Може ли президентът да спре (мотора на) задкулисната машина

Президентът Румен Радев сложи във вторник точка на всички хипотези какво можел и какво не можел да направи и с кое действие щял да наруши Конституцията. Избраникът на Висшия съдебен съвет и конкретно на сегашния главен прокурор – Иван Гешев, е вече главен прокурор (предстои формалното предаване на поста и настаняване в кабинета, където и досега е прекарвал доста време). И следват 7 години мандат, през който той най-вероятно ще остане недосегаем.

След като президентът си дава сметка – както сам се изрази в публичното си изявление, че „отчетността на главния прокурор при сегашния конституционен модел завършва с избора му“ – добавяме, и с неизбежния указ за назначаването му, то звучат наивно очакванията на Радев към новия главен „да сбъдне надеждите на българите за законност и справедливост“. Защото няма кой да го попита какво прави и защо. Но не само заради това, а и защото с досегашните си действия е показал именно селективно посочване на виновни, и то предимно и вече установено – критиците на действията му.

Можеше ли президентът да препятства назначаването на Гешев?

Не. Но можеше да поиска тълкуване от Конституционния съд (КС) на процедурата за назнчаването, посочена кратко в Конституцията, още преди първото връщане на избора, тъй като специалистите по конституционно право изразиха различни мнения ще бъде ли допуснато такова искане, какъв може да е отговорът. Това щеше да забави назначаването на Гешев, но нямаше да бъде нарушение на Конституцията.

Отделен въпрос е, че изборът на Гешев е отдавна подготвен като част от цялостен план за овладяване на цялата репресивна система и са предварително неутрализирани всички възможни засечки, в каквато Конституционният съд надали щеше да бъде оставен да се прояви.

Когато задкулисната машина, чийто мотор е главният прокурор, преследва намеренията си, никой не може да я спре именно заради неговата неотговорност пред никого и за нищо – в този модел институциите на държавата, включително КС, са най-често само крепящи конструкцията елементи, тоест КС щеше да бетонира статуквото.

Тази машина можеха да я спрат половин милион, че и 300 хиляди граждани на площадите в продължение на месец. Понеже тях ги няма; и понеже високите представители на интелигенцията са конюнктурни и дори продажни открай време – осем академици подкрепиха Гешев с текст, копиран сякаш от сайтовете на Пеевски, което впрочем е най-печалната атестация за българската реалност; а умни иначе хора бърчат носове пред неестетическите прояви на протестите, та сред тази печална картина естествено и по неизбежност сме се вторачили в президента и искаме от него ефективно действие.

Какво може президентът оттук нататък?

Радев направи заявка да инициира дебат за промяна на Конституцията. Защото „от ефективността на реформите в съдебната система зависи дали ще постигнем справедливост, пречупване на корупцията, качествено държавно управление и просперираща обществена среда.“

Връщам се на машината с мотора, която всъщност искаме да променим /демонтираме?/, прегазваща до този момент всеки опит за промяна. Моторът ще се противопоставя с цялата си процесуална репресивна мощ над евентуалните готови за промяна парламентарни сили и гражданските общности и със зъби и нокти ще брани своята безотчетност и недосегаемост, която е планирана чрез тандема Гешев – Цацаров в пълен синхрон: Гешев ще повдига обвиненията на визираните именно селективно в неговите изявления „кръгове“, всъщност засега „един кръг“, председателят на КПКОНПИ въз основа на тях ще налага запорите, такъв е законът.

При такава очевидност няма ли да се повтори провалът на опита на президента да бъде променен например начинът на избор на шефа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) – този избор да се извади от пазарлъците на парламентарните партии и да се извършва от президента, за да се гарантира безпристрастност и неселективност на преследването на високата корупция.

Спомнете си съпротивата, с която политическите партии и водачи начело с ГЕРБ и главният прокурор посрещнаха тази идея по време на два Консултативни съвета за национална сигурност и го обвиниха едва ли не в нарушаване на принципите на парламентарната република? В която само парламентът имал право да решава кой ще ръководи КПКОНПИ и това положение трябвало да остане непипнато.

Има всички основания за опасения, че новата идея на Радев за дебат за конституционни промени ще бъде потопена в същата словесна демагогия за опазване на демокрацията от попълзновенията на държавния глава, който искал власт.

Да, държавният глава трябва ясно да заяви, че се нуждае от правомощия

И този въпрос да стане част от дебата за конституционни промени. Досегашните президенти сякаш смятаха за лош вкус да признаят, че конституцията ги е направила фигуранти без нито едно самостоятелно правомощие.

От Радев се очаква да сложи точка на лицемерието „не се нуждая от правомощия“. Ако и Радев смята същото и не смее да поиска власт, която впрочем естествено и логично се легитимира от прекия му избор от два милиона българи, то дебатът за промени на Конституцията ще се изроди в говорилня. Която, да, може да украси имиджа му на загрижен за върховенство на закона и да осигури повторния му мандат. Но не и да доведе до ефект за гражданите като справедливост и неселективно преследване на виновните.

След като – ще повторя, не могат да се съберат половин милион съпротивляващи се граждани – а не могат, защото дългогодишните скандални произволи на трите власти, преминаващи напоследък и в открито мракобесие, отчаяха и демотивираха българите, то

някой трябва да поеме отговорност

и да поиска власт, която да употреби… най-просто казано – да я употреби различно от употребата й от политическите водачи, съюзени с недосегаемия тандем Гешев – Цацаров.

