Петрова е открила, че вирусът на морбили води до имунна амнезия и отслабва и защитата ни срещу нови болести
Велислава Петрова се интересува как научните открития в медицината и биологията влияят на държавните законодателства.
Велислава Петрова е генетик в института „Сангър“ към университета в Кембридж и биомедицински изследовател в King’s College пак там. Стана по-широко известна, след като по-рано тази година доказа, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, атакува имунната памет на човешкия организъм и води до имунна „амнезия“, която прави боледуващите по-уязвими към други инфекции. Не по-малко важно за нея е и как такива открития се възприемат в законодателството, за да се помогне на възможно най-много хора. В момента Петрова работи и в Офиса за иновации на UNAIDS (организацията на ООН за борба със СПИН и вируса на ХИВ) в Женева.
Велислава Петрова е родена в Сандански, а тласъкът към природните науки и желанието да прави научни открития в полза на хората й дава Националната природо-математическа гимназия в София. Продължава с молекулярна биология в университета в Бристол, а стажът в института по генетика „Сангър“в Кембридж й разкрива перспективите пред компютърната биология и непознатата за нея дотогава биоинформация. Там прави и докторантурата си по генетика.
До откритието я довело търсенето на отговора какво точно прави вирусът на морбили с имунната система, че прави хората по-податливи на други вторични инфекции. „Когато започвах докторантурата си, тъкмо навлизаше нова геномна техника на разчитане на гените на имунната система и изграждането на карта, от която да се види какво се случва с нея в резултат от различни инфекции и заболявания. Първите две години разработвах метод за детайлно изследване на имунната система и след като го патентовах, вече бях готова да го използвам. Това, което показахме, е, че вирусът инфектира клетки на имунната памет, вследствие на което те умират. Дори когато болестта отмине, имунната система все още не ги е възстановила. Има епидемиологични изследвания, според които увеличеният риск от заболявания след морбили обикновено трае между 3 до 5 години след инфекцията. Открихме и нещо, за което до този момент дори нямаше хипотеза – а именно, че вирусът на морбили засяга костния мозък така, че затруднява бързото възстановяване на тези части от имунната система, които обикновено са поддържаща система и предпазват от нови инфекции. Това е интересен клон на науката, за който досега нямаше никакви познания“, разказва Велислава Петрова.
 |
| Според Петрова трябва да се намери по-дългосрочен начин на инвестиране в развиващия се свят, за да се премахне съществуващата пълна зависимост от дарения. |
Ангажиментът й не се изчерпва с научната работа и постиженията в нея. Следи отблизо как тези открития намират място в законодателството, свързано с ваксините, и как може да се намали рискът от инфекции в развиващите се държави. И естествено отхвърля напълно тезите на т нар. антиваксърство. „Точно тази дезинформация трябва да бъде адресирана директно. Интересна е сходната реторика на хората, които са против ваксинирането, и тези, които не вярват в глобалното затопляне. Това са хора, които по принцип отказват всякакъв вид научно доказана информация. И това е една тенденция в целия свят – да се използват страховете на хората, мнителността им, липсата на доверие в институциите. Трябва да се разгледа проблемът на глобално ниво и какви са социалните фактори, които влияят за разпространението на толкова невярна информация“, смята младата генетичка. И дава пример с преподавателския си опит в Африка, в Сиера Леоне. Впечатлил я начинът, по който там гледат на образованието – като основна защита срещу смъртта. „Познанието там се възприема като символ на сила, на това, че знаеш как да се предпазиш от различни неща в много по-опасна от нашата среда. Там познанието се смята за основно оръжие, което при нас може би малко запада.“
Според Велислава Петрова от работата с правителствата на дадени държави разбираш много повече за конкретните проблеми на хората, отколкото ако като учен работиш върху решения на проблеми, които сам дефинираш. „Търсим най-добрата технология за съответния контекст, за да бъдат запазени много повече човешки животи, отколкото ако просто въведем технология, която е неадекватна в дадената ситуация.“ Смята, че има нужда от лидери и визионери, които да провокират вълна от нов начин на мислене. „Пред сградата на ООН в Женева има скулптура на стол, на който единият крак е счупен. Тя ни казва, че не можем да се развиваме, ако в част от света нещо е счупено и не работи. От тази гледна точка подкрепата за развиващите се държави е дългосрочна инвестиция“, казва Велислава Петрова.
кафенето 