Вижте тези ягоди, които ядете докато сте изолирани вкъщи заради коронавируса. Възможно е те да са отгледани във ферма, някъде близо до вас. Но по-вероятно е да са продукт на голямо земеделско производство, което се намира на хиляди километри от дома ви. Вероятно са брани от ръце на сезонни работници, наети от други градове или дори други държави.
Може ли тази система да продължи да ви доставя ягоди по време на пандемията от COVID-19? Или пък хляб? Или спагети? А зехтин?
Коронавирусът вече предизвика паника в глобалната икономика, десетки милиони хора не ходят на работа, а много фабрики от Ухан в Китай, през Европа до Съединените щати вече са затворени.
Какво означава това за храната, която ядем?
Ако живеете на село, на място с умерен климат, и ако активният сезон при вас тепърва започва, вероятно вече планирате как ще ядете собствена продукция.
Но ако живеете в голям град, както над половината от човечеството, то по-вероятно зависите от световната верига на доставки на храни, за да имате на трапезата си хляб, мляко и плодове.
Какво се случва, когато се разболеят хората, които берат нашите плодове и зеленчуци, и останат под карантина? Какво се случва, когато не могат да работят хората, които пакетират нашите картофи и ги товарят в международните камиони? Какво се случва, когато пшеницата не може да бъде смелена и доставена до пекарните, които правят нашия хляб?
Можем ли да издържим на задаващия се дефицит на храни в близките месеци?
„Пандемията ще доведе до масови нарушения в световната верига на доставки на храни“, написа в Туитър проф. Крис Елиът от Университета Куинс в Белфаст.
Ето как коронавирусът влияе на доставките на храни.
Какво се случва?
В средата на март пандемията вече беше напреднала в повечето страни, а на някои места вече „потискаха кривата“ – станалият популярен израз за забавяне на темпа на разпространение.
Но ударите върху световната система за доставка на храни вече се виждаха.
„Продължителната пандемия бързо може да натовари веригите за доставки на храни. Това е сложна мрежа от взаимодействия, в която участват фермери, земеделски суровини, преработвателни фабрики, транспорт, търговци на дребно и още много други“, предупреди главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие към ООН Масимо Кълен.
Паническото изкупуване на някои стоки и презапасяването с други вече опразниха складовете на много търговци. В началото на април Световната продоволствена организация към ООН опита да успокои притеснените потребители.
„Световните пазари за зърно имат достатъчно наличности и цените са ниски“, обяви организацията в доклад на 3 април.
„Нарушенията в доставките засега са редки. Храна има и пазарите са относително стабилни“, каза говорителката Елизабет Бърс. „Но скоро можем да очакваме нарушения във веригата на доставки на храни, ако големите вносители започнат да се съмняват, че основните суровини ще продължат да пристигат редовно“.
Още по-неясно е бъдещето за индустриализираните страни, където веригата на доставки на храни вече се променя заради променените навици и вкусове на потребителите.
„Говорим за радикална промяна, която вече е започнала“, казва пред Радио Свободна Европа пенсионираният професор по международни икономически отношения и хранителна политика Джеймс Тилътсън от Университета Тъфс в САЩ.
Кой е най-застрашен?
Веригите за доставка на храни в индустриализираните държави, чието население живее предимно в градове, са по-сложни и по-уязвими. В по-слабо развитите държави, където повечето население живее по селата и разчита на земеделие, веригите за доставки са по-кратки и прости. Ако нямаш например яйца и мляко от собствени кокошки и крави, то със сигурност можеш да ги намериш във ферма в съседното село.
Други продукти обаче – като пшеница, царевица и соя – се търгуват на едро и на по-големи разстояния. При тях е много по-вероятно нещо по дългата верига да се пропука.
Страхът също е фактор. Потребителите се опасяват от дефицит и се втурват да купуват повече. Така те самите създават дефицита, от който се страхуват. Някои магазини в Москва, например, вече се оказаха без елда по щандовете.
Това накара някои държави да ограничат износа на храни, за да гарантират количества за вътрешния пазар.
Виетнам, който е основен износител на ориз, забрани износа му. Индия направи същото. Казахстан е един от световните износители на пшеница и правителството ограничи експорта на тази суровина. Преди това страната забрани износа и на лук, захар, слънчогледово олио и елда. Точно тази храна в Казахстан и Русия има символично значение, като начин за преборване на глада.
Миналия месец Русия, която е най-големият производител на пшеница, спря износа на преработено зърно като елда, ориз и овес. Ограниченото предлагане доведе до повишаване на цените на различни места по света.
В Бостън, например, цената за опаковка от 12 яйца е три пъти по-висока в сравнение с миналия месец, казва Тилътсън.
Това създава възможности за черен пазар. Полицията в Киргизстан задържа доставки на брашно, внесено контрабандно в страната с етикета „цимент“.
В необичайно обръщение учени и ръководители на водещи хранителни компании в света предупредиха, че броят на гладуващите хора по света ще се увеличи драстично в близките месеци.
„Няма по-важен момент от този, за да запазим търговските потоци отворени и предсказуеми“, се казва в писмото.
Обръщението призова износителите на храни да продължат да доставят на международните пазари, правителствата да подпомагат застрашените от глад, а бизнесите да инвестират в местно производство.
Кой печели в тази ситуация?
Събирането на реколтата и опаковането на продукцията за износ вече е поставено под риск. Някои работници на полето нямат защитни облекла, за да се предпазят от коронавируса, а други изобщо не са допускани да пътуват до работното си място.
„Здравето на работниците и липсата на работници – това са двете най-големи предизвикателства“, предупреди компанията за изследване на риска „Фич Солюшънс“ на 25 март.
В САЩ по-голямата част от селскостопанските работници са мигранти. В Калифорния, която е сред водещите щати в производството на храни и земеделски стоки, властите забраниха на хората да излизат от домовете си, за да не разпространяват вируса.
Същото се случва и в Европа, където фермите трябва да се готвят за пролетното засаждане. В момента на много места няма кой да бере ягодите и зелето, след като преминаването през границите в Европейския съюз е силно ограничено.
„В момента това засяга зеленчукопроизводителите, които се нуждаят от работници. Няма кой да свърши пролетната работа“, коментира пред Радио Свободна Европа Стоян Маринкович, президент на фермерската асоциация на република Сръбска в Босна и Херцеговина. „Наясно сме, че това са много хора, които работят на едно място. Затова трябва да предпазват както себе си, така и хората около тях“.
Рано или късно епидемията ще отмине, правителствата ще облекчат мерките и веригите за доставки ще се върнат към нормалния ритъм. Тогава хората ще се сблъскат с друг проблем – какво да правят с излишните стоки, с които са се запасили.
„Ако хората купуват повече сега, това не означава, че потребяват повече – те се запасяват. И когато всичко това свърши, потребителите ще имат в къщите си много консерви и тоалетна хартия. Тогава известно време те няма да купуват от тези стоки“, очаква Гьокер Айдън, експерт в Университета Джон Хопкинс.
кафенето 