Ако тези разсъждения нарушават добрия тон на безкрайното наукообразно-демократично каканижене на политолозите по телевизора и тревожат с радикалност, посочете изход. Само не казвайте – народът е доволен и затова мълчи; и че голямото мнозинство не крещи по площадите и из фейсбук, а гради живота си. Това, последното, за мнозинствата и личностите, е опровергано от историята на цивилизациите. И е идейният крепител на всяка тирания. В българския случай – на мафиотизирания възел между слетите власти и техния икономически контрагент.

Цяла България е като Перник

Сега на перничани им остава само едно: да се молят за дъжд и сняг. Но Перник не е някакъв самотен пресъхнал остров. Тамошната водна криза като огледало отразява проблемите на цялата държава. Не само с водата.

Кадър от протест в Перник

Коментар от Ясен Бояджиев:

Някои силно се изненадаха от загубата на управляващата партия на кметските избори в Перник, други – не толкова. И за едните, и за другите обаче голямата изненада дойде три дни след изборите, когато се разбра, че язовир „Студена“ някакси се е изпарил и за пръв път от 1993 година 100 хиляди души в града и околните селища минават на воден режим. Разбира се, неколцина отдавна са знаели накъде отива работата, но са си мълчали. Което в България не е никаква изненада.

И изведнъж всички се разтичаха

Щом отминаха изборите, истината лъсна и изведнъж всички се разтичаха. Всякакви институции започнаха да проверяват и разследват, директорът на местното ВиК изгърмя като бушон, населението се сети да протестира, а новоизбраният кмет тръгна да обикаля телевизионните студия и най-високите инстанции.

Естествено, старият и новият главен прокурор също не пропуснаха да се снимат с него, надянали опечалени физиономии. А премиерът веднага „даде“ 2,7 милиона за спешни нужди. Както се казва, след дъжд качулка. И 270 милиона да беше дал, все тая. Градът не разполага с никакви алтернативни водоизточници, тъй че вода няма и няма и да има (поне до април). На хората им остава само да се молят за дъжд и сняг.

Кой е виновен

Докато се надяват на природата, замесените в сюжета местни управници се опитват да стоварят върху нея цялата отговорност: „Единствената причина е сушата“, „2019-а е най-сухата година от десетилетия“. Фактите обаче казват друго: годината е по-скоро нормална, отколкото суха, а в далеч по-сухи години не се е стигало до режим на водата. По-сушави са били само септември и октомври, но тогава кризата вече е била факт. С други думи: режимът на водата се дължи не толкова на природата, колкото на човешките действия и бездействия.

В началото на годината язовирът е по-пълен, отколкото в предишните две години. После обаче нивото рязко спада и в края на юни се оказва с над 35% по-ниско. Затова някои подозират, че язовирът е тайно източен, за да може стената му да бъде ремонтирана не от водолази (както е било по проект), а на сухо, което е по-лесно и по-евтино. Дали това е така или не – засега не е ясно. Съвсем ясно е обаче, че през цялата година, чак до началото на ноември, огромно количество вода отива за нуждите на две големи индустриални предприятия, въпреки че те си имат свои собствени водоизточници.

С други думи: ако това източване бе спряно по-рано, а населението бе предупредено навреме за задаващата се опасност, режимът на водата може би щеше да бъде избегнат или поне щеше бъде много по-щадящ от сегашния. Но две министерства, областният управител, общинският съвет, бившият кмет и шефът на ВиК (който се оказа кумец на кмета) са се изхитрили (по думите на министър-председателя) и са предпочели да си мълчат и кротуват, докато минат изборите.

Кръгът на отговорните обаче е по-голям, защото има и една системна причина за режима, която е резултат от действия и бездействия далеч назад във времето. Между 75 и 80 процента от водата, която тръгва от язовира, изтича в земята заради полуразрушена водопреносна мрежа. В огромната си част тя е строена през 60-те и 70-те години на миналия век (има и водопроводи, строени през 1936 година). Именно заради нея се стига до режима на водата през 1993-та, който продължава почти две години. Оттогава не се е променило нищо, освен че авариите и загубите на вода нарастват.

В периода 2007-2013 година общината проваля проект за обновяване на мрежата. Чак през август тази година, в самия край на новия програмен период, е сключила договор за нов проект с европейски средства. Все още обаче няма нито обявени обществени поръчки, нито яснота откъде ще се намерят средства за собственото ѝ финансово участие.

Перник не е изключение

При това Перник не е някакъв самотен остров на безводието. В днешната му криза като в огледало се отразяват проблемите на цялата държава, и то не само в т.нар. воден сектор.

Жителите на Перник имат вода само 10 часа в денонощието

Последните известни официални данни са за 2017 година, но оттогава не са настъпили някакви революционни промени. Според тях загубите по водопреносната мрежа в България са средно над 60%. Годишно на всеки сто километра от тази мрежа стават по 85 аварии, като повечето ВиК оператори дори няма как бързо да установят къде точно са течовете. Половината водомери са извън техническа годност и вероятно са неизправни.

За да се промени тази картина, има нужда от огромни инвестиции, основният източник за които е ЕС. Но достъпът до европейското финансиране е свързан с изискване за точно определени реформи. В продължение на много години обаче тези реформи се отлагат и влачат, поради което и еврофондовете неведнъж бяха спирани. Когато пък се стигне до конкретни проекти, те попадат в омагьосания кръг на волно или неволно обърканите обществени поръчки, проточват се до безкрайност, а накрая често се провалят. Изпълнението и на настоящата оперативна програма е отчайващо. Да не говорим за поддържането и управлението на язовирите, които си остават заплаха – за безводие или за наводнение.

