Разкритията Дубай: Държавната помощ за ПИБ стана на имоти за милиони в Емирствата

Atanas Tchobanov

Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев – собственици на Първа инвестиционна банка (ПИБ), известна и като FiBank, са закупили апартамент и търговски имот в Дубай, на изкуствения остров под формата на палма Palm Jumeirah, както и два апартамента в скъпия квартал Dubai Marina. Общата им площ е 1547.86 кв.м. 

Четирите имота са оценени на обща стойност над 6,1 милиона долара, но днес цената им е значително по-висока.

Други два апартамента в Дубай, всеки по 91 кв.м., оценени на обща стойност над 600 хил. долара, са записани на името на топмодел на „Визаж”.

Това показват данните към 2020 г. в международното разследване „Разкритията Дубай“. Моделката е станала собственик и на фирма в София, свързана с небезизвестния кипърски гражданин Георгиус Георгиу.

Наше разследване от октомври 2021 г. показа документи от „Досиетата Пандора”, които разкриват, че собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са реални бенефициери на офшорки, получили над 1 милиард лева кредити от банката. Именно кипърецът Георгиус Георгиу е едно от подставените лица в офшорките на Минев и Мутафчиев.

ПИБ получи на няколко пъти внушителна държавна помощ – при управлението на Тройната коалиция и министър Орешарски, след краха на КТБ през 2014 г. и последно през 2020 г. когато държавната ББР купи нейни акции на двойна цена, за да може банката да запуши капиталовата си дупка и да изпълни препоръките след стрес теста на ЕЦБ. Мажоритарни акционери в банката остават Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

„Мечтата” на Цеко – 585 кв.м. апартамент в „Дубай Марина”

Данните в „Разкритията Дубай“ показват Цеко Минев като собственик на апартамент с внушителната площ 585.10 кв.м., последно оценен на 2 314 204 долара, но днес цената му е значително по-висока. Имотът се намира на един от високите етажи в 52-етажната сграда Le Reve (от френски „Мечтата”) в скъпия квартал Dubai Marina.

Апартаментът е придобит от Цеко Минев преди 2010 г., показват данните за записите от имотния регистър на Дубай. Любопитна подробност е, че за контакт е предоставен служебен имейл адрес на банката, който съдейки по името е на сътрудничка на Минев.

Изглед от подобен апартамент в Le Reve

„Мечтата” на Цеко отива при Ивайло Мутафчиев

Апартаментът „Мечта”, в Le Reve в скъпия квартал Dubai Marina, с площ 585.10 кв.м. и оценен на 2 314 204 долара, е сменил собственика си в периода преди 2016 г. Според данните в „Разкритията Дубай“, собствеността на имота е била прехвърлена от Цеко Минев на Ивайло Мутафчиев. Както вече споменахме, цената днес е значително по-висока. Такива апартаменти, в същтата сграда, се оферират в момента на продажни цени между 4,6 и 4,9 милиона долара.

Освен апартамента „Мечта” в 52-етажната Le Reve, Ивайло Мутафчиев е закупил и апартамент в 82-етажния небостъргач DAMAC Heights (преди Ocean Heights), също в скъпия квартал Dubai Marina. Апартаментът е с площ 154.59 кв.м. и последно е оценен на 611 439 долара. Цената и на този апартамент днес ще е значително по-висока. Според паспортните данни имотът е придобит преди 2016 г.

Търговски имот и апартамент на „Палмата”

Ивайло Мутафчиев е придобил по-рано в Дубай търговски имот с площ 622.37 кв.м., последно оценен на 2 456 498 долара, разположен на изкуствения остров под формата на палма Palm Jumeirah. Пак на „Палмата” Мутафчиев е закупил и апартамент с площ 185.8 кв.м., оценен за 748 808 долара, разположен в Al Msalli, част от комплекс Shoreline Apartments. Двата имота на „Палмата” са придобити от Мутафчиев преди 2012 г., показват паспортните данни.

Общата стойност на недвижимите имоти собственост на Ивайло Мутафчиев в Дубай е оценена преди време на над 6,1 милиона долара. Общата площ на 4-те имота, описани подробно по-долу, е 1547.86 кв.м.

– търговски имот с площ 622.37 кв.м. оценен на 2 456 497.50 долара
– апартамент с площ 585.10 кв.м. оценен на 2 314 203.80 долара
– апартамент с площ 185.80 кв.м. оценен на 748 807.56 долара
– апартамент с площ 154.59 кв.м. оценен на 611 438.60 долара

Освен това в луксозното обзавеждане на тези апартаменти са вложени значителни средства, по сведения на очевидци, които са ги посещавали.

Дубайски апартаменти за топмодел на „Визаж”

Данните в „Разкритията Дубай“ показват, че момиче на Жени Калканджиева – топмоделът на „Визаж” Анамария Кирилова е собственик на два апартамента в Дубай, всеки с площ по 91 кв.м. Апартаментите са в различни сгради в Discovery Gardens и са оценени на обща стойност над 600 хил. долара. Според паспортните данни имотите са придобити в периода след края на 2016 г. и преди края на 2021 г.

Преди дубайските имотни придобивки моделката Кирилова сменя тапетната снимка във фейсбук страницата си със снимка с логото на FiBank (ПИБ).

През декември 2020 г. Анамария Кирилова става едноличен собственик на регистрираната в София „Джес АМ” ЕООД, а майка ѝ Галина става управител. Моделката придобива 100% от дяловете в дружеството „при цена и условия, договорени в Приложение № 1” към договора за продажба, което обаче не е подадено в Търговски регистър. Месец преди това в капитала на фирмата са апортирани имоти на стойност 618 000 лв.

Едноличен собственик на „Джес АМ” тогава е „Либеро” ЕАД, което от 2015 г. е собственост на кипърската „Антуеп овърсийз лимитид” (Antwep Overseas Limited), свързана именно с кипъреца Георгиус Георгиу – подставено лице на собствениците на ПИБ Цеко Минев на Ивайло Мутафчиев.

Удостоверения за кипърската „Антуеп овърсийз лимитид” от Търговски регистър

Моделката АнаМария нашумя през 2009 г. заедно с Биляна Йотовска с горещи снимки за списание MAXIM, а през 2012 г. със снимки и за сръбското издание.

До момента в „Разкритията Дубай”

Международното разследване #DubaiUncovered /“Разкритията Дубай“/ разкрива над 240 български граждани и пребиваващи у нас лица, които притежават имоти за над 160 милиона долара в Дубай.

До момента са публикувани данните за имоти на майката на депутата Делян Пеевски, на строителният бос Велико Желев, на сестрата на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов, на строителката на павилиона ни за „Експо 2020“ в Дубай Ралица Иванова, на сестрите Гергана Симова и Елица Прошенска и подземният бос Радостин Бързанов – Радо Слънцето, авер на Таки и Васил Илиев.

Разследването „Разкритията Дубай“ се опира на данни за над 800 000 записа от имотния регистър на Дубай, които датират от 2020 г. и са получени от C4ADS /Центъра за напреднали изследвания в областта на отбраната, базиран във Вашингтон/. Те бяха споделени с норвежкия финансов център E24, който координира разследването на недвижимите имоти заедно с 20 разследващи медии, сред които Le Monde, Süddeutsche Zeitung, датската телевизия TV2 и OCCRP. Като част от мрежата на OCCRP BIRD е българският партньор в проекта.

