Днес се навършват 80 години от подписването на Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния, с която е изправена историческа несправедливост – анексираната след Междусъюзническата война от 1913 г. Южна Добруджа се връща в пределите на България. Историците определят Крайовската спогодба за международен договор, защото е признат от великите сили още тогава, включително от Англия и САЩ, не само от Германия, Италия и СССР, което по-късно ще се окаже решаващо.
Вярно е, че международното положение през лятото на 1940 г. благоприятства опитите на България да постави въпроса. Към оня момент Версайската наказателна система, скрепена от победителите в Първата световна война, е вече разклатена, Германия дори е успяла със съдействието на Франция и Англия да си върне Судетите, СССР и Германия са съюзници, над Румъния е упражняван натиск от страна на Хитлер, в резултат на който Унгария е придобила обратно своята Трансилвания…
В тези условия Царство България /което е обявило неутралитет още през септември 1939 и го пази до 1 март 1941/ решава, че е дошъл моментът и за българските претенции.
Разгаря се вътрешен спор: дали с арбитраж или по друг начин да бъде върната Южна Добруджа. Цар Борис III възпира ентусиазма във външно министерство, породен от унгарския успех, гарантиран от Германия и Италия с арбитраж, подписан от външните им министри. Унгарските офицери поведоха победоносния си поход, а ние преговаряме… Унизително… мърморят под сурдинка и политици, и генералитетът.
Царят настоява да се проведат преговори с Румъния и да се подготви договор между двете държави, който обаче да бъде международно признат не само от двата военни колоса в онзи исторически момент – Германия и СССР, а от всички велики сили.
За тази позиция на „излишно бавене“ цар Борис III понася безпрецедентно критики, макар и сдържани, и в Народното събрание, и в печата, който традиционнно е лоялен към Двореца. Колко далновиден е бил царят ще се види седем години по-късно, след края на Втората световна война. Когато победителите започват новото делене на Европа, всичко подписано от Рибентроп и граф Чано се денонсира и Унгария губи Трансилвания.
Българският дипломат в Париж Евгени Силянов, който участва в Парижката мирна конференция и в подписването на мирния договор през 1947 г., , пише в своите спомени, че главата в договора с наслов „Граници на България“ се състои от едно изречение, което гласи, че „границите на българската държава в приложената към договора карта са тези, които са съществували на 1 януари 1941 г.“
“ С това – пише Силянов в статията „Парижката мирна конференция“, е изчерпан въпросът за Южна Добруджа. Той не би трябвало дори да се споменава, освен ако трябваше да се отбележи, че благодарение на разумната политика на цар Борис България излиза от Втората световна война с една териториална придобивка.“
Акад. Георги Марков преди години пред „Дневник“ разказа, че в кулоарите на Парижката конференция Вячеслав Молотов /външният министър на СССР/ се обърнал покровителствено към Васил Коларов: „Спокойно, българи, Южна Добруджа няма да бъде пипната“.
Тезата, че Южна Добруджа е върната благодарение на Хитлер и сме я удържали благодарение на Сталин е отдавна превърната в пропагандно клише, продиктувано от чувствата на говорещите най-вече към българския цар, който по дефиниция трябва да бъде омаловажен. ако не игнориран.
Реалното изпълнение на Крайовския договор започва на 21 септември. Днес не можем да си представим, че Силистра и Добрич, Балчик и Тутракан са били извън България 27 години. Когато части на българската армия и администрация ритуално влизат в Добрич в изпълнение на договора, народът пощурява от възторг. Добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, за да посрещнат първи българските войници и чиновници. Камбаните на всички църкви в България бият неистово, вестниците излизат с най-едрите заглавия и рисунки на разкъсани вериги.
Възвръщането на Южна Добруджа е сред най-важните светли събития не само в номата българска, но и в балканската история, коментират историци. За първи път териториален въпрос на Балканите е решен по мирен път. Което превръща събитието в звезден миг на българската дипломация и конкретно на българския държавен глава.
кафенето 