Да не дава Господ…

От своя страна водният сектор също не е изключение. Горе-долу същото е положението и във всяка друга публична сфера. Нещата се променят толкова бавно, че преди да са дали ефект, вложените средства и усилия изтичат като водата от допотопните водопроводи – заради липса на воля и визия, заради партийни назначения, безхаберие, некомпетентност, кражби и лъжи.

Сега на перничани им остава само едно: да се молят за дъжд и сняг. Но за молитва са и много други неща в България – да не дава Господ да опреш до здравеопазването, полицията или съдебната система.

Борисов се представя за балансьор между Изтока и Запада, но се доказа като въжеиграч между Москва и Вашингтон

ИВО ИНДЖЕВ

Очакванията за нещо “голямо”, което може да се случи на\след срещата на премиера Борисов с президента Тръмп в Белия дом, се оказаха фалшиви. В пргонозите си познаха само местните русофили.

Също като Борисов, който заяви след това, че за него срещата му не била вълнуваща (защо е свикнал на такива посещения), поклониците на култа към евразийството бяха спокойни предварително, че техният Борисов няма да ги разочарова.

Не просто се оказа, а се доказа, че приказките на Борисов за баланс в отношенията между Русия и САЩ са за вътрешна употреба с цел укрепване на позициите му в България като несменяем ръководител на държавата. И не само заради абсурда да балансираш между съюзник и противник, което носи ползи на противника, но и откроява видимия дисбаланс в отношението на Борисов към Путин както към строг господар, докато към Тръмп Борисов демонстрира позволено самочувствие на опонент по няколко теми.

Сред тях на първо място е визовият въпрос, макар той далеч да не е най-важния двустранен проблем от стратегическо значение. Нашият правителствен ръководител е наясно, че Америка е привлекателна за българите. Дали я обичат или не, не е важно, но стотици хиляди българи се пренесоха да живеят там и за никакъв баланс в отношението към Русия в това отношение не може да се говори.

Борисов се постара да бъде чут от журналистите изпреварващо да (пред)поставя на влизане в Белия дом темата за визите, а след това да коментира на излизане, че не е пропуснал да акцентира върху искането за отпадане на визовия режим и по време на разговора си с Тръмп. Отговорът на Тръмп очевидно е отрицателен пред Борисов. В преразказа на Борисов обаче той е положителен, защото при следваща срещу между двамата вече щял да бъде решен. Получи му се като като във вица за Иванчо, на когото баща му обещал да купи колело, ама друг път.

На ръба на упрека към домакините прозвуча и констатацията на премиера Борисов, че администрацията на тази държава е “тежка” и затова си мисли, че централата в Белене е руска. С лек, почти бащински тон, на какъвто е свикнал поради заседяването си във властта, Борисов все пак похвали Тръмп, че е “схванал” проблематиката около ядрения проект. Схватлив се оказва той, според нашия министър-председател!

Още по-ясен беше в посланието си по същия казус Борисов към наострените уши на лакомниците у нас, които са петимни да се извади от тресавището проекта за централата, заседнал в земетръсната зона по препоръка още на съветските специалсти преди повече от 30 години. На тези местни лакомници и на онези от Москва, които им подхвърлят апетитни надежди в корупционната клетка, Борисов потвърди от американска земя, че се опасява да не го гонят с камъни и ги увери, че няма да изхвърли в реката руските реактори, за да ги замени с американски.

Не може да се отрече, че Борисов спази своето твърдо обещание, дадено пред журналистите часове преди разговорите в Овалния кабинет в неговия самолет, да не допусне решение за изграждане на натовска военноморска база в България. Той изрази съмнение, че изобщо ще му бъде поставен такъв въпрос. Съмненията му явно не се опрадваха, както стана ясно от спазарения компромис да бъде изграден команден център на НАТО във Варна.

Дали пък именно от допълнителни питания на американските журналисти относно отказа му да сътрудничи със сюзниците в Черно море не се е опасявал Борисов, който така услужливо беше предпазен от техните въпроси след като напусна Овалния кабинет?

През цялото време на посещението си в САЩ, което към момента на появата на този текст още не е приключило, фокусът на Борисов беше към опитите му да впечатлява българската аудитория, а не американската, отписана предварително от него като публика за неговото шоу. За целта премерът се държа като на магистрала ”Хемус”, захранвайки с видеоклипчета любопитството на българските потребители на филмовото му производство към негова личност. Макар и напълно лишени от каквато и да била значима информация за случващоте се, тези постаянни напомняния все пак показаха, че да се хареса у дома е първата му грижа.

Една от големите разлики между САЩ и Русия е в това, че американският президент има само “съвещателен глас” по въпросите на икономическото сътрудничество. Той не може за изкомандва американския бизнес да обърне внимание на България, камо ли да предложи конкретни инвестиции с тази чужда за него пита. Докато Путин е в състояние да нареди каквото си иска в този смисъл – без да се опасява от корупцията, чиито главен генератор у нас са съветско-руските традиции на правенето на “бизнес” по старите колониални правила. Така че Тръмп и при най-голямо желание не би могъл да обещае на Борисов как ще се държи в бъдеще американския капитал, представен твърде скромно за неговите възможности в България с класирането си на 6 място сред чуждите инвеститори в страната.

Но ако се върнем на въпроса какво доказва, че Борисов не е никакъв балнсьор, отговорът е не само в липсата на логика да играе роля, която никой не му е възлагал, но и в обобщението: в Москва Борисов се извинява, че не се старае достатъчно пред Путин, докато във Вашингтон не се чувства длъжен да се държи като подчинен пред началника си.

Фактът, че нашиятпремиер се разходи до САЩ по опънатото нервно въже между Москва и Вашингтон без да падне от него, не го прави балансьор, а въжеиграч. А когато го чуем да упреква руската администрация, че е тежка, т.е. малко глупава и не разбира кой може да стои зад изграждането на една ядрена централа, ще можем да признаем, че е постигнал баланса на собственото си отношение към Изтока и Запада, с който така незаслужено до момента се хвали.