След публикуването на данните НАП обяви, че започва проверки на българите с имоти в Дубай, като вчера директорът Борис Михайлов съобщи, че се очакват данни от Емирствата за над двеста лица, придобили недвижимост там. На 21 лица проверката вече била приключила и дори били събрани данъци за 131 000 лв.

Водеща снимка:
Изглед към 52-етажната Le Reve и 82-етажният небостъргач DAMAC Heights в Dubai Marina | Ивайло Мутафчиев (горе вдясно) и Цеко Минев (долу вдясно)

Защо тези хора се чувстват лично обидени от западния свят

Собственото мнение, което в България често наричат „друга гледна точка“, консолидира авторитарни гласове, които тръбят: Путин защитава традиционните ценности, а за войната в Украйна е виновен Западът. Кои са тези хора? Анализ на А. Андреев.

Те говорят разпалено и гневно. Провокират умишлено и с наслада. Те громят елитите, експертите, науката, истаблишмънта, мейнстрийма, а най-вече либералите и глобализма.

Ако тук вече се сещате за български дейци, политици, журналисти и други публични фигури, които изливат омразата си върху „умните и красивите“, интуицията не ви лъже.

Всъщност обаче става дума за едно световно явление, разпознато от социолозите Каролин Амлингер и Оливер Нахтвай в книгата им „Уязвената свобода – аспекти на либертарианския авторитаризъм“, която е номинирана за награда на Лайпцигския панаир на книгата тази година.

„Оковани“ от правила и забрани

Според авторите тези „авторитарни либертарианци“ са обикновено мъже с високо образование и доскоро с либерални възгледи, които обаче днес не се тревожат от популизма или национализма, от авторитарните възгледи на лидери като Путин и Тръмп. Нещо повече, дори отчасти ги споделят, защото в момента имат друга болка: чувстват се оковани от многобройните правила, предписания и забрани в света около тях.

Според тях тази система е създадена от мейнстрийма, от един истаблишмънт, състоящ се от либерали и западни левичари, от наука и глобално предприемачество, които заедно подготвят нов тоталитаризъм в небивали мащаби.

Авторитарният либертарианец се чувства обиден, дори уязвен от сегашния западен свят. Той смята, че е жертва на мейнстрийма, който налага „диктатура на правилната гледна точка“ и се бори за някаква ретротопия, в която светът отново ще бъде такъв, какъвто е бил.

Фрустрации, които пораждат отчуждение

Не, това не са карикатурните фигури с шапки от алуминиево фолио, които вярват, че НАСА ги обгазява с кемтрейлс, че Бил Гейтс ги чипира, а Клаус Шваб, банкерите, тайното световно правителство, ЛГБТИ и мигрантите разрушават устоите на техния свят.

Не, това са идеолозите на шапките от алуминиево фолио. Защото, както пишат авторите на книгата: „Едно общество, което на хората им изглежда хаотично, неразбираемо и дори враждебно, постепенно се отчуждава от социалната реалност.

То произвежда не само маси, които пасивно приемат съдбата си, но и мобилизира разрушителни енергии, които се насочват срещу имагинерната заплаха“. Защото множащите се рискове в съвременния свят правят хората все по-зависими от институциите, а това предизвиква фрустрации, които са хранителна среда за възникването на уязвеното его на авторитарния либертарианец.

Реакции на уязвеното его

Той е авторитарен, защото въплъщава редица характеристики на „авторитарната личност“ по Адорно: авторитарна агресивност, демонстрации на сила, деструктивност, цинизъм, конспиратологично месианство и суеверия.

Той отрича изводите на научните експерти – главно поради това, че омразният му „мейнстрийм“ признава авторитета на тези експерти. Той е авторитарен още и защото грубо отхвърля всички други възгледи, като същевременно се държи агресивно и нападателно към онези, които (според уязвеното му его) ограничават свободите му.

А либертарианския аспект на тази личност авторите описват така: „От нейна гледна точка свободата не е споделено обществено състояние, а лично притежание. (…) Свободата вече не се разбира просто като разграничаване спрямо държавния монопол над властта, а като разграничаване спрямо обществените норми“, пишат Амлингер и Нахтвай.

Индивидът, който живее с такава представа за свобода, отхвърля всички обществени предписания, защото вярва, че има право да следва собствените си предписания.

Собственото мнение се издига на същото равнище като научното познание

„Те са либертарианци дотолкова, доколкото издигат собствената си свобода на пиедестал. Но в същото време проявяват авторитарна нагласа, защото презират всички, които имат друга представа за свободата“, обобщават тезата си авторите.

Според тях въпросните личности се представят като демократи, но всъщност са се пуснали надолу по пързалката на антиполитическата демокрация. Те не се гнусят от фашистите и са дотолкова разочаровани от демокрацията, че авторитарната им нагласа непрекъснато ги тегли към някакви форми на тоталитаризъм и фашизъм.

Авторите съвсем закономерно поставят описаните процеси и в контекста на „пост-истината“, „пост-фактите“, и фалшивите новини: „От една страна достъпът до информация е демократизиран, от друга обаче хората все по-малко разбират света, в който живеят – в резултат от научния прогрес, специализацията и липсата на опит с определени рискове. Независимо от това обаче всеки човек иска и занапред да бъде равноправен участник в дискусията – е, да, не толкова с притежаваното познание, колкото с мнението си. (…) Стига се дотам, че при оценката на една ситуация собственото мнение и собственото усещане се издигат на същото равнище като научното познание.“

Новите авторитарни демони

Неслучайно собственото мнение (което в България понякога се нарича „друга гледна точка“) през последните десетилетия консолидира авторитарните либертарианци във всички текущи кризи под едни и същи флагове: Няма да спасяваме гръцките банки. Няма да приемаме мигранти. Климатичните промени са лъжа. Няма пандемия, а ваксините са вредни. Тръмп и Путин защитават традиционните ценности, а за войната в Украйна е виновен Западът.

Така свободата и демокрацията, голямото еманципационно обещание на Просвещението, хем издигнаха равноправието между хората (в индустриалния свят) до небивали висини, хем породиха нарастващо огорчение у много хора, които не знаят за какво да използват равноправието си – и така стават жертва на новите авторитарни демони.

Или, както пише най-известният днешен германски философ Юрген Хабермас: „На мястото на някогашното велико еманципационно обещание дойде оглушителната и произволна шумотевица, която създаде многобройни, затворени ехо-камери.“

Carolin Amlinger und Oliver Nachtwey: „Gekränkte Freiheit. Aspekte des libertären Autoritarismus“ (Suhrkamp Verlag, Oktober 2022)

Другото лице на Радев

Ето, че пак осветиха двете лица на президента Румен Радев: в България той говори едно, а в Брюксел върши друго. Но дръзне ли някоя медия да информира за това, пресслужбата му се обижда и започва да говори за „внушения“. Коментар на Емилия Милчева.

Кореспонденция на журналистката Антоанета Николова показа, че на заседание на Европейския съвет Румен Радев подкрепя решения, свързани с европейската (военна) помощ срещу руската агресия в Украйна, а пред журналисти говори обратното.

В тази връзка от пресслужбата на държавния глава е постъпило оплакване. Но дали президентството може да опровергае тази информация? Например като пусне тайно заснето видео от гласуването на Радев заедно с другите европейски лидери по дневния ред на срещата?

