Има ли Русия граници? Напоследък руските телевизионни пропагандатори отново изобилно се позовават на цитат от Путин, че „границите на Русия никъде не свършват“. Това е нескопосан опит за заклинателска магия: казваш нещо („наричаш“ го) и то се случва. В случая: границите на Русия ще се разширяват, докато не остане накъде.
Само че на терена се случва друго. Още в началото на войната предупредих, че тезата „Русия няма граници“ много лесно може да се обърне против самата нея. Вместо тези граници да се разширяват навън, могат да се свиват навътре. И това може изобщо да не направи никому в Русия впечатление: нали все пак границите се движат и не е ясно, свършват ли някъде?
В последните месеци виждаме точно това: свиване на границите на Русия и пълно безразличие, в Русия, към това.
Линии на карта, които никой не иска да отбранява
Всичко започна с бунта на Пригожин през юни 2023 година. Заедно със съществена част от частната си армия „Вагнер“, бившият готвач на Путин реши да напусне фронта в Украйна и да настъпи към Москва, за да се разправи с онези – Шойгу, Герасимов, Медведев и подобни – които държеше отговорни за лошото снабдяване на руските войски и за идиотската стратегия на „месните щурмове“, т.е. зариването на противната страна с трупове.
Пригожин беше подлъган да спре похода си към столицата на 200 км от нея. Междувременно бе превзел, без един изстрел, Ростов на Дон и без всякаква съпротива заобиколил Воронеж. Ростов на Дон за руската армия днес е нещо като Сливен за Трета българска армия преди 1989 година – най-важният военен център. Пригожин не само го превзе и не само бе посрещан от населението като герой, но и привика местните руски генерали да им се кара пред камерите. И те дойдоха и клюмаха в ефир.
Граници, видя се още тогава, в Русия няма. Или дори и да има, те са линии на карта, които никой не иска да отбранява.
Второ проникване в територията на Русия
Ще кажете: граници е нямало за Пригожин, когото много руснаци виждаха като някакъв нов, обещаващ и по-млад от Путин император. Инак граници си има и те са отбранявани.
Не е така. В момента тече второ мащабно проникване в територията на Русия – Белгородска и Курска област – на три доброволчески подразделения, съставени от руски граждани, но базирани в Украйна и борещи се против путинския режим.
При първото си навлизане през руската граница доброволците откриха нещо много важно: никой не иска да им се противопоставя. Редовната армия бяга презглава, а населението си наляга парцалите.
Разликата с първите дни от нахлуването в Украйна е поразително. Спомнете си кадрите от северните квартали на Киев от края на февруари 2022 година: зад всеки ъгъл се подаваше ръка, хвърляща коктейл „Молотов“ по някоя руска бойна машина; от всеки балкон по танкове и БТР-и се сипеха същите запалителни смеси. Помня кадър, как украински цивилен тича по улицата след руско МТЛБ и се опитва да го уцели с РПГ. Успя чак на четвъртия път (според мен на първите три снаряда беше забравил да отвинти капачката на взривателя) – но не се отказа.
Нищо подобно не виждаме в Русия – нито при първото проникване на руските доброволци, нито днес, когато те заявяват своята решимост да не си тръгнат, както миналия път, а да освобождават от Путин територията на Русия.
Нито руското държавно ръководство, нито обществото реагира на пробивите през границата. Гледат встрани, лъжат, че няма проблем, чакат някой да направи нещо. Местното население бяга на изток, натоварено с бохчи. Русия няма граници или поне – няма отбранявани такива.
За границите по въздуха
Във въздуха е същото, даже е по-зле. В първата зима на войната руските „военно-космически“ сили се опитаха да ликвидират украинската енергийна инфраструктура с цел на украинците да им стане студено и те да се предадат. Това не е станало и до днес, тъй като украинците успешно удържат своите граници по въздуха.
Затова руснаците не могат да нанасят прецизни удари по важни инфраструктурни и военни цели: украинците не им позволяват.
И руснаците просто „пуцат“ в посока на, да речем, Киев или Одеса с надеждата да уцелят някой голям панелен блок, изпречил се на пътя на съответната ракета.
Междувременно украинците планомерно унищожават, с прецизни удари от въздуха, руски военни и инфраструктурни обекти. Дотук са атакувани 12 процента от руските нефтопреработващи предприятия. По места в Русия се въвеждат ограничения за зареждане по бензиностанции, а Путин се принуди да прекрати износа на нефтопродукти – основно перо на приходи в бюджета.
Въздушните граници на Русия не съществуват по толкова очевиден начин, че дори главният руски пропагандатор Соловьов бе принуден да кресне, обръщайки се към руските рафинерии: „Стига сте разчитали на държавата! Тя не може да огрее навсякъде! Сами се отбранявайте от украинските удари! Правете си частна противовъздушна отбрана“.
За границите по вода
Руските граници по вода също на практика не съществуват. Без да имат собствен военноморски флот, украинците вече успяха не само да ликвидират една-четвърт от руския, но и да го изгонят от Черно море и заключат в Азовско.
Ето как на мястото на огъващи се граници се появяват нови: Черно и Балтийско море станаха вътрешни морета на НАТО; а по сухопътните граници на Русия в западна посока всичко, което не е Беларус или Украйна, пак е НАТО (а и Украйна ще бъде член на алианса в обозримо бъдеще).
кафенето 