Кремъл дълго мисли и реши да се скара на София за жълтия МОЧА

На всеки се случва да закъснее.

Моя милост със закъснение, макар и първи в т.н. блогосфера, забеляза (по случайност, минавайки наблизо), че Монументът на окупационната червена армия (МОЧА) е оцветен в жълто откъм същия западен орелеф, който през 2011 г. беше окрасен в цветовете на американски герои от комикси и на(д)граден отдолу с надпис “В крак с времето”. http://ivo.bg/2017/10/23/моча-в-жълто-дори-и-жълтите-медии-мълча/

Защо този път пожълтяването на МОЧА не стана новина – нито българска, нито руска, нито световна (както в случая с превъплащаването на същите фигури в инсталацията “В крак с времето” преди 6 години)?

Тогава хората прииждаха на тълпи да се снимат с уникалната гледка на символичния демонтаж на съветската митологаия за “освобожданието” на българите- видно от снимките.IMG_7594images-3images-2images-1

В сайта на “Дневник” също съобщиха на следващия ден за пожълтяването на МОЧА (наричан иначе в случая) и написаха, че е “осъмнал”, боядисан в жълто.

Чудя се защо от Москва се забавиха толкова дълго с реакцията си този път – то бива закъснение, но чак пък с десетина дни…

Дали не е заради деликатното обстоятелство, че МОЧА на руски означава пикня и е някак неудобно, както в политкоректните спрямо чувствителността на Кремъл български медии, да бъде коментиран “в жълто”?

Днес от “Дневник” научаваме, че след дълго мислене, белязано от пълното мълчание на нашистките московски креатури с патриотични потури в очаване на указания, от Москва все пак са се изходили по въпроса.

В специална позиция, наречена “За оскверняването на паметника на Съветската армия в София”, се казва, че “предизвиква възмущение поредният акт на вандализъм” и се описва “омазването с жълта боя на воините на един от барелефите” и “оскърбителни надписи” по скулптурата, отбелязват от “Дневник”.

От Москва заявяват:

“Разчитаме официалните власти на страната най-после да предприемат действителни мерки по откриване и наказване на виновните за оскверняването на мемориала и недопускането в бъдеще на поругаване паметта на съветските воини, паднали за освобождението на България ( как точно са паднали в България, където от насилствена смърт са паднали само мъртвопияните от лочене на метилов алкохол край Бургас десетки зачервеноармейци- бел. ИИ) и Европа от нацизма.”

По-нататък “Дневник” протоколира:

“Поне от 2011 г. мемориалната композиция в центъра на София е обект на подобни акции, като предишният толкова остър протест на Москва бе от 2015 г., когато централна фигура и знаме от същия барелеф бяха боядисани в синьо и жълто – цветовете на националния флаг на Украйна”.

Не за друго, а заради протокола, трябва да отбележа, че МОЧА е обект на подобни и доста по-цветни акции от самото начало на края на съветския колониализъм в България – видно от снимката в най-тиражното германско списание (по онова време) “Бригите”, където на фона на моя милост, в присъствието на две от децата ми, се вижда колко шарен в края на 1992 г. беше МОЧА).

Scan 1Изявите със спрей бяха обичайни и необозпокоявани от копоите на московските инструкции на московска каишка у нас до пролетта на 1993 г., когато постсъветска Русия наложи ембарго върху оцветяването, което близо три години се възприемаше като нормалното състояние на МОЧА (преди решението на Столичната община за демонтирането , насрочено за април 1993 г.).IMG_9387

С ембаргото на Москва се съобразиха не само правителствените слуги от кабинета на Мултигруп по онова време, но и сменените след него кметове на София – пръв сред които Стефан Софиянски, който изпрати войници да чистят съветския фетиш след мачле на родна софийска земя с кметския мафиот на Москва Юрий Лужков.

Също така е необходимо да се отбележи за протокола, че на МОЧА имаше многобройни акции, срещу някои от които бяха насъскани млади хулигани, като Александър Симов (днешен депутат от БСП) и компанията му от почитатели на масовия убиец Ернесто Гевара, наричан галено-фамилиарно Че от лигльовците- ревлолюционери.

При някои от акциите нарисувах(ме) лично с боя българското знаме върху позорния надпис в нозете на съветския окупатор. Лепихме посред бял ден български знамена (общо 6, ако не греша по памет) върху същата позлатена декларация за капитулацията на истината пред съветската пропагандна версия за “освобождението” на България.

Дебнеха ни да се махмнем и моментално отлепваха българските знамена. Захвърляха ги в кошчетата за боклук наоколо.

Всичко това обаче беше проспано от приспаните български медии. Това е позор, равен на подигравката с деклрацията за съветското “освобождение“ на България, което триумфира и в днешно време по време на управлението на партеотари, за които дружбата с посктолониална Русия е пъва радост за нихния патреотаризъм.

Прави чест на “Дневник”, че се опитва да измие лицето на т.н. “водещи” медии в това отношение. За съжаление на МОЧА позорът не може да бъде изтрит толкова лесно с отделни усилия. Жълто е червено-кафявото наследство, с което трябва да се преборят овластените т.н. българи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s