На вниманието на г-н президента: три предложения за Съвета за стратегическо развитие (ССР)

Image_4902248_126Васил Пекунов

По-надолу ще се майтапя (доста злъчно и недобронамерено). Сега нещо съвсем сериозно. Не вярвам на нито една дума на президента Р.Р. Дори когато говори истината. (Не му вярвам още от първия ден, когато падна толкова ниско, че се съгласи да бъде издигнат за кандидат-президент на БСП.) Една от най-гнусните манипулации, която използват непочтените хора с несъразмерни на моралния им ръст амбиции и с нечиста съвест, е да смесват истини с нагли лъжи, надявайки се (с основание), че ще заблудят за намеренията си мнозина. Още по-гнусно е, когато се казва някаква нищожна част от истината, а се премълчава останалата част: оная истина, която всички вменяеми знаем много добре и която разкрива кой роди и грижливо си отглежда рожбата, която представлява съвременна България. Р.Р. щедро се опита да се възползва и от двете гнусотии.

Накратко: за всеки непредубеден човек вероятно е отвратително да гледа и слуша – поне за мен е – как най-високопоставен деец на НКВД/КГБ гневно изобличава престъпленията на SS и Гестапо. (И обратното е отвратително.)

Още по-накратко: оставам с впечатлението, че Р.Р. (и екипът му писачи манипулатори) наистина ни смятат за глупаци. (Друг Иво Христов би рекъл дебили.) Ще ми се да вярвам – смятат ни без основание.

Та така.

А сега за бъдещия ССР.

Прекрасна идея. И съвсем навременна. Напълно я подкрепям. Въображението ми рисува заседателната зала на Съвета за стратегическо развитие на България (нещо като „Атинската школа” на Рафаело), където „интелектуалци и висококвалифицирани специалисти” с пот на челата се трудят, та ССР колкото се може по-бързо „да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната”. Страхотно! И понеже и аз се имам за скромен интелектуалец и още по-скромен специалист (включително по българския и съветския комунизъм), не мога да се въздържа от своите 3 конкретни предложения на вниманието на г-н Р.Р, преди да издаде указа за сформирането на съвета.

1. В името на съвета не ми достига едно „С”. Нека го добавим – пак в името на най-ценната истина – премълчаната. Нека си стане СССР. И нека не е „социалистическо”, че е все пак е неудобно за пред западните ни божем съюзници и партньори, а да бъде „социално”. Чуйте само как хубаво звучи: Съвет за стратегическо социално развитие (СССР).

2. По отношение на състава. Много добре е, че там със сигурност ще влязат такива мъдри стратези на бъдеща велика майка България със съвременно мислене и модерна визия за бъднините ни като академиците Стефан Воденичаров, Георги Марков, Антон Дончев, Благовест Сендов… И други не само академици. Чудесно е това ядро от около и над 80-годишни интелектуалци и висококвалифицирани специалисти. Но нека да има и по-зрели хора край тях, за да ги съветват в СССР. Абсолютно съм убеден, че една столетна партия като БСП е способна да излъчи хора, родени около 1920-1925 година, които имат доказан опит в дългосрочното (и стратегическо) изграждане на България още от 1944-та, та чак до днес. Ще е умно да използваме и тяхната креативност и стратегическа релевантност в предстоящия нов билдинг на татковината ни.

Оттук логично следва да погледнем и в другата посока. Трябва, наложително е да се внесе и млада кръв в съвета. Хора от моето поколение, около и над 60-годишните, които биха могли да се обединят в някаква свежа младежка формация към СССР. Ето тук виждам ролята на млади, но наложили се стратези и спецове като Георги Първанов – известен международен стратег, Вежди Рашидов – изтъкнат специалист в културата, и – разбира се – на първо място, Ахмед Доган, който може „да покрива” стратегически обширните полета между философията и хидроинженеринга. И други…

А името на младежката формация идва сякаш от само себе си. Аз непременно бих я нарекъл ДКМС – Демократичен консултативен младежки съвет. ДКМС към СССР – звучи хем солидно, тежко, институционално някак си, хем сърдечно, близко, топло за определен кръг лица и не само лица.

3. И накрая – парите. Сигурен съм, че бъдещите съветници ще пожелаят да работят на ползу роду, каквито са ни безкористни. Категорично обаче трябва да им откажем. Никакви прибеднявания, никакво сиромахомилство. Членовете на СССР ще бъдат предимно хора на умствения труд, тоест да си го кажем направо – сиромаси. За това, което те непременно ще сторят, трябва да им се плати достойно. Всички знаем, че гладна мечка хоро не играе, нито пък гладен Съвет „алтернативи на институционалния блокаж” измайсторява. Ако се налага, нека парламентът увеличи целево бюджета на Президентството; ако не стане заради политическия инат на мнозинството или цицилъка на депутатите, нека се бръкнат индустриалците, предприемачите, крупният бизнес, а и всеки родолюбив българин. Нека всички дадем своята лепта за СССР пред олтара на бъдеща велика България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s