пациентът е средство, а не цел и смисъл на схемата. И тъй като здравната каса още анализира защо разходите й за лечение в чужбина растат главоломно, защо български пенсионери ходят да умират в Германия, а онкоболните масово се изнасят към ЕС – може просто да погледне собствените си указания за пътя на пациента.

Всеки, който може да намери и минимален начин да отиде да се лекува навън, го прави. Защото бяга от този убийствен лабиринт, в който и здравите трудно оцеляват. Защото тук е съвсем нормално пациент от друг град, пристигнал рано сутринта за операция,

да бъде върнат откъдето е дошъл, защото му липсва някакъв документ;

да се изписват деца от болница, защото „пътеката е за 5 дни“, въпреки че не са доизлекувани; близките на тежко болни лично да носят и сменят памперси, нищо че пациентът е в болница; основното задължение на хоспитализирания е да си носи: лъжица, вилица, чехли и тоалетна хартия; да си в постоянно неведение какво се случва, какво следва, още колко пари трябва да платиш, на колко гишета да повисиш; на кого да вярваш.

Въпросът изобщо не опира само до парите и прословутото недофинансиране на здравеопазването. Пациентите в България отдавна са свикнали, че трябва да плащат, и не това ги дразни най-много. А че са в безнадежден лабиринт, в който – дори и да си платиш много – не знаеш какво ще получиш, пак ще обикаляш като луд и няма да виждаш изхода. И рано или късно си правят сметката, че ако отидат в Германия по линия на здравната каса, пак ще платят път, престой и хонорари за лекари, но ще ги посрещнат от вратата, ще ги сложат да седнат в инвалидната количка, ще се отнасят човешки и ще се погрижат за тях.

Сайтовете на българското и английското здравно министерство доста си приличат, с две основни разлики. На английския няма интервю с министъра, качено на най-централното място. Самото министерство е представено така: „Министерството на здравеопазването и социалните грижи помага на хората да живеят по-добре за по-дълго. Ръководим и финансираме здравните и социалните грижи в Англия, така че хората да имат подкрепата, грижата и лечението, от което се нуждаят, със състраданието, уважението и достойнството, което заслужават“.

На началната страница на българското МЗ като политика и управление е определено: „Постигане на по-добро здраве за гражданите чрез интегрирана профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на заболяванията и уврежданията“, като това се прави с цел „снижаване на смъртността с 20%“ при възрастта от 0 до 65 г., а след 65 години – „увеличаване с 20% на средната продължителност на предстоящия живот“.

Там смятат за своя задача хората да живеят добре и достойно. Тук сме си поставили за основна цел да умират по-малко. Но докато не се научим на състрадание, уважение и достойнство, тази цел ще е непостижима.

Ще се окаже ли “лошият” арменски пример заразителен за Русия?

ИВО ИНДЖЕВ

Свят широк, антиправителствени протести много. Но един от тях привлече вниманието на света миналата седмица именно с това, че е бунт в “задния двор” на Путин и постигна мълниеносен успех противно на яловите протести в самата Русия. А и поводът  беше “руски” по своя формат: измамата с оставането на власт на властвалия 10 години президент, прекроил удобно конституцията, за да управлява отново, но като премиер. 

Номерът с размяната на управниците в Армения не мина, както при рокадата на Путин и Медведев, която също не мина без протести на стотици хиляди разгневени от измамата граждани на Русия преди 6 години.

Но най-интересното, при всичките тези аналогии, беше в това, че протестиращите арменци направиха възможното да не предизвикват Кремъл с позоваване на руския модел на управление, който успешно отхвърлиха. Москва им се отплаща засега като се направи, че не вижда връзката между гнева на руснаците през 2012  г.и на арменците през 2018 г.

Пито, платено? Едва ли. Опозиционният лидер Никол Пашинян, журналист и за кратко политически затворник, призова за подновяване на протестите и поиска властта. Ни повече, ни по-малко.

Това е същият Пашинян, който каза в очите на Серж Саркисян да напусне поста си, а той се обиди и напусна  срещата с него, за да се предаде само ден по-късно. Сега лидерът на арменския граждански бунт вече настоява за цялостна промяна в страната чрез отстраняване на досегашната Републиканска партия от ввластта. И все така в Армения и в Русия продължава играта на “ ние се правим, че не засягаме руските интереси, а вие се правите, че това е така”.

Фактът, че арменските демонстранти проявяват здрав разум и не дават причина на руската мечка да постъпи с тях, както с Грузия и Украйна , не означава че тъкмо Русия не е най-разтревожена от събитията в нейната военна база, най-важната от всички в “близката чужбина”. В момент, когато дори най-русифицираната до неотдавна бивша съветска република Казахстан се отдалечава все повече от руското влияние, включително чрез отказ от кирилицата и сближаване със САЩ, значението на Армения беше нараснало още повече за Москва. 