Нищо важно не се случи във Вашингтон

С какво се връща Борисов от САЩ?

Симпатии – много. Резултати от усилията на Борисов – малко. Така можем да обобщим визитата на българския премиер в Белия дом. Какво точно си казаха Борисов и Тръмп?

Борисов и Тръмп в Белия дом

Коментар от Петър Чолаков:

Срещата на премиера Борисов с Доналд Тръмп бе предназначена основно за вътрешна употреба. Последната покана, която Борисов получи от американски президент, беше през далечната 2012 година, когато бе приет от Барак Обама. Това, както и фактът, че беше останал сред малцината източноевропейски лидери, които Тръмп не е канил в Белия дом, никак не се вписва в амбициите на Борисов за грандиозни дипломатически успехи. Затова премиерът и неговите пиари държаха да покажат – най-вече пред родната публика, че Борисов се ползва с подкрепата и симпатиите на американския президент. Но само едната симпатия ли бе резултатът от срещата?

„Вие тука си се карайте„

Сериозният тон е всъщност задължителен за визита от такъв ранг и при толкова значими теми: националната ни сигурност е пряко обвързана с най-мощната страна в НАТО, за което свидетелстват и закупените наскоро изтребители; прокламираният от Борисов стремеж към енергийна независимост преминава и през американски доставки на втечнен природен газ; САЩ са шестият най-голям инвеститор в България. И така нататък.

„Пристигането в Америка” бе съпроводено обаче от цунами от карикатури и колажи, осмиващи българската делегация. Хляб на хумористите даде не само вдъхновението от едноименната комедия с Еди Мърфи, но и поведението на високите гости. Така например министърът на отбраната Каракачанов слезе от самолета, стиснал притеснено куфарчето си. А премиерът Борисов остана верен на характерния си непринуден стил.

„Демократите и републиканците сте ни еднакво близки. (…) Вие тука си се карайте, ха-ха!”, заяви премиерът пред вицепрезидентката на Националния демократически институт (NDI). А на влизане в институцията Борисов представи българската делегация с думите „Това е цялото кралско войнство”. И отново се изсмя на остроумието си.

По-важен от тези шегички беше фактът, че българската делегация бе посрещната твърде скромно на летището – главно от българи, работещи в посолството ни в САЩ. Съвсем очаквано, програмата на американския президент беше много натоварена. След като Тръмп се снима с бойното куче Конан, ранено в операцията, при която бе убит лидерът на ИД Ал-Багдади, дойде ред и на българския премиер.

След като научи от госта си, че (в резултат от сделката за изтребителите) България заделя 3% от БВП за отбрана, Тръмп многозначително заяви: „Можете да кажете това на Германия” (Федералната република харчи за отбрана по-малко от изискваните 2%). При тези думи Борисов се усмихна притеснено. Може би защото знае, че като изключим тази година, от 2014 насам България не е изпълнила нито веднъж въпросния ангажимент.

След това американският президент направи показателен лапсус: говорейки пред журналисти в Белия дом, Тръмп каза, че България е закупила самолети F-35 – свръхмодерна машина, която е на въоръжение в САЩ от 2015 година. За разлика от F-16, чието първо поколение е въведено през далечната 1974. Разликата между двете машини – и като възможности, и като цена – е огромна.

Въпреки че закупуването на американска военна техника безспорно направи добро впечатление на Тръмп, българската висша дипломация за пореден път изглеждаше оплетена в своята наивност. Затрогващото откровение на Борисов за широкото българско сърце, в което имало място и за демократите, и за републиканците, е разбираемо на фона на силното противоборство между тях. Но опитът за „баланс” между задълженията ни към НАТО и стремежа да не се дразни Кремъл изглежда непохватен.

На път за Вашингтон Борисов недвусмислено заяви, че няма да допусне военноморска база на НАТО на територията на България. Защото държи на позицията си „Черно море да остане място за платноходки“.

Борисов на гости при Тръмп

И още нещо: Борисов не успя да убеди американския президент, че в българската съдебна система няма опасни влияния и подводни течения. Причината – издаденото от съда разрешение Николай Малинов да посети Русия. Нищо, че е обвинен в шпионаж в полза на същата тази Русия.

„За службите и МВР отговарям аз, но съдебната система си е самостоятелна. Всичко това е направило голямо впечатление”, опита да се оправдае Борисов. Да, знаем за ролята на ДПС в съдебната система, но нима ГЕРБ не кадруват в нея, нима процесите там не се случват с мълчаливото одобрение на Борисов? И още: как службите проспаха опитите за покушение срещу Гебрев, за които се смята, че са дело на ГРУ?

Някой друг път

Всъщност това, което можем да откроим като развитие в българо-американските отношения през последните дни, се дължи не толкова на усилията на Борисов, колкото на дипломатичната критика, отправена от американската посланичка Херо Мустафа, която заговори за нуждата от ефективна борба срещу корупцията и за жизнената необходимост от независими медии.

От значение е и ангажиментът, потвърден и от Тръмп, САЩ да изпратят свои ядрени експерти, които да оценят инфраструктурата в Белене и в Козлодуй. А иначе, по думите на Борисов, американският президент бил схванал колко добър проект е АЕЦ „Белене”.

А визите? Съвсем очаквано те не отпаднаха. Но Борисов се надява, че това ще се случи при евентуалното посещение на Тръмп в България. Тоест, въпросът за отмяната на визите остана за някой друг път.

