Преди ’89 няма безработица, престъпност и бедност, в Марица и Янтра текат мед и масло вместо вода и отровна химия от гигантите на тежката промишленост, а всичко това е заслуга на един-единствен човек – Тодор Живков. Поне на някои хора им се иска да е било така.
Тато окончателно затвърждава вроденото у мнозина желание начело на България да е „човек от народа“ – някой, който знае как да говори на прост език, без много сложна мисъл, но с натурална селска хитрост. И до днес тази тенденция малко или много остава непроменена, с известни изключения, които ни обещават просперитет в рамките на 800 дни.
„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’рял…“ завършват Ъпсурт една от най-известните си песни. Бисерът за „митинговата демокрация“ на бай Тошо от Правец далеч не е единственото прозрение, надживяло автора си в паметта на зевзешкия фолклор. На фона на архива с бисери на бившия Първи, дори „Всички парле ву франсе“ бледнее.
Живков е начело на Партията-държава повече от 30 години, като за това време речите му стават основа за създаването на редица вицове.
И докато носталгиците по развития соц отбелязват 106-тата му годишнина, тук си припомняме някои от изпуснатите бисери, които иначе няма да прочетете в 39-те тома „Събрани съчинения“, приписвани на негово авторство.
Живков например открито коментира по-семплия си произход с репликата
„… аз работех преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“
Сложният изговор е чужд на Живков, както демонстрира при откриването на завод за велосипеди
„Откривам завод за вело… вело… абе, за колелета!“
При откриването на завода за полупроводници в Ботевград, Тато стига доста далеч в мечтите си и с поглед, вперен в светлото комунистическо бъдеще, казва
„Таз година завод за полупроводници, догодина – за цели проводници!“
Само че винаги има една страна, една световна сила, която изпреварва Народна Република България в това да преизпълни петилетката за три години. Това, разбира се, е братският Съветски съюз, за когото Живков казва с възхита:
„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“
Живковата геометрия показва колко гъвкава може да стане политиката на БКП, с реплики като
„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
Докато противниците на режима цепят камъни в Ловеч и Скравена, Тато респектира работничките от текстилната фабрика в Казанлък с примери от живия живот:
„Някои казват, че нашата власт се клати! То и на коча м….е се клатят, ама не падат!“
Предупреждението му към опозицията звучи пророческо:
„Времето е ваше, всичко друго е наше!“
Като „Тато“ на Народната република, Живков ще бъде запомнен и с вицови диалози като този:
„- А до реката, от нас да мине – едно училище!
– Ама ние нямаме толкова деца, бе, другарю Живков…
– И деца ще ви направим, бе, другари!“
И с обръщение по случай студентския празник 8-ми декември, който Живков леко бърка с 8-ми март:
Няма как да не споменем и реплики, чийто смисъл може да не е съвсем ясен на масовата публика, но действат като токов удар на онези, „пред които трябва да послужат“:
„Другари, вие имате информация и ние имаме информация!“
и
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари!“
А вместо да мислим заключение на тази колекция от мъдри мисли, зародили се под правешкия каскет и станали достояние на широката публика, ще завършим с
„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“
кафенето 