Когато Радев не харесва публикациите на медиите

Кирил Атанасов, прессекретарят на президента, не за първи път пише до медии, обиден на публикации за двуличие на президента, свързано с негови проруски позиции. През май 2022 година той изпрати такова писмо до Дойче Веле по повод статия на журналиста д-р Кристофър Неринг, озаглавена „Двете лица на президента Румен Радев“.

В нея авторът, който е университетски преподавател и специалист по бившите тайни служби на Източна Европа, представя кариерата на Радев, кандидатирал се за президент, „подкрепен от БСП… с помощ от Москва“. В изпратената от Атанасов позиция се твърди, че публикацията се базира предимно „на неверни внушения, а не на реални факти“ и чрез нея се правят „користни внушения“ за връзки между кариерата на Радев и Русия.

Година по-късно двете лица на президента отново са на фокус, този път в кореспонденция на български журналисти от Брюксел, и прессекретарят отново твърди, че се правят „некоректни внушения“.

„Президентската институция няма как да приеме подвеждаща обществото интерпретация на събитията и ще продължи да сигнализира медиите, когато вижда разминаване между медийното отразяване и фактите“ – така Атанасов завършва обяснението защо е звънял в редакцията на Нова телевизия. Медиите обаче – или поне някои от тях, също ще продължат да сигнализират обществото, когато има разминаване между публичното говорене на Радев и поведението му на европейски и международни форуми.

Двама опитни журналисти международници – кореспондентката на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова, която следи европейските теми от приемането на България в ЕС през 2007 година насам, и Светослав Терзиев от „Сега“ отбелязаха политическото лицемерие на Радев.

На 23 март Терзиев написа: „Президентът Румен Радев подкрепи тази вечер Заключенията на Европейския съвет, въпреки че преди това изрази несъгласие с включени в тях постановки. Главното разминаване между думите и делата му е по въпроса за европейската помощ за Украйна срещу руската агресия“.

На 24 март, предавайки от Брюксел, Антоанета Николова също акцентира върху този факт, а след като избухна скандалът с президентството, в публикация за Euractiv.bg коментира, че: „На последните няколко срещи на върха в Брюксел Румен Радев застава пред камерите и микрофоните, за да заявява нескрита проруска позиция, но когато влезе и седне на масата на лидерите, си я премълчава“.

Войнолюбец или миротворец?

Осветяването на двете лица на президента отнема от енергията, която той влага на българска почва, за да громи „войнолюбците“, които не разбирали от военно дело, а искали да вкарат България във война с Украйна, и която нахъсва избирателите на „Възраждане“ и БСП.

Политическият гняв помага за кампаниите. Позицията на Румен Радев за войната градира от първоначално лансираната теза за неутралитет на България до вече съвсем ясно изразеното противопоставяне на изпращането на оръжие за Украйна – независимо от решението на 48-ия парламент, което той няма право да игнорира.

От онези две лица, които анализира д-р Кристофър Неринг в статията си от май 2022 – на натовски генерал и политик с прокремълски позиции, вече е останало само второто. Авиаторът във военна униформа, който влезе в президентството, демонстрирайки сдържаност и умереност, както и естествен маниер на общуване, изчезна още преди края на първия мандат. На негово място се появи един особено честолюбив политик, оградил се със съветници, чиято власт все повече расте, а и нему здравата се услажда.

Скандалите заради президентската гледна точка и журналистическите ѝ… интерпретации обаче показват, че симпатиите на медиите към Радев отслабват, спада и рейтингът му, макар все още да е политикът с най-високо одобрение. Също като бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и той се гневи на журналистически въпроси, ако някой от тях пробие контролираната среда и не му допадне интерпретацията на фактите.

В резултат настава звънене по медиите от страна на прессекретаря, чиято биография се събира в три изречения на сайта на „Дондуков“ 2 – възпитаник на УНСС, специалност международни отношения, през 2016 специализира в курса по „Комуникация и дипломация“ на френското Национално висше училище по администрация (ENA) в Париж.

А политици въздишат по времената, когато за правилната интерпретация на фактите са отговаряли определени цензори.

Войната в Украйна изисква недвусмислени отговори.

Журналисти питат Радев дали България ще арестува  Владимир Путин, защото Международният съд в Хага издаде заповед за арест на руския президент като отговорен за „незаконно прехвърляне“ на украински деца в Русия.

С отговорите си българският президент е за всички от ясен по-ясен.

Алтернативите на президентското управление

Владимир Левчев

Сбъднала ли се е вече мечтата на Слави Трифонов за президентска република, дори без нужда от референдум?

На журналистически въпрос какъв знак дава България на Европа с решението си да не подкрепя и да не е част от общата поръчка на повечето страни от Европейския съюз за доставката на снаряди за Украйна президентът Румен Радев отговори, че това е „знак на суверенно решение“ на страната ни.

Доколкото си спомням, парламентът беше взел друго решение за доставката на оръжия за Украйна. А България все пак е парламентарна, не президентска република. Освен това от времето на Джон Лок и Жан Жак Русо се смята, че суверен в държавата е народът, а не кралят (или президентът). Дали нашият президент не се връща към едно предпросвещенско разбиране за това кой е суверен?

От миналата пролет България се управлява от президентски правителства, назначавани от един човек, чиято воля изпълняват. Сбъднала ли се е вече мечтата на Слави Трифонов за президентска република, дори без нужда от референдум? Но и в президентските републики, които са демокрации, като САЩ, а не диктатури като Русия, президентът не може да взима важни решения сам без гласуване в Конгреса, където има реална и обикновено много силна опозиция. Нашият парламент вече се произнесе по въпроса за оръжията за Украйна. Но сега президентът взема „суверенно решение“ за България.

Освен това въпросът е морален. Ако видим един много по-силен човек да влиза в къщата на друг, да малтретира жена му и децата му, можем ли да кажем – този конфликт не е наш, ние трябва да пазим неутралитет, а конфликтът да се разреши с мирни преговори – преди агресорът да е напуснал дома на жертвата?

Всички партии, които бяха в предишния парламент и се очаква да намерят място и в следващия, а също и президентът, искат България да продължи да бъде член на Европейския съюз и на НАТО. Има едно изключение – т.нар. „Възраждане“ на Костадин Костадинов.

Какво е това възраждане? Изглежда, че това, за което Костадинов мечтае, е възраждане на онази България, която беше враг на НАТО и съответно член на Варшавския договор и враг на Европейската икономическа общност (предшественика на Европейския съюз), възраждане на Народна република България, в чийто химн се споменаваше Москва, но не и София и чиято политическа полиция, наричана Държавна сигурност, беше филиал на КГБ.

Костадин Костадинов казва: „Избери свободата!“ Този предизборен плакат идеално се вписва в „новоговора“ от „1984“ на Оруел, където Министерството на любовта се занимава с изтезания и промиване на мозъци, а Министерството на мира – с воденето на война. Имаме и друг, роден случай: Паметник на Съветската армия, окупирала България на 9 септември 1944 г., на който пише: „На съветската армия освободителка от признателния български народ.“ Тази свобода ли да изберем?

Знаем какво доведоха освободителите: убийства без съд и присъда на хиляди невинни хора, анти-Народен съд, концентрационни лагери, затваряне на границата към западния свят, директно управление на България от Москва. Този „новоговор“ е характерен за машината за промиване на мозъци на Путин. Чуваме путинските тролове: членството в ЕС е робство, европейските страни са колонии на САЩ (архиврагът, Сатаната), а членството в Евразийския съюз е свобода за България, а Путин е месия, който ще спаси фашизирания и морално разложен Запад.