Дали за руските власти това развитие на събитията е било изненада, на страничния наблюдател не му е дадедно да знае, но логиката по-скоро подсказва, че няма как съответните руски служби да не са имачи информация за надигащата вълна на недоволство в ключовата за Русия в региона страна. Което означава, че не са могли да я спрат.

Арменското послание отекна с самите руски опозиционни среди с анализи и коментари за необходимостта противниците на несменяемия Путин да си вземат поука. А за Путин няма нищо по  – омразно и стряскащо от пробуждащата се гражданска съпротива.

В това отношение арменския опозиционен лидер Никол Пашинян даде още един интересн пример: постави условие, че ще разговаря  с изпълняващия длъжността премиер Карен Карапетян само в присъствието на журналисти. Карапетян се издаде от коя школа като отхвърли публичните разговори и по този начин предопоредели продължаването на кризата и “уличния натиск”.  

Това са лоши новини за Кремъл. Как да употреби военната си сила, струпана в Армения, при положение, че арменците не й дават повод, а в същото време дават “лош пример” на самите руснаци и на все по-малкото й съюзници в руската периферия от бивши съветски републики?

Пред очите на Кремъл оживява като факт често употребяваната от самите руснаци поговорка: “лошият пример е заразителен”. От това, колко руснаци го смятат за “лош”, ще зависят и аналогичните процеси в Русия.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-shte-se-zarazi-li-rusia-ot-loshia-armenski-primer/

За да научаваме истината

На пръв поглед информация като информация. При повторно вглеждане – чиста измислица. Как да се предпазим от сензации, злословия и откровени лъжи в социалните медии? Ето някои нови предложения.

„Не смятаме да създаваме министерство на истината, нито тотален контрол като в известния роман на Оруел“, заяви еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг. „Ние няма да решаваме кое е правилно и кое не – това е задача на юзърите“, каза още еврокомисарят. С помощта на нови средства в интернет на тях ще им се даде възможност сами да преценяват дали четат „fake news“ („фалшиви новини“), кой се скрие зад определени публикации и кой плаща за тях.

Мерки за самоконтрол

Свободата на мненията обаче няма да бъда ограничавана в никакъв случай, увери комисарят. За да бъде постигнато това, ЕК предлага редица мерки, базиращи се на доброволен самоконтрол на големите онлайн-платформи и на социалните медии като Twitter, Snapchat и Instagram.

Според Джулиан Кинг, фалшивите новини могат да застрашат единството на обществата в ЕС. „Трябва да бъдем много бдителни – особено преди изборите за Европарламент през идната година, защото има опасност те да бъдат повлияни с помощта на фалшиви новини“, допълни еврокомисарят и представи предложенията на ЕК. Ето по-важните от тях:

– До лятото трябва да бъде разработен каталог с критерии, с чиято помощ да се разпознават дезинформациите. Това ще стане в сътрудничество с интернет-концерните, търсачките, рекламодателите и медиите. Но какво са всъщност „fake news“?

Мненията по въпроса са различни. Докато американският президент обвинява CNN за разпространяването на лъжливи новини, ЕК визира по-скоро руските фабрики за тролове, които разпространяват лъжи. Според еврокомисаря Кинг, разпространяването на фалшиви информации е част от официалната военна доктрина на Русия.

– ЕК предлага да бъде създадена независима европейска мрежа от контрольори, които проверяват фактите. Усилията на медиите, които с помощта на факти оборват фалшивите новини, ще бъдат подкрепени организационно и финансово от ЕС.

– На интернет-платформите ще бъде предложено да създадат доброволна система за маркиране на достоверността на новините и постингите. Това ще става с помощта на различни цветове и символи. По този начин ще става ясно кой какви новини разпространява и кой плаща за определени съдържания. Това „проследяване“ на определена информация в интернет е съществен фактор за създаване на доверие, твърдят от ЕК.

– ЕК предлага потребителите на интернет да бъдат по-добре информирани за това кой какви постинги им изпраща в социалните медии. Освен това – информации за алгоритмите, които избират какво съдържание да бъде разпространено.

– За разпознаването и изтриването на „fake news“ ще се залага на сътрудничеството с интернет-концерните в сферата на изкуствения интелект и алгоритмите, които „претърсват“ интернет без човешка помощ, за да откриват тролове и фалшиви профили.