Изобщо: много симпатии, но малко резултати от усилията на Борисов.

Асоциации, аналогии

Васил Пекунов, Блог

Мина време от повторния „избор” на г-н Гешев. Страстите се поуталожиха, всеки отишъл си ден „лекува” уж законните противобългарски безобразия на онова нещо, което се нарича Висш съдебен съвет. За онези, които са гледали поне част от второто „обсъждане”, остават възприятията и спомените от видяното и чутото. А те, поне при мен, породиха и все още пораждат доста асоциации, събудиха и все още събуждат аналогии. Сега, докато пиша, очакваната развръзка се осъществява при президента. Тъкмо е сгода да споделя съвсем накратко някои от тези асоциации и аналогии.

Разбира се, на първо място, остана чувството, че гледаш пряко излъчване от партийно събрание, свикано от БКП примерно през 1983-а. Мнозина помнят, аз също. Гнус, демагогия, нравствен терор, пълен простор на най-низките страсти, лъжа и беззаконие. Всички гледат надолу, човъркат нещо пред себе си, гласуват като „рота войници” (преди 100 години и повече премиерът Димитър Петков, казват, е мечтаел да има такъв парламент, който да му гласува като „рота войници”), правят предварително подготвени клетвени декларации за вярност и верноподаничество, заклеймяват „врага”, както през 1989-а масово и всенародно на всенародни партийни събрания се заклеймяваше поета Петър Манолов.

Ей Богу, бях забравил как се чувствах тогава… Бях забравил усещането за омерзение и абсолютно човешко унижение. ВСС – техни магистратски височества – ми напомниха кое как беше и все още е. Който не е преживявал такава атмосфера, той не знае какво са изпитвали председателят на Висшия касационен съд и трите дами съдийки.

Гледах и постоянно си мислех за „Кръстникът”. И сега си мисля. Ала не за идилията, заснета от Франсис Форд Копола, която едва ли не те кара да ти станат симпатични главните герои от семейство Корлеоне. Мисля си какво би било, ако някак си можехме да проследим едно истинско „съвещание” на този мафиотски клан. Не пред камерите, а „на живо” и ние да присъстваме. Я да си представим дон Вито и семейството плюс Лука Брази, Клеменца и останалите главорези – ама не на кино, а в реалния живот! Представихте ли си поне приблизително какви са били истинските дон Вито, синовете му Съни и Майкъл? Та се питах, гледайки ВВС, какво би било вътре, ако ги нямаше камерите. Как ли щяха да изглеждат главният прокурор Цацаров и г-н Магдалинчев, и онова шушумигче министърът на правосъдието – бившето БСП-общинарче от София, и разните „ваша чест” от най-висок ранг? Какви щяха да ги говорят, какви щяха да ги вършат „насаме”? Аз съм бил на такива сборища. Знам какво говореха и вършеха татковците на тези. А и самите те като комсомолски запъртъци. И веднага, ама веднага се сещам за плъховете във великия роман на Чабуа Амираджиби „Дата Туташхиа”. За ония плъхове в металния варел, които се бореха за оцеляването си. Почти като „избор” на главен прокурор в европейска България.

И още една асоциация, а защо не и аналогия, докато ни даваха ония кадри с чакащия в кулоарите „кандидат” Гешев. Сетих се за Гай Юлий Август Германик, прочул се в историята като Калигула, и за неговия любим кон Инцитат, който той е възнамерявал да провъзгласи за сенатор, за да се гаври със Сената в Рим. За разлика от категоричните намерения на нашия ВСС да се гаври със собствения си народ и да пробута своя състезателен кон за главен прокурор, плановете на чудовището Калигула са останали нереализирани. Мафията в България по правило реализира начинанията си.

Покрай този „избор” човек неволно си спомня и за шутовете на велможите – от кралските шутове до по-надолу. Освен за забавление шутовете са изпълнявали и много отговорни държавни функции – най-малкото като съветници. Шутове много и днес, дори знаем и кого забавляват, пазят и съветват. И най-вече кого „страхуват”.

Разбира се, покрай Цацаров и Гешев няма как да не ти дойде на ума безсмъртният Оруел. Шутовете – олигарси, политици, магистрати – пишат съвременния български роман, да го наречем „2019”. А там всички ние – със своето примирение и своето безхаберие към собствената си национална съдба – заедно творим новите родни слогани на безумието. Примерно:

„Кривото е право.”

„Беззаконието е справедливост.”

„Бездушието е грижа.”

„Грабежът е закрила и милосърдие.”

„Битият – бит, избраният – избран.”

Изобщо като в „Туин Пийкс”. Да, вярно е, совите не са това, което са.

Ала някой у нас иска ли да знае какви са в действителност? И какви ги вършат совите с българското семе? Интересува ли се някой от истината?

Освен шепа хора. Ние, „будалите”.

П.П. Докато редактирах този текст, президентът бил съобщил, че бил подписал указа за назначаването на новия главен прокурор. Честото на печелившите. Все по-голяма чест е обаче да си оставаш „будала”.

Островен манталитет

(Insular Mentality)

Николай Флоров

Не са много страните в света, които нямат териториални врагове. САЩ са една от тези страни. Това може да звучи чудесно. Някои дори могат да завидят на тази ситуация, но тя си има и своите големи недостатъци.

Да си географски изолиран означава да живееш с чувство за неуязвимост. В САЩ (както и в цяла Северна Америка) това се нарича INSULAR MENTALITY, тоест да живееш със слаб инстинкт за самосъхранение и без страх – точно по еволюционната теория на Чарлс Дарвин и неговите наблюдения на остров Галапагос.