(Впрочем въпросът с двойното освобождение опира и до насаждането на робско самочувствие у нас – българите са били роби, които веднъж са били освобождавани от Цар Освободител (освободил и крепостните селяни в Русия и затова всъщност наречен Освободител), а втори път от Сталин, който ни е „освободил“ от „фашистко робство“.)

Приказките за „морално разложение“ на Запада стават особено цинични на фона на убийствата, опитите за убийства и затвор за Политковская, Скрипал, Литвиненко, Навални – на практика всички критици на Путин. Но сега, когато Путин е обявен за военнопрестъпник заради отвличането на деца от Украйна, деца, които се „превъзпитават“, за да повярват, че родната им Украйна е фашистка страна, а Путин е месия и спасител, както и бомбардировките на жилищни квартали и болници в Украйна, приказките за „моралната Русия“ и „неморалния Запад“ стават съвсем абсурдни.

Моралната разделителна линия е вече ясна и категорична. Има безпощаден агресор, има и жертва. Има завоевателна война, има и героична съпротива на нападнатите, отбрана на тяхната родина. Всички български партии, които имат шанс да бъдат в парламента (с изключение на една), стоят от европейската страна на барикадата.

Дори и тези нормални наши политици, които са против подпомагане на Украйна с оръжие, признават, че Украйна е жертва, а Русия е завоевател. И приемат, че мястото на България е в ЕС и НАТО – защото без този мощен щит, който е за нас НАТО, ние ще бъдем следващите след Украйна в похода на Путин за „освобождение“ на Европа. Имахме вече едно такова „освобождение“ на 9 септември 1944 г.

Така че по отношение на разделителната линия, фронтовата линия Европа – Русия, нещата са ясни. Но какви биха били възможните коалиции след парламентарния вот в неделя? Ясно е, че ако не е възможно да се сформира коалиция, която да има парламентарна подкрепа от 121 гласа, България ще продължи да бъде управлявана от президентски служебни правителства поне до местните избори наесен и тези избори могат да бъдат две в едно, парламентарни и местни. (Смятам, че ръководството на ГЕРБ всъщност мечтае именно за това.)

Едно възможно (макар и малко възможно) управление след изборите би могла да предложи хартиената коалиция (партиите ГЕРБ, БСП и ДПС, които искаха връщане на хартиената бюлетина, създаваща по-добри възможности за фалшификация, включително произвеждане с една драскотина върху бюлетината на огромно количество недействителни бюлетини).

Такава коалиция би могла да се нарече и коалиция „Магнитски“. Защото трима министри и партийни функционери, свързани именно с ГЕРБ, БСП и ДПС, станаха нежелани в САЩ по закона „Магнитски“ – заради корупция и пране на пари. Най-голяма готовност за такава тройна коалиция имат от ДПС. За ГЕРБ и БСП тя ще е идеологически трудно обяснима пред избирателите им. Така че тази коалиция е малко възможна.

Много по-логична би била една коалиция на трите силно проевропейски и пронатовски партии, които гласуваха и за подпомагане на Украйна с оръжие, и особено двете от тях, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ, които явно ще си оспорват първенството, изборната победа. Една от тях първа ще има възможност да състави правителство. По-трудно обяснима за техните избиратели би била такава коалиция за „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ – заради „Магнитски“, обвиненията към ГЕРБ за корупция по високите етажи, саботирането на съдебната реформа.

Но ако Бойко Борисов се откаже да претендира за премиерска позиция, а той направи такива заявки, тази коалиция или подкрепа за правителство на една от двете формации от другата, с ясна и приемлива за двете страни програма, е възможна. Проблемът е, че именно ГЕРБ прави предизборна кампания с яростна реторика срещу партиите на промяната и за „връщане към стабилността“, т.е. към тяхно управление.

Във всеки предизборен клип Бойко Борисов яростно напада Петков и Василев (в последната „Панорама“ тази роля отново изигра Делян Добрев). Това агресивно и рязко противопоставяне би направило невъзможна такава коалиция между партиите на промяната и ГЕРБ. А ако те не могат някак да се споразумеят, едва ли ще е възможно каквото и да било правителство след изборите.

Ако ГЕРБ така категорично и агресивно воюва с партиите на промяната, гласуващите за ГЕРБ всъщност ще гласуват за ново президентско служебно правителство. Защото редовно правителство няма да има. Това ли иска ГЕРБ и защо? Ами много просто – заради изборите две в едно наесен, в които ГЕРБ, които имат силни позиции по места, имат повече шанс да се върнат като първа сила и да управляват пак сами – или в коалиция стил БКП-БЗНС (каквато е коалицията ГЕРБ-СДС).

Яростните критики на ГЕРБ към ПП-ДБ (и само към тях) са напълно безпочвени. Инфлацията е световен, а не само български проблем и тя в България е по-ниска, отколкото е в повечето други източноевропейски страни. Освен това много за кратко оцелялото правителство на Петков, в една почти невъзможна коалиция, успя да реши проблема с тоталната енергийна зависимост на България от Русия.

Изведнъж се оказа, че не сме тотално енергийно зависими – отвори се отлаганият десетилетия конектор с Гърция, не се сбъдна прогнозата за студ и глад през зимата, ако не клекнем пред „Газпром“, увеличиха се значително пенсии и заплати.

В неделя предстоят поредните парламентарни избори. Да мислим какво искаме: ново служебно правителство или проевропейско редовно правителство. (Не смятам, че проруската и антиевропейска партия „Възраждане“ би могла да спечели повече от 10% от гласовете. И това им е доста много.)

Да мислим каква България искаме да имаме. Но и да помним, че всеки, който не гласува, всъщност гласува за статуквото. И доброволно приема да няма свои представители в новия парламент. Гласувайте в неделя! Ние, народът, който се състои от 7 (и повече с тези в чужбина) милиона свободни индивиди, сме суверен в тази държава. Ако не гласуваме – не сме.

Петнисти хиени

Hristo Slavi Ratchev

Ако сте развили умението да чувате и други мнения, да се съмнявате в собствените си пристрастия – гледайте документалния филм за Алексей Навални!

Мигайте по-рядко, за да не пропуснете някой кадър. Особено кулминацията, която стана причина внезапно да лапна цяло варено яйце. И тъй опулен да изпадна във възторг от разговора-капан, между Навални и нищо неподозиращият агент отровител, който мислеше, че докладва на вишестоящ кагебист. И лъснаха задниците на убийците.

Христо Грозев и Алексей Навални матираха цялата многоетажна, и строго секретна репресивна машина. Осветиха пред света шайката от лъжци и поръчители на убийства от Кремъл и тайните служби.

Това е филм документ, който напомня и за българския чадър, който всъщност е съветски.

Дни до изборите в България. Предателите, внедрените руски агенти в България, русофилията през филма за убийците и миглите на зрителите, добиха ясен релеф, цвят, и мирис.

Веднъж нахлузят ли ни маркс-ленинските пранги, можем само крещим или шепнем за загубената свобода, докато дрънчим с веригите си. Помним това време.

Путин си вирна носа, като двамата от караула на позлатената врата в Кремъл и не забеляза как стъпи в голямото биволско лайно.

Никой човек не е в състояние да обхване огромната плетеница от световни процеси, незабележими тенденции. Какво следва от нарастващото население, тълпите лишени от образование и трудови навици; как се срещат глобализацията и едноличните режими. Накъде се носи светът. Приближаваме ли фатален праг, след който следва бездна.

