М. Вешим
Служебният премиер Главчев сам се предложи и за външен министър на правителството си. Не познавал по-подготвен за поста от себе си.
Президентът, къде да ходи, подписа указа.
Сега премиерът-външен министър хем ще се разписва на две ведомости, хем може сам да се командирова, където си поиска по света.
Ето така:
Премиерът Главчев вика при себе си министър Главчев и му заявява:
„Външните ни отношения с Австралия напоследък не се развиват по възходяща линия. Министър Главчев, пускам ти заповед за командировка. Да прескочиш до Канбера за една седмица, че да раздвижиш работата с австралийците.”
Министър Главчев кима уважително и отвръща на премиера Главчев:
„Така и така съм близо до Нова Зеландия, господин премиер, да прескоча и до… как се казваше? А, да… Уелингтън. Че току-виж се наложило да отворим и там посолство. Или поне консулство”.
Премиерът Главчев клати глава:
„Ех, министър Главчев, ама много ти се пътува на теб, бе! Какво, ти ще ми се шляеш по света, а аз тука трябва избори да организирам! Това е правителство, не е туристическа агенция!… Ех, Главчев!… Ама нали се познаваме от толкова години! Хайде, от мен да мине, пътувай сега, да видиш, че съм човек!”
И му разписва командировъчното за две седмици.
Ей така успешно българската външна политика върви напред, точно както и вътрешната.
Все пак начело на българската дипломация ние сме виждали и по-тежки случаи от счетоводителя Главчев.
Например министър Теодора Генчовска – помните ли я? Не от Сметната палата, от кадрите на Слави беше.
кафенето 