За медийната поквара

Kosta Kostov

Върху това си струва да се замислим след скандалния кадър на БНТ, разпространен в сайтове и в социалната мрежа, с внушение за тайни връзки и разврат сред бившите управляващи. Кадър, който разтърси жадната за жълти новини популация.

България е богата на идиоти и чевръсти ПКП.ки, добра популационна среда за посев на мента от медийните земеделски кооперации.

Мислите, че тази фотография е попаднала случайно в медийното пространство?

Не познахте!

Кадърът е нарочно подбран измежду всички налични, за да обслужи господарите, които се хранят с витаминозни вторични суровини, стига да са пикантни.

Националната телевизия в ролята на жълта медия.

За маскираната под маската на „случайността“ медийна поквара ще използвам думи на Бенжамен Констан: „Покварата намалява, като се маскира“.

Няма нищо случайно в този умишлен медиен маскарад. Това са стари мурафети на медийни слуги, които с кални номера връщат рестото на онези, назначили ги да мърсуват из медийното пространство.

Проституират с фактите, развратничат с професията пред очите на обществото.

Морални чистофайници затънали в метаново сметище.

Вторачени в телевизионния екран и телефона, затворени в ликвидната реалност на лаптопа (по Зигмунт Бауман), позволихме на неконтролираните от незрялото общество медии да моделират мисленето ни, да определят обществените нагласи и да насочват избора ни.

Истината едва си пробива път през телевизионната простащина и свинските медии.

Все още има едно малцинство, което разбира и крещи, че медиите погубват душата ни, но както е казал Чарлз Буковски, ако губиш душата си и го знаеш, значи има още душа в теб.

Това е заплахата – непосредствена опасност от душегубие.

Поумняваме, но не помъдряваме.

Да, доматът е плод, но не се слага в плодова салата.

Вече три десетилетия експериментираме с политици и медии. Медийният разврат и политическата мерзост превърнаха държавата в хибрид от недоразвит социализъм и развратна клептокрация. Цената, която платихме, е достойнството на родителите ни и безчестието на обществото.

Надеждите на децата ни заспаха в безнадеждната ни кротост. Примирихме се да живеем като малки хора (по Румен Леонидов), джуджета, изгубили своето вълшебство.

На бъдещите политици и медийните развратници, които ще правят пореден опит да върнат Отечеството ни в тази поругана държава, ще припомня още думи на стария мъдър циник Хенри Чарлз Буковски:

„Политиката и властта са като жена – увлечеш се сериозно по нея, но накрая се оказваш дъждовен червей, размазан от чепика на някой докер“.

Когато прегърнете отново децата си, не забравяйте, че всичките им надежди за по-добър свят са свързани с нас, техните родители.

И не се увлучайте по всеки пошъл кадър, не надничайте в чужди спални. Ние се различаваме от животните не по това, което се случва в спалнята ни, а по онова, което става в ума и душата ни, по начина, по който се отнасяме към другите около нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s