Някакъв Вигенин каканиже и блее за мир. Друг социолог маха с ръце, като вентилатор и той фъфли за мир. Щом комунисти и фашисти заговорят за мир, значи са нахлули някъде.

Предизборно екраните в България се задръстиха от еуфорични луди. Толкова са комични, че напомнят кастинг за майстори на пародията. Невъзможно е да говорят сериозно. Приличат на изпечени майтапчии.

Директивата е: да се задръстят всички медии със социалисти, фашизоиди с личностови разстройства и сто процентови луди. Да вият като петнисти хиени с червени петна, усетили мърша.

Тук са дежурните Манолова, Дончева, Лупи вълкът, Корнела, Гуцигуцанов. Волгин да блее с овчи глас от радиото. Докато пиша, на екрана, щръкна Жаблянов…какво става бе хора, от всякъде вият социалисти.

Президентът взел та се втвърдил, бих казал, надървил политически, дали вицето не го налага с някакви срамни идеологически играчки.

Тази позасъхнала уста издава вегетативни смущения…а бе видиш ли социалист на екрана, вече си излъган. Видиш ли го на портата – ще бъдеш ограбен до шушка.

Гласоподавайте! Макар да е късно. Мисля, че вече загубихме международен престиж, губим и страната си.

Всички сме виновни. От президента до последния цигляв циганин.

Иначе хубав филм за Навални и подвалните действия на Кремъл.

Стотици хиляди бетонни глави

Lubo Kanov

Войната на Путин отдавна не се води само с оръжия. Тя е била винаги и преди всичко информационна война.

Сметката е проста. Един сложен снаряд, за който са нужни западни процесори и задълбочени научни разработки, струва примерно 40,000 долара или половин милион рубли.

За ракета “ Сатана” “Калибър” или “Бук” с които да се обстрелват жилищни сгради или да се свалят пътнически самолети са нужни десетки и стотици милиони рубли. Даже милиарди.

А военно-стратегически цели, като например да се възпре военна помощ за Украйна или да се отклони България от нейната политическа принадлежност към Запада могат да се постигнат много по-ефтино.

Ето, купуваш Копейкин срещу нищо и половина — едно къщѐ на морето, някаква дискретна разплащателна сметка обаче в конвертируема валута в странство, обещание за политическа кариера и за достъп до държавната пара̀.

Буквално, срещу нищожна сума печелиш битка, информационна битка и то в цяла натовска държава, където вече си инсталирал за държавен глава един “натовски” генерал.

Стотици хиляди бетонни глави, замръзнали в спомените и мечтите си за Живковска България, която не е “колония” на САЩ, а директно една от Съветските републики, заедно с цялата съветофилска медийна армия начело с пропагандиста Волгин от Националното Радио, плюс децата на всички ченгета и борци срещу капитализма и фашизма с пари в офшорки, че дори и внуците им — всичко това работи за Путин, без дори един “ патрон” на бойното поле, изстрелян при военни действия.

Информационната и хибридната война са много ефикасни и най-важното – в България не струват почти нищо.

Бетоноглавието е могъщ помощник, непознаването на руско-съветската история в България помага също, подаянията за подлогите (израз на Митрофанова) са скромни, резервоарът от “дебили” (израз на проф Иво Христов) е почти неизчерпаем. Какво му плащаш?

А ако се обърне “палачинката” (на което отчаяно се надяват русофилите дегизирани като патриоти), бъдете сигурни, че още на моста в Русе и на пристанището Варна лично ще посрещнат съветските танкове с хляб и сол.

Разбира се, при положение, че “палачинката” се обърне, а танковете “Армата” не са се превърнали междувременно в старо желязо някъде в Украйна.

За танковете обаче ще имат грижата украинците, а за Копейките и противопоставянето на тяхната информационна и хибридна война сме отговорни ние.

Унтерофицер Копейкин не трябва да бъде произведен с помощта на хибридни избори в местен български оберщурмбанфюрер от щаба на своя московитски господар.

Така че всеки, който умее да мисли, е длъжен да го направи в деня за размисъл, но още повече когато дава своя глас.

Дайте му на Радев Нобела за мир и да се свършва с тая война

Александър Петров

Снимка: БГНЕС Коментарите на президента за войната в Украйна не се различават много от лафовете на миските от конкурсите по красота, които искат мир по света

Слушайки изказванията на президента Румен Радев за това как няма да позволи изпращането на оръжия за Украйна, защото иска мир, си мисля, че неговият устрем за решаването на войната там заслужава да го издигнем за лауреат на Нобелова награда за мир.

Стремежът му България да се сгуши в ъгъла на световната политика и да развее оттам знамето на мира и (най-вече) на неутралитета заслужават да бъдат видени и аплодирани от световната общественост.

Във времена като сегашното най-трудната и морална позиция е именно тая, да заровиш глава в пясъка и като миска на конкурс да кажеш, че не искаш нищо повече от това да има мир по света. Да заявиш, че ще се бориш за него, стига да ти се отдаде шанс. 

Защото, разбира се, когато заявим, че България може да работи за постигането на мир между Русия и Украйна, това е напълно постижимо и ще се случи веднага. Това е пътят! 

Така че давайте да го издигаме Радев за Нобела за мир, или най-малкото за Мис Свят, и да му дадем трибуната да омиротвори воюващите държави. 

Румен Радев: България няма да изпраща оръжие за Украйна

Президентът обяви, че ще подкрепи възстановяването на мира

Уви, иронията е слабо оръжие, за да даде пълна представа колко инфантилна е позицията на българския държавен глава, когато става въпрос за войната в Украйна и за външната политика по принцип.

Високопарните му приказки как едва ли не България самостоятелно подклажда войната в Украйна с оръжейната си помощ не могат да устоят и на елементарна проверка.

Десетки и десетки пъти е споменавано, че 1) Киев няма да престане да се бори, докато не изтласка руските сили от териториите си на всяка цена; 2) НАТО, ЕС и САЩ сами са посочвали, че ще подкрепят Украйна в борбата ѝ; 3) руски войски продължават да окупират части от Украйна, нарушавайки всякакви принципи на международното право.

Въпреки това българският президент продължава да говори така, сякаш за войната в Украйна правителството в Киев има не по-малка вина от Москва. Сякаш този въпрос всъщност е нещо, което може да се реши спокойно, ако всички седнем като добри момчета на една маса и се разберем.

Нещо повече – като че ли България със своята вековна мъдрост може да застане начело на този процес, а другите, подобно децата на чорбаджи Марко от „Под игото“, да слушат и чинно да изпълняват потънали в респект спрямо дълголетието на българската история.

Това не го казвам, за да иронизирам богатата ни история, а за да напомня, че благодарение на десетилетията на изолационизъм във външната политика, България все още е приемана като **** на географията.

Как Румен Радев го вижда мира

Представите на президента за мир са… леко странни

Нека само погледнем как стоят нещата в настоящия момент.

От една страна Русия ни е обявила за неприятелска държава, а официалните ѝ лица се държат с България така, както някой се държи с непослушно дете, което точно сега не може да напляска.

От друга пък партньорите ни в ЕС и НАТО ни нямат особена вяра, защото твърде много публични лица (самият президент включително) у нас се държат така, сякаш България по-скоро е верен съюзник на Русия.

Ако Радев и хората му наистина искаха страната ни да поеме тази активна роля за въдворяване на мир, българската дипломация щеше да е активирана до последния човек, да се правят посещения, да се изказват важни международни позиции и да се опитват да градят мостове.