Еврокомисарят за сигурността Джулиан Кинг се надява до октомври 2018 година да бъдат постигнати вече първите резултати от тези нововъведения. След това трябва да бъде решено дали доброволните мерки са достатъчни или има нужда от нови закони.

Най-високо е доверието към Радиото

Джулиан Кинг заяви, че предложенията му взимат предвид мнението на европейските потребители на интернет. 83% от участниците в социологическо проучване на ЕС споделят, че фалшивите информации в мрежата представляват „опасност за демокрацията“. 60% от анкетираните твърдят, че нямат понятие защо Туитър, Фейсбук и сие им показват едни или други информации. Само 26% от анкетираните смятат, че на онлайн-медиите може да се вярва.

С най-голямо доверие се ползва радиото – 70% от анкетираните се доверяват на информациите, съобщавани в ефира. Следват печатните издания на вестниците и телевизията.

В шоколада има 6 ядки по-малко! На крак, европейци презрени!

Вместо качество на българските храни, ни пробутват как сме „второ качество“ европейци

Емилия Милчева

Контрол върху храните – от съставките и производството до етикета и данък вредни храни ще помогнат за начало.

Една от темите, с които властта периодично ни тъпче – и наднормено вдига рейтинг, е тази за храните като за „второ качество“ европейци. Преди година пак беше същото, преди-преди-година – пак. И тази седмица отново.

И другата, когато всичко това ще бъде… „надградено“ в конференция „Двойният стандарт при храните в ЕС – да сложим проблема на масата“, където ще се изявят високопоставени лица, сред които министърът за европредседателството Лиляна Павлова и омбудсманът Мая Манолова.

И поставят проблема в рамките на европредседателството – за да сме „достойни, равноправни европейци“.

Неписано правило е, че от евтини пропагандни теми се дебелее най-бързо на рейтинг.

В сутрешното меню една от най-гледаните телевизии ни сервира изследване със съмнителна стойност на Българската агенция за контрол на храните (БАХБ), и в добавка още от същото – министърът на земеделието и храните Румен Порожанов. Емоционален преразказ с елементи на разсъждение по изследването, две-три шарени картинки, които минават за инфографики, и натъртване на някои изводи.

Омбудсманът Манолова прегърна темата в стил „Малкият източноевропейски човек срещу могъщите транснационални компании“. А Лиляна Павлова бравурно приглася, на крак, о парии презрени, за повече ядки в шоколада, защото:

„… дори в млечния шоколад с ядки, който се предлага в България, ядките са с шест по-малко. Да не говорим, че в нашия шоколад няма и капка масло!“ 

“Второ качество” храни – истерия и видиотяване

В изследването, озаглавено: „Основни резултати от проучването за наличие на „двоен стандарт“ при предлаганите на българския и европейския пазар храни, липсва информация коя лаборатория го е правила. В състава на БАХБ има 14 акредитирани лаборатории, но нито една не е посочена като изпълнител.

Изследвани са 53 храни и напитки (!) – предишния път бяха 30 (!), пренебрежимо малко, и дори не са основни хранителни стоки. И пак същите глупави заключения, които не отчитат ставките за ДДС в страните, оборотите, особености на пазара, и пак почти същите продукти – шоколад, сокове, безалкохолни, и пак липсва ясна информация за методите на изследването, и пак…

Когато дефицитите на икономическа грамотност сред журналисти се комбинират с пропагандни клишета на властта, се получава хорово пеене – и ехото му в страна на последно място в ЕС и на Балканите по медийна свобода.

Време е да видим какви ги върши Българската агенция за безопасност на храните, кога ще бъде приет окончателно Законът за храните, пуснат на първо четене миналата есен. Кога най-сетне България ще транспонира европейския регламент 1169, приет през 2011 г., налагащ изключително подробни и в услуга на потребителите етикети. Тия етикети трябваше да ги има от 13 декември 2016 г., когато влезе в сила регламентът, а вече сме 2018-а.

Това е сериозно изпитание и този ангажимент е не само за българските, но и за всичките около 260 000 малки и средни предприятия в сектора на храните и напитките в ЕС – те са задължени да създадат нови етикети или да актуализират съществуващите. Този процес в България е в ледената епоха, а е на практика сложен и ще обремени с допълнителни разходи производители и търговци.

Представете си, че правите бисквити например. Ще трябва да занесете продукта си в лаборатория – надяваме се, не в тази, която е правила посоченото по-горе „изследване“, която да го анализира за необходимите хранителни вещества и стойности. При всяка промяна на рецептата обаче, ще трябва да повторите процеса. Освен това друг консултант ще трябва да вмести хранителните вещества в етикет и т.н.

Има ли административен капацитет в земеделското ни министерство и БАХБ, който да управлява този процес в полза на бизнеса и потребителите? Това е въпросът, който да сложим на масата.

