Как ще се чувствате, ако премиер ви стане Делян Пеевски?

Десетки пъти на ден чувам как някой нямало да гласува, за да изрази своя гняв. Но изразяването на себе си чрез отказ от гласуване ще ви даде Пеевски като премиер. Това добър вариант ли е или не? От проф. Евгений Дайнов:

По света се правят все повече сериозни изследвания на „инфантилизацията на нравите“. Сериозни автори и цели екипи се занимават с въпроса: Защо в последните десетина (май повече) години хората стават все по-инфантилни?

Защо, вместо да имат очакваното в една цивилизована среда инструментално поведение, т.е. да работят за някаква цел и по пътя към нея да упражняват самоконтрол и самодисциплина, се занимават с експресивно поведение: изразяват своите чувства, страсти, емоции, омрази и гняв?

Тук не става дума за емоции, а за разум

Инструментално е например онова поведение, при което човек си казва: „Отивам да гласувам, защото искам бъдещето на страната (Европа) да изглежда еди-как. А колко съм гневен или обиден – това ще го изразявам по други поводи“. Експресивно поведение има човекът, който казва: „Няма да им гласувам, защото съм им обиден и нека сега ги накажа“.

Наказанието, разбира се, като правило се стоварва върху обидените негласуващи. Как например ще се чувствате, когато след месец се окаже, че министър-председател ви е Делян Пеевски? Това добър вариант за бъдещето на България ли е или не?

Въпросът обаче е доста по-дълбок. Гневно-негласуващите не се вписват в (не са крепители на) модерната цивилизация. Тя произлиза от Просвещението и е основана върху упражняването на „разум, изстуден откъм страсти“, ясно целеполагане, упорит напредък към целта и самоконтрол.

Тази именно цивилизация ражда либералната демокрация, правата и свободите на индивида, еднаквия за всички закон, работещите еднакво за всички институции.

Вкарването в нея на гняв, отпъждането на разума в полза на страстите, отслабването на самоконтрола в полза на емоции, изразявани по яростно-детински начин – всичко това сочи към съвсем различна реалност.

В нея емоциите са над разума, разгулът надмогва над самоконтрола, законът и институциите се превръщат в бухалки за лична употреба на шепа вождове. Гневът, изразен в политиката, не наказва лошите. Напротив, гневът в крайна сметка поражда политици като Тръмп и Путин.

Човешкото същество е, разбира се, едновременно разумно (инструментално) и емоционално (експресивно), страстно и самодисциплиниращо се, целеполагащо и бушуващо. Единият пакет характеристики е породил Просвещението, другият – Романтизма.

И двете има своите добри и лоши черти. И нито едно не може да бъде изтрито от човешката душа, защото си е там. Въпросът е човеците да са наясно в кои ситуации да са от Просвещението и в кои – от Романтизма.

Мнозинството от начинаещите ми студенти, сблъсквайки се с първата си писмена задача, изригват върху листа порой от емоции, страсти и предразсъдъци. Обясняват: „Ама аз изразявам себе си“.

Аз пък обяснявам, че в аналитичното усилие не се занимаваме с изразяването на себе си, а с подреждането на действителността така, че да я разберем и да можем да ѝ влияем. Това става не с емоции, а с разум.

Да, и да изразяваш себе си е важно – но не в анализ за „Политика“ на Аристотел. Изразявай себе си, като направиш рок група, започнеш да рисуваш и пр. Така хем просвещенческата, хем романтичната страна на твоята душа ще бъдат удовлетворени.

Почти веднага почти всички студенти разбират какво им казвам. Обаче като гледам и слушам какво се говори тия дни по повод гласуването – като че избирателите не са толкова наясно с този материал. Десетки пъти на ден чувам как някой нямало да гласува, та да изрази своя гняв, разочарование, омраза и пр.

Мислете с главите си. Сърцата ги оставете за малко на мира.

Хора, изразявайте себе си в картини, музика, поезия. Гласуването е част от разумния, инструменталния пакет: този акт има за цел подобряването на общото благо в някакъв негов аспект.

Изразяването на себе си чрез отказ от гласуване ще ви даде Делян Пеевски като премиер. Това как подобрява общото благо?

В случая: Мислете с главите си. Сърцата ги оставете за малко на мира.