Главният прокурор не иска софтуер за разкриване на корупция при търгове

 

Голямата опасност за повечето от нас не е, че се целим много нависоко и се проваляме, а че се целим прекалено ниско и успяваме.

Микеланджело Буанароти (1475–1564 г.) – италиански художник и скулптор

Тази история е необикновена, понеже е истинска. Описание на един ипостас – способността на едно същество да се появява в различни лица. Рекламният образ е наложен от чл. 127 от Конституцията: „Прокуратурата следи за спазване на законността“. Но миниатюрните позитиви в дейността на прокуратурата, са напомпани до големина на дирижабли, и оцветени в оптимистично розово.

Е, понякога главният герой на историята се спъва в истината, както се случи в казуса „ЦУМгейт“, но намира сили да стане и да продължи. Персоната, заела поста „главен прокурор“ води за носа своя работодател – българския суверен. Пример е внесеният във Висшия съдебен съвет Доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2016 г.

Описанието на цялостната дейност на прокуратурата е придружено със сравнителен анализ спрямо данните от предходните две години. От което описание дори далтонистите могат да се ориентират, че ситуацията се упътва към по-силни розови цветове. Уви, има и малко черно петънце, но не по вина на прокуратурата: още са налице проблеми от предходните години – трудности при осигуряване на експерти и тяхното ресурсно осигуряване.

Точно оттук – от дефицита на експертен потенциал като пречка за по-ефективната дейност на прокуратурата, – започва описанието на второто лице на главния прокурор.

Съдържанието на думата „ипостас“ в черковнославянския език, откъдето произхожда, е „Бог-Отец, Син и Светия дух“ – трите лица на божественото същество.

Е, първото лице на главния прокурор е да изпълнява ролята на Главен Циклоп-Отец на целокупното българско гражданство. Да бди никой да не посяга на комата хляб и глътката вода на това българско гражданство, което изработва заплатите и всички разноски на Главния Циклоп-Отец и подчинените му червенотоговци. Като бдението е с предписание – както срещу чиновническото безхаберие, така и против корупционната мъгла.

Както е писал Джон Грей в своите „Басни“ още през 1738 г.: „Корупцията не е с днешна дата; тя е опитвана във всяка държава“.

Според Оксфордския речник „корупцията“ може да засегне „материалното“ от гледна точка на разрушаване или повреда на всяко нещо; тя може да засегне „нравствеността“ чрез „развращаване“ или „разрушаване“ на честността при изпълнението на обществените задължения чрез подкуп или услуга, или чрез рушветчийство.

„Корупцията“ е явление, срещано във всички общества, независимо дали са развити или развиващи се. Не познава граници, но в развиващите се държави корупцията демонстрира своето много по-омаломощаващо действие, отколкото в развитите страни. В такива общества корупцията налага тежка цена, изкривява свободните пазари, забавя икономическото развитие и разрушава способността на институциите и на административния апарат да предоставят услугите, които обществото очаква от тях.

Корупцията е механизмът, чрез който се развива класата на новобогаташите в много общества и по-специално в развиващите се държави, и в страните от Централна и Източна Европа през т. нар. „преход“, че и до днешна дата, колкото се отнася до България.

Изследвания показват, че индустриализираните държави се нареждат сред най-малко корумпираните, но никоя страна – богата или бедна, – не може да твърди, че е съвсем чиста. В Западна Европа, както и в Япония и Съединените щати, печатът показва изобилие от случаи, демонстрира колко уязвимо на корупция е всяко общество, независимо от това колко е развито. Затова отражението на корупцията върху икономиката на развиващите се държави и върху живота в развитите страни са предмет на много научни статии.

През своята осемнадесетгодишна дейност Асоциацията за борба против корупцията в България полага усилия да запознава обществото и институциите с най-добрите чуждестранни практики, и със свои теоретични разработки за превенцията и разкриването на корупция.

В монографията „Контролиране на корупцията“, с автор проф. Робърт Клитгард, издадена през 2008 г. на български език със съдействието на посолството на САЩ у нас, е изложена информация за използван от американското правителство компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, с цел откриване на тайни споразумения и/или скрити комисиони.

Както е посочено в „Контролиране на корупцията“, автоматизираният одит е друг тип средство за превенция на корупцията. Едно от най-успешните приложения на тази напреднала компютърна технология е използването й от Министерството на транспорта и от Министерството на правосъдието в САЩ в проведените търгове за изграждане на магистрали. С помощта именно на компютърен анализ са били проверени моделите за предлагане на оферти, което довежда до 188 обвинения, 134 присъди и глоби в размер на 17 милиона щатски долара.

Какво по-логично от това, Асоциацията за борба против корупцията в България да предложи на главния прокурор въвеждането в практиката на въпросния компютърен анализ, и то още на етап на разглеждането на подадените оферти, за да изпълни той превантивна роля, като възпрепятства сключването на тайни споразумения и/или уреждането на скрити комисиони?

В Асоциацията за борба против корупцията в България очаквахме от прокуратурата аплодисменти. Бяхме пояснили в нашето предложение до главния прокурор от 09. 12. 2016 г., че цялото мероприятие би излязло без пари на българската държава, поради възможностите този софтуер да се достави безплатно.

Зайченцето небяло, заело поста „главен прокурор на Република България“, показа своето второ лице. Въпреки установения законов срок от 2 месеца за отговор, съгласно чл. 117 на Административно-процесуалния кодекс за отговор, той онемя както риба.

А. Б. К. Б. заведе дело лично срещу Сотир Цацаров, тъй като той, висшият държавен чиновник, на когото чл. 127 от Конституцията на РБ е вменил „спазването на законността“, де факто й тегли една майна.

Ето така зайченцето небяло се противопоставя на разбиването на корупционно-клиентелистката-партократична система в България, наричана още и „държава на мафията“.

Справедливост има само ако сами си я осигурим. Като накрая ние – суверенът, изплатим огромния си дълг към дедите, които са жертвали дори своя живот, за да я има нашата Родина. Като установим справедливост в нея, по мирен път или със сила.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s