По матросовски в защита на Цацаратурата

result 20.51.45Българските евродепутати искали спиране на европейския контрол на съдебната ни система. Обединили се, представете си – гербери, патриоти и други подобни.

Любопитно е, че това става точно сега, когато в България избухна огромен скандал, свързан с главния прокурор и неговата институция или „Цацаратурата“, както е известно поделението.

Приятелят ни в Брюксел Весо Желев, който е кореспондент на Клуб Z описва ситуацията:

Кой плаче, че в България нямало национално съгласие?

Има и още как.

Евродепутати от всички български парламентарно представени партии (без „Воля“, които нямат евродепутат – б.р.) днес за пореден път единодушно поискаха Европейският съюз да прекрати наблюдението над правосъдието и вътрешните работи на България чрез т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

Мария Габриел, Емил Радев, Сергей Станишев, Филиз Хюсменова и Ангел Джамбазки си подадоха ръце в ресорната комисия на Европейския парламент и заявиха единогласно, че МСП е отживял, неефективен, дискриминационен и изнудвачески и вмешателски.

Това, което не е било никога в София, се състоя в Брюксел – голяма коалиция. При това не само между двете водещи парламентарни сили в България, а между четири от общо петте в парламента ѝ.

И какво ги обедини? Оказа се, че на всички тях наблюдението от Брюксел пречи. Лесно забравиха, че над 70 на сто от българите искат това наблюдение да продължи според данните на Евробарометър. Политическата класа се изказва от името на народа, макар становищата им напълно да се разминават.

Четирите цитирани партии ясно се декларират като проевропейски. Общото им послание обаче е, че искат по-малко Европа в най-слабото място на България – правосъдието, борбата с корупцията, доверието в държавата и в нейните институции.

Аргументите на „коалиционните партньори“ са фалшиви от първия до последния.

МСП не бил ефективен. Представете си за миг, че го нямаше. „КОЙ“ щеше да ни се струва като крем карамел. Българската олигархия щеше да остане съвсем без „ръчна спирачка“. „Батко и братко“ и всички тям подобни щяха да крадат съвсем безпрепятствено. Венета Марковска щеше да е конституционен съдия. Полицията – да получава частни дарения, за да купува бензин за патрулките. Нямаше да ги има и сегашните половинчати съдебни реформи. „Каките“ и „червеите“ щяха да правят каквото поискат. Щяха не просто да липсват присъди за корупция по високите етажи.

Нямаше да става дума дори за разследвания. МСП може наистина да не отговаря на очакванията. Но ако те са били Европа „да ни освободи“ без българско участие, се опасявам, че са били илюзорни. Ако някой пита колко струва МСП на европейския бюджет, да попита и колко струва корупцията на България. Например КТБ.

МСП бил дискриминационен. Вярно е, че корупция има навред в ЕС. Това обаче не е причина той да спре да наблюдава България и Румъния. По-скоро е причина да наблюдава всички свои членки или поне част от тях, които дават основания – ако толкова държим на равното третиране.

Не били ясни критериите на МСП. На когото не са му ясни, да прочете пак докладите на Комисията. Тя вече десет години пише точно какво иска да види: „необратими промени“. Ако огромното мнозинство от българите, пак според Евробарометър, не вярват на държавата си, очевидно такива промени още няма. И причината за това не е нито в Брюксел, нито в която и да е друга европейска столица.

Ако някой иска да измери количествено ефективността на МСП, да погледне данните за доверието в правосъдието и в останалите държавни институции у нас и в другите европейски страни и да обърне внимание как то в Румъния се е качило през последните години за разлика от това в България.

МСП рушал националния суверенитет. Ако под „суверен“ разбираме народа, МСП напълно отговаря на неговите желания – над две трети от българите искат това наблюдение, както отбелязах по-напред. Дори Слави Трифонов не е постигнал такъв консенсус. Противниците на наблюдението май бъркат националния суверенитет с партийния и със съсловния си интерес.

Накратко – Европа продължава да бъде най-добрият приятел на българина и най-големият дразнител за мнозинството от неговите политици.

Те обаче, вместо честно, като например британските и полските консерватори, или като унгарския премиер Виктор Орбан, да се обявят против ЕС, продължават да се правят на еврофили. Те са за Европа, когато тя дава пари. Но са против, когато ги гледа в ръцете какво правят с тях.

Ако в други държави на ЕС има антиевропейски или евроскептични партии и политици, у нас има псевдоевропейски, т.е. анти-Европа, чиито дела още не са облечени в откровеност. Въпрос на време е обаче и това да стане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s