Междувременно обаче до момента всички служебни правителства, назначени от действащия президент, активно избягват външната политика, свеждайки я до санитарния минимум.

Достатъчно е да си спомним ситуацията с изтеглянето ни от Афганистан преди няколко години и по-специално с изтеглянето на местните хора, сътрудничили на българските сили в Кабул и Баграм. Тогава трябваше германски части да подпомагат извеждането на тези хора от завладяната от талибаните страна, докато в София едни хора си седяха на ръцете.

Истината е, че България наистина има потенциала да бъде мост за прокарване на мир, установяване на база за диалог и място за провеждане на преговори. Затова обаче трябва да се работи активно поне десетилетие, да се активират стари контакти, да се заформят нови, а страната ни да си изгради репутация и авторитет в международен план.

Кой иска мир? Не и тези, които крещят за неутралитет

Военната помощ за Украйна няма да ни вкара във война, нито е против националния интерес на България

Уви, сега нещата не стоят по този начин. А с всяко следващо изказване на президента, България си гради един друг имидж – на не особено лоялен партньор и, ако щете даже – на скатавка.

Никой не иска от страната ни да изпраща войници да се бият в Украйна. Никой не иска да даваме повече, отколкото имаме.

Но сякаш това няма значение, когато президентът реши да си отвори устата по темата. Човекът се бори за мир без оглед как ще бъде постигнат той.

И вярвам, че Радев има същият шанс да го постигне, колкото една кандидатка за Мис Свят по време на конкурс.

Историк: „Путиновият режим е самоубийствен“

Русия или ще се разтвори в световната история, без да е ясно на какви части, или ще стане либералнодемократична, ще стане органична част от Запада, каквато е била Руската империя, казва пред ДВ историкът Юрий Пивоваров.

Юрий Пивоваров е руски историк и политолог, близък с Григорий Явлински и съученик на Сергей Лавров – настоящия външен министър на Русия. С него разговаря Константин Егерт.

Какъв момент в руската история представлява настоящата война? 

Ю. Пивоваров: Тази е една от най-срамните страници в руската история от много векове насам. Далеч по-срамна от финландската война през 1939-40 година, по-срамна от войната в Афганистан, защото тя нямаше такова влияние върху света. Мисля, че в историята на 21-и век тя ще влезе като „престъпление и наказание“.

А ще има ли наказание?

Ю. Пивоваров: Разбира се. Не знаем още под каква форма ще бъде то, но наказание ще има. Вижте – светът обръща гръб на Русия. Имам предвид нормалния западен свят. И смятам, че ще има наказание за хората, които са пряко отговорни за започването на тази война.

Значи все пак ще има трибунал?

Ю. Пивоваров: Може би той ще бъде задочен и ще изглежда символично. А тези, които ще бъдат съдени, може и да се присмиват над това, но историята вече ги е определила – те са злодеи. За украинския народ, за руския народ и за народите в Европа и по целия свят. Какво означава да си играеш с ядрени оръжия? Това е не бива да се случва.

Както отбелязахте – Русия ще остане без съюзници. Сама ли ще трябва да се справя?

Ю. Пивоваров: Не става дума за съюзници под формата на танкове или полицаи. Но те могат да помогнат със своето влияние и своя опит. В крайна сметка руската култура е част от западната цивилизация. Достоевски казва, че „руснакът става още повече руснак, когато е повече европеец“. Т.е. за да станеш истински руснак, трябва си европеец. Моето мнение е следното: Русия или ще се разтвори в световната история, без да е ясно на какви части, или ще стане либералнодемократична, ще стане органична част от Запада, каквато е била Руската империя.

Ако погледнем в ретроспекция към режима на Путин, как ще изглежда той?

Ю. Пивоваров: Самоубийствен. Това е самоубийствена политика. Всичко това е ужасно, но и неизбежно и закономерно. Това е реализация на най-лошите потенциали на руската цивилизация, руската култура и история.

Смятате ли, че Путин води Русия към разпад?

Ю. Пивоваров: Той допринася за това. Аз съм от хората, които не искат Русия да се разпадне. При наличието на ядрени оръжия разпадът е още по-лошо нещо. Говорим за мястото на Путинова Русия в многовековната руска история. Никой не е имал ядрени оръжия. Фюрерът не е имал ядрени оръжия по време на Втората световна война. А ако би имал, не знам как би завършило всичко.

Т.е. уникалността на Путин не е в това, че е авторитарен, а че е начело на режим с ядрени оръжия, срещу който не можем да направим нищо?

Ю. Пивоваров: Това е неговата застраховка живот. И същевременно безизходна ситуация. Какво би представлявало едно поражение за Русия? Украйна да си възстанови границите от 1991-а година? Дали тогава Москва ще промени политическия си курс? Не мисля, че Русия ще изгуби възможността си да атакува Украйна с ракети и да държи под напрежение целия свят. Така че не знам какво би означавало едно поражение за Русия. То може да бъде много страшно, да доведе до гражданска война или до излизане на преден план на хора като Пригожин.

Днес много се говори, че на руснаците им е нужен диктатор и те са неспособни на демокрация.

Ю. Пивоваров: Това изобщо не е вярно. Русия първа в човешката история изгради тоталитарна система, но и първа се освободи от нея. Нямаше да има обединена Германия, свободна Полша или Литва, Естония и Румъния, ако Съветският съюз не се беше самоосвободил. Това е много сложен и противоречив процес. Но той се случи. И през август 1991-а година лично аз много се гордеех, че съм руснак.

Според вас какво може днес да вдъхнови руснаците да променят политическата система?

Ю. Пивоваров: Мисля, че активната част от обществото, която е с демократични нагласи, има цели – нормално общество, без страх, с нормален съд, с рамки за дейността на службите по сигурността.

Смятам, че Русия е навлязла във фазата на тоталитарна диктатура. Русия вървеше към тази фаза от момента, в който Путин дойде на власт. Тогава започна и борбата с историята. Те пренаписаха учебниците по история. Т.е. идеологическата подготовка за войната започна още тогава, но много хора не я забелязаха.

Има ли около Путин хора, способни да променят нещо? Възможен ли е например вътрешен преврат?

Ю. Пивоваров: Възможно е в обкръжението на Путин да има конфликти. Още повече, че там има различни фракции – по-радикални, повече или по-малко авторитарни. Но и най-проницателният политолог, и най-информираният човек все още не може да каже на какво са способни те. Защото историята е отворен процес.

Може ли емиграцията да повлияе на ситуацията в Русия?

Ю. Пивоваров: Емиграцията съществува в Русия от поне 200 години. В Русия винаги се намират хора, които не се вписват в това не само географско, но и политическо и социално пространство. Те емигрират, получават свободата си, губят своята родина и полудяват от отсъствието на родината. А техният интелектуален принос към политическата съкровищница на Русия е невероятен.

А има ли решение въпросът за вината и отговорността на руския елит и на руския народ пред Украйна?

Ю. Пивоваров: Това е неизличима трагедия. Не знам колко поколения трябва да минат, за да се преодолее това… Но то няма да бъде забравено никога. Особено когато се вършеше под мотото „ние сме братски народи“. Мисля, че в обозрим период темата за Русия в Украйна ще бъде болна.

Украйна преминава през шекспиров период на превръщане в голяма, силна, влиятелна, независима европейска нация. Границите на Европа се разширяват. Тази война ще превърне украинците в нация, с която да се гордеят и която е доказала на света и устойчивост, и смелост, и мъдрост.