Огромният и изключителен елит на САЩ не влиза в тези обобщения – в тях влиза традиционна Америка, която още живее в деветнайсти век и няма никаква представа за останалия свят. Част от тази Америка (14 процента!) още вярва, че земята е плоска, че слънцето се върти около нея, а не обратно и, че светът е създаден от Всевишния точно преди 6,000 години.

Макар че процентът на религиозните американци спада, те са достатъчно властни, за да влияят на американската вътрешна и външна политика. Американският политически елит също много често демонстрира себе си като типичния «Галапагос синдром». Последната му изява е как любимата на президента Тръмп телевизионна станция «Фокс нюз» представи България пред света като Белгия.

За много американци имената България, Белгия, Боливия и Бавария създават пълно объркване за посоките на света. Самият президент Тръмп, известен като пословичен неграмотник, не знае къде, например, се намира американската провинция Пуерто Рико, макар че е под носа на континентална Америка.

Американската тенденция към развитие по свой отделен път не е нещо ново. Америка с нежелание се включва в Първата световна война. Нейното участие във Втората световна е предшествано от огромно нежелание и макар че тя започва да помага на Великобритания и Русия, отначало тя го прави без знанието на американското население.

Сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп не прави изключение от този изолационизъм. Той е човекът, който не разбира ролята на САЩ като световен лидер и в този смисъл демонстрира постоянно липса на стратегия за страната.

Неговата безпрецедентна връзка с московския самодържец Путин не пасва никак с посещението на българския популист Бойко Борисов, подплашен от шпионските пипала на Москва и принуден да тегли определена черта между Азия и Европа. За него НАТО остана като единствена защита, която американския президент безцеремонно оплю.

Все пак Бойко Борисов е принуден да се здрависва преди всичко заради растящото влияние на българската емиграционна общност, без която българският бюджет едва ли би си позволил да купува нови оръжия и да очаква защита от НАТО срещу Русия.

Ееее-еее-ее, и замириса на лобизъм

Икономиката на споделянето е голям трън в петата на управляващите

Webcafe

менда стоянова, председател на комисията по бюджет и финанси в 43 народно събрание

Снимка: © webcafe.bg

Икономиката на споделянето не е като да има големи фенове в България.

След като преди няколко години изгонихме UBER заради неговите непрофесионални шофьори (официалната версия) и защото се бъркаше в интересите на някакви хора (реалната причина), сега на пангара е друго голямо приложение, доказало се като работещо в световен план – AirBnb.

Управляващите, в лицето на Валери Симеонов и Менда Стоянова, са взели, че са се възмутили от това как разни хора си отдават апартаментите под наем подобно на хотелски стаи, без да плащат за това на държавата. И на всичкото отгоре разни хора предпочитат тази услуга, като по този начин създават неприятни емоции за хотелиерския бизнес.

Да, за вас AirBnb, Booking.com и други подобни платформи може да са удобен и евтин начин да си направите малка почивка, но за управляващите те хем бъркат в неправилни джобове, хем и не си плащат на държавата за това удоволствие.

В този поглед на нещата клиентът, който уж трябва да получи най-добрата възможна услуга (поне в едно демократично общество на пазарен принцип, каквото се предполага, че има в България)… образно казано кучета го яли.

А онези, които предлагат имотите си – или се регистрират официално пред държавата, или рискуват глоба от 1000 до 10 000 лв. При системни нарушения платформите директно могат да бъдат забранени в България. Важното е, че бюджетът си взима своето, бизнесът – също.

Факт, приложения като Uber и AirBnb имат своите проблеми. Някои от тях са даже доста мрачни и компаниите продължават да търсят решение. Нито един от тези проблеми обаче не беше цитиран в мотивите на вносителите.

С други думи, тези изменения, прокарани тихомълком между първо и второ четене на промените в проекта за изменение и допълнение на Закона за туризма и които предстои да бъдат гласувани, не е като да целят сигурността или интересите на клиента. А в това май би трябвало да е смисълът.

Проблемът е, че подобни услуги, както и цялата икономика на споделянето цели предимно да задоволи потребностите на клиентите. Реално, това е и основната й причина да съществува – да бъде алтернатива на вече съществуващите услуги, просто защото те не отговарят достатъчно на търсенето и нуждите на клиента.

Тези услуги излизат извън обичайните отношения, в които неминуем участник е и държавата, и това определено дразни регулаторите.

При тази икономика на споделянето гаранции се дават от приложението, през което се извършват сделките, или от самия пазар (когато говорим за предлагането в социалните мрежи) – ако не си коректен или предлагаш кофти услуга, просто в един момент никой вече няма да ти се върже.

И този принцип устройва много от потребителите. В него клиентът усеща по-голяма свобода, удобство и контрол върху положението.

В един момент обаче се намесва държавата. Обективно погледнато има причини от гледна точка на управляващите да се направи това предложение.

Туризмът е важен клон от българската икономика, а хотелиерският бизнес създава множество работни места. В този смисъл удар по него е удар и за самата държава – както като данъци, така и като трудова заетост.

Въпросът е: трябва ли да се спира прогресът и интересът на крайния потребител в името на това? И къде отива прогресът към по-добро в този случай?

Каквото и да си говорим, светът се променя, а с него и вкусовете на хората. Ако влязат в сила законовите промени, те вероятно ще изгонят големите играчи, но по всяка вероятност предлагането ще остане. Просто защото ще остане и нуждата от подобен род услуги – от по-спокойна и не толкова стерилна среда за отсядане на почивка. От по-евтини алтернативи. От това някой да те хвърли от точка А до точка Б по възможно най-удобен за теб начин (на разумна цена)…

В случая е безумно погрешно средата да се приспособява към предлагането, а предлагането да остава статично във времето (и нравите ала „Балкантурист“).