Вместо това Порожанов се явява по форуми, на които казва: „Да на българската храна, защото е най-вкусна!“ – и по телевизора, където насажда внушения, от които би следвало да умозаключим горното.

Министър Павлова подгрява няколко дни след Порожанов:

„Ние не можем да позволим и да приемем, че един детски плодов сок у нас се продава на цена 60% по-висока, отколкото в Италия, Австрия, Германия и Чехия. Или, че купуваме почти три пъти по-скъпо макаронени изделия. Това не можем да го допуснем“.

Наистина ли човек с диплома на икономист – завършила е „Международни икономически отношения“ в УНСС, твърди, че държавата ще се намесва в ценообразуването в една, да речем, дефинитивно пазарна икономика. О!

Цялата тази junk food върви за вътрешно-пропагандно гушене и зацапва добре картината за контрола върху качеството на храните и качеството на контрола, осъществяван от БАХБ. Извайва един стероиден релеф на патриотизма ни и събужда носталгия по ония истински шоколадови яйца от „Кореком“.

Вносът на палмово масло и сухо мляко расте в геометрична прогресия на намаляването на овцете и кравите в България. С контрол от страна на БАХБ бихме могли например да сме информирани колко истински млечни продукти и колко от растителни мазнини има в печивата, които ни предлагат безброй заведения – кифли, сиренки, соленки, банички, кроасани и пр.

За разлика от други държави, където влагането на такива мазнини в млечните продукти е забранено, в България е разрешено, стига да са изложени на рафт за имитиращи продукти или продукти с растителни мазнини. Или да го има на етикетите. Но по традиция не се спазва – и е работа на инспекторите на БАХБ да ни гарантират, че не сме мамени непрекъснато. Големите вериги спазват тези правила, но в много други се продават тонове имитации на млечни продукти, които БАХБ не контролира – а това й е работата.

Да припомним какво би се случило с етикетите на продуктите у нас, ако директивата най-сетне бъде приложена. Тези изисквания биха били в сила и за храната, която се предлага в заведенията, при кетъринг или доставка в къщи. Ето някои от тях:

1. Списък на съставките.

2. Височина на буквите най-малко 1.2 мм за задължителната информация. 

3. Ако продуктът е замразяван няколко пъти, посочва се датата на първото замразяване.

4. Посочва се източникът на растителните мазнини, дали са претърпели изцяло или частично процес на хидрогенизиране. 

5. Информация как да се съхранява продуктът, когато вече е отворен.

6. Изписва се страна или мястото на произход на прясното месо, млякото и изобщо когато липсата на посочване може да заблуди потребителя. Това означава, че когато непакетирано месо от магазин, трябва да е обозначено дали е било внесено замразено от чужбина или е от ферма на 100 км от София. А липсата на посочване наистина заблуждава – например когато върху пакет боб с име „Добруджанка“ е пропуснато да се отбележи – или е отбелязано с микроскопичен шрифт, че страната на произход е Китай.

7. Обявяване на хранителната стойност – за повечето препакетирани и преработени храни. На опаковките задължително трябва да има подробна информация относно енергийната стойност на продукта и количествата на мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. Ако желае, производителят може да предостави и допълнителна: като например количествата на мононенаситени мастни киселини, полиненаситени мастни киселини, полиоли, нишесте, фибри, витамини и минерали.

8. Задължителните данни за наименование, нетно тегло и действителното обемно съдържание на алкохол да са включени в едно и също зрително поле.

9. Разбираемо представяне на алергените в списъка на съставките (например: соя, ядки, глутен, лактоза) и подчертаване по шрифт, стил или фонов цвят – както за предварително опакованите храни, така и за неопаковани, които се предлагагат в ресторанти, кафенета, заведения за обществено хранене.

10. Списък на наноматериалите в съставките.

Така че вместо да констатират, че в бързо замразените багети на българския пазар има по-малко колбас и твърдо сирене за сметка на повече чушки, доматено пюре и „хлебна база“, подведомствените на Порожанов да проверят има ли истинско сирене и извара в мазните банички, които са на всеки ъгъл например. А ако няма, нека производителят бъде задължен да ни го съобщи.

Свършете си работата, снабдете продуктите и храните на българския пазар, онлайн магазини и заведения с подробни и изчерпателни етикети (ето и тема за предаването „Чети етикета“), следете дали съдържанието отговаря на опаковката, а ние сами ще решим какво да купуваме. Информиран избор – това е европейско.

П.С. Надяваме се г-жа Павлова да открие капка истинско масло в някой пакетиран шоколад. За да се почувства истински европеец.