Доко, доко, мой джендъре. Какво донесе предизборната гюрултия около социалния пол

• Светла Енчева

Светла Енчева на фона на Корнелия Нинова и избиратели на БСП.

Заговори ли се нещо за пòла, човек си мисли, че става дума за хората ЛГБТ. Но това е грешка. Каквото и да говорят партиите за въпроси, свързани с пòла, рано или късно се оказва, че то се отнася за всички.

Вижте примерите от последните седмици: замислен референдум, съдебна забрана за смяна на пòла, дете, оставено без гражданство, хомофобска реклама в метрото, конференция срещу „джендъра“. Която и новина да разплетете, ще стигнете до правата на хора, които може да нямат нищо общо с общността ЛГБТ.

Хората, които не са хетеросексуални, от поне 5 години са превърнати в предизборно „плашило“. Преди изборите на 2 октомври 2022 г. те по изключение не бяха тема, но това се компенсира в настоящата предизборна кампания. Водещата инициатива принадлежи на БСП, но тя съвсем не е единствена.

БСП, Кондьо и трафикът на момичета

Преди седмици лидерката на БСП Корнелия Нинова инициира референдум срещу т.нар. джендър идеология. „Джендър идеология“ е понятие, измислено от тези, които искат да ограничат правата на ЛГБТИ хората, а покрай това – и на жените.

Нинова твърди, че е замислила референдума, за да защити децата. БСП предлага следния въпрос: „Подкрепяте ли въвеждане на забрана за обучение, възпитание и пропаганда, свързани с промяна на пола, и с концепции за друг пол, различен от мъжки и женски, сред деца и ученици в образователната система на България?“

В тази формулировка не се споменава сексуалната ориентация, но изглежда Нинова слага и нея в кюпа. Тя изрази възмущението си от учебник за шестокласници, в който се споменава фактът, че някои хора са привлечени от лица от своя пол.

Това, че нито една теза – в това число за сексуалната ориентация или за половата идентичност – не се разчленява и обяснява, води дотам, че целият сюжет с референдума е сякаш под мотото „гюрултия да става“. Нещо като песента на Кондьо: „Доко, доко, […] мой джабале“. Едно от значенията на думата „джабала“ е „гюрултия“.

Попфолк певецът Кондьо е включен в инициативния комитет за референдума на БСП.

Кондьо е лежал в затвора за трафик на момичета и склоняване към проституция. Делото срещу него е по обвиненията на две непълнолетни момичета. Това не се връзва с патоса на Нинова, че референдумът е в името на децата.

Музикантът е изпял и следния стих: „Грях ли е това, да поискаш всяка хубава жена? Лесно е с пари, по̀ е сладко да го можеш ти“. Но БСП вижда в него идеологически „правилна“ позиция.

Не е публично известно сред жертвите му да има хора със сменен пол.

Този референдум е само върхът на айсберга, предизборна „димка“, която може и да не стигне до реализация. Той е щрих от поредица събития и процеси, като почнем с кампанията срещу Истанбулската конвенция.

Не е само референдумът

За разлика от референдума, който засега е на ниво замисъл, решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което се отменя досегашната възможност за юридическа смяна на пола, е факт. Аргументите на ВКС се основават на предпоставката, че „ценностните разбирания на обществото“ са „формирани от религията и морала“.

Решението на ВКС се надгражда върху два акта на Конституционния съд (КС). През 2018 г. КС обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна, а през 2021 г. постанови, че полът има единствено биологичен смисъл.

Тези съдебни решения навеждат на чудене как магистратите в двете висши съдилища интерпретират Конституцията. Защото в нея пише, че религиозните институции са отделени от държавата. Това означава, че България е светска държава. В основния закон не се казва нищо за традиционни семейства, традиционни ценности или биологичен пол, и не се дефинира какво е морал.

В самото начало на предизборната кампания пък се разбра, че друго висше съдилище – Върховният административен съд (ВАС) – окончателно е оставил „бебе Сара“ без гражданство. Аргументът на ВАС е, че детето има две майки и не е ясно коя от тях е „биологичната“.

С това решение ВАС отказва да се съобрази със Съда на Европейския съюз в Люксембург, който задължи България да издаде документи за самоличност на Сара.

Дни преди началото на предизборната кампания в софийското метро се появиха плакати, рекламиращи новата книга на Александър Урумов „Пътят към Армагедон“. Авторът е евангелски проповедник и бивш агент на Държавна сигурност. Той беше пиар на Министерството на отбраната по времето, когато председателят на ВМРО Красимир Каракачанов беше военен министър. Той беше едно от най-активните лица в кампанията срещу Истанбулската конвенция.

„Раят е винаги за двама – няма еднополов рай“, пишеше на плакатите в метрото. На тях книгата, издадена през 2023 г., беше означена като „бестселър“. Въпреки че няма данни тя да е сред най-продаваните заглавия в България или другаде. Възможно е да е „бестселър“ в собственото издателство на Урумов „Витлеем“.

След сигнал на ЛГБТИ активисти до „Метрополитен“ рекламата беше премахната, а от компанията се извиниха. Активността на Урумов обаче не стихна. Ултраконсервативната християнска организация РОД, зад която стои той, организира на 25 март международна конференция на тема „Измерения на джендър политиките“.

Международният елемент в конференцията са гостите от Унгария и Полша – двете страни в ЕС, в най-голяма степен превърнали хомофобията в официална политика. Останалите планирани участници са основно от РОД. Очаква се да се включат и консерваторът Кристиян Шкварек, свещеник, който да прочете молитва, както и асистентката в Института по математика и информатика на БАН Калина Сотирова, представена като „културолог“, може би защото се занимава с дигитализиране на културното наследство.

Не са глупави. Тогава защо го правят?

Мотивите на Корнелия Нинова са ясни. Тя се опитва да си върне електората на БСП, мигрирал при „Възраждане“. Не ѝ се получава, доколкото можем да съдим по предизборните проучвания. Другата ѝ цел е да прокарва политиката на Русия, включително с институционализираната ѝ хомофобия. В това успява.

Що се отнася до Александър Урумов, той може би вярва на това, което говори.

Въпросът е защо висши магистрати се държат, сякаш не са способни на четене с разбиране. И вместо да кажат „това е пропагандна кампания, няма никаква джендър идеология“, на практика узаконяват пропагандата.

Другият сериозен въпрос е защо в тази предизборна кампания (а и в предишните) партиите, които се смятат за демократични и проевропейски, мълчат. Защо няма предизборни послания, които противостоят на „антиджендър“ кампанията и които припомнят основни принципи на демократичния свят, на Европейския съюз, а и на Конституцията на България?

Не става дума просто за правата на ЛГБТИ хората, на които според демократичните партии повече от 30 години след 1989 г. „още не им е дошло времето“. Целта на кампанията срещу „джендъра“ е дистанцирането на България от ЕС и демократичния свят и вкарването ѝ в орбитите на „руския мир“. Затова демонстрирането на заучена безпомощност няма оправдание.

Механизмите за влияние в медиите вече са по-изтънчени

Антоанета Николова, Euractiv Bulgaria

„За съжаление, до ден днешен български журналисти продължават да осигуряват комфорт на гастролиращите в Брюксел политици, като любезно предупреждават пиарите кой какво смята да пита, за да не се окажат политиците притиснати или неподготвени“, пише Антоанета Николова.