Напротив, щом ще се прави това изменение в Закона за туризма, нека то да отразява именно търсенето на туристите и да се адаптира към него, вземайки своето.

Защото останалото опасно много прилича на лобизъм в полза на твърде конкретни и твърде частни интереси.

Странно съвпадение: къде са хората на ДПС в тези списъци?

Два списъка. Но и в двата най-силно се набиват на очи липсващите. Заради това многозначително съвпадение човек за пореден път може да остане с впечатлението, че обвързаните с ДПС са недосегаеми.

Коментар от Емилия Милчева:

На десетата година от обещанието на Борисов “да стигнем докрай” при заменките на гори – “най-уродливото нещо, което можеше да роди тройната коалиция”, се появи списък на фирмите и лицата, които ще трябва да връщат пари на държавата. Но най-важното в този списък се оказват липсващите.

Както съобщи министърката на земеделието и горите Десислава Танева, при 103 от общо 132 сделки за заменки в периода 2007-2009 година е открита неправомерно получена държавна помощ. Става дума за 478 имота с обща площ от близо 22 000 декара, чиито собственици ще трябва да доплатят около 80 милиона лева. Което, впрочем, е твърде скромна сума.

Няма да се рови в сделките за другите над 11 хиляди декара, извършени преди 2007 година, тъй като тогава България не е била член на ЕС. Така че и за левче на квадратен метър да са били разменени имотите, даденото си остава дадено. Тоест, щетите от договорите за всички парцели край морето, получени от приближени на НДСВ, ДПС и БСП през 2005-2007 година срещу някоя пършива нива във вътрешността на страната, се пишат на сметката на данъкоплатците. А както знаем, на тая сметка може да се пише всичко.

Недосегаемите

На вестник „Сега“ дължим разкритията кои са липсващите в списъка за заменките – хора на ДПС и БСП. Пак свързани с ДПС (и с ГЕРБ) няма да връщат пари и за къщите за гости, показа пък разследване на „Биволъ“. Това също ще се пише на сметката на данъкоплатците.

Така човек може да стигне до заключението, че обвързаните с ДПС и кръговете му са недосегаеми – независимо дали Движението е във или извън официалната власт. При това по отношение на заменките ДПС е не само контрагент, но и движеща сила. Областни управители, подписвали сделките, са били издигнати от ДПС.

Държавната агенция по горите, контролирана от ДПС при кабинета “Станишев”, е осигурявала изгодни оценки на терените плюс актове за собственост. След това предназначението на земята се е сменяло, на нея са се вдигали луксозни имоти, била е продавана, ипотекирана или вписвана като апортна вноска на стойност, надхвърляща десетки пъти сумата от договора за заменка.

Затова да попитаме: какви възгледи за правосъдието може да възпита една държава, позволяваща да се отърват от справедливо възмездие хора, които са я ощетили, сдобивайки се с публични активи или имущество в ущърб на всички останали? Правото, наложено от законодателите и изпълнителната власт, срещу справедливостта, в която и блажените вече не вярват…

Санкциите за заменките и за къщите за гости не дължим нито на прокуратурата, нито на КПКОНПИ. Ако не беше настойчивостта на ЕК за заменките, нямаше да ги има и тези 80 милиона лева. Ако не бяха разкритията на разследващи журналисти, къщите за гости щяха да си останат луксозни частни резиденции, за които нито в прокуратурата, нито в КПКОНПИ щяха да започнат проверки. Независимо че първите публикации за далавери със средства от Програмата за развитие на селските райони са отпреди години.

Много от тези имоти най-вероятно ще си останат за лично ползване, но поне част от собствениците им ще трябва да върнат сумите, получени безвъзмездно като евросубсидии.

В същото време прокуратурата и КПКОПНИ са ангажирани да гонят други вредители. Така определението на депутата от ДПС Хамид Хамид за Цацаров и бъдещата му месторабота си идва съвсем на място: “ДПС високо оценява качествата на Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия. Богатство за всяка държава е да използва този потенциал пълноценно и мисля, че КПКОНПИ е мястото, където този потенциал може да се развие”. Да, съвсем сигурно е, че за всяка власт такъв потенциал е истинско богатство.

Тандемът ГЕРБ-ДПС си има своя история в правораздавателната система. Но предстоящите назначения на главен прокурор и шеф на КПКОНПИ са сякаш връхната точка на това съзаклятие.

„Цялото това черво, наречено корупция„

Борисов управлява толкова отдавна и дава толкова много обещания, че заради последните никой не помни първите. В началото на 2010 година, говорейки за заменките и стореното от тройната коалиция, в ефира на една телевизия той се кълнеше следното: „Ще видите, че тук цялото това черво, наречено корупция, ще се разплете от единия до другия край. И така град по град”. Но така се заплете, че разплитане няма. А едни обръчи все така си остават невидими.

Отбрана, енергетика, „русофили“. Най-важното от срещата Борисов – Тръмп

Свободна Европа

Премиерът Бойко Борисов и американският президент Доналд Тръмп в Белия дом

България е предложила във Варна да се военноморски координационен център в подкрепа на Инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие. Това става ясно от съвместно прессъобщение на правителствата на България и САЩ след срещата между Доналд Тръмп и Бойко Борисов във Вашингтон.

В съобщението се казва, че САЩ наблюдават със загриженост състоянието на сигурността в района на Черно море и приветстват българското предложение. Това е един от конкретните изводи от срещата на двамата лидери в Белия дом.

