Николай Флоров
Връзката между либидото и идеологията винаги е била интересна тема. Толкова по-интересно е да видим какво мисли на тоя фон едно женско същество, па макар и комунист.
Запознайте се с Александра Колонтай, една от редките скици на болшевишката революция. Някои от по-образованите комунисти може би познават това име, но общо взето тя стърчи неудобно сред болшевишкия елит с уникалната си комунистическа кариера.
Няколко думи за политическата й персона: меншевик, а след 1915 болшевик и член на централния комитет, който взема решението за възстанието през октомври 1917. По-късно е посланик в Норвегия, Мексико и Швеция. Както целия болшевишки елит, и нейния произход е на типичен и привилегирован буржоа: баща й е царски генерал с либерални убеждения от стар украински род, а майка й е дъщеря на финландски търговец на дървесина. Парите на баща й й дават възможност да пътува дълго в цяла Западна Европа и САЩ. Краткотраен първи брак и син от него.
В световен план това е първата известна жена министър и дипломат, близка до Ленин и целия кръг от правителствени болшевики, доминиран изцяло от мъже. Тя е убедена, че еманципацията на жените може да стане само чрез построяването на комунизма. Да повторим – това е единствената жена в революционния комунистически елит, ако не считаме едно друго същество, известно като любовницата на Ленин – Инеса Арманд.
Като добър комунист, за Колонтай враговете са два – индивидуализъм и капитализъм. В капиталистическото общество индивидуализмът се стреми към постигането на лични цели. Това означава че семейството се стреми към задоволяване на собствените си интереси и желания, тоест удоволствие, любов, икономически и психологически успех и т.н. За Колонтай това е лошо, понеже семейството учи и набляга на егоизъм и по тоя начин отслабват връзките му с колектива.
Ако до тук ви мирише на феминизъм, то е защото съвременният феминизъм е точно такъв – марксистки и анти-семеен. Колонтай заявява, че с този тип семейство трябва да бъде свършено. При комунизма икономическата организация е колективна, включително създаването и развитието на човешкия капитал: «…ОТГОВОРНОСТТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЦАТА И ТЯХНОТО ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ СЕ ПОЕМА ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ КОЛЕКТИВ».
А къде е мястото на жената като създателя на тоя човешки капитал? Ето къде: «СЛЕД КАТО ЖЕНАТА РОДИ, ТЯ ПОВЕЧЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА СЕБЕ СИ, ТЪЙ КАТО СЛУЖИ НА КОЛЕКТИВА ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВА ТРУДОВА ЕДИНИЦА ОТ СВОЯТА СОБСТВЕНА КРЪВ И ПЛЪТ. Така при диктатурата на пролетариата «ЗАКОНЪТ ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАБОТНИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ ЧРЕЗ МАЙЧИНСТВОТО, КАТО РЕГУЛИРА НАВИЦИТЕ НА ЖЕНАТА ПРИ РАЗМНОЖАВАНЕ – КАТО СЕ ПОЧНЕ ОТ КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ПОЛОВИТЕ Й СНОШЕНИЯ, ПРЕЗ ВРЪЗКИТЕ Й С БИОЛОГИЧНИЯ БАЩА, КАК СЕ ДЪРЖИ КАТО БРЕМЕННА ИЛИ КАТО МАЙКА И СЕ СВЪРШИ С ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕЦАТА, КОИТО Е СЪЗДАЛА».
Няма по-красноречиво умуване от това, предлагащо идеална възможност за сравнение с опитите на национал-социализма за колективизация на секса и семейния живот. Сравнявайки интернационалния социализъм и национал-социализма, професор Стивън Хикс намира, че те изобщо не се различават в основата си и са варианти на познатите теми «анти-индивидуализъм и анти-свобода».
Уникалността на Колонтай не може да бъде оценена без уникалността на друг болшевик – Александър Шляпников, единствения (повтарям – единствения) работник сред целия болшевишки елит на революционния преврат в 1917-та година. Израсъл в мизерия и без баща още от две годишен, той скърпва трето отделение и пробива пътя си като заводски механик. Като такъв работи за известно време в Англия, Франция и Германия. От 1914 води и нелегалните връзки на Ленин от Европа с Русия – това е Европа, без която руския болшевизъм никога не би могъл да просъществува. По време на тая дейност Шляпников работи заедно с Колонтай и двамата стават интимни приятели.
След революцията в 1917 става водач на най-големия работнически профсъюз, а след това и комисар по труда. Двамата с Колонтай излизат на сцената в 1921 гогдина с памфлет, написан от Колонтай, със заглавие «Работническата опозиция». В него двамата отхвърлят контрола над промишлеността от «спуснати отгоре» болшевишки бюрократи и искат контрол от работници-болшевики.
Ленин не харесва това и на третия конгрес на партията го заклеймява като «отклонение». Това фактически е края на политическата кариера и на Шляпников, и на Колонтай – намират им удобен начин да ги изритат от политическия живот като ги пращат за няколко години на дипломатическа работа в Париж. Сталин също оставя Колонтай като дипломатически представител в Норвегия, Мексико и Швеция до 1945.
Колонтай е изключителен късметлия: от 1918 до 1923 тя е женена за болшевишкия моряк Павел Дибенко (първи комисар на морската флота), екзекутиран от Сталин в 1938. За Шляпников Сталин е отредил друга съдба: като единствения пролетарий в оригиналния болшевишки елит от 1917, той първо го изключва от партията в 1933, а две години след това го праща в затвора, където след още две години умира при брутални условия.
Кой би казал, че делото на Сталин не е продължение на делото на Ленин?
кафенето 