Aнализ на Антоанета Николова, кореспондент на Нова телевизия в Брюксел, за случилото се на Европейския съвет в края на седмицата. Тогава след неин репортаж прессекретар на президента Румен Радев се е обадил в Нова телевизия, за да протестира, написа журналистката в профила си във „Фейсбук“. Николова от дълги години е кореспондент в Брюксел и единствена следи новините в ЕС от премането на България през 2007 г. Преди 3 години журналистката беше свалена от ефира на Нова телевизия заради отразяване на визита на главния прокурор Иван Гешев в Брюксел.

Антоанета Николова: Механизмите за влияние в медиите вече са по-изтънчени

Когато генерал-майорът от резерва Румен Радев беше издигнат за кандидат за президент от бившата БКП, обеща заедно с лидерката на партията мандатоносител Корнелия Нинова да се бори срещу споразумението СЕТА. Споразумението, договаряно няколко години от ЕС, премахва близо 98% от митата между Евросъюза и Канада, за да увеличи двустранната търговия с около 20% и да повиши инвестициите.

Малко след като като встъпи в длъжност, президентът Радев дебютира в Брюксел на Европейски съвет, на който европейските лидери трябваше да вземат решение по споразумението СЕТА.

За непосветените в тънкостите на европейската законодателна политика, пояснявам, че когато европейските лидери се съберат на Съвет, те трябва да се произнесат финално по решения, обсъдени предварително от представителите на отделните държави и техните министри, и де факто с гласа си „подписват“ решенията за политиката на ЕС. Решенията стават факт, след като се постигне единодушие и всяка една страна е дала своето одобрение. Тогава и Европейският съвет публикува официален документ със заключенията им.

На първата за Радев Среща на върха европейските лидери одобриха единодушно споразумението с Канада, и публикуваха решението на 9 март 2017 г. Дали поради незнание, че актовете на ЕС са публично достъпни, или разчитайки на дезориентация на българската публика в сложните лабиринти на Брюксел, президентът Радев се яви пред българските представителите на медиите на Срещата на върха, твърдейки, че не бил гласувал споразумението, а когато дългогодишен и опитен европейски колега му подсказа, че журналистите са запознати с документа на лидерите, президентът, дебютант в Брюксел, удари обидено ток по военному и си тръгна с вдигнат юмрук, обещавайки, че ще се бори срещу СЕТA в България.

Журналистът, ветеран от Брюксел, позволил си да каже „царят е гол“ и „маската е паднала“, се озова в „черния списък“ на президентството.

Шест години по-късно, вече президент за втори път, Румен Радев е редовен гост на срещите на върха, на които България по принцип се представлява от правителствения ръководител, т. е. от министър-председателя. Дългото отсъствие на редовно правителство даде на Радев редкия шанс да се вижда редовно със западните лидери.

И въпреки, че вече се отърка и обигра из кулоарите на Европейския съвет, президентът отново се опита да убеди националната публика, че е твърдо против страната ни да помага на Украйна с военни муниции.

На последните няколко срещи на върха в Брюксел Румен Радев застава пред камерите и микрофони, за да заявява нескрита проруска позиция, но когато влезе и седне на масата на лидерите, си я премълчава, свидетелстват колегите му от други страни, като подчертаха, че досега той не е пречел и не се е противопоставял с изказвания или вето.

Защо тогава прессекретарят на президентството се ядоса толкова, когато, вършейки си работата на европейски кореспондент от 2007 година насам, съобщих съдържанието на документа, подкрепен на 23 март от Радев, в национален ефир на една от най-гледаните телевизии. Много просто. Защото хората, споделящи същата позиция в България, той нарича „войнолюбци“. Защото се заканва да не допусне управляваният на ръчна от него служебен кабинет да повторел „грешката“ на парламента, гласувал за военна помощ. С две думи, президентът е на двоен режим. В България и на микрофон говори едно, на масата на западните лидери друго.

Идентичен е и случаят с участието му на форума за антикорупция и национална сигурност, провел се на 21 март в София. При затворени врата пред посланиците и международните гости Радев е осъдил руската агресия, а вън пред журналисти, каза: „България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Ние ще подкрепим европейски дипломатически усилия за възстановяване на мира.“

Два дни по-късно в Брюксел обаче се ангажира с текста: „Европейският съюз застава непоколебимо и изцяло рамо до рамо с Украйна и ще продължи да предоставя солидна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на Украйна и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо. Европейският съюз и държавите членки увеличават усилията си за подпомагане на посрещането на неотложните военни и отбранителни потребности на Украйна“.

Президентът Радев не се възпротиви и одобри и следната позиция на 27-те:

„Европейският съюз е твърдо решен да гарантира търсенето на пълна отговорност за военните престъпления и другите особено тежки престъпления, извършени във връзка с агресивната война на Русия срещу Украйна, включително чрез създаването на подходящ механизъм за наказателно преследване на престъплението агресия, което буди загриженост в международната общност като цяло. Във връзка с това Европейският съвет приветства споразумението за създаване в Хага на новия Международен център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA), който ще бъде свързан със съществуващия съвместен екип за разследване, подкрепен от Евроюст. Европейският съвет изтъква отново подкрепата си за разследванията на прокурора на Международния наказателен съд. Европейският съвет приветства предстоящите преговори за нова конвенция за международно сътрудничество при разследването и наказателното преследване на геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и други международни престъпления.

6. Европейският съюз остава ангажиран с поддържането и увеличаването на колективния натиск върху Русия, включително чрез евентуални допълнителни ограничителни мерки“.

Пасажът за „натиска върху Русия“ изглежда най-показателен за двойния режим на Румен Радев и двойната употреба на позиции.

Изглежда че синдромът е доста балкански, защото като него сръбският президент Александър Вучич говори по „европейски“, когато е в Брюксел, и по балкански, когато е пред сръбски медии и коментира Русия или Косово.

Задачата на кореспондентите за ЕС е да са запознати с товаq което става в Брюксел, за да гарантират независимо покритие и отразяване на случващото се там. Медиите инвестират средства за европейски кореспонденти и специализирани журналисти, за да не оставят публиката на произволните интерпретации за динамиките в Европа на местните политици.

За съжаление, до ден днешен български журналисти продължават да осигуряват комфорт на гастролиращите в Брюксел политици, като любезно предупреждават пиарите кой какво смята да пита, за да не се окажат политиците притиснати или неподготвени.

Ако това пречи на прессекретаря на българския държавен глава, може би вместо да влиза в режим на цензура, като вдига телефона, за да се оплаква от работата на журналист, би трябва първо да изчете правилата на ЕС. А ако ги е чел и пак оказва натиск над журналисти, то уви онагледява как точно България е на последните места за медийна свобода в Европа, четвърт век след като е влязла в ЕС.

И за финал: Случилото се с мен в качеството ми на журналист на последната среща на върха ме кара да се обърна към колеги лично:

Драги колеги, когато постоянно актуализирате пресаташетата по телефона за нагласите на колегите ви, които ги очакват, не помагате на публиката, не помагате на медията си, не помагате на колегите си. Когато не позволите на колегите с неудобните въпроси, надвиквайки ги преднамерено, на кого помагате?

Ставате доброволни съучастници в размиването на журналистическото достойнство, давайки отчет и преднина на тези, на които деонтологично трябва да търсим отговорност.

Давате възможност на властимащите да ви наричат с обидни определения и да твърдят, че в България не се упражнявало цензура, защото журналистите сами си я налагат.