По-рано в понеделник министър-председателят Борисов пристигна на официално посещение във Вашингтон. Срещата между двамата лидери идва в разгара на публични изслушвания в Конгреса на САЩ по процедурата на импийчмънт срещу Доналд Тръмп.

САЩ са подкрепили изграждането на интерконекторите между България и Гърция и Сърбия, както и придобиването на дялове от българската държава в плаващия терминал за втечнен газ в Александруполис, „за да се възползва (България – б.р.) в максимална степен от надеждните и изгодни доставки на втечнен природен газ от американски производители“.

Съединените щати проявяват интерес и към участие в изграждането на АЕЦ “Белене”, както и към доставяне на американско ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй” от 2021 г.

„Още другата седмица ще дойдат американски експерти да видят АЕЦ “Белене” и “Козлодуй“, каза Бойко Борисов пред журналисти след срещата в Белия дом. Той посочи, че съществува възможност турбината на АЕЦ “Белене” да бъде доставена от американска компания.

Във видео, излъчвано на живо, президентът Тръмп оцени високо факта, че България е закупила американско военно оборудване, което е „най-доброто в света“, а малко по-късно определи Борисов като „премиер, когото много харесваме“.

По думите му България следва да служи за пример на Германия заради факта, че страната вече отделя над 2.1 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана, какъвто е ангажиментът на членовете на НАТО. Финансовият ангажимент на България ще бъде запазен дългосрочно – поне до 2024 г., става ясно от съвместното изявление, публикувано след срещата.

„Русофили“, визите и бизнеса

Министър-председателят Борисов съобщи, че част от разговора е бил посветен на заплахите за сигурността на България. Американската страна е повдигнала въпроса за пътуването на председателя на движение “Русофили” Николай Малинов в Русия, докато той е обвинен за шпионаж в България.

Двете страни изразяват готовност за подкрепа на институциите “участващи в разследването и разкриването на нарушения на българското законодателство от страна на злонамерени чуждестранни фактори и потвърждаваме правото на България да определя своето собствено бъдеще”, се казва в заключителното комюнике от срещата.

В него се посочва общото още, че двете страни ще създадат условия за справедливо третиране на инвеститорите и че ще работят за разширяване на постиженията в областта на защитата на интелектуалната собственост, както и че ще си сътрудничат за развитието на 5G мрежи.

Те се ангажират да си партнират в защитата на медийната свобода и в гарантирането на възховенството на правото. САЩ ще подкрепят България в нейната борба с корупцията, която ограничава икономическия растеж и доверието в обществените институции.

Обсъден е бил и визовият проблем, като според премиера Борисов президентът Тръмп се е ангажирал много активно за отпадането на визите предвид напредъка в изпълнение на американските изисквания и факта, че премахването на ограниченията за пътуване с Канада е показало, че България не създава проблеми. България е една от четирите европейски държави с визи, заедно с Румъния, Кипър и Хърватия. Тази тема обаче не присъства в официалното съобщение.

След срещата премиерът Борисов съобщи, че вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс ще посети България.

Бойко Борисов се срещна в Американската търговска камара с компании, които проявават интерес за сътрудничество с България. Според пресслужбата му на нея са присъствали представители на AES, General Electric, Citi Bank, IBM, Google, MetLife, Motorola Solutions, Raytheon, UPS и др.

Борисов: При следващата среща с Тръмп ще договорим падането на визите

При следващата ми среща с Тръмп ще договорим падането на визите, обяви Борисов

Убеден съм, че визовият режим за България ще падне. Това заяви премиерът Бойко Борисов на живо в страницата си във „Фейсбук“ след срещата си с президента на САЩ Доналд Тръмп. По думите на министър-председателя на следващата среща между двамата ще се договори именно премахването на визи за българите.

„Отдавна не се вълнувам от такива срещи, не ми е за първи път. Президентът Тръмп благодари на голф асоциацията, която му даде карта на почетен член. Мисля, че той ще дойде в България, а следващата ни среща ще е за отпадането на визите. Той ме разбра, че ще остане в сърцата на българите, ако направи този жест. Президентът Тръмп ми обеща да работи много активно за падането на визите“, заяви Борисов пред журналисти, като уточни, че вицепрезидентът Майк Пенс със сигурност ще посети България.

За шпионския скандал в България

Борисов каза още, че с Тръмп са говорили за разразилия се шпионски скандал в България. Премиерът призна, че не е успял да обясни на американския президент как в възможно при повдигнати обвинения за шпионаж български съдия да позволи на председателя на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов да пътува в чужбина, при това в Русия, където получи орден от Владимир Путин.

„За службите и МВР отговарям аз, но съдебната система си е самостоятелна. Всичко това е направило голямо впечатление“, уточни Борисов.

Малинов, освен парична гаранция за излизане от ареста, след като му бе повдигнато обвинение, имаше и забрана да напуска страната. След молба съдът му разреши да бъде в Русия за три дни за получаването на ордена. Това разрешение на съда стана повод главният прокурор Сотир Цацаров да попита защо въпросният съд не е поискал мнението на прокуратурата, преди да се произнесе.

Бизнесменът Тръмп веднага схвана за какво става въпрос

По думите на Борисов Доналд Тръмп е разбрал, че проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ е много добър. Именно заради това още следващата седмица американски ядрени експерти ще дойдат в България, за да видят цялата инфраструктура както в Белене, така и в Козлодуй.

„АЕЦ „Белене“ е 100% българска централа. Не мога да почна да правя американски реактори и да хвърля два чисто нови реактора в реката. Българите ще започнат да ме бият с камъни. Президентът Тръмп е бизнесмен и веднага схвана за какво става въпрос“, добави Борисов.

кафенето

Новини и не само

Месец: ноември 2019