Оригиналната публикация е достъпна на следния линк: https://uacrisis.org/en/undermining-ukrainian-european-integration-romania-and-bulgaria.
Автор: Игор Федик, Изследователска мрежа за нова геополитика
Особености на руската пропаганда и дезинформация в България и тяхната ефективност
Всяка чужда държава, в която Русия разгръща своите пропагандни и дезинформационни кампании, има свои „стълбове“, на които се основават тези кампании и от които до голяма степен зависи ефективността на тяхното въздействие върху местното население.
В България този „стълб“ е елементът на ирационалност в общественото възприятие на всичко, което се отнася до Русия. С други думи, по-голямата част от българското население не познава нито реалното състояние на нещата в самата Русия, нито истинската история на двустранните българо-руски отношения на различни етапи.
Това позволява на Русия в продължение на почти век и половина да налага на българите идеята за своята „вечна“ добронамереност към политическата, социалната и икономическата съдба на България, за „братство“ и взаимноизгодно двустранно сътрудничество.
Заедно с това на българите се налага и чувството за „вечна благодарност“ към Русия за освобождението им първо от Османската империя през втората половина на XIX в., а след това и от германската окупация през 40-те години на XX в.
Устойчивостта на „опорната точка“ на руската пропаганда и дезинформация в България се улеснява от факта, че по-голямата част от българското население няма желание да преосмисли своята история и ролята на Русия в нея.
Нещо повече, всякакви опити за такова преосмисляне биват незабавно критикувани както от Русия и нейните представители в България, така и от самите българи на различни нива – от президентската администрация до средните училища.
В допълнение към дълбоко вкорененото чувство на „благодарност“ към Русия и фактическото нежелание да се отървем от нея, българското общество се характеризира с ниско ниво на медийна грамотност и ниска култура на проверка на фактите.
Гореспоменатата ситуация е повече от благоприятна за разпространението на руската пропаганда и дезинформационни кампании в страната и за възприемането от българското общество на разпространяваните в техните рамки наративи, включително откровени фалшификати.
Основни канали за разпространение
Разпространението на руски пропагандни и дезинформационни наративи в България е добре организирана и координирана дейност. Нейни основни канали са руски дипломатически институции, културни и религиозни организации („Руски културно-информационен център“, РКИЦ), представителства на руския бизнес, както и местни политици, бизнес кръгове, журналисти, собственици на медии, които или имат значително влияние върху редакционната им политика, или често присъстват в тях като коментатори.
Така, в сравнение с други дипломатически мисии на Балканите, руското посолство в София е най-активно в разпространението на руски пропагандни наративи в социалните медии, по-специално във Facebook, който заема почти монополно положение като любимата социална мрежа на населението от балканския регион.
Що се отнася до руския бизнес в България, например Внешторгбанк или Лукойл, все още няма преки доказателства, че той оказва значително влияние върху българските медии. Има обаче някои доказателства, че той финансира проруски политически партии, но го прави по доста непряк механизъм, който не може да бъде проследен без специални разследващи действия.
Сред местните политически сили, които активно разпространяват руски пропагандни разкази в България, се открояват Българската социалистическа партия и Възраждане, представени в българския парламент.
Специално трябва да се спомене и българският президент Румен Радев, който не само самостоятелно разпространява благоприятни за Русия наративи, като например тези срещу предоставянето на оръжие на Украйна, но и влияе върху информационната политика в страната.
Що се отнася до българските медии, проруските интернет ресурси, като например Блиц, Поглед.инфо, Труд и Гласове, разпространяват в най-голяма степен проруски наративи. Значителна част от съдържанието им е взето директно от руски източници, като например „Царьград“, което първо се превежда и след това активно се разпространява в българското информационно пространство.
Трябва да се отбележи, че държавните и националните медии, предвид редица причини, също често се превръщат в канал за разпространение на проруски наративи. На първо място, те все още използват руски информационни агенции, като например РИА Новости, като източници на информация.
Второ, те не са виновни за това, че канят или цитират проруски говорители в ефир, като обясняват това със спазването на журналистическите стандарти и желанието да покажат „друга гледна точка“. Е, и трето, те все още имат открито проруски служители в своите структури.
Сред българските неправителствени организации, които са част от пропагандната дейност на Русия в българското информационно пространство, са Национално движение „Русофили“ и инициативният комитет за организиране на „Референдум за мир и суверенитет“.
Оценка на ефективността на противодействието на руската пропаганда и дезинформация
Понастоящем противодействието на руската пропаганда и дезинформация в България е доста сложен процес. Една от причините за това е липсата на необходимата законодателна рамка за тази цел.
Нещо повече, все още има съпротива срещу получаването на легална дефиниция на дезинформацията, както и на законови правомощия за държавните институции да й противодействат.
Втората важна причина е отсъствието на конкретни институции, които да наблюдават информацията, циркулираща в информационното пространство на страната, да идентифицират дезинформацията сред нея и да предприемат мерки за противодействие.
Важен проблем в процеса на противодействие на руската пропаганда и дезинформация в България е и липсата на специален орган на държавно ниво, който да координира действията на държавния и недържавния сектор в този процес.
В същото време в страната де факто липсва такова понятие като стратегическа комуникация, а т.нар. отдели „Стратком“ в българските министерства често се състоят от един човек.
Друг проблем е вече споменатото желание на местните държавни и национални медии да спазват принципа на свободата на словото, което на практика означава да се даде възможност на проруските говорители да изразят „друга гледна точка“.
Самият медиен сектор, както и българските държавни органи, които го регулират, са подложени на политическо и икономическо влияние от страна на онези, чиито интереси съвпадат с тези на Русия. Следователно както медийният сектор, така и държавните органи, които го контролират, нямат нито способността, нито волята да противодействат на руската пропаганда и дезинформация.
Сред тези, които в момента са активни в противодействието на руската пропаганда и дезинформация в България, са Министерството на отбраната и редица неправителствени организации, но въпреки тяхната активност и добронамереност в събирането на информация за руската пропаганда и дезинформация, поради липсата на необходимата законодателна рамка и сериозна подкрепа от страна на държавата, работата им не е толкова ефективна, колкото би могла да бъде.
В обобщение, България остава една от най-уязвимите европейски държави по отношение на руската пропаганда и дезинформация. Поради редица причини противодействието срещу нея продължава да не е на нивото, на което би трябвало да бъде.
Това позволява на Русия да провежда доста ефективно своите вредни информационни кампании в България, като формира в българското общество изкривена представа както за самата Русия, така и за руско-българските отношения.
Освен това тези кампании оказват недвусмислено негативно влияние върху практическите стъпки на България към по-дълбока интеграция в западните икономически и военнополитически структури, от които тя е